~Двете сестри и Портокала ~
Две сестри се скарали за един портокал.
„Искам този портокал!“ Едната твърдяла, че е нейн, а другата, че й се полага по право. И разпалено се дуелирали с умели агрументи и факти до безкрай и дори до бой и скубане. Майка им готвела в кухнята и като чула скандала, отишла при тях с ножа в ръка. Взела портокала, разрязала го на две и дала по една равна половина на всяка от тях. И тропнала с чукчето – поравно е, да мирясат.
Обаче, двете сестри никак не се усмихнали, не се усещали наистина доволни. Но нали било решено със силата на пресъдено нещо. Едната взела своята половина, изяла плода и изхвърлила кората. Другата взела своята половина, настъргала малкото кора за сладкиша си и изхвърлила останалото.
Как е постъпила майката? Като съдия. А дали е могла да направи нещо различно?
Колко полезен би бил въпрос като: „А защо ти е нужен портокала?…“ Преоткриващ и разширяващ, иначе уж безвъпросната яснота.
Тогава ситуацията, вероятно би могла да се разгърне по друг начин. Двете сестри да имат по един цял портокал. И всички доволни. Наистина. Включително третата им сестра, която засадила семките в красивата им градина…
*Тази история открехва прозорче за някои от ползите на медиацията. Във Ваши ръце е изборът дали ще отворите тази врата!
С искрено подадена ръка,
Катина Клявкова,
www.mediationtea.com
Оставете коментар