Тази сутрин (16.10.2014) с Нина Колева от БНР си говорихме за договаряне, преговори и партньорство – тема, която изследвам, харесвам и, в която се чувствам приятно ‘обута’. И изненада…
… по удивително интересен, мъдър и докосващ начин, тя постави темата в контекста на политиката, в която съм боса 🙂 И последиците – разглеждахме направо в дълбокото – там, където сме хора, граждани, със сърца и деца, т.е. ‘сите сме в един кюп’ и, вместо да мрънкаме, действаме за истински изход. Беше ми приятно, може и да е било полезно някому…
Много ми хареса начинът, по който Нина постави темата. Въведението си бе за вслушване и ме накара да се замисля на глас.
- Да, наистина, „какво ли са правили политиците ни цял ден на масата за преговори вчера“ и какво правих аз вчера?
- Дали те са опитали нещо различно, аз опитах ли? Дали са отворили прозореца, за да влезе свеж въздух – буквално и метафорично?
- Дали на онази маса, поне за миг някой е постъпил различно от самия себе си? Аз, на масата на медиацията, да! И получи ли се? Нашето предоговаряне – да!
- „Могат ли хора, които дори не си говорят, да постигнат нещо, преговаряйки пак сами“?
- Докога ще е нормално, ние хората, да си бием главите с едни и същи неща по един и същи начин (с позиционни преговори), вместо да опитаме по друг популярен (същностни преговори) и… чак като се изтощим докрай, да открием топлата вода със свежи и win-win подходи като медиацията?
- И, ако непознатото ни се струва твърде голяма стъпка, поне използваме ли това, с което така или иначе разполагаме? Например, как на практика „Президентът е обединител на нацията“ (според Конституция на РБ), „а не на управляващите или на една или друга партия“ (според казаното от настоящия президент)? Някои хора и групи не са от нацията или нацията няма интерес от тяхното обединение, или? Какви качества търсим и избираме в Президента си и какво ли съдържа въвеждащото ‘обучение’ на новоизбрания президент? Дали няма да е полезно да има и медиаторски качества? Наистина ми е любопитно.
И в приятната обстановка на разговора с Нина, ми дойде даже да предизвикам: Съграждани (политици, депутати, президенти, политолози, социолози…), предизвиквам ви да се вгледате по-дълбоко, в най-дълбокото! Защото под противоположните позиции, винаги стоят общи или съвместими интереси. Бас ловя:)
… Дядо ми казваше: „Няма що, големи майстори сме, щом не сме отворени да проверим и приемем всичко полезно, всичко, което работи… и непознатото!“. Защото иначе все едни и същи лица обсъждат едни и същи неща, по едни и същи начини. И се стига до един и същи резултат. Докога?!
Нина, благодаря за интересния разговор!







Оставете коментар