Интересното е, че при международното миротворчество картината се обръща. Там жените все още са силно недостатъчно представени. Това подсказва, че участието в медиацията зависи, не само от личното желание и способностите, но и от достъпа до професията, властовите структури и общественото доверие.

Следователно е по-точно е да кажем, че в някои области на медиацията жените са по-силно представени, а в други — мъжете.

Например, мъже медиатори се срещат по-често в търговската и бизнес медиация, в трудовата и в международната политическа медиация (86,3%), докато жените често са по-силно представени в семейната и общностната медиация. Особено ясно това се вижда в международните мирни процеси, където през 2023 г. близо 86% от медиаторите са мъже според данни на ООН.Това обаче не означава, че едните са по-способни да се справят с човешките отношения, а другите — с икономическите и политическите конфликти. По-скоро отразява различните професионални пътища, обществените роли и възможностите за реализация (професионалният произход, достъпът до съответните среди, представите за авторитет и доверие).

{ Професионалният произход. Медиаторите често идват от правото, икономиката, управлението, психологията и социалната работа. Различното представителство на мъжете и жените в тези професии влияе на специализацията им.
Достъпът до съответните среди. Международните преговори и големите корпоративни конфликти често се водят от дипломати, висши ръководители и политически представители. Исторически мъжете са заемали повече такива позиции.
Представите за авторитет и доверие. В някои бизнес и политически среди клиентите може да предпочитат медиатори с определен професионален профил. Това обаче не доказва, че полът определя компетентността. }

А нима един семеен конфликт не изисква същата мъдрост, устойчивост и решителност, каквито са нужни при тежки търговски преговори? И нима в един корпоративен спор няма същите човешки потребности от признание, доверие, сигурност и справедливост, които откриваме в семейните отношения?… 

! Назряло е време да развиваме цялостната човешка компетентност на МЕДИАТОРА – независимо дали е мъж, жена, възрастен, младеж, юрист, психолог, педагог, икономист…

Какво прави мъжете добри миротворци?

В представите ни миротворецът често е мек, деликатен, благ и отстъпчив човек. Но това е непълна и изопачена представа.

Миротворчеството иска и твърдост („твърда любов“). Иска осъзната свързаност и стабилни устои – отвътре, по вертикала и по хоризонтала. Иска смелост да останеш в напрежението, без да го увеличаваш. Да поставиш граница, без да унижаваш. Да издържиш на гнева на другия, без да отвърнеш със същото. Да съчувстваш и, едновременно да си благоразумен. И неутрален.

Качества, които традиционно свързваме с мъжката страна (ян) във всеки един от нас – хората – могат да се превърнат в ценен ресурс за медиатора:

• Смелост — да присъстваш в труден конфликт, без да се въвлечеш във война и да поканиш в полето на мира.

• Устойчивост — да запазиш самообладание и вътрешно равновесие, когато страните са обзети от силни емоции.

• Решителност — да постявяш границите и принципите на процедурата, без да решаваш вместо страните.

! Разбира се, тези качества не принадлежат изключително на мъжете. Както и емпатията не принадлежи изключително на жените.

Истинската зрялост на миротвореца настъпва тогава, когато човек развие в себе си и чувствителността, и устойчивостта; и мекотата, и твърдостта. Защото миротворецът не е човек без сила. Той е човек, който е избрал как да използва силата си.

Кога мъжката сила се превръща в миротворческа?

Особено интересна е трансформацията на някои масови представи за „мъжествеността“:

Най-важното качество: сила без доминиране

В аха-подхода към медиацията бих откроила особено силата на мъжа да присъства устойчиво, без да се стреми да властва.

Това означава да може да изслуша обвинение, без да се защитава; да срещне чужд гняв, без да отвърне с гняв; да види слабостта на другия, без да се възползва от нея. И най-вече — да има смелостта да зададе въпроса, който отваря пространство за ново разбиране, вместо да предложи готов отговор.

Мъжът миротворец не е мъж, който се е отказал от силата си. Той е човек, който е открил нейното по-висше предназначение.

Неговата смелост вече не служи за побеждаване на противник, а за среща с него. Решителността му не налага решения, а защитава пространството, в което хората сами могат да ги открият. Устойчивостта му не прикрива чувствата, а позволява да бъдат посрещнати и разбрани.

Защото понякога е нужна много повече сила, за да протегнеш ръка, отколкото да свиеш юмрук.

Една от най-красивите прояви на зряла мъжественост е именно способността да бъдеш силен и едновременно с това да създаваш мир.

Тези качества са ценни и за жените медиатори. Разликата е, не в професионалните изисквания към двата пола, а в различните лични пътища, по които всеки развива необходимата за миротворчеството човешка зрялост.

Мъже, които са показали силата на миротворчеството – познавате ли такива?

Махатма Ганди (1869–1948) — силата на ненасилието. С мирния си „Поход за сол“ през 1930 г. Ганди показва как решителността и гражданската смелост могат да се противопоставят на несправедливостта без въоръжена борба. Неговото наследство ни напомня, че ненасилието не е слабост, а съзнателен избор да отстояваш истината, без да унищожаваш противника

Далай Лама XIV (род. 1935 г.) — състраданието като сила. Въпреки изгнанието си и продължаващия конфликт за Тибет, духовният водач последователно защитава ненасилието, диалога и състраданието като път към мирно решение. Неговият пример показва, че можеш да отстояваш достойнството и правата си, без да превръщаш противника във враг.

Жозе Рамуш-Орта (род. 1949 г.) — помирението вместо отмъщението. След десетилетия борба за независимостта на Източен Тимор той избира диалога с Индонезия и през 1996 г. получава Нобеловата награда за мир за усилията си за справедливо и мирно разрешаване на конфликта. Неговото послание е, че дори след тежки страдания едно общество може да изгради бъдещето си не върху отмъщението, а върху помирението.

Кайлаш Сатяртхи (род. 1954 г.) — смелостта да защитаваш уязвимите. През 2004 г. той е жестоко нападнат при опит да освободи деца от принудителен труд в индийски цирк, но въпреки раните си продължава борбата, докато момичетата не са освободени. Носител на Нобеловата награда за мир за 2014 г., който ни показва, че миротворчеството понякога изисква огромна лична смелост и безкомпромисна защита на човешкото достойнство.

Форест Уитакър (род. 1961 г.) — да превърнеш преживяното насилие в миротворчество. Известният американски актьор посвещава значителна част от дейността си на обучението на млади миротворци, включително бивши деца войници в Южен Судан, чрез своята фондация за мир и развитие. Неговият пример ни напомня, че мирът не се създава само на масата за преговори, а и когато помогнеш на хората, преживели насилие, сами да станат строители на мир.

Джими Картър — смелостта да останеш между противниците. През септември 1978 г. американският президент събира в Кемп Дейвид египетския президент Ануар Садат и израелския премиер Менахем Бегин. След продължителни трудни преговори двамата постигат споразумения, които проправят пътя към мирния договор между Египет и Израел през 1979 г. Картър показва, че понякога най-голямата сила на посредника е упоритостта да не се отказва от диалога. „Миротворчеството не може да бъде плах процес без риск.“

Кофи Анан — силата да събереш разделените. През 2008 г., след тежкото следизборно насилие в Кения, бившият генерален секретар на ООН оглавява посреднически усилия между политическите противници. На 28 февруари е постигнато споразумение за споделяне на властта. То помага за преодоляване на непосредствената политическа криза, макар последващите реформи да остават трудна задача. Анан не се опитва да бъде спасител. Той признава приноса на всички участници и напомня, че истинската работа продължава и след подписването. „Преговарянето и подписването на мирно споразумение е лесната част. Прилагането му е много по-сложно и трудно.“

Тези истории са от политическото миротворчество, което се различава от професионалната гражданска и семейна медиация. Но човешките качества, които откриваме в тях — търпение, последователност, уважение към другия и смелост да разговаряш с противника — са ценни и за медиатора.

Уилям Юри — САЩ, род. 1953 г.

Медиаторът, който учи света да преминава от позиции към интереси. Съавторът на „Да постигнеш ДА“ (Getting to Yes) е участвал като съветник и посредник в международни конфликти, включително в Колумбия. При мирните усилия с ФАРК той споделя свое упражнение: да си представиш как би изглеждала победната реч на противника ти — за да откриеш решение, което и другата страна би могла да приеме. Послание: „Изходът се появява, когато престанем да се борим с човека срещу нас и започнем заедно да решаваме проблема.“

Джонатан Пауъл— Великобритания, род. 1956 г.

Преговарящият, който знае, че мирът иска разговор и с най-трудния човек. Като главен британски преговарящ за Северна Ирландия той участва в процеса, довел до Споразумението от Разпети петък през 1998 г. По-късно създава организацията Inter Mediate, която подпомага мирни процеси, включително в Колумбия, Мозамбик и Страната на баските. Послание: „Не е необходимо да одобряваш действията на другия, за да признаеш, че разговорът с него може да помогне за човешки животи.“

Тези примери показват съчетание от лична смелост, професионална компетентност, диалог, сътрудничество и конкретни исторически резултати.

Мъжът медиатор не е необходимо да се отказва от своята мъжественост, за да бъде съпричастен. Нито жената медиатор — от своята женственост, за да бъде категорична.

И двамата могат да надраснат ограниченията на стереотипите и да бъдат цялостни (ин и ян в хармония).

„Миротворчеството не е нито женска мекота, нито мъжка сила. То е човешката зрялост да превърнеш и мекотата, и силата в мост към другия.“

Кой по-често прави първата крачка към медиацията — жената или мъжът?

Тук въпросът става още по-интересен.

В семейните отношения жената нерядко е тази, която първа назовава проблема, търси разговор или предлага професионална помощ. Но дали това означава, че жените по-често инициират медиация?

Все още няма достатъчно надеждна и представителна статистика, която да ни позволи да направим такъв общ извод. Особено за България. В моята практика наблюдавам относително полово равенство в инициативата за медиация и това ме радва, макар и да не е представителна извадка.

Има обаче, няколко интересни изследователски наблюдения от световен мащаб.

В Канада през 2019–2020 г. 67% от заявителите по разгледаните категории семейни съдебни дела са жени. Това е статистика за съдебни производства, а не за медиация, и не доказва кой по-често предлага доброволен диалог.

От друга страна, метаанализ от 2018 г., обхващащ 17 504 души, установява, че в изследваните ситуации мъжете малко по-често инициират преговори. Разликата обаче е сравнително малка и силно зависи от обстоятелствата.

Това поставя въпрос: дали търсенето на разбирателство се възприема като сила, или като признание, че не можем да се справим сами?

Психологически за някои мъже (и жени) с патрирахално възпитание поканата за медиация може да звучи като отстъпление. Особено, когато са възпитани с убеждението, че трябва да се справят сами, да не показват слабост и да не отстъпват.

Но какво, ако им предложим друга гледна точка?

Да поканиш някого в среща-медиация не означава да капитулираш. Означава да заявиш увереност като поемеш отговорност за начина, по който ще разрешите конфликта. И това е проява на зрялост независимо от пола.

Мъж и жена като комедиатори — когато различията стават ресурс

Представете си семейна двойка в наситен конфликт.

Жената казва: „Той никога не ме чува!“

Мъжът отговаря: „Каквото и да направя, все не е достатъчно!“

Двамата са попаднали в познатия кръг на взаимното обвинение. Всеки защитава своята болка. Всеки очаква другият да направи компромис и първата крачка.

А в кръга с тях седят двама медиатори — в огледална симетрия.

Те не са представители на двата пола. Не са адвокати на женската или мъжката гледна точка. Те са равнопоставени професионалисти, които се грижат за общия процес.

Възможно е единият да улови неизказаното чувство за самота, а другият — скритото усещане за провал и обезценяване. Възможно е единият да забележи емоционален нюанс, който другият е пропуснал. А после да си разменят ролите.

Не, защото жената непременно разбира по-добре чувствата, а мъжът — решенията. А, защото двама различни Човека могат да чуят повече от един, когато умеят да се слушат и един-друг.

Кога смесеният екип може да бъде особено полезен?

! Разбира се, съществува важно условие: комедиаторите да бъдат добър екип, а не две конкуриращи се личности.

Да умеят да си дават пространство. Да не прекъсват въпросите си. Да не се надпреварват кой ще направи по-проницателното наблюдение. Да използват различията си като ресурс, а не като основание за съревнование.

И още нещо: самото присъствие на мъж и жена не гарантира по-добра медиация. Изследванията за предимствата на смесените екипи в гражданската медиация са ограничени.

Едно изследване сред 189 израелски медиатори установява, че жените в извадката предпочитат в по-голяма степен улесняващия и преобразуващ подход, докато мъжете показват известна склонност към по-директивни техники. Но и двете групи отдават голямо значение на постигането на споразумение.

*При наличие на насилие, принуда или сериозен властови дисбаланс комедиацията сама по себе си не гарантира безопасност или равнопоставеност. В такива случаи водеща е предварителната преценка дали медиацията изобщо е подходяща и допустима!

Миротворчеството е среща на най-доброто в нас

В аха-подхода към медиацията има нещо особено ценно: стремежът да се „гмурнем“ отвъд заявените позиции и да достигнем до истинските и дълбоки човешки потребности. И от там да се издигнем и да погледнем към ситуацията поновому отново – през общите ни интереси.

Отвъд „Искам да стане на моето“ често стои „Искам да бъда зачетен“.

Отвъд „Няма да отстъпя“ понякога стои „Страх ме е да не загубя нещо важно“.

Отвъд „Не искам повече да говоря с него“ може да стои „Толкова много исках да ме разбере“.

Тези потребности нямат пол.

И жените, и мъжете имат нужда от уважение, сигурност, свобода, принадлежност, признание и достойнство.

И жените, и мъжете могат да бъдат силни миротворци.

А, когато двама медиатори — мъж и жена — успеят да покажат със собственото си общуване, че различията не означават антагонизъм, те дават на страните нещо повече от професионална помощ.

Дават им жив пример.

Пример, че можеш да бъдеш различен и да сътрудничиш, че можеш да бъдеш силен, без да доминираш, че можеш да бъдеш чувствителен, без да губиш устойчивостта си.

И, че не е нужно само единия да победи, за да се случи най-доброто решение.

Миротворчеството няма пол, а има човешко лице. И става още по-богато, когато в него намират място различните ни гледни точки и дарби.