В своята книга „Третата алтернатива“, Стивън Кови споделя съветите си за справяне с разминавания в различни сфери на живота и начини за разрешаване на възникналите спорове.
Представям на вниманието Ви един любопитен откъс от нея – част от процедура по медиация, описана в частта „Правото и тоягата на говорещия“:
“Спомням си един случай на медиация, при който адвокатите и на двете страни ми казаха:
„- Те са толкова далеч един от друг, че наистина не си представяме как ще стесним пропастта.“
Единственото нещо, по-здраво стиснато от устните им, бяха портмонетата. Историята беше до болка позната: двама бизнес партньори, бивши първи приятели, впоследствие непреклонни врагове, които се чудеха как да си навредят.
Питах се колко ли бизнес са изгубили, колко възможности са пропуснали, колко пари са пропилели, прахосвайки време и енергия да се борят един с друг. Рядко съм виждал случай, при който нито едната страна да няма надмощие. И двамата се бяха подковали с купища факти и аргументи. Но едно ми беше ясно: нито единият не разбираше истински позицията (и интересите) на другия. И двамата толкова се бяха съсредоточили Върху желанието да изложат своята версия за фактите, че оставаха слепи за аргументите на другия.
По едно време се обърнах към адвокатите и ги попитах:
– И двамата ли разбирате позицията на другия?
– Да – отговори уверено единият.
Другият обаче замълча за кратко и после каза:
– Знам какво твърдят, но всъщност не разбирам основните им презумпции.
В този момент, образно казано, им връчих Тоягата на говорещия*(виж по-долу).
Следващото ми условие беше да направят обрат, какъвто никога не бяха преживявали. Обясних, че защитниците им ще имат възможност да говорят, но преди да могат да приведат доводи в подкрепа на собствената си позиция, ще трябва да изразят позицията на другия така, че той да остане удовлетворен. С други думи, исках да аргументират позицията на опонента си.
На адвоката на ответника му трябваха три опита, докато успее да предаде удовлетворително позицията на ищеца. След това беше ред на ищеца; там бяха нужни два опита.
След това се случи нещо много интересно. Ответникът вече не държеше ръцете си скръстени пред гърдите, а строгото му и сериозно изражение изчезна.
Той погледна ищеца и го попита:
– Брад, това ли е твоята позиция?
– Да, в общи линии.
– Мислех си, че…
Адвокатите седнаха и се отпуснаха на столовете си, а клиентите им започнаха диалог, който бяха прекъснали преди повече от две години, откакто се съдеха.
Накрая постигнаха споразумение, което беше привлекателно и ползотворно и за двамата. Най-важното обаче беше, че взаимното им уважение, което се беше изпарило напълно, отново се завърна. Знаех, че ако това дело стигнеше до съд, едната страна щеше да спечели всичко, а другата щеше да си тръгне с празни ръце и сериозни разноски.
Така работи системата. И двамата щяха да похарчат цели състояния за процеса, което на практика щеше да означава, че и печелещият губи. Сега, вместо да се бият до горчивата развръзка, двете страни стигнаха до мирно, доброволно споразумение, за каквото не бяха и помисляли. И това се случи, защото духът, скрит в Тоягата на говорещия, им откри пътя към помирението.“
*Тоягата на говорещия, древна традиция на северноамериканските индианци и символ на мирното общуване. Правилото е, че никой не може да прекъсва този, който държи Тоягата, докато той не се почувства чут и разбран.
В аха-медиацията използваме малка мека топка или друг удобен символен елемент, който става чудесен носител на това послание. Важното е да търсим начин за истинска среща по средата. Опитайте и Вие!
„Най-добре е да развиваме мирни умения в мирно време“ са казвали древните мъдреци. Ако и Вие предпочитате да влагате благи усилия навреме – преди и вместо да избухват военни действия – ето Ви една възможност. Тя може да е полезна едновременно за вътрешен мир, личностно и социално развитие. Медиацията също така е и нова, все по-необходима професия… Миротворен ден!
Оставете коментар