Това название съдържа вътрешно противоречие: задължително-доброволно споразумяване.
Но отразява и крещяща социална нужда. Затова, споделям своите разсъждания и слагам отново знак за внимание и проверка какво влагаме и чуваме в него и дали* е най-подходящото наричане?!
Медиацията е процедура, в която се участва доброволно и се спогодява доброволно – по това спор няма. Точно така тя сработва чудесно.
И чуете ли някой да звучи по отживелия авторитетен начин или да се позовава на „признати авторитети и позиции“, че: някой може да ви задължи против волята ви да участвате в процедура по медиация, спокойно се осъмнете и му се усмихнете. С цялата сила на свободното си и мъдро същество 🙂 медиация без свободен и информиран избор, не може да се проведе. (чл.2 от Закона за медиация)
Какво си мисля аз, че би трябвало да целим с предложенията за законови промени във връзка със „задължителната (първа среща по) медиация” по някои съдебни спорове? – да е ясна и достъпна за ползване и тази алтернатива на съденето, да има различни възможности за избор, според подходящото в конкретния случай и желанието на гражданите. А не, всичко под един знаменател, пуснато на конвейера към съда и там зациклящо… Тежащо на всички ни в крайна сметка. И не, да изкривяваме един съзнателно доброволен инструмент като медиацията в нещо, което не е.
Един пример за смисъла, вложен в „задължителност” за мен (да се чете небуквално): повечето от нас са виждали на живо или на филм, как полицаят в някои държави е длъжен да предупреди гражданина за основните му права при задържане. А гражданинът е длъжен да го чуе и да потвърди, че го е чул. Чела съм, че една от причините това да е измислено така е, защото, дори и да ги знае по принцип, в критична ситуация може да ги забрави.
Правото на медиация (израз мой) реално се ползва в деликатни и критични ситуации и, следователно също е такова, за което е нужно да се напомня. Включително от държавата и институциите, ако искаме да ни служат. И, ако не искаме заради ‘бавноразвиващата се реформа в съдебната система’ да продължава да страда икономиката ни, бизнеса ни (пример: „защо България е извън Шенген? – заради проблемите със съдебната реформа”; и на кого се отразяват подобни изключвания от икономическия поток – на всички ни, включително и на ‘мафията’), средата, в която учат и живеят децата ни и личните ни отношения…
*Дали не е по-добре да намерим мярата между „задължителността“ и доброволността, например така:
- За гражданите, които спорят без да намират изход и ‘отиват към съд’ – участие в една 30 мин. информационна среща за евентуална медиация, задължително преди завеждане на съдебно дело? (т.нар. предпоставка за завеждане на дело)
- А за държавата и нейните служители – да е задължително да информират гражданите за наличието на тази възможност, навреме и едновременно с другите (арбитраж, съд)?
- И вече, когато гражданите, така или иначе са в съдебна зала – да е задължение за съдията да ги информира и насочи към по-мирен и цялостен подход за разрешаване на спора им. А изборът е у тях, но ще е информиран.
И, може би отначало това няма да изглежда удобно, по същия начин, както не е удобно да се храним здравословно, ако сме свикнали само с „бърза храна“ и тя се предлага навсякъде наоколо. Е, как да избираш, ако не знаеш, че имаш различни възможности, а мислиш, че е само една единствена?
P.S. В Италия медиацията е задължителна за някои съдебни спорове вече повече от две години и сработва добре. Моделът на медиация като „естествена първа стъпка”, предприета от страните преди съдебния процес, води до положителен резултат в над 49% от случаите там, които завършват със споразумение. Иска ми се скоро да ви разкажа за това чрез различни гледни точки и от личните ми впечатления. Скоро!
P.S.2 На 26.02.2015 – пред Правната комисия на Европейския парламент беше представен важен доклад с предложения за промени в Директива 2008/52/ЕО за медиацията по граждански и търговски въпроси. В Директивата следва да се въведат следните принципи: – за определени спорове следва да се въведе ефективно изискване страните да опитат медиация; – това изискване трябва да бъде лесно; -и с възможност за страните да изберат да прекратят медиацията. Повече за тази новина можете да прочетете тук. А пълният доклад на проф. Джузепе де Пало – тук.
P.S. 3 Благодаря на прекрасните колеги-медиатори в днешната „Сутрешна медиаторска закуска“ за чаената споделеност и интереснaта дискусия! Хем приятно-вкусно, хем ме провокира и разшири погледа ми с нови земни нюанси. Нека продължаваме заедно да създаваме среда за най-доброто за всички да се случва! 🙂
Оставете коментар