Чудото на медиацията с аха-подход

Чете ли ви се за едно междучовешко чудо? 

Една кратка история от моята лична практика, с която започва книгата ми „В храма на медиацията – как е на практика“:

Братя по сърце ♥

Един пролетен ден пешеходец и шофьор се сблъскали на пътя.

При неравния удар пострадал гърбът на пешеходеца и той бил приет за продължително лечение. Подал граждански иск за парично обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане. Шофьорът категорично отказал да плати – не само че видимостта била слаба, но и ищецът пресякъл зле, липсвали свидетели и доказателства за причинната връзка между претърпените увреждания и произшествието.

Отгоре на всичко бил безработен и нямал с какво да плати. Привлякъл в делото и застрахователя си. Всеки от тях опънал силно своя единствено правилен край на „въжето“. И възелът се затягал, затягал.

Дали фактите, че единият пресякъл неправилно, а другият превишил скоростта, били достатъчни за развръзка? Оказало се, че не. Двамата продължили да се нападат и защитават с всички познати средства, а вътрешно „виели“ с глухата си болка, крещяща да бъде чута. Възможно ли е взаимното удовлетворение в такава ситуация?!

Случайно или не, срещнали една и съща „бяла лястовица“. Така дойдоха, с треперещи от гняв гласове.

Аха момент. В третата ни среща отворихме дума за най-добрите примери за човечност в живота ни. Научих, че и двамата са ги получили от бащите си. Настана един от онези притихващи моменти на благодарност към предците. Мъжете се погледнаха задълго в очите и повториха едно от имената, взирайки се като за първи път в два документа.

Оказа се, че 

В 

Гърдите 

на 

Шофьора 

Тупти 

Сърцето 

на 

Бащата 

на 

Пешеходеца.

Десет години по-рано се бе случила друга катастрофа, последвана от донорство и трансплантация...

Онемяхме от изненада и от вълнение. Представяте ли си ахването и напиращите извори в очите на двама им? Дали от този момент нататък имаше значение кой е по-прав? Кой спечели повече в тази среща? Дали останаха пречки пред това да се разберат човешки?

Спогодяване. И двамата получиха повече от представите си за възможно. Изискванията им се замениха с искрена загриженост – от зареждащо съчувствие, през ценна информация и финансова помощ за лекове и терапии, пълни кошници от домашното стопанство до свързване с точните хора за мечтаната нова работа. И двамата преживяха катарзис и умиротворение.. И двамата откриха сродна душа и приятел, с когото са тясно свързани до ден днешен.. Макар и живеещи сега в две отдалечени точки на света, те пазят и обгрижват съкровената близост в сърдечното си семейство. Така се наричат – братя по сърце.

Катализаторът. Такава е медиацията, която аз познавам и, за която искам да ви разкажа. Това е реален случай от практиката ми. Вероятно някой ще отбележи, че е просто съвпадение, „едно на милиони“. И е така – милиони хора пропускат подобни шансове, защото не опитват да се срещнат по нови начини. 


- източник "В храма на медиацията - как е на практика" от Катина Клявкова, медиатор (юрист и психолог)

 

„Нищо не се случва внезапно.

Неочакваното винаги изисква продължителна подготовка.“

– Стефано д`Анна

 

Отзиви

Обучение за медиатор

10 Аха! стъпки за помирение 

Още отзиви

Обратни връзки

За поръчки

Заявка за медиация

За автора

Медийни участия

Facebooktwittergoogle_plusredditpinterestlinkedinmail

Бъдете първия коментирал

Оставете коментар

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван


*