„Когато се стигне до разделяне на бизнес, много често и двамата партньори имат един лош съветник – тяхното наранено его. Оставете настрана за малко емоциите си и мислете рационално. Има ли ситуация, в която всеки от вас да излезе като победител? Може ли да има повече от един печеливш (win-win стратегия)? Ако има такава, направете всичко възможно, за да я постигнете. Шопската поговорка „Аз не искам на мен да ми е добре. Аз искам на Вуте да му е зле“ няма място в бизнеса. Не забравяйте, че често в бизнеса са намесени и други хора – служители, клиенти, доставчици и други. Помислете и за тях, а и за бъдещето. Не оставяйте бизнеса, който сте градили толкова време да изчезне за един миг, само заради вашето честолюбие. Както в живота, така и в бизнеса има раздели, и всеки от бизнес партньорите може да поеме по своя път. От вас зависи това да стане по цивилизован начин, при който се търси най-доброто решение за всички.“ – казва добре в статия Стойне Василев
Един случай от практиката ми:
Двама дългогодишни съдружници във фирма, занимаваща се със специализирано обучение. Единият е финансирал дейността на дружеството, а другият е поел неговото управление. Идеята за бизнеса е възникнала на основата на лични симпатии и отношения на уважение и доверие помежду им. Но след стартирането на фирмата се оказва, че имат разминавания в представите си за водене на бизнес и са правили компромиси, които са се натрупвали и през последните години са в много обтегната комуникация помежду си. В момента се избягват един друг, но нерешеното тежи…
Финансиралият началната дейност се притеснява, че не получава информация и документация за състоянието на бизнеса, движението на дейността и паричните потоци. В един момент решава да се откаже и иска да излезе от съдружието като иска да си възстанови поне инвестицията. Преговаряли, но не се разбрали. Иска да види поне някакви документи и резултати, за да прецени колко струва делът му.
Управляващият дейността казва, че не може да предостави такава информация. Освен това в момента е крайно зает с много спешни въпроси и няма време за решаване на този. И също, че се чувства разочарован и обиден от поведението на другия.
Защо решават да ползват медиация – простата сметка:
1. Какво ще загуби първият, ако вместо да се реши с медиация, спорът бъде отнесен към съда:
– работно време – за разрешаване на спора ще бъде нужно несравнимо повече време;
– лично време, което ще трябва да отдели, за да прегледа и анализира документите, които ще изиска от фирмата;
– пари – за държавни такси, адвокат, вещо лице, външни консултанти – дори и да спечели и да си възстанови 100% от разходите, все пак ще трябва да ги „блокира“ за неизвестен период от време;
– психическа и физическа енергия;
– възможността да изглади поне донякъде и дори да запази отношенията, въпреки прекратяването на съдружието;
– съдействието на другия за изпълнение на крайното решение (по-вероятно е да съдействат, ако са се съгласили с решението);
А ВЕРОЯТНО ще спечели (при дело) потенциално по-голям размер на дела, който ще получи, доколкото там нещата са „всичко или нищо“.
2. Какво ще загуби вторият при дело:
– пари – по-голям размер на дела и допълнителни разноски на двете страни;
– пари – към други страни, включително държавни органи, които може да бъдат сезирани в хода на делото;
– лично и работно време;
– психическа и физическа енергия;
– имидж и бъдещи приходи – финансиралият бизнеса е важна фигура в сектора, който е потенциален посредник за намиране на клиенти за дейността на фирмата;
ВЕРОЯТНО би спечелил проточване във времето на момента, в който ще трябва да плати. Но на каква цена?…
В медиацията и двамата могат, не само да си спестят всички изброени загуби, но и да спечелят неподозирани ползи. Например, една малка или временна раздяла, която всъщност да ги обедини на по-голямо ниво; олекване и удовлетворение от добра постъпка и изчистени взаимоотношения, дар от сърце в изява на добра воля (ключово офис-място, от което единият се нуждае, а другият може да му предостави; подкрепа с контакти за реализиране на идея; бартерни размени, неочаквано сбъдване на забравени мечти); искрена помощ за нуждите на техни близки и приятели и т.н. и т.н.
[Дори и все пак да отидете в съда, фактът, че сте опитали първо по мирен път с медиация, ще бъде благоприятен в очите на съдиите, които са длъжни по нашето законодателство да насочат страните към възможността да използват медиация.]
Ако имате подобно предизвикателство и тази проста сметка не ви е достатъчна, за да прецените дали медиацията може да е полезна във вашия случай, ето още
Оставете коментар