1. „Четирите споразумения“ и „Петото споразумение“
(Толтекска книга на мъдростта. Практическо ръководство за себепознание)
Мигел Руис, Хосе Руис, Джанет Милс
Петте споразумения:
1. Бъди безупречен в словото си
Използвайте силата на словото само в услуга на истината и любовта. Говорете по същество. Казвайте само това, което имате предвид. Избягвайте да употребявате словото по какъвто и да било начин срещу себе си или срещу другите.
2. Не приемай нищо лично
Нищо от това, което другите правят, не е заради вас. Всичко, което те вършат или говорят, е проекция на собствената им реалност, на собствения им сън. Когато сте имунизирани срещу чуждите мнения и действия, вече няма да бъдете жертва на ненужно страдание.
3. Не прави предположения
Намерете куража да задавате въпроси и да изразявате точно онова, което наистина искате. Общувайте с другите ясно, за да избегнете недоразумения, негативни емоции и проблеми. Дори това единствено споразумение има силата да промени изцяло живота ви.
4. Винаги прави най-доброто, на което си способен
Вашето „най-добро“ ще се променя във всеки един миг — ще бъде различно, когато сте здрави и когато сте болни. Независимо какви са обстоятелствата обаче, правете най-доброто, на което сте способни, и така ще се спасите от самокритиката, самосъжалението и самобичуването.
5. Бъди скептичен, но се научи да слушаш (със сърце)
Не вярвайте на себе си и не вярвайте на никой друг. Използвайте силата на съмнението и поставяйте под въпрос всичко, което чувате: Така ли е наистина? Вслушвайте се в намерението зад думите и ще се научите да разбирате тяхното истинско послание.
2. СТЕРЕОТИП – Какво наричаме и влагаме в „стереотип“? Как се създава и за какво служи? Защо и кога го отричаме? Видим ли е наистина за нас? В какво е опасността от привидностите и къде е ключа?
„Стереотип” – според Речник на чуждите думи в българския език: „стерео” (пространствен, здрав, твърд) + „отпечатък” от гр. език. Значения: 1. Полиграфско (матрична форма за печат и препечатка), 2. Психологическо – (динамичен стереотип) – трайна, укрепнала система от временни нервни връзки или условни рефлекси.
Стереотипия – псих. разстройство, изразяващо се в непроизволно повтаряне на едни и същи движения или думи, на един израз на лицето, на продължително запазване на една и съща поза и т.н.
Понятието – стереотипът е „фиксирано, генерализирано убеждение за определена група или класа от хора”- дума, използвана за да опише как хората предполагат, че определена група от хора се държи, облича и мисли по определен начин.
Обобщенчески и трайни мисловни конструкции, които са част от мисленето на много хора. Стереотипът е генерализиране – дадени качества на поведението се приписват на дадена група хора, като се приема, че всеки от тази група ги притежава.
Стереотипът е нормална конструкция на човешкия ум и не е проблемен, докато у индивида не се добави и специфично емоционално отношение, което да изгради Предразсъдък.
Предразсъдъкът е стереотип, при който е налице промяна в отношението.
„От предразсъдъка до дискриминацията пътят е къс, защото една промяна в отношението лесно може да доведе до отхвърляне и агресия спрямо дадени социални групи. Например, има руснаци, които не пият алкохол, добри любовници в Швейцария сигурно се намират, в Италия не всичко е спагети и футбол, много рускини не са “лесни”, в Германия не са нацисти, а в Австрия немският понякога е разбираем. Остава ни само да сме отворени към света и да го опознаваме.” (цитат )
Как се формират стереотипите?
Те са неутрални. Искаме или не, те са налице, защото така функционира част от човешкия ум (стереотипно) – бомбардиран от информация всеки ден, той използва селективно възприятие и създава представи/снимки на даден човек или група от хора. Процесът на ментално категоризиране (какво прави този човек различен? и какво го прави подобен?) е необходим (оптимизиращ) и автоматичен (несъзнателен) процес.
Следвайки своите наблюдения и опит, историите (чути от хора, които хaресваме, на които вярваме и от медиите), ние категоризираме даден човек в група с определени характеристики и белези. И ето така се създават стереотипите. Началото е още в ранното ни детство – чрез приказките, различаването между добро и зло, чрез игрите Ние и Те, образователната система.
Ползата? Стереотипите са основен и много ефикасен начин да структурираш комплексния свят, тъй като намаляват размера на необходимата мисловна обработка на информация, когато се запознаем с нов човек или попаднем в нова ситуация. Защо да откриваме топлата вода, като можем да се доверим на предишните си наблюдения, на чутото от баща си или от друг авторитет, от елитарното общество или повечето хора? Те изпълняват целта си за нашия ум – нашата ментална нужда светът да има смисъл и подредба.
Стереотипът ни дава възможност да реагираме бързо на ситуации, на базата на подобно преживяване от преди или от други хора. За стереотипите и това отвъд тях, което ни свързва (като разказването на истории) говори Елиф Шафак в една от презентациите си на TED Conference.
Препъни камъчето (опасността)? Когато отношението към стереотипа е изкривено от емоции, той се преекспонира и се превръща в Предразсъдък. Така става и социално опасен – заради крайната социална категоризация на „тях“ и „нас“ манталитет. Но не само вкопчването в него, а и незабелязването му ни „приспива” (връзката мемове – стереотипи). Вкопчването поражда склонност да осъждаме и игнорираме различията между индивидите. А като отхвърляме стереотипа, няма как да виждаме къде наистина сме ние самите в по-голямата картина и да отчитаме и общото между нас и другите хора. Отричайки стереотипа (или тази част от нашето поведение, което е подобно на това на другите), ние просто избягваме да го видим като факт – т.е. отказваме да го наблюдаваме и използваме за нашето най-добро.
А ключовият въпрос е: даден повтарящ се модел, работещ ли е за мен или не?!
Интересни препратки: Маркетинг стереотипи
Много полезен материал, благодаря!
Благодаря за партньорския принос!