Тръгвам към теб с чаша в ръка да си кажем „Наздраве!”…
Звън!
Чашата ми може да изглежда (или не) като твоята, но съдържанието й да е различно.
Колко хубаво!
– Ти имаш своя чаша и свое съдържание в нея. Аз – мои. И се срещаме чрез тях.
Миг внимание
… дали не влагаме своето съдържание в чашата на другия? Своите страхове – в думите на другия.
Не сме длъжни да знаем, да сме сигурни. Можем просто да се попитаме един друг: „- Какво влагаш в това?”, както се питаме:„- Какво пиеш?” 🙂
P. S. И, както опитваме вкуса на питието, да се опитаме да чуем като слушаме и да видим като гледаме, събитието.
Оставете коментар