„ – Търся те за един много безнадежден случай. 🙁 🙂
Мислейки, как хем да угодя на клиента си, който е изпаднал в крайност, хем да избегна ненужното злепоставяне на невинни хора и цяла институция покрай този спор, тихичко поговорих с колегата адвокат и я убедих да отложим делото и да отидем на медиация – дано пък така се тушират нещата. Наясно съм, че случаят е много, много сложен, моят клиент е много особен, но с подходящия подход би могъл и да се укроти и да подходи по-разумно. Тук си трябва много, много специфичен подход, тук трябва твоя опит и умения… абсолютно съм убедена в това. (адвокат)
– Отворена съм за квантово трансформиране на всякакви безнадеждни и сложни случаи, знаеш. 🙂 (К-медиатор)“
Ето така започва най-малко един от дните ми всяка работна седмица. И в 90% от случаите, завършва с всеобщ възглас: „Ура! Браво на нас! Благодаря!“
Наблюдавам се как в наситената динамика на самото случване, все по-рядко успявам да запиша тези интересни истории. Най-често ги споделям в разговор – в спонтанния диалог се чувствам винаги у дома си. Но буквално всеки човек, който срещам ме подсеща да ги описвам, за да стига до повече хора, на които може да е полезно. И с чаша чай до мен, сядам и пиша – разкази за някои от тях, можете да прочетете тук.
Оставете коментар