„Имам наблюдения относно т.нар. „трудни деца“.
Семейството среща затруднения с тях, защото нещо във фамилията е неподредено. Липсата на баланс в такъв случай се причинява най-често от изключването на някой от членовете на семейството.
Изключването се получава, когато някой е извършил нещо неприемливо, обявен е за лош и за него в семейството не се говори, отхвърлен е или е принуден да си тръгне надалече.
От гледна точка на правилата, той може да е извършил нещо нередно, но силите, които държат и движат семейната система, не могат да приемат неговото игнориране. Защото тези несъзнавани сили се грижат да бъдат приети и признати всички членове на семейството.
Децата, обявени за трудни, имат ролята да се обърнат към тези, които са изключени. Те могат да имитират поведението им и да извършат същите нарушения и неспазване на правилата.
Като забележим това, е необходимо да се работи за осъзнаване и внасяне на баланс и приемане в семейството, за да може детето да бъде съхранено и посланието му интегрирано.
Понякога децата, които са много неспокойни гледат към роднини, които са починали и, които семейството е забравило.
Поради тези причини, аз вярвам, че всички деца са съвършени и добри, макар че, моето мнение може да бъде прието за противоречиво. Можем да възстановим покоя като оправим дисбаланса в семейните отношения, показан ни от децата.
С времето добавих още една мисъл към това: техните родители също са добри – като деца на своите родители.
Родителите, както своите деца, също търсят нещо и гледат към някого. Някои от тях продължават като пораснат да търсят някого, който е изключен и им липсва. Това е причина те да не отделят достатъчно качествено внимание на децата си.
Какво може да се направи за семейството? Моята гледна точка е всичко да се намести в семейството, всеки да намери своето място и да има право да принадлежи. Само тогава всички ще дишат с лекота.“
– Берт Хелингер (психолог, основоположник на Фамилните констелации)
Оставете коментар