Мъж и жена живели заедно 30 години.
В деня на техния юбилей жената, изпекла питка – това отдавна било традиция в семейството. Сутринта, на закуска, както винаги тя разрязала питката и намазала с масло и мед двете части.
И, както всеки път, посегнала да подаде на мъжа си горната половинка. Но ръката й се спряла… Помислила си:
– В деня на нашата годишнина, така ми се иска да изям тази румена, препечена част от питката, за нея съм си мечтала 30 години. Толкова години съм добра и грижовна съпруга, майка, жена и смела любовница, въртях домакинството, отдадох се с любов на семейството ни. А и как обичам, ако не обичам и себе си, ако не следвам интуицията си и не казвам първо пред най-близките какво искам?!…
Вземайки това решение, тя с питаща усмивка подала на мъжа си долната част на питката, а ръката й леко затреперила – нали „нарушавала традиция“?!
А мъжът й, поемайки питката, казал с леко разтреперан от чувството глас:
– Скъпа моя, днес ти ми направи неоценим подарък! 30 години не съм ял от любимата си от детството долна част на питката, защото смятах, че тя по право ти принадлежи.
Оставете коментар