Семейна медиация

 

Разводът е, не само емоционален, но и доста формален процес.

Така е известен в нашата гражданско-правна реалност – като излишно бавен, войнствен и неприятен. Условията значително се подобриха с допускането на съдебната спогодба (с усилията на Националната Асоциация на Медиаторите) и на извънсъдебното споразумение. А също и с реалното сътрудничеството между съдии, адвокати и медиатори чрез Центъра за спогодби и медиация към СРС/СГС. Уверена съм, че скоро ще бъде уреден по-достъпен и лек ‘отказ’ от доброволния съюз, в синхрон с чл.46 от Конституцията на РБ.

С какво може да ви е полезна медиацията при развод/раздяла?

Класическа медиация за раздяла – чрез нея можете да се споразумеете и прекратите фактическото съжителство, формалните ангажименти и да решите някои важни неща (ползването на семейното жилище, издръжката, предоставянето на родителските права, дори делбата на общото имущество), но със съзнанието, че с това не се прекратяват взаимоотношенията и обвързаността.

  • Развод по взаимно съгласие* – какви са начините да се разведете, с какво точно ще ви помогне медиатора да се споразумеете, как да разделите общото имущество;
  • Споразумение при развод и такси* – каква е силата на споразумението при развод, необходим ли е адвокат, какво включва помощта на адвоката и на медиатора при развод, какви са таксите;
  • Споразумение за родителски права при раздяла на родители, които не са сключвали формален брак*;
  • Съгласие за пътуване на дете в чужбина*– какво може да се постигне с медиация;
  •  Развод при отсъстващ съпруг*;
  • Делба на семейно жилище без т.нар. парично изравняване*;

(по-надолу можете да прочетете подробна информация по изброените точки)

Ако желаете взаимоотношенията да бъдат огледани и уредени цялостно и в дълбочина – препоръчвам и предлагам разширена медиация или трансформираща медиация.

Някои случаи

 

Въпроси и отговори по изброените* точки:

1. Споразумение при развод по взаимно съгласие.

В Семейният кодекс има два основни варианта за развод – по исков ред (когато е по желание на единия от съпрузите) или по взаимно съгласие.

Според законодателството ни в момента, във всички случаи, за да се разведете, е необходимо това да бъде одобрено с решение на съда.

NB! Ако сте постигнали споразумение, което отговаря на изискванията на Семейния кодекс и го представите пред съда с молба да го одобри, това ще е достатъчно да се разведете. И то, по начина, който вие сте решили, без съдът да го променя (в случай, че сте се договорили по начин, който съответства на закона). В общият случай ще е необходимо да се явите в едно съдебно заседание, за да потвърдите пред съда споразумението си.

За споразумението при развод по взаимно съгласие, Семейният кодекс предвижда следните изисквания:

Чл. 51. „(1) При развод по взаимно съгласие съпрузите представят споразумение относно местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, както и относно ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име. Те могат да се споразумеят и по други последици на развода.

(2) Споразумението по ал. 1 се утвърждава от съда, след като провери дали са защитени интересите на децата. Съдът може да поиска становище от дирекция „Социално подпомагане“.

(3) Ако споразумението е непълно или интересите на децата не са добре защитени, съдът дава срок за отстраняване на недостатъците. Когато недостатъците не бъдат отстранени в срока, съдът отхвърля искането за развод.

(4) Изменение на местоживеенето, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата може да се поиска при изменение на обстоятелствата.”

Т.е., за да се разведете е нужно да се договорите по следните въпроси:

– местоживеенето на децата,

– упражняването на родителските права и личните отношения,

– издръжката на децата,

– ползването на семейното жилище (договарянето за собствеността му не е задължително),

– издръжка между съпрузите и фамилно име (с последните законови изменения, съпругата може да запази фамилното име на съпруга си, ако е станала известна с него в обществото).

В случай, че можете сами да постигнете съгласие по всеки от тези въпроси, можете направо да подготвите споразумение и да го внесете в съда. За да бъде одобрено от съда, споразумението трябва да е пълно и законосъобразно. Препоръчително е преди да го внесете в съда, да се консултирате за оформянето на съдържанието му с адвокат – защото има много специфики при формулирането му (например, как точно и ясно да се запише времето за виждането с децата, упражняването на родителските права и вземането на съвместни решения от родителите).

Ако обаче, имате различия по някой от горепосочените въпроси, може да ви е полезно да се срещнете с медиатор. Той ще ви помогне да обсъдите различни варианти по всеки от спорните въпроси и да намерите решение.

Т.е., бихте могли да изготвите споразумение за развод по взаимно съгласие и да го внесете в съда – самостоятелно или с помощта на адвокат, а в случай на спорни въпроси – и със съдействието на медиатор. Силно ви препоръчвам, когато става дума за ключови решения, които ще влияят върху живота ви за години напред, да ги комуникирате и оформите като ясни и трайни, с подкрепата на специалист с успешен опит.

Как става това с медиатор?

  • Медиаторът ще изслуша исканията на всеки в обща среща и нещо повече – ще разговаря неутрално с вас (заедно и поотделно), за да изясните какви са приоритетите ви във връзка с живота на детето ви след развода – и ще ви помогне да се чуете и обедините по основните точки, по които и двамата сте съгласни, че ще са за ‘доброто на детето’. Това ще даде основа да се договори ясен и конкретен режим на виждане и издръжка, които ще помогнат да се осъществят на практика и с лекота посочените от двама ви приоритети.
  • Освен договарянето на конкретни ангажименти и права на всеки от вас по всеки от спорните въпроси (например, в кои дни детето ще бъде с родителя, при когото не живее), медиаторът може да ви помогне и да определите кои решения за детето ще вземате съвместно. И да ги формулирате достатъчно ясно и конкретно, за да не възникват нови спорове за в бъдеще покрай тях.
  • Освен договарянето по всеки от задължителните въпроси, медиаторът може да ви помогне да обсъдите и въпроси, които не са задължителни според Семейния кодекс, но вие бихте искали да ги уредите.

(Такива са, например въпросите, които повдигате за разделянето на собствеността върху общото ви имущество. Преди всичко е необходимо да се уверите кое от имуществото ви е общо, и кое е лично на всеки от вас. Семейният кодекс предвижда няколко режима за имуществото на съпрузите, придобито по време на брака – такъв, при който то е общо – съпружеска имуществена общност, такъв, при който е разделно (което изрично се заявява от съпрузите), и договорен – при който с брачен договор се уговаря за всеки конкретен вид имущество, или за конкретни имоти или вещи, какъв режим ще се прилага – на разделност или на общност. След като сте изяснили кое е общото имущество, можете да го разделите – както преди развода или към момента на развода, така и след това. За разделянето на имуществото има много начини. Възможно е да сключите брачен договор, с който да разделите имуществото ви, така, че всеки да стане собственик на самостоятелен обект от него. Възможно е и да разделите общото си имущество с договор за доброволна делба, който се заверява нотариално. Друга възможност е да прехвърлите нотариално имуществото – чрез покупко-продажба, дарение, или друга сделка, на трето лице, например на детето ви. Ако имате спорове по това кой коя част или имот от общото ви имущество да получи, в този случай може да ви помогне разговора с медиатора. Ако нямате спор, достатъчно ще бъде да се консултирате с адвокат, който да ви помогне за най-благоприятното за вас оформяне на сделките (с оглед на последиците от тях, на таксите и т.н.).)

2. Сила на споразумението, такси. 

Постигнато извън съда споразумение няма силата да ви разведе пред държавата. Развод, според сега действащия български закон, може да бъде постановен единствено от съда, със съдебно решение. Това става по два начина – поради разстройство на брака с иск, най-често предявен от единия съпруг или по взаимно съгласие със споразумение.

Двамата съпрузи могат да се разберат помежду си по всички въпроси, които предвижда Семейния кодекс, като ги оформят в споразумение за развод по взаимно съгласие и го внесат в съда за одобрение. Съдът проверява законосъобразността на споразумението (дали урежда изискуемите от закона въпроси), както и дали то защитава интересите на децата, ако има такива. В случай, че споразумението е непълно или интересите на децата не са добре защитени, съдът дава срок за отстраняване на недостатъците. Когато недостатъците не бъдат отстранени в срока, съдът отхвърля искането за развод. (чл.51, ал.3 от Семейния кодекс).

Ако споразумението отговаря на всички изисквания, съдът ще го одобри във вида, в който сте го внесли. NB! И така одобреното споразумение ще има сила на съдебно решение, дори нещо повече – освен, че има изпълнителна сила, то не подлежи на обжалване!

Част от въпросите, уредени в него обаче, могат да бъдат предоговаряни, или внасяни в съда отново с искане той да се произнесе по тях, в случай, че възникне изменение на обстоятелствата. Такива са въпросите за изменение на местоживеенето, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата.

Какво трябва да бъде съдържанието на споразумението за развод по взаимно съгласие, е предвидено в чл.51 от Семейния кодекс:

Чл. 51. „(1) При развод по взаимно съгласие съпрузите представят споразумение относно местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, както и относно ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име. Те могат да се споразумеят и по други последици на развода. (2) Споразумението по ал. 1 се утвърждава от съда, след като провери дали са защитени интересите на децата. Съдът може да поиска становище от дирекция „Социално подпомагане“.

Дали трябва адвокат да внесе споразумението в съда, в случай, че можете да го изготвите по начин, който да отговаря на законовите изисквания? – можете самостоятелно да го внесете в съда. Все пак, имайте предвид, че поради спецификите за начина на формулиране на местоживеенето, упражняването на родителските права, режима на виждане на децата, е препоръчително да го погледне адвокат. Това ще ви спести време, тъй като няма да се налага да бъдете връщани да поправяте споразумението.

Медиацията помага, когато има различия между двамата партньори във връзка с уреждането на последиците от развода – когато не могат да се разберат, например за режима на виждане на децата, или за издръжката, или за ползването на семейното жилище, или по който и да е друг въпрос, който съгласно Семейния кодекс трябва да бъде включен в споразумението за развод по взаимно съгласие.

Медиаторът помага на развеждащите се партньори, не само да кажат какво искат и съображенията им да бъдат чути и разбрани от другия, но и за извеждането на приоритетите на всяка страна. Така всеки има възможност да предоговори отношенията въз основа на променените си цели след развода. Някои хора желаят това да приключи максимално бързо и да продължат живота си свободно, други да участват активно и равностойно в живота на детето си, въпреки развода, или да получат материална сигурност, изразяваща се в издръжка и подслон, или да осигурят на детето си спокойствие, възможности за добро развитие и образование и материална обезпеченост… Медиаторът води диалога така, че страните да се фокусират върху настоящите си приоритети и върху общите си интереси и въз основа на тях да търсят варианти за решение. (например,  съпругата може да заявява, че иска семейното жилище, но да има нужда просто от сигурност и да се съгласи да живее под наем, който частично се покрива от бившия съпруг, за когото от своя страна по различни причини е важно да остане да живее точно в семейното жилище. Или съпругът да не иска да плаща добра издръжка, защото не иска да ‘финансира бившата си съпруга’, но да се съгласи да я дава, ако му се гарантира, че парите отиват само и единствено за детето).

Накратко, медиаторът помага да се постигне реално и благоразумно съгласие и в повечето случаи то да се оформи в споразумение, готово да бъде внесено в съда.

Заплащането на медиацията в повечето случаи се таксува на час или на сесия, като масово прилагана такса за семейните спорове е по 50 лв. на час.

Споразумение се постига обикновено сравнително бързо – в зависимост от вида на различията и настройката на страните, медиацията обикновено отнема от 2 до 5 часа. Някои медиатори биха могли да изготвят споразумението като част от медиацията, но за тази цел е необходимо да са юристи, компетентни в семейното право. Повечето медиатори, в случай, че са юристи и страните пожелаят изрично това, след завършване на медиацията могат да помогнат за изготвянето на споразумението във вид, готов за внасяне в съда. В такъв случай обикновено се събира допълнителна такса за изготвяне на споразумението, която се договаря с конкретния медиатор. За да се ориентирате за таксите, предварително попитайте конкретния избран сертифициран медиатор или Център за медиация по неговата тарифа колко струва медиацията, колко струва изготвянето на споразумението, ако за това се събира отделна такса.

(В случай, че нямате спорни въпроси, и имате нужда единствено от съдействие за оформянето на споразумението така, че да отговаря на законовите изисквания и да бъде одобрено от съда, можете да се обърнете към адвокат. Според Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (последно изменена на 28.03.2014 г.) за процесуално представителство, защита и съдействие по дело за развод по взаимно съгласие адвокатското възнаграждение е 400 лв., като при уреждане на имуществени отношения за изготвяне на споразумението се прилага и чл. 6, т. 8, т.е. таблица със стойности, които се изчисляват въз основа на материалния интерес. Разбира се, Наредбата урежда минималните размери и всеки адвокат е свободен да прилага своя тарифа, така, че преди ангажирането на адвоката, във всички случаи е добре да попитате колко точно ще ви струва изготвянето на споразумение и внасянето му в съда.)

(Съдебната такса е задължителният компонент в разходите по развода. Според ТАРИФАТА за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК), в сила от 30.05.2008 г. таксите, свързани с развода по взаимно съгласие са следните: Чл. 6.„По молба за развод се събира такса, както следва: 1. при завеждане на исковата молба – 25 лв.; 2. при решаване на делото – до 50 лв., но не по-малко от 20 лв.; 3. при допускане на развод по взаимно съгласие – до 40 лв. Чл. 7. По дело за развод, включително по взаимно съгласие, когато страните постигнат споразумение относно издръжката, както и относно имуществените им отношения, се събира такса и за: 1. споразумението за имуществените отношения – по 2 на сто върху стойността на всеки дял; 2. споразумението за издръжката – 2 на сто върху тригодишните платежи.”)

3.  Раздяла при съвместно съжителство (конкубинат) – уреждането на отношенията между родители и дете, когато родителите не живеят заедно и не са имали брак, може да стане по два начина – със споразумение между тях или със съдебно решение.

Това е предвидено в чл. 127 от Семейния кодекс:
Чл. 127. (1) Когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Те могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да утвърди споразумението им. Споразумението има сила на изпълнително основание по чл. 404, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс.
(2) Ако родителите не постигнат споразумение по ал. 1, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143 и 144. Решението може да се обжалва по общия ред.
(3) По искане на родителя съдът определя привременни мерки в интерес на детето, след като поиска становище от дирекция „Социално подпомагане“. Определението не подлежи на обжалване, но може да се изменя от същия съд.
(4) Съдът може да приложи защитните мерки по чл. 59, ал. 8.
(чл. 59, ал. 8. от СК „При необходимост съдът определя подходящи защитни мерки за осигуряване на изпълнение на решението по ал. 2 и 7 като:
1. осъществяване на личните отношения в присъствието на определено лице;
2. осъществяване на личните отношения на определено място;
3. поемане на разходите за пътуване на детето, а ако е необходимо – и на лицето, което го придружава.”)

Ако двамата родители не могат да се разберат помежду си (за това как ще се осъществяват личните отношения и режима на виждане с родителя, при когото детето не живее, преди да се премине към съда), вече има възможност да се ползва и медиация, която през последните 10 години дава много добри резултати и в България.

При медиацията двамата родители имат възможност заедно и поотделно да поговорят поверително с неутрален помощник-медиатор, който да им съдейства да обсъдят съображенията на всеки от тях. Това, което особено помага е, че при медиацията всеки има възможност да се изкаже и да бъде чут; да чуе докрай, вместо да предполага; успокояват се емоциите и натрупаното напрежение, което често съпътства ситуациите, свързани с уговарянето на отношенията между родителя и детето, при когото то не живее.

Основната полза, която родителите, участвали в медиация, отчитат, е че успяват да се договорят така, че да намерят най-подходящото решение за тяхната настояща и конкретна ситуация, която те познават отвътре най-добре. Обикновено се обсъждат съображенията на всеки родител за това как вижда развитието на детето си в бъдеще и по какъв начин детето се нуждае от участието и ангажимента на всеки родител. Така вместо да се говори за просто математическо разпределяне на времето на детето между двамата родители, се обсъждат нуждите на детето и родителите заедно обсъждат вижданията си за ежедневието и развитието на детето. Фокусът се измества от това какво иска всеки родител, върху това какво иска и може да даде, така, че детето да получи необходимата грижа. (например, бащата, при когото детето не живее, може да се включи да помага под различни форми – като води детето на уроци, или замества майката, когато й се налага да свърши своя работа и няма на кого да остави детето; а наред с конкретно определените дни, може да се уговори, че бащата ще вижда детето и в допълнително време, за което се договорят с майката според нуждите.) А, за да имат сигурност и двамата, особено, когато доверието е нарушено, е възможно да се уговорят малки стъпки, във временен режим, за да се види как се спазват поетите ангажименти и след преминаването на този преходен период, да се договори споразумение в окончателен вид.

По желание на двамата родители, това споразумение може да се представи за одобрение пред компетентния местен районен съд и тогава то ще има изпълнителна сила. Когато се внася споразумение за одобрение, е важно да се има предвид, че съдът ще одобри само споразумение, което отговаря на интересите на детето, и в което режимът на виждане е договорен конкретно – или с определени дни от седмицата, или с такива, които са определяеми – напр. събота, неделя от определен час до друг час, или всяка втора седмица по два дни от седмицата от определен час до друг час, бащата ще взема детето, или 1 седмица във време, в което майката не ползва платения си годишен отпуск – не е определено директно, но лесно може да се определи.

Медиацията е особено подходяща при случаи за договаряне на режима на виждане между родител и дете, когато родителите предпочитат да избегнат напрежение, изостряне на отношенията и спорове, свързани с много време и нерви. Разбира се, ако не може да се постигне договореност, съдът винаги остава като отворена възможност. В Съда вече има създадена добра практика, въз основа на Закона за медиацията и ГПК, страните да се насочват към медиация, когато случаят им е подходящ. 

4. Съгласие за пътуване на детето в чужбина (заместващо съгласие)медиацията е подходяща да се използва за почти всичко, свързано с уреждането на отношения във връзка с деца, както и за разрешаването на спорове, за които има психологически и емоционални причини.

Медиацията е особено ефективна за разбиране на действителните притеснения и съображения, поради, които досега единият родител не се е съгласявал детето да пътува и така ще бъде по-лесно да се намерят начини за преодоляването им. Притесненията обикновено са свързани с недоверие и несигурност, основно свързани със страха да не бъде отнето детето – буквално или да не бъде намалено виждането и влиянието на родителя или да не бъде нарушена връзката му с детето. Не се случва често да се заявява тази причина директно – по-вероятно е просто да бъдат отправени обвинения, че бащата/майката може да отведе детето и да не го върне или да го разхожда по скъпи места и да му угажда за всичко, така, че когато се върне при майка си, детето да не е доволно от контраста. Или притеснения от здравно естество, поради различия в настройката и грижите, които полагат. Много вероятно е да се изразява несъгласие с извеждането на детето зад граница, изтъквайки един мотив, а в открития и спокоен диалог да стане ясно, че има друг, много по-значим – и тогава се търсят начини да се гарантира реалното притеснение или искане.

Медиацията дава спокойна възможност да се разбере каква е действителната, дълбока причина. Освен горепосочените причини, такава може да е, например и желанието „да си върнеш“ (реваншизъм), свързано с непреодолени негативни емоции още от периода преди раздялата. Когато е налице реваншизъм и в индивидуална среща по трансформираща медиация се разгледа с уважение каква промяна би удовлетворила съответния родител, може да стигне до преработване на вътрешния конфликт и от там – развързване на външния. И така този фактор повече да не стои на пътя помежду им занапред.

Ако пък един от партньорите не приеме да работи в името на общия интерес и не предложи никакви варианти/постави неизпълними условия, става ясно, че остава възможността да се води съдебно дело за заместващо съгласие. Според чл.127а от Семейния кодекс, ако някой от родителите откаже да даде съгласие за пътуване на детето извън граница, или просто не може да бъде намерен, то неговото съгласие може да бъде заместено единствено от съдебно решение. Компетентен да разгледа иска е районният съд по настоящия адрес на детето. Съдът изслушва родителя, поискал заместващото съгласие по отношение на причините, поради които детето се иска или е необходимо детето да напусне страната, времето през което то ще пребивава извън пределите на България и т.н. Ако съдът прецени, че искането е в интерес на детето, той издава разрешение, с което се замества съгласието на родителя.

Как става свързването с медиатор? Можете да обсъдите предварително с бившият си партньор възможността да разговаряте с помощта на медиатор, а можете да оставите на медиатора да се свърже с него. медиация ще започне само, ако той/тя се съгласи. Опитът показва, че провеждането на предварителен разговор от иницииращата страна с другата, с принципно предложение да обмислят медиация, помага, защото включва втората страна във вземането на решението за метода, по който ще се разреши спора, а не я оставя без решаващ глас. В рамките на медиацията всеки от родителите ще може да изложи съображенията си – съответно „за” и „против” пътуването на детето в чужбина. Самото изслушване на вижданията на всеки, помага да се намали напрежението. В това изслушване, с помощта на въпросите на медиатора, става ясно какви са основните причини и притеснения на всеки. Ако майката се притеснява от това детето да не бъде отведено в чужбина за по-дълго, и на практика оставено да живее там, тогава трябва да бъдат намерени варианти, по които да й се гарантира, че това няма да се случи. Обикновено се задава въпрос към майката – какви гаранции биха й създали сигурност, че детето ще бъде върнато. Практиката показва, че подходящ вариант може да бъде даването на декларация-съгласие от майката за пътуването за всеки конкретен случай, след предварително уведомяване в определен срок по-рано за мястото, целта, продължителността на пътуването и подробностите по него. Друг вариант е създаването на възможност майката също да пътува безпрепятствено до държавата, до която ще пътува детето (например, като й се издаде предварително виза, така, че тя да може да отиде във всеки момент в държавата, в която е детето и да не се притеснява, че то може да бъде задържано от бащата в държава, в която тя не може да влезе поради липса на виза или други документи). Има множество други варианти да се намерят гаранции за връщането на детето от пътуването в договореното време, които зависят изцяло от специфичните притеснения и нужди на страните.

При договарянето в медиацията се взема предвид и още едно съображение – изследването на реалните алтернативи на всяка от страните, ако не се стигне до споразумение. Медиаторът обикновено повдига този въпрос в отделни срещи с всяка от страните. Например, ако в разговора стане ясно, че бащата има голям шанс да получи заместващо съгласие от съда, има голяма вероятност майката да се съгласи детето да пътува, защото очевидно ще е въпрос само на време съдът да даде разрешение за това, и защото на този етап на договаряне, майката би могла да се договори пътуването да става при условия, приемливи за нея. Ако майката е убедена по някаква причина, че съдът няма да разреши пътуване, то тя вероятно също няма да даде съгласие, защото би сметнала, че е в силната позиция да определи какво да се случва. Дори и в такива случаи майката би могла да даде съгласие, ако се акцентира достатъчно върху обсъждането на интересите на детето. Обикновено това се прави от медиатора с въпроси, които насърчават всяка страна да разкаже повече за това как вижда развитието на детето, какво би го благоприятствало, по какъв начин пътуването в чужбина би се отразило на развитието му. Така, въз основа на приоритетите на всеки от родителите, могат да се намерят общи приоритети и за двамата родители – например детето да има възможност да общува с различни култури, да владее различни езици, за да има добри възможности за бъдещето си – както като личност, така и професионално.

Ако усетите и прецените, че за вашия случай си струва да се опита медиация, бързо и лесно можете да се свържете с медиатор. От това минуси няма. Такива спорове се решават най-много в 2-3 срещи. Дори да не се постигне съгласие, ще имате: яснота къде точно сте в момента, олекотено напрежение, основа за възстановяване на диалога и за решаване на спорните въпроси, а и всеки Съд гледа положително при направен опит за договаряне.

5. Развод, постановен от съда, когато единият съпруг не може да бъде открит.

Законовата процедура е такава: ако единият съпруг желае развод, той подава молба до съда като посочва причини и факти, които показват, че е налице ‘дълбоко и непоправимо разстройство на брака’. Съдът изпраща копие от така подадената искова молба до ответника – другия съпруг, който трябва да изпрати отговор на исковата молба. В случай обаче, че адресът на съпруга не е известен, този, който желае да се разведе, може да поиска от съда да назначи особен представител на съпруга с неизвестен адрес. Гражданският процесуален кодекс в чл. 29 предвижда правилата за назначаване на особен представител, като в ал.3 от него се посочва, че Лице с неизвестен постоянен и настоящ адрес се представлява от лице, специално назначено от съда. В този случай разноските първоначално се понасят от насрещната страна.”

Това означава, че желаещата да се разведе дама може да подаде иск за развод и след като установи, че е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака, съдът ще постанови развода. Ако има непълнолетни деца – ще трябва да се решат и въпросите за родителските права и режима на виждане. А, ако децата са пълнолетни, в решението за развод съдът ще се произнесе само по ползването на семейното жилище и по фамилното име на съпругата.

По отношение на семейното жилище, има няколко аспекта. 1. ползването, 2. собствеността. Важно е да се знае, че за постановяването на развода не е необходимо да се решава въпроса за собствеността на семейното жилище – съдът решава само от кого ще се ползва то. Собствеността на семейното жилище може да се уреди с отделно дело – доброволно (с доброволна делба между двамата бивши съпрузи, включително договорена чрез медиация) или със съдебна делба.

Преди да започнат разговори или медиация със съпруга във връзка с жилището, следва да се има предвид, че ако жилището е било съпружеска имуществена общност (което може да се предполага от това, че споменавате, че е общо), то двамата имат равни дялове. Обикновено при такава ситуация, за да може единият от двамата съпрузи да стане собственик на жилището, е необходимо да уравни дела на другия – което може да стане с пари, с друг имот, или по друг начин, приемлив и за двамата. Това означава, че ако единият иска да придобие имота, трябва да изплати дела на бившия съпруг – половината от стойността на имота. Ако той/тя няма средства, добре е да се обмисли дали в такъв случай би било подходящо повдигането на въпроса за собствеността на общото жилище. Макар, че за развода не се изисква да се урежда въпроса за собствеността на семейното жилище, този въпрос вероятно ще възникне. Дори единият да не може да бъде намерен и да бъде назначен особен представител, е вероятно той да научи за развода, и по този повод да повдигне въпроса за дела си от семейното жилище. В този случай, ако се стигне до съдебна делба, и никой не може да плати дела на другия, имотът ще бъде изнесен на публична продан и парите, получени от публичната продан, ще бъдат разпределени между двамата съсобственици – бивши съпрузи. Този вариант не е особено благоприятен заради риска продажбата на имота да се реализира на сравнително ниска цена.

Затова най-благоприятно е въпроса за имота да се уреди с разговор между двамата, който е добре да бъде подпомогнат от медиатор. Препоръчително е този разговор да се проведе по възможност преди развода, ако има начин да бъде направен контакт със съпруга – с помощта на роднини или общи приятели. Причината за това е, че може да се окаже, че разводът само ще повдигне въпроса за апартамента, който и двамата в момента да нямат готовност да решат – поради липсата на парични средства за уравняване на дяловете и риска да „загубят” апартамента чрез публичната продан. Ако се окаже, че такъв разговор не може да се проведе, и същевременно е ясно, че дори единият да е с неизвестен адрес или да не може да бъде намерен на него, той ще разбере за развода и в тази връзка вероятно ще повдигне въпроса за своите права върху апартамента, следва да се прецени кой приоритет е по-важен – да бъде получен развод, или да се запази настоящото статукво и апартамента.

В случай, че може да се организира съвместен разговор между двамата съпрузи, е препоръчително в него да се включи медиатор, който да помогне да договорят различни варианти за разделянето на жилището. Различното, което прави медиаторът е да разговаря с всеки и да разбере какви са водещите му мотиви и приоритети. „Ако за съпругата е приоритет например, да запази жилището, за да живее в него, то може да се проучи по какъв друг начин, освен чрез придобиването на пълната собственост върху него, може да стане това. Например, вариант за това е жилището да бъде прехвърлено на пълнолетните деца, а майка им да запази правото на ползване върху него. За този вариант обаче е необходимо и съгласието на съпруга. За да се съгласи е възможно той също да поиска право на ползване, т.е. да може да живее в жилището, макар, че то ще е собственост на децата му. Възможно е да се съгласи и да го преотстъпи на децата без да иска нищо в замяна, но това обикновено става само след изследване на личните мотиви и интереси – има ли къде да живее, какви са отношенията с децата му и какви би искал да бъдат за в бъдеще – дали очаква от тях признание, включване в живота им. Възможно е и той да не смята, че може да се подобрят отношенията и да иска просто да си получи дела. Ако съпругът държи да получи дела си – под формата на пари или друг имот, може да се обсъди какви варианти има за това – може ли да се вземе кредит, има ли други имоти или вещи, с които би могъл да бъде компенсиран дела му и т.н.“

Медиаторът би помогнал да се разберат интересите на всяка от страните и да се обсъдят варианти, които се струват приемливи и за двамата. Тези разговори с всеки могат да станат поверително, дори без единият да разкрива директно пред другия какви варианти е готов да му предложи. Медиаторът може да помогне да се разбере какви са дълбоките, интимни интереси и реалните очаквания на всеки от отношенията с другия и с общите им деца и да съдейства да се подобрят отношенията.

 

Facebooktwittergoogle_plusredditpinterestlinkedinmail

Бъдете първия коментирал

Оставете коментар

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван


*