„Освобождавам партньора си от задължението да ме завърши.
Освобождавам родителите си от чувството, че са се провалили с мен.
Освобождавам децата си от нуждата да ми донесат гордост,
за да могат да напишат свои собствени пътища в ритъма на сърцата им.
Нищо не ми липсва.
Ценя същността си и моят начин да го изразя, дори ако не всеки може да ме разбере.
Уча се от всички същества, през цялото време, и почитам божествеността в мен и в теб.“
– Шаманска благословия
Представяте ли си да усещате такава лекота и свобода при всеки съюз и раздяла?…
Представете си, че участвате в среща, в която сте подкрепени в това разбиране.
Искате ли да приключите с воюването най-сетне? Искате ли да продължите наясно и начисто, напред по пътя си? Искате ли гласът на детето Ви да бъде чут и уважен неутрално?
Ето какво каза едно 12 годишно момиче – равностоен участник в семейната медиация* вчера:
"За първи път това, че не съм съгласна има значение. За първи път се чувствам еднакво близка и еднакво далечна и с мама и с тати. За първи път ми е удобно на "пустата" кръгла маса!" (Петя)
(*Медиация между разведени родители с деца от предходен брак и с общо дете, с трудна комуникация и няколко висящи дела по ЗЗДН помежду си.)
Оставете коментар