Да влезем в настоящето, където и да сме

Попадало ли ви е това златно ключе от Е. Толе за съзнателните взаимоотношения със себе си и с другите?

„ВЛЕЗТЕ В НАСТОЯЩЕТО, КЪДЕТО И ДА СТЕ

„Винаги съм си мислил, че истинско просветление е невъзможно, освен чрез любовта във връзка между мъж и жена. Не е ли това, което ни прави отново цялостни? Как може да се сбъдне животът ни, дoкатo то не се случи?“

Вашият опит това ли показва? Случвало ли ви се е?

Повечето хора като че ли преследват жадно физически удоволствия или раз­лични форми на психическо удоволствие, защото вярват, че тези неща ще ги направят щастливи или ще ги освободят от вътрешното чувство на страх или недостатъчност.

Щастието може да се възприема от тях като засилено усещане за жизненост, благодарение на физическо удоволствие, или повече сигурност и усещане за пълнота посредством някаква форма на психическо удовлетворение. Това обаче, може да е търсене на спасение от състояние на незадоволителност или недоста­тъчност. Неизменно всяко постигнато такова удовлетворение е мимолетно, затова състоянието на удовлетворение или себеосъществяване обикновено отново се проектира в ня­каква въображаема точка извън тук и сега. „Когато постиг­на това или се освободя от онова – тогава всичко ще бъде наред.“ Това е мисловната нагласа на несъзнание, която съз­дава илюзията за спасение в бъдещето.

Истинското блаженство е себеосъществяване, любов във връзка със себе си и след това с другия, вътрешен мир, жи­вот в цялата му пълнота. Дали е така и за вас?

То е да бъдете това, което сте, да чувствате в себе си добро, което няма противо­положност, да изпитвате радостта от Битието, която не зависи от нищо извън себе си. Това не е усещане като нещо краткотрайно, а като постоянно присъствие, с което влизаш в контакт. На езика на богословите се нарича да „познаеш Бога“ – не като нещо извън вас, а като ваша собствена най-дълбока същност. Истинското „спасение“ е да познаете себе си като неделима част от лишения от време и форма Еди­нен Живот, от който произлиза всичко съществуващо.

Истинското спасение е състояние на свобода – освободеност от страх и страдание, от усещането за недоста­тъчност и съответно от всички желания, нужди, зависи­мости и привързаности. Това е освободеност от натрап­чивото мислене, от негативизма и най-вече от миналото и бъдещето като психическа потребност. Умът ви казва, че оттук не можете да стигнете там. Трябва нещо да се полyчи, или да станете едни или други и това е условието да постигнете свобода и себеосъществяване. Всъщност, той ви казва, че се нуждаете от време – че трябва нещо да на­мерите, подредите, направите, постигнете, придобиете, станете или проумеете, преди да можете да бъдете сво­бодни или завършени. Смятате времето за средство за спа­сение, а истината е, че то е най-голямата пречка пред спа­сението. Мислите си, че не можете да стигнете там от мястото, където сте, защото още не сте достатъчно цялостни или добри, но истината е, че тук и сега е единст­веното място, откъдето можете да стигнете там. „Сти­гате“, когато осъзнаете, че вече сте там. Намирате Бога (божественото) тогава, когато осъзнаете, че няма нужда да го търсите. То е винаги тук и е стигнало преди вас.

За­това няма един-единствен път към просветлението – може да се използва всякакво състояние, няма нужда то да бъде ня­какво специално състояние.

Но точката за достъп е една-единствена: Настоящето. Съкровеното ви настояще (не плана ви за деня и списъка с постижения). Не може да има чисто преживяване извън настоящият момент.

Нямате свещен партньор? Срещнали сте го и сте избрали различни посоки? Самотни сте?… Влезте в Настоящето от това състояние.

Имате свещена връзка?… Влезте в Настоящето от нея.

Няма нищо, което можете да направите или да пос­тигнете, за да ви отведе по-близо до свързаността и блаженството, откол­кото сте в този момент. Може би това е трудно разби­раемо за ума, привикнал към мисълта, че всичко ценно се намира в бъдещето. Нищо, което някога сте извършили или, което са ви сторили в миналото, не може да ви поп­речи да кажете „да“ на това, което Е и е трайно, и да насочите вни­манието си към него – дълбоко във вечното Настояще. Не можете да напра­вите това в бъдещето. То е сега или никога.“ – източник: Познанието, от Екхарт Толе, Силата на настоящето