Казват, че разводът е ужасяващо и скъпо начинание, което може да се влачи с години. Но не е необходимо да е така. Знаете ли, че можете да минимизирате вредните последици? И, че разводът Ви може да се случи по най-добрият за всички начин, ако решите да ползвате медиация?
Тази статия е за хора, които са предприели действия за развод по взаимно съгласие (ама наистина взаимно и наистина съгласие!) и искат да постигнат или са успели да постигнат Споразумение помежду си.
Браво на Вас за цивилизованото решение! И какво следва сега?
Информацията по-долу е предоставена за Ваше улеснение и не представлява правен съвет.
Процедура при развод по взаимно съгласие
- Продължителност, такси, съдържание и последици.
Има дела, които приключват за по десет дни, но продължителността зависи от съда и не може да се даде гаранция, че тези срокове винаги са толкова кратки. Когато трябва да се уреждат имуществени отношения между съпрузите, този срок обикновено е по-дълъг.
Държавните такси при развод по взаимно съгласие са 25 лв. за завеждане на дело и до по 40 лв. на страна при постановяване на решението. Размерът на адвокатския хонорар се определя по договорка между адвоката и клиента. Съгласно Тарифата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на хонорара при развода по взаимно съгласие е 400 лв. В случаите, когато по делата за прекратяване на брака по взаимно съгласие се уреждат имуществени отношения между съпрузите, се събира допълнителна държавна такса, за размера на която можете да се консултирате с адвокат.
Съпрузите могат да постигнат взаимно съгласие за прекратяване на брака. В този случай съдът следва да се увери, че съгласието за развод на двамата е сериозно и непоколебимо. За целта съпрузите следва да се явят лично в открито съдебно заседание и да потвърдят взаимното си сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака. В случай, че някой от съпрузите не се яви без уважителна причина, делото се прекратява.
При развод по взаимно съгласие съпрузите следва да постигнат Споразумение относно следните 4 основни въпроса-последици от прекратяването на брака:
- местоживеенето на децата и ползването на семейното жилище,
- упражняването на родителските права,
- режимът на личните отношения и
- издръжката на децата, а също, ако има и издръжка между съпрузите.
Те могат да се споразумеят и по други последици на развода.
! Изключително важно предимство на медиацията е, че в нея могат да бъдат чути, разгледани и съгласувани ВСИЧКИ въпроси, които са от значение за страните, а не само правните и формални. Това дава възможност за излизане начисто и поставяне на ясна нова основа за нормални отношения за в бъдеще. Именно така, и самото Споразумение по правните въпроси, е истинско и стабилно. Освен това, тя е и напълно конфиденциална и щадяща достойнството на всеки, за разлика от публичното съдебно производство.
- Въпросът за фамилното име
„Нормата на чл.53 СК следва да се тълкува в смисъл, че ако съпругът, приел името на другия съпруг при сключване на брака, не заяви желание за възстановяване на предбрачното си фамилно име, той запазва брачното си фамилно име.“
(Цитат от Решение № 245/ 17.05.2012г. по гр.дело №1058/2011 година, докладчик съдията Стоил Сотиров, с което ВКС приема тази задължителна постановка. С Определение № 172 от 15.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1058/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Стоил Сотиров, ВКС е приел за разглеждане, въпросът за тълкуване на правната норма на чл. 53 СК. Тя показва, че новата уредба на въпроса за фамилното име в Семейния кодекс е в категорично противоположен смисъл спрямо нормите на стария СК (чл. 103 СК (отм):“ (1) След развода съдът може да постанови съпругът да носи името на другия съпруг, ако последният е съгласен.(2) Ако единият съпруг е станал известен с името на другия, съдът може да реши той да продължи да носи същото име.(3) При изменение на обстоятелствата бившият съпруг може да поиска другият съпруг да престане да носи неговото име.). Тази уредба е отменена с влизането в сила на новия Семеен кодекс през 2009г. Но нерядко, в бракоразводното производство, по инерция, все още се правят искания в тази посока, които обаче, са недопустими, съгласно актуалната законова разпоредба на СК. В този смисъл постановките в съдебната практика в тази посока следва да се разглеждат като изцяло загубили сила. (напр. Решение № 40 от 7.02.2008 г. на РС – Пловдив по бр. д. № 331/2007 г., 2-ри бр. с-в, както и ПВС №5/1978г., т.7 и др.; ).)
Постигнатото споразумение се одобрява от съда, като съдът може да поиска становище от Дирекция „Социално подпомагане” с оглед последиците от развода относно упражняването на родителските права. Ако споразумението е непълно или интересите на децата не са добре защитени, съдът дава срок за отстраняване на недостатъците. Когато недостатъците не бъдат отстранени в срока, съдът отхвърля искането за развод.
До развод по взаимно съгласие може да се стигне когато страните още при завеждането на делото са избрали този ред за прекратяването на брака, съответно са постигнали съгласие относно последиците от прекратяването на брака, отразени в споразумението между тях.
Възможно е обаче, единият от съпрузите да е завел дело за развод, поради разстройство на брака, по вина на другия съпруг, а впоследствие съпрузите да са се съгласят бракът да бъде прекратен по взаимно съгласие. При всяко положение на делото съпрузите могат да преминат към развод по взаимно съгласие, да ползват медиация и да изложат пред съда споразумение относно последиците от прекратяването на брака.
Преминаване от развод по исков ред поради разстройство на брака към развод по взаимно съгласие ще се извърши например, когато единият от съпрузите е инициирал развода, а другият се е съгласил бракът да бъде прекратен, но това съгласие е налице към един по-късен момент, след като делото е образувано, а не към момента на неговото завеждане, в който случай делото би се завело като за развод по взаимно съгласие.
Възможно е също съпругът да е съгласен с прекратяването на брака, но да не извършва действия с оглед неговото прекратяване по взаимно съгласие като например не подписва молбата за прекратяването на брака и споразумението към нея. В този случай, за да се стигне до развод, другият съпруг има възможност единствено да заведе делото по исков ред, поради разстройство на брака по вина на другия съпруг, а впоследствие в хода на делото да се премине към развод по взаимно съгласие. В случаите когато се преминава от развод по исков ред към развод по взаимно съгласие, съдът не се произнася относно въпроса по чия вина бракът се прекратява. При сериозно и непоколебимо взаимно съгласие на съпрузите за развод съдът допуска развода, без да издирва мотивите им за прекратяване на брака.
При постановяване на такъв развод по взаимно съгласие, решението на съда е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдебното решение има силата на пресъдено нещо и е изпълнително основание – с него можете да извадите изпълнителен лист при всеки съдия-изпълнител.
2. И ето обяснение на процедурата от страницата на СРС:
Когато съпрузите са съгласни сключеният между тях брак да бъде прекратен, могат да подадат молба до съда по постоянния адрес на единия от тях, придружена от сключено споразумение.
Не е необходимо в молбата да се сочат причините за искането бракът да бъде прекратен. Необходимо е взаимно и непоколебимо сериозно съгласие за това. Съгласието се изразява от съпрузите пред съда, като те са длъжни да се явят в първото по делото заседание лично, за да го изразят.
Въпросите, които задължително се уреждат със споразумението са относно местоживеенето на децата, родителските права, личните контакти с другия родител и издръжката на децата, ползването на семейното жилище, фамилното име и издръжка между бившите съпрузи.
Искане за развод по взаимно съгласие може да се предяви независимо колко дълго е продължил брака.
Молбата се подава в един екземпляр и съдържа данните на съпрузите – имена, ЕГН и адреси. Към нея се прилагат удостоверения за сключен граждански брак, за раждане на децата и други доказателства – нотариални актове за собствеността на семейното жилище, договори за наем, ако семейното жилище е наето, споразумение и квитанция за внесена държавна такса в размер на 25 лева.
Прилагат се и комплект статистически сведения по образец: декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, сведения за съпрузите и съобщение за прекратен граждански брак.
На първото заседание двамата съпрузи трябва да се явят лично, за да заявят, че поддържат молбата си за развод по взаимно съгласие и споразумението си. При неявявяне в насроченото открито заседание без уважителна причина на който и да е от съпрузите, делото се прекратява.
След като и двете страни са се явили на заседанието и съдът е проверил тяхната самоличност те трябва да заявят съгласието си за развод. Съдът разглежда постигнатото между тях споразумение. За да бъде утвърдено от съда, то трябва да защитава интересите на децата, като по своя преценка съдът може да поиска становище от Дирекция „Социално подпомагане”, да е пълно и да не противоречи на закона. При неспазване на някое от тези изисквания съдът дава срок за изправяне на недостатъците. Ако в дадения от съда срок недостатъците не бъдат отстранени, съдът отхвърля искането за развод.
След като се убеди, че съгласието на съпрузите е сериозно и непоколебимо и споразумението не противоречи на закона и е в интерес на децата, съдът допуска развода и утвърждава споразумението с решение, което е окончателно и не подлежи на обжалване.
При допускане на развод по взаимно съгласие се определя окончателна държавна такса до 40 лева по сметка на районния съд. При споразумение за имуществени отношения (което може да се направи и в друго исково производство от вещно правен характер) се плаща и по 2% върху стойността на всеки дял, а за издръжката: 2% върху платежите за три години.
При допускане на съдебна експертиза за оценка на имоти и автомобили в хода на съдебното производство, размерът на депозита се определя от съда и се внася по сметка на съответния районен съд.
Успех и опитайте първо по миролюбив, икономичен, бърз, хуманен и траен път: с медиация!
Оставете коментар