„Свободата на духа е условие за достижимост на справедливостта.
Онази справедливост, която е кодирана едновременно в правото и в нравствеността,
но не е закована в материята на закона, както би ни се искало.
А би ни се искало, за да ни бъде по-лесно да боравим с нея.”
– Кристиан Таков, октомври 2016 г.
Прекрасният юрист, човек и наш предподавател в ЮФ на СУ, Кристиан Таков бе един от първите, които практикуваха съзнателно и отговорно споделено родителство (СР) и споразумението по неговото лично дело и до днес е преписвано и натъкмявано за различни случаи. Разполагам с него чрез адв. Пламен Борисов, който има приживе личното разрешение на автора да го ползва и разпространява. По неговите собствени думи авторът е писал предложението през сълзи.
Публикувам го по-долу като конкретен добър пример за родителите, които имат съзнание и готовност да договорят и реализират споделено родителство. Както съм обяснила подробно в книгата-наръчник за медиация, тази възможност е добре винаги да бъде първа проверка при всички разделящи се родители (т.нар. презумпция за СР) и същевременно, невинаги е най-здравословна и реализируема на практика. Има случаи, в които родителите са в тотален комуникационен разрив или пък в тежки физиологични и психични състояния/зависимости или пък детето е в подрастваща възраст и отказва да съдейства насила. За да се реализира на практика СР са нужни: 1. много добра комуникация между родителите; 2. неутрална и обективна експертна преценка за психически и физически здравословната среда за детето и 3. зачитане на гласа на юношите и тийнейджърите. Поради всичко това (и не само) медиацията е много подходяща за договаряне на истинско и работещо споделено родителство съобразено с всеки конкретен случай.
Ето го и споразумението, въплътено в съдебно решение по искане на двамата родители:
„РЕШЕНИЕ
№
[населено място], 11.12.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, трето гражданско отделение, осемдесет и седми състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти ноември две хиляди и десета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Таня Плахойчева
при участието на секретаря Иванка Мончева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№13660 по описа на съда за 2010г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се развива по реда на чл.330 от ГПК.
Образувано е по подадена от Б. Б. М. от [населено място],[жк], ул.”” №, с [ЕГН] и К. П. Т. от [населено място], [улица], с [ЕГН] молба с правно основание чл.50 от СК, в която е обективирано искане за прекратяване на сключения между тях на 21.07.2000г. граждански брак поради сериозно и непоколебимо взаимно съгласие и утвърждаване на постигнатото по реда на чл.51, ал.1 от същия кодекс споразумение.
Съдът като взе предвид молбата и ангажираните с нея доказателства приема за установено от фактическа и правна страна следното:
К. П. Т. и Б. Б. М. са сключили граждански брак на 21.07.2000г., за който е съставен Акт за граждански брак №3231/21.07.2000г. на Столична община, район „Триадица”, като никой от двамата съпрузи не е променил предбрачното си фамилното име.
Молителите имат родено от брака си едно дете – малолетната Г. К. Т с [ЕГН], видно от представеното по делото Удостоверение за раждане №497362 от 15.09.2001, издадено от Столична община, район „Витоша”.
Съгласно изявлението на длъжностно лице при Агенцията по вписванията, материализирано в Удостоверение с изх.№20101013125847 от 13.10.2010г. в Регистъра на имуществените отношения на съпрузите е вписан режим на разделност между Б. Б. М. и К. П. Т..
Съдът като взе предвид направените лично и непосредствено волеизявления на молителите за постигнато сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за развод, намира, че са налице визираните в разпоредбата на чл.50 от СК предпоставки за прекратяване на сключения между тях граждански брак. Същевременно представеното от молителите споразумение отговаря на формалните и съдържателни изисквания на чл.51, ал.1 от същия кодекс, а обективираните в него клаузи не противоречат на закона и добрите нрави, и са в интерес на малолетното дете, поради което подлежат на утвърждаване.
На основание чл.329, ал.1 от ГПК във вр. с чл.6, т.3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК всеки от молителите следва да бъде осъден да заплати по сметка на СРС окончателна държавна такса от по 20.00 лв. за допускане на развода. Отделно от това всеки от молителите дължи заплащане по сметка на СРС на сумата от 86.40 лв., представляваща държавна такса от 2% /с оглед наличието на постигнато между тях споразумение/ върху тригодишните платежи на определената в полза на малолетното им дете месечна издръжка.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД на основание чл.50 от СК сключения на 21.07.2000г. между Б. Б. М. от [населено място],[жк], ул.”” №, с [ЕГН] и К. П. Т. от [населено място], [улица], с [ЕГН] граждански брак, за който е съставен Акт за граждански брак №3231/21.07.2000г. на Столична община, район „Триадица” ПОРАДИ СЕРИОЗНО И НЕПОКОЛЕБИМО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.
УТВЪРЖДАВА постигнатото по реда на чл.51, ал.1 от СК между Б. Б. М. от [населено място],[жк], ул.”” №, с [ЕГН] и К. П. Т. от [населено място], [улица], с [ЕГН] споразумение, както следва:
К. П. Т., ЕГН [ЕГН], жив. 1142 София, [улица], л.к.[ЕИК]/24-09-2009, изд. МВР – София (наричан по-нататък „К. Т.”) и
Б. Б. М., ЕГН [ЕГН], жив. София, кв. Симеоново, ул. , № , с л.к.[ЕИК]/19-05-2000 и със задгр. паспорт[ЕИК]/03-09-2009, изд. МВР – София (наричана по-нататък „Б. М.”),
намиращи се в граждански брак, сключен на 21-07-2000 г. (двадесет и първи юли две хилядна година), акт за граждански брак № 3231/21-07-2000,
от сключването на брака им до края на м. юли (23/26 юли) 2010 г. находящи се под имуществен режим на съпружеска имуществена общност,
а от края на м. юли (23/26 юли) 2010 г. установили помежду си режим на разделност (у-ние от АВписв. изх. № 20101013125847/13.10.2010),
имащи единствено родено от брака дете – дъщеря ни Г. К. Т, ЕГН [ЕГН] (наричана по-нататък „Г.”)
във връзка с прекратяването на брака ни чрез развод по взаимно съгласие и на основание чл. 50 и чл. 51, ал. 1 от Семейния кодекс се съгласихме и подписахме това Споразумение.
Относно прекратяването на брака ни без издирване на мотивите и вината
Заявявайки сериозното си и непоколебимо съгласие, да прекратим брака си, желаем съдът да не издирва нито мотивите за прекратяването на брака ни, нито да дири вина за това прекратяване.
Относно местоживеенето на дъщеря ни Г.
Като имаме предвид
изрично и многократно заявяваното желание на дъщеря ни Г. и съгласието й с
установилия се вече от месеци факт и обичай на местоживеенето й,
интереса на Г., да има равностойно и равновременно общуване както с майка си, така и с баща си,
благото на Г., да запази вече установеното равностойно и равновременно общуване с двамата си родители въпреки раздялата им,
установилите се спокойни отношения между Б. М. и К. Т.,
досегашната способност на Б. М. и К. Т., да постигат съгласие по въпроси, отнасящи се до Г.;
целената от двамата родители и осъществена от Б. М. близост на жилищата на двамата родители едно спрямо друго и на всяко едно от жилищата с училището, в което учи Г.;
че кратките и редуващи се периоди на престой при Б. М. и при К. Т. създават у Г. усещане за непрестанност на общуването й с двамата родители,
че равномерността и редуването на пребиваването на Г. при Б. М. и при К. Т. създава у Г. усещане за нормалност и подреденост,
консултациите с трима независими един от друг психолози, двама от които – специализирани в детска психология, до една потвърдили правилността на решението на трима ни – Б. М., К. Т. и Г. – относно местоживеенето на Г.,
местата, на които в момента на сключване на това споразумение живеят Б. М. и К. Т.,
и като съзнаваме напълно недостатъците и неудобствата на разделното живеене на Г. на две места, като обаче вярваме, че те напълно се компенсират от положителните обстоятелства, изброени по-горе,
се споразумяваме за следния режим на местоживеене на Г..
Местоживеене в учебно време
През седмиците на учебното време на Г., тя живее:
от неделя вечерта (18:00 часа) до сряда по обяд (край/начало на училищните занятия, а ако такива няма – 13:00 часа) – при Б. М.;
от сряда по обяд (край/начало на училищните занятия, а ако такива няма – 13:00 часа) до събота сутринта (10:00 часа) – при К. Т.;
в нечетните седмици от годината – от събота сутринта (10:00 часа) до неделя вечер (18:00 часа) – Г. продължава да е при К. Т., а
в четните седмици от годината – от събота сутринта (10:00 часа) до неделя вечер (18:00 часа) – при Б. М., като след това продължава да е при нея.
Ако единият родител отсъства повече от седем дни и поради това Г. не може да е при него, тя пребивава при другия родител. Ако не може да бъде и при другия, тя пребивава при баба си от страната на съответния родител, при когото би следвало да е.
Инцидентните промени на разпределението за местоживеене на Г. не променят установените правила.
Лагери, екскурзии, зелени училища и др. под.
Пребивавания на Г. в лагери, участието й в екскурзии, зелени училища и др. под., организирани от училището или от други образователни институции, които тя посещава самостоятелно, не променят правилата за местоживеене в учебно време, нито дават на Б. М. или К. Т. право на компенсация на времето, през което Г. не е била при съответния родител поради пребиваването й на лагер, екскурзия, зелено училище или друго подобно мероприятие.
Официални празници и инцидентно неучебни дни
Официалните празници и инцидентно неучебните дни, ако са с продължителност до два последователни дни, не влияят върху разпределението на местоживеенето в учебно време.
Ако официалните празници / инцидентно неучебните дни непосредствено предшестват или следват събота и неделя, като по този начин продължителността им става три или повече последователни дни („дълъг уйикенд”), Г. ги прекарва с онзи родител, при когото следва да е в съответните събота и неделя. Това правило важи само доколкото родителят и Г. прекарват съответното време извън София. Ако са в София, важат общите правила за учебното време.
Лични празници на Г.
На личните празници на Г. (рожден ден, завършване на училище, открити уроци, продукции и др. под.) двамата родители се стремят да бъдат заедно с нея максимално дълго време през съответния ден.
Лични празници на близки на Г.
На личните празници на всекиго от родителите си празнуващият има право да бъде с Г., включително и в нощта, следваща празника.
На Гергьовден и на 21. април Г. има право да бъде с баба си по линия на К. Т., а на рождените и имените дни на баба си, дядо си и вуйчо си по линия на Б. М. – с тях.
На важните лични празници на партньори/съпрузи на Б. М., съответно на К. Т., Г. има право да бъде със съответния родител.
Великден, Коледа, Нова година
По време на Великденските, Коледните и Новогодишните празници двамата родители се стремят да бъдат заедно с Г. поне по половин ден за целия период на празниците.
По време на Великденските, Коледните и Новогодишните празници Г. прекарва поне по един ден с всекиго от двамата си родители.
Независимо от предшестващите правила, Великденските, Коледните и Новогодишните празници се разпределят по съгласие между двамата родители, като родителят, който е с Г. на Б. вечер срещу Коледа, предоставя на другия родител правото, той да е с Г. на 31. декември срещу 01. януари; последният родител пък на свой ред предоставя на другия родител правото да е с Г. в нощта на В. събота срещу Великден.
Предходните правила не важат, ако за целия период на празниците по общо съгласие на К. Т. и Б. М. Г. е заминала извън София с единия от родителите си. В този случай другият родител има право да вземе Г. в непосредствено следващия празник (Великден, Коледа или Нова година) със себе си извън София, без да иска съгласието на другия родител.
При непостигане на съгласие Б. вечер срещу Коледа се урежда съобразно правилата за учебното време, а другият родител има правото независимо от тези същите правила да бъде с Г. на 31. декември срещу 01 януари.
Ваканции, стачки и други продължителни неучебни периоди
Под „ваканция” се разбира неучебно време с продължителност повече от пет последователни дни, доколкото за него няма специална уредба в това Споразумение.
Местоживеенето на Г. през ваканциите се разпределя поравно между двамата родители.
Времето, което Г. по съгласие на двамата родители не прекарва с никого от тях двамата (а напр. със свои баба/дядо, с други близки или с трети лица), се приспада от общата продължителност на ваканциите, подлежаща на равно разпределение между Б. М. и К. Т..
Независимо от това обаче всеки родител през всяка от малките ваканции може да вземе със себе си Г. за период до седем дни при пътуване извън София.
За летните ваканции важат правилата за учебно време. Независимо от това обаче всеки родител през лятото може да вземе със себе си Г. за период до двадесет дни при пътуване извън София..
Правилата за ваканциите се прилагат съответно и при стачки или други непредвидени неучебни периоди.
Културни и социални събития
Всеки от родителите има право да вземе Г. със себе си на културно или социално събитие (концерт, опера, хепънинг, гости и др. под.), независимо, че по времето на събитието Г. следва да е при другия родител съгласно правилата за местоживеене през учебно време.За желанието си родителят-инициатор уведомява другия родител.поне пет дни предварително.
Добросъвестност на упражнението на правата
Правата на двамата родители относно местоживеенето на Г. се упражняват с максимална грижа и добросъвестност, при предпочитане на интересите на Г., като интересите на образованието й надделяват интересите на забавлението й.
Ако единият от родителите не може да упражни правата си във връзка с местоживеенето на Г. за значителен период от време (седмица или повече), вкл. и поради ваканционни прекарвания с другия родител, това следва добросъвестно да се компенсира от другия родител по подходящо време и начин, наведнъж или на части. Тази компенсация обаче не може да променя нито съществено, нито дълготрайно режима на местоживеене в учебно време.
Извън периодите на учебното време се съобразява и взема предвид желанието на Г..
При промяна на местоживеенето на някого от родителите той следва да осигури на Г. равноценни на досегашните й условия на живот.
Инцидентното или трайно отклонение от правилата по това споразумение нито създава ново обичайно правило, нито дерогира правилата по това споразумение, които не са били спазени.
Относно упражняването на родителските права спрямо дъщеря ни Г.
Като вярваме, че единството и съгласието между Б. М. и К. Т. по отношение на Г. са най-добра основа за развитието и възпитанието й;
досегашният ни успех, да намираме единни решения на спорни проблеми, ще продължи и за в бъдеще;
упражняването на родителските права трябва да е в интерес само на Г., а не да служи като средство за борби помежду ни;
като имаме предвид, че
предоставянето на упражняването на родителските права само на единия от родителите и парализирането на възможността на другия да ги упражнява, създава едностранна надмощност, която в конкретния случай е несправедлива, нежелана, неуместна и би била вредна за Г.;
Г. ще живее равновременно както при Б. М., така и при К. Т.;
между Б. М. и К. Т. няма спорове относно упражняването на родителските права и поради това няма място приложението на специалното правило на чл. 59, ал. 2 от Семейния кодекс;
едноличното упражняване на правата в период на неспокойствие може да изкуши родителя, на когото то е предоставено, да ги използва по превратен начин,
на основание чл. 59, ал. 1 от Семейния кодекс се съгласяваме за следното:
Упражняване на правата
Родителските права се упражняват от Б. М. и К. Т. по общо тяхно съгласие.
Извън уредените в следващите точки случаи всеки от родителите може самостоятелно да упражнява принадлежащите и на двамата родителски права, вкл. и тези по чл. 129 и чл. 130 СК, като в този случай има задължението по чл. 123, ал. 1 СК.
При несъгласие на другия родител, той може да се противопостави на упражнението на съответното право най-късно до една седмица след узнаването. Противопоставянето следва да се съобщи незабавно на другия родител и на лицето или лицата, които биха се засегнали от него.
Определяне на мястото за празнуване на лични празници на Г.
Мястото, където се празнуват личните празници на Г., се определя от Б. М. след съгласуване с Г..
Упражняване на родителски права в зависимост от местоживеенето в конкретен момент
Онези родителски права, които по естеството си предполагат непосредствен контакт с Г. (в частност, но не само, на съвместно живеене, грижи, възпитание, надзор, контрол, отглеждане, формиране на възгледи и образование) се упражняват във всеки момент от онзи родител, при когото Г. се намира или следва да се намира фактически съгласно разпределението на местоживеенето й.
Подялба на упражняването на останалите права при несъгласие.
При несъгласие относно упражняването на родителските права извън тези по предходната точка, те се разпределят по следния начин:
Решенията относно уроците/алиансите по немски, английски и евентуален трети чужд език, както и спортните занимания се вземат от Б. М.;
Решенията относно уроците по пиано, балет и др. изкуства се вземат от К. Т.;
Решенията относно уроците по природоматематически науки, изучавани в училище, се вземат от Б. М.;
Решенията относно уроците по хуманитарни науки, изучавани в училище, се вземат от К. Т..
Б. М. и К. Т. постигат съгласие, важащо до края на четвърти клас, че Г. няма да има повече от един урок на ден. По изключение в един ден може да има и два урока, като общият брой на уроците не може да надвишава пет седмично. Извън този брой и във време, което не препятства уроците, Г. може да бъде водена на спортни занимания/уроци от Б. М..
При определянето на уроците всеки от родителите има право да установи два урока (т.е., да ангажира до два дни от учебната седмица). Ангажирането на петия ден от седмицата става по общо съгласие на двамата родители.
Определяне на училище
Правото да се определи училището, в което учи Г., не подлежи на разпределение и всякога трябва да се упражнява от двамата родители съвместно. При непостигане на съгласие относно това право те по обща воля определят трето лице, което да направи определянето, след като изслуша аргументите на всекиго от двамата и тези на Г.. Ако такова трето лице не може да бъде определено, спорът се решава по реда на чл. 123, ал. 2 СК.
Пътувания извън България
По силата на това Споразумение и във вр. с чл. 76, т. 9 от Закона за българските лични документи всеки от родителите – К. Т. и Б. М. – дава съгласието си, Г. да напуска България, стига при пътуването си да е придружавана от другия си родител.
Никой от родителите не може да преовластява трети лица с правото си да извежда Г. от България.
За излизането на Г. извън България било сама, било в придружение на трети лица, е нужно изричното нотариално заверено съгласие и на двамата родители К. Т. и Б. М..
Изпращане на лагери и други пребивавания извън София
Всеки от родителите може самостоятелно да вземе решение, ако за това е налице изричното съгласие на Г., за изпращането й на пребивавания извън София, организирани от училището, стига тези пребивавания да са до три дни (с две нощувки).
При несъгласие на Г. до навършване на 13-годишната й възраст е необходимо съгласието и на двамата родители.
Съгласието на двамата родители е необходимо и в случай, че пребиваването продължава повече от три дни (с три или повече нощувки).
Относно личните отношения с дъщеря ни Г.
Като имаме предвид, че
личните отношения имат смисъл и са конципирани с оглед изключително местоживеене на детето само при единия родител и с оглед на упражняване на родителските права само от единия родител и че
съобразно постигнатото от нас съгласие за местоживеенето на Г. и за упражняването на родителските права спрямо нея от двама ни
личните отношения с Г. се упражняват от всекиго от нас по естествен начин през времето на равновременното й пребиваване при всекиго от нас,
констатираме следното и се съгласяваме за следните правила:
Излишество на уредбата. Инцидентни и кратковременни контакти
Поради уговорката за равновременно местоживеене на Г. при всекиго от двамата родители не е необходимо изричното уговаряне на лични отношения извън времето на съответното местоживеене.
Независимо от това, всеки от родителите има право по всяко уместно време на инцидентен и кратковременен контакт с Г. и извън времето, през което Г. пребивава при него.
Лични отношения с баби и дядо
Г. има право на лични отношения с възходящите си от втора степен от страна на всекиго от родителите. Тези отношения поначало се упражняват през времето, когато Г. пребивава със съответния родител.
При отсъствие на единия от родителите за период, по-дълъг от седмица, Г., респективно съответният възходящ от втора степен от страната на отсъстващия родител, имат право на лични отношения по един път на седем дни. Времетраенето на тези лични отношения не включва пренощуване освен със съгласието на двамата родители.
През зимната или пролетната ваканция бабата и дядото на Г. от страна на Б. М. имат право на едноседмично прекарване с Г. на ски- или планински курорт. Ако не упражнят това свое право през зимата или през пролетта, те прекарват с Г. същия период от време през лятото.
През лятната ваканция бабата и дядото на Г. от страна на Б. М. имат право на пет дневно прекарване с Г. на избран от тях курорт, а бабата от страна на К. Т. – на дванадесет дневно прекарване с Г. на избран от нея курорт.
Правата на възходящите от втора степен не могат да се упражняват пряко волята на Г..
Относно издръжката на дъщеря ни Г.
Като съобразяваме
особеността, че издръжката на дете се дължи в парично изражение поначало от онзи родител, при когото детето не живее и
особеността, че Г. ще живее равновременно при всекиго от двамата си родители,
както и че при това родителят, при когото Г. живее, ще поема ежедневните й нужди в натура,
имайки предвид, че
Г. има и ще има извънредни разходи, които е справедливо да се поделят поравно между двамата родители,
както и че
на покриване принципно подлежат необходимите и полезни, но не и луксозните разходи по издръжката
и предвиждайки, че
по-продължителното отсъствие от страната и фактическата промяна на установеното с това Споразумение местоживеене следва да се отразят върху режима на издръжката,
постигаме следното съгласие:
Парична издръжка. Плащане. Издръжка в натура. Джобни пари
Всеки от родителите – К. Т. и Б. М. – дължи месечна издръжка на Г. в размер на 120 лв. (сто и двадесет лева). Така сумарната месечна парична издръжка на Г. възлиза на 240 лв. (двеста и четиридесет лева).
Паричната месечна издръжка се плаща от всекиго от родителите или в брой, или по банков път, или с нея се покриват задължения, възникнали във връзка с Г..
През равновременното си местоживеене при всекиго от двамата родители Г. получава от съответния родител, при когото пребивава, необходимото и полезно за нея и в натура.
Всеки от родителите осигурява на Г. джобни пари в разумни размери.
20. Разходи отвъд екзистенциално необходимото
Разходите отвъд необходимото за ежедневното съществуване, които са необходими и полезни, като примерно и неизчерпателно изброените тук цени на:
месечните разходи за уроци, спорт и др. периодични занимания;
месечното заплащане на човек, който се грижи за Г. през деня, докато тя не е на училище, взема я от и я води на училище и уроци;
лагери, пътувания и екскурзии в България и чужбина сама или с организирана екскурзия без свой родител или близък;
обучения, вкл. и такива в чужбина;
забавления (театър, опера, кино, дискотека, спортни прояви и др. под.);
книги, игри, филми, музикални записи и др. под., вкл. и при свалянето им от интернет;
мобилен телефон, вкл. и месечните сметки по него;
компютър, вкл. и разумно необходимите за него програми;
дрехи, обувки, модни аксесоари, бижута;
предмети, свързани с обучение, вкл. и учебници, униформи и др. под.;
пособия за плуване, колоездене, тенис, балет, рисуване и др. под.;
подаръци за рождени дни и др. под. в полза на трети лица извън роднинския кръг;
лекарства, медицински прегледи и лечения
се носят от двамата родители поравно, независимо, кой от двамата ги е платил ефективно.
Това правило важи, ако всеки от посочените по-горе еднократни или изчислени на месечна база разходи е по-голям от двадесет лева; в противен случай всеки носи направените от него разноски.
При пътувания в чужбина, при които един от родителите взема Г. със себе си, разходите се носят от този родител, като другият не дължи уравняване.
Издръжка по време на ваканции
При пребиваване на Г. на почивка във ваканционно време с единия от родителите разноските за нея се носят от този родител.
Същото правило се прилага съответно и когато Г. пребивава на почивка с баба/дядо: издръжката и разноските се осигуряват от съответния родител.
В тези случаи другият родител няма задължение за уравнение по следващата точка (т. 22).
Парична издръжка за уравнение при отклонение от правилата за местоживеене
Ако правилата за местоживеене, установени в това споразумение, не бъдат спазени по причина на родител (отсъствие от София, дезинтересиране от Г., заболяване, необходима грижа за трети лица и др. под.), родителят, при когото Г. не живее, дължи на Г. парична издръжка в размер на минималната работна заплата за всеки месец на дължимостта й. Размерът на издръжката се определя съобразно дните, в които споразумението не е спазено.
Тази издръжка се плаща от родителя – длъжник по банкова сметка на името на Г., открита или от другия родител (за което действие той се счита овластен по силата на това Споразумение), или по съгласие на двамата родители.
Тези правила важат само ако неспазването на правилата за местоживеене продължи за сумарен период от повече от 30 дни в течение на три последователни месеца. Издръжката става дължима при навършването на 30-ия ден на сумарно неживеене при родителя. В тези случаи за всички следващи месеци до отстраняване на неспазването на правилата за местоживеене се дължи издръжка към 1 число на съответния месец, за който тя се отнася.
Относно семейното жилище
Като имаме предвид, че:
последното семейно жилище на [улица], което е някогашна съпружеска имуществена общност, а след установяването на режим на разделност между К. Т. и Б. М. се е превърнало в съсобственост между тях при равни дялове е напуснато от Б. М. в края на юни 2010 година и тя е заживяла на пл. С. № );
и като
потвърждаваме постигнатото помежду ни съгласие в Предварителен договор за делба и уравняване на сметки от 23 юли 2010 година, съгласно който К. Т. следва да придобие 100% от собствеността на това последно семейно жилище и да остане да живее в него;
като отчитаме, че
Б. М. има в индивидуална собственост два други имота, които могат да се ползват като жилище и че
Б. М. следва да придобие в индивидуална 100% собственост бившето семейно жилище на [улица], което е лична собственост на К. Т. при спазване на правата на намиращия се там наемател П. П.,
както и че
в момента Б. М. живее на пл. С. №, където за Г. има самостоятелна стая,
се споразумяваме относно следното:
Последно семейно жилище
В последното семейно жилище на [улица], ет. , ап. ще продължи, както и досега, да живее К. Т. заедно с Г. във времето, когато тя е при него.
Относно издръжката между Б. М. и К. Т.
Издръжка не се дължи
Въпреки липсата на произнасяне относно вината за развода, след развода помежду им нито Б. М. ще дължи издръжка на К. Т., нито К. Т. ще дължи такава на Б. М..
Б. М. и К. Т. констатират, че до развода им никой от тях не е имал право на издръжка от другия, нито към момента на развода им има неудовлетворени вземания, произтичащи от издръжка.
Относно фамилните имена на Б. М. и К. Т.
Липса на промени във фамилните имена
Всеки от съпрузите запазва досегашното си име, а именно Б. Б. М. и К. П. Т..
Относно имуществените отношения между Б. М. и К. Т.
Препращане към сключения Предварителен договор за доброволна делба и уравняване на сметки. Липса на претенции
Имуществените отношения между Б. М. и К. Т. са подробно уредени в сключения между тях на 23 юли 2010 година и влязъл в действие след установяването на режим на разделност помежду им Предварителен договор за доброволна делба и уравняване на сметки. Б. М. и К. Т. потвърждават изразеното си там съгласие и заявяват, че нямат други и неуредени там претенции един към друг.
Относно съхраняване на направените през брака между Б. М. и К. Т. дарения
Запазване на даренията
Направените през време на брака от Б. М. на К. Т. и от К. Т. на Б. М. дарения остават да действат и не се модифицират.
Както Б. М., така и К. Т., имат право да получат обратно свои лични вещи, останали в някогашните семейни жилища или във вилата в [населено място].
Съобщения
За писмените съобщения между Б. М. и К. Т. се използват следните електронни адреси:
C..[електронна поща]
B.@……
и всеки от тях заявява, че е съгласен да получава съобщения от другия във връзка с това Споразумение на така посочените адреси, както и на следните мобилни телефони:
за К. Т. – …….
за Б. М. – …….
ОСЪЖДА на основание чл.329, ал.1 от ГПК във вр. с чл.6, т.3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК Б. Б. М. от [населено място],[жк], ул.”..” №, с [ЕГН] да заплати по сметка на СРС сумата от 20.00 лв. /двадесет лева/, представляваща окончателна държавна такса за прекратяване на брака.
ОСЪЖДА на основание чл.329, ал.1 от ГПК във вр. с чл.6, т.3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК К. П. Т. от [населено място], [улица], с [ЕГН] да заплати по сметка на СРС сумата от 20.00 лв. /двадесет лева/, представляваща окончателна държавна такса за прекратяване на брака.
ОСЪЖДА Б. Б. М. от [населено място],[жк], ул.”.” №, с [ЕГН] сумата от 86.40 лв. /осемдесет и шест лева и четиредесет стотинки/, представляваща държавна такса върху определената издръжка в полза на малолетното дете Г. К. Т. с [ЕГН].
ОСЪЖДА К. П. Т. от [населено място], [улица], с [ЕГН] сумата от 86.40 лв. /осемдесет и шест лева и четиредесет стотинки/, представляваща държавна такса върху определената издръжка в полза на малолетното дете Г. К. Т с [ЕГН].
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:…“
Оставете коментар