„Шевиците не са просто шарки, в тях е закодирано невероятно послание, в което българката е вложила любовта си към своя дом и красивата природа. Тези древни мотиви са се шиели с наричане за здраве, за любов, за плодородие, благоденствие и т.н., те символизират баланса и хармонията в света и човешкото поведение, пазят, лекуват, крият и разкриват тайни, всичко това се е предавало от майка на дъщеря, за да се съхрани. Същото е и с умението за тъкане в килимарството, което се е предавало и от баща на син.“ – из статията Древна везба и Великите занаяти на България
Ами сега…, ако погледнем така и на шевиците от конфликти-флюшки?;)
Възел и после още един… възел по възел, нишка по нишка, боцване по боцване, шев по шев. И като погледнем по-голямата картина – ето, че сме извезали уникалната шевица на шарения си и благодатен живот.
– Кон-фликт-и-флюшка… – играе си детето в мен с думата ‘конфликт’. Звучи му като кон, който някак е успял да върже на панделка опашката си… и то, в заедност с друг кон. Брей! – Хм, тази шега, все пак звучи актуално в годината на коня (по-точно на синия дървен кон) – допълва осведоменият възрастен в мен. И после се вглеждат във възела, който е така красив и полезен сам по себе си – има си свой чалъм за завръзка и свобода за развръзка. Същият възел, който бележи началото и краят (докато имаме нужда от тях)… и на среща и на наричане и на шевица, нали?!
Оставете коментар