~ Приказка за Капките ~
Тези капки, с които ни ръси дъждът,
живееха нейде в морето….
живееха нейде в морето….
И ето, решиха да тръгнат на път,
да тръгнат на път по небето.
да тръгнат на път по небето.
Сив облак бе техният хубав файтон,
а конят им — буйният вятър.
И тъй, по небесния син небосклон
пътуваха те над земята.
а конят им — буйният вятър.
И тъй, по небесния син небосклон
пътуваха те над земята.
Но бяха те много и — ХОП! — изведнъж
файтонът им счупи се с трясък.
И тях по земята нашир и надлъж
поръси тогаз като пясък…
файтонът им счупи се с трясък.
И тях по земята нашир и надлъж
поръси тогаз като пясък…
В тревите, в цветята, из бурена див
те скитаха плахи и бледи,
доде ги намери потокът пенлив
и вкъщи у тях ги заведе.
те скитаха плахи и бледи,
доде ги намери потокът пенлив
и вкъщи у тях ги заведе.
(Христо Радевски)
Оставете коментар