~ Забелязах, че ежедневно се случва да ми зададат поне един интересен въпрос за медиацията. Всякакви питанки от всякакви личности – любознателни, търсещи, скептици, широко-скроени, професионално-въпросващи (радио-водещи, журналисти, блогъри и т.н.)… Отговарям в крачка, с благодарност за диалога с поредното добро огледало. И наскоро ми хрумна, че мога да ги записвам и споделям с всички вас, поне от време на време… Ех, че хубава е и тази българска дума ‘любопитство’ – с любов да питаш и с любов да опиташ.~
Въпрос 1: Ако медиацията е разрешаване на спор между две или повече страни, така, че да не се ходи на съд и да се стигне до „всеки е доволен”, какво е различно от това полицай и спрян нарушител да си се разберат помежду си – пак всички са доволни, но без медиатор?!
Хайде да ти отговоря така: …
ако те двамата, колкото и да са разбрани, не успеят да се разберат помежду си, може да им препоръчаш медиатор:) И даже може да се окаже, че някой или нещо с тази роля и качества, е там ‘случайно’ и да измедиира, ако допуснат.
Друг е въпросът, че подобно ‘разбиране’ между нарушител и катаджия не е съвсем законно: при административни нарушения, полицаят е изпълнител, а не страна със свой свободен избор (нито е овластен да се споразумява с нарушители от името на закона, приет от обществото ни). Така че, в случая, би била ‘сенчеста медиация’ (извън закона), която не всеки би поел, но възможна да се случи, защото медиацията е конфиденциална, неформална и подкрепя win-win споразумение. (била съм медиатор по спор между две ‘борчета’ с пистолети на масата, например). Също друг въпрос е и дали двамата, посочени от теб герои, наистина са доволни като се разберат сами или за сметка на друг (потенциалният пострадал; правилата, които сме се съгласили да спазваме)… Но чувам посланието в примера ти – доколкото в някои случаи подобно ‘разбиране’ е благоразумно изключение и проява на човещина, съгласна съм да направим паралел с медиацията, ползваща именно човечен подход („да се разберем мирно и тихо”). Медиацията е още един, друг начин – в случай, че с горепосочения от теб не се получи:) Различното е, че някой трети ще мисли заедно с двамата, без да налива масло в огъня, без да натиска блюдата на везната или да тегли чергата към себе си. Три глави мислят/осъзнават по-добре от две, които се удрят една в друга.
И, да, може без медиатор:) Изобщо, без всичко може. Не са ли смехотворни твърдения като „това и само това е най-доброто – винаги, за всеки, във всяка ситуация”? Хей, медиацията е една възможност, един от множество подходи! Можеш да я избереш или не, по начина, по който разбираш, че нещо те влече да го опиташ сега и е твоето нещо в този момент. На мен ми звънти, сработва – ползвам я. На теб звънти ли ти?!
¡ Имате ли въпрос за това как да подходите за разрешаването на конкретен случай, в който сте участник? Искате ли да заявите случай за разрешаване?– можете да го направите така.
Оставете коментар