Емоционалните проблеми изискват емоционално усилие.

Страха и паниката, които напоследък са актуални и по света и у нас се опитват да бъдат разрешени посредством мерки за безопасност и превенция. Но страхът си остава страх със или без маска, със или без излизане на публични места, със или без пиене на каквито и да било подсилващи организма храни, напитки, билки и добавки.

Страхът можем да си го наречем Господин Страх или Г-жа Страх или просто Страхчо. Можем да му дадем образ на необичайно същество. Можем да се правим, че го няма. Можем да се опитаме да го изгоним. Можем да отказваме да го приемем сериозно.

Във всеки случай, той ще изисква нашето внимание и ще настоява за него и няма да си тръгне преди да го направим.

И вирусът да затихне, страхът ще си остане.

Защото страхът е сериозна емоция и иска сериозен разговор. Достойно да се изправим пред него означава да можем да кажем “Виждам те, г-н Страх. Не ми е приятно, че се появявате, но заповядайте да изпием по чаша чай. Искам да чуя какво имате да ми кажете и искам да мога и аз да ви кажа едно-две неща.”

Страх ли ни е от страха сам по себе си?

Или ни е страх да си признаем, че изпитваме и страх като чувство? Че не сме чак толкова безстрашни колкото ни се иска или колкото наши познати са?

Страх ли ни е, че ако го признаем, ще го подсилим? Или се надяваме някак да мине от само себе си? Без да се занимаваме с него?

Емоцията страх в ненасилствената комуникация се нарича комплексна емоция. От една страна съдържа в себе си и паралелни чувства, от друга – има примеси с преценки, мнения и мисли. Но зовът на чувствата е винаги един и същ– по-дълбоко свързване с потребностите ни.

И хубавото на това да се свържем с потребностите си е, че моментът, в който го направим емоцията се променя. Обикновено стихва и на нейно място идва нещо друго. В случая със страха най-вероятно би дошло някакво усещане за мир с непредвидимостта на живота.

И макар че потребностите са нещо много лично и зад всеки страх обикновено стои различна потребност ще подам няколко, които считам за валидни в подобни ситуации.

1) Потребността от мир, че света има и светла и тъмна страна. Че животът и обновлението включват и умиране и болести.

2) Потребност от вяра, че всичко, което ни застига е за добро и че ако ни застига, то ще имаме силата да минем през него.

3) Потребност от смирение, че не всичко зависи от нас и нашите избори и че пред волята на живота всички сме безсилни.

Така че, ако се страхувате (сега от вируса или от нещо друго) поканете Г-н Страх на чаша чай. Чуйте какво има да ви каже. После му благодарете, че така настойчиво се опитва да ви свърже с потребностите ви.

След това може да вземете каквито искате интелектуални решения и да предприемете всякакви действия. Обикновено те са с различно качество, а усещането е, че действате от силата си.

Бъдете здрави и се радвайте на пролетта с тази снимка на цъфнала джанка от днес! Не без страх, а със страха като приятел.“

– Емилия Илиева-Крайнова, личен блог