Парламентът прие промени в Гражданския процесуален кодекс (чл. 19, ал.1 от ГПК), според които арбитражни съдилища вече няма да гледат потребителски спорове.
Чл. 19. (1) (Доп. – ДВ, бр. 8 от 2017 г.) Страните по имуществен спор могат да уговорят той да бъде решен от арбитражен съд, освен ако спорът има за предмет вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка или права по трудово правоотношение или е спор, по който една от страните е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Това се прави с мотива, че твърде много фирми-монополисти злоупотребяват с тази възможност.
Според Кристиян Таков този подход е по-добър от варианта с „лицензирането на арбитражните съдилища“, което няма да реши проблеми, а ще създаде много нови.
И тъй като всички констатират, че: „има и още един важен ефект на законопроекта, който никой не е изследвал – какво натоварване ще поемат съдилищата след изваждането на потребителските спорове от арбитражите“ – с колегите медиатори обръщаме внимание, че има добра алтернатива:
Този тип спорове изобщо може да не стигат до съд,
а всички „доставчици“ и клиенти могат с лекота да ползват медиатор, който да им помогне да балансират отношенията си и да се споразумеят.
Ето кратък пример как става това.
Оставете коментар