Библиотека за медиацията

§ Тук може да прочетете повечето нормативни правила за медиацията. А също и полезни препратки към важни страници.

@ Единен регистър на медиаторите в България (конкретен медиатор се открива чрез фамилното му име)

@ Регистър на обучителните организации

Ω Учебен филм по търговска медиация target=“_blank“>(38 min)

Ω Примерни клаузи за алтернативно разрешаване на спорове:

В съвременният ни свят повечето компании вече обичайно включват медиационни и арбитражни клаузи в търговските си договори. Просто, защото са по-бърза, икономична, трайна и неформална алтернатива на съдебното производство. В последните години е въпрос на ефективност и корпоративна социална отговорност дружествата да включват преговори и медиация като предварителни стъпки, преди да преминат към арбитраж или съд.

Примерна клауза за медиация и арбитраж:

„Всички спорове, породени от този договор, ще бъдат разрешавани чрез преговори между страните, или чрез медиация, провеждана от медиатор към Център за медиация Партньорски взаимоотношения. Страните се съгласяват да положат добросъвестни усилия за разрешаването на спора в рамките на 3 месеца от датата на уведомлението, отправено от една от страните за започване на преговори или медиация. В случай, че не бъде постигнато споразумение в този срок, всяка от страните може да отнесе спора за разрешаване от Арбитражния съд към БТПП, съгласно Правилника му за ускорен арбитраж.”

Примерна клауза за медиация:

„Всички спорове, породени от този договор или отнасящи се до него, ще бъдат разрешавани първо по извънсъдебен ред чрез медиация, провеждана от медиатор към Център за медиация Партньорски взаимоотношения, съгласно неговите Правила за медиация. При възникване на спор всяка от страните може да отправи до другата писмено уведомление, че желае започването на медиация. Страните се съгласяват да положат добросъвестни усилия за разрешаването на спора в рамките на 3 месеца от датата на това уведомление. Медиацията се провежда от един или двама медиатори, посочени от всяка от страните, или от двете заедно”.

Ω Закони за медиацията в България:

Ω Закон за медиацията (в момента в група към МП работим по промяната му, но основните положения ще останат)

ЗАКОН ЗА МЕДИАЦИЯТА

Обн. ДВ. бр.110 от 17 Декември 2004г., изм. ДВ. бр.86 от 24 Октомври 2006г., изм. ДВ. бр.9 от 28 Януари 2011г., изм. ДВ. бр.27 от 1 Април 2011г.

Глава първа. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Приложно поле
Чл. 1. Този закон урежда отношенията, свързани с медиацията като алтернативен способ за разрешаване на правни и неправни спорове.
Понятие за медиация
Чл. 2. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице – медиатор, подпомага спорещите страни да постигнат споразумение.
Предмет на медиацията
Чл. 3. (1) (Доп. – ДВ, бр. 27 от 2011 г.) Предмет на медиация могат да бъдат граждански, търговски, трудови, семейни и административни спорове, свързани с права на потребители, и други спорове между физически и/или юридически лица, включително и когато са презгранични.
(2) медиация се провежда и в случаите, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс.
(3) медиация не се провежда, ако закон или друг нормативен акт предвижда друг ред за сключване на споразумение.

Организация на медиацията

Чл. 4. Медиацията се осъществява от физически лица. Тези лица могат да се сдружават с цел осъществяване на дейността. Лица, осъществяващи функции по правораздаване в системата на съдебната власт, не могат да извършват дейност по медиация.
Глава втора.

ПРИНЦИПИ НА МЕДИАЦИЯТА

Доброволност и равнопоставеност

Чл. 5. Страните имат равни възможности за участие в процедурата по медиация. Те участват в процедурата по своя воля и могат по всяко време да се оттеглят.

Неутралност и безпристрастност

Чл. 6. (1) Медиаторът не проявява пристрастие и не налага решение по спора.
(2) В процедурата по медиация всички въпроси се уреждат по взаимно съгласие на страните.

Поверителност

Чл. 7. (1) (Предишен текст на чл. 7 – ДВ, бр. 27 от 2011 г.) Разискванията във връзка със спора са поверителни. Участниците в процедурата по медиация са длъжни да пазят в тайна всички обстоятелства, факти и документи, които са им станали известни в хода на процедурата.
(2) (Нова – ДВ, бр. 27 от 2011 г.) Медиаторът не може да бъде разпитван като свидетел за обстоятелства, които са му доверени от участниците и имат значение за решаването на спора – предмет на медиацията, освен с изричното съгласие на участника, който му ги е доверил.
(3) (Нова – ДВ, бр. 27 от 2011 г.) Изключение от поверителния характер на медиацията се допуска в случаите, когато:
1. това е необходимо по съображения за нуждите на наказателния процес или свързани със защитата на обществения ред;
2. трябва да се осигури закрилата на интересите на деца или да се предотврати посегателство над физическата или психическата неприкосновеност на определено лице, или
3. разкриването на съдържанието на споразумението, постигнато в резултат на медиация, е необходимо за прилагането и изпълнението на същото споразумение.

Глава трета.
ПРАВНО ПОЛОЖЕНИЕ НА МЕДИАТОРА

Общи изисквания

Чл. 8. (Изм. – ДВ, бр. 86 от 2006 г.) (1) Медиатор може да бъде само дееспособно лице, което отговаря на следните изисквания:
1. не е осъждано за престъпления от общ характер;
2. завършило е успешно курс на обучение за медиатор;
3. не е лишено от право да упражнява професия или дейност;
4. (доп. – ДВ, бр. 9 от 2011 г.) има разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, ако лицето е чужд гражданин;
5. вписано е в Единния регистър на медиаторите към министъра на правосъдието.
(2) (В сила от 01.01.2007 г.) Изискването по ал. 1, т. 4 не се прилага за граждани на държавите – членки на Европейския съюз, на другите държави на Европейското икономическо пространство и на Швейцария.
(3) Министърът на правосъдието издава удостоверение на медиатора за вписването му в Единния регистър на медиаторите.
(4) Министърът на правосъдието одобрява със заповед организациите, които обучават медиатори. Условията и редът за одобряването им, както и изискванията за обучението на медиаторите се определят с наредба на министъра на правосъдието.
(5) Когато лицето – кандидат за медиатор, и организацията, която кандидатства да обучава за медиатори, не отговарят на нормативните изисквания, министърът на правосъдието отказва със заповед вписването в Единния регистър на медиаторите, съответно одобряването. Заповедта може да се обжалва пред Върховния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Единен регистър на медиаторите

Чл. 8а. (Нов – ДВ, бр. 86 от 2006 г.) (1) Министърът на правосъдието създава и поддържа Единен регистър на медиаторите.
(2) В Единния регистър на медиаторите се вписват:
1. име, единен граждански номер (личен номер на чужденец), гражданство, образование, професия, допълнителна специализация в областта на медиацията, организацията, в която лицето е обучавано, владеене на чужди езици, адрес и телефон за контакт и номер на медиатора;
2. заличаване и отписване на медиатора;
3. организацията, в която е обучен медиаторът;
4. промени в обстоятелствата по чл. 8, ал. 1, т. 1, 3 и 4.
(3) Единният регистър на медиаторите е публичен.
(4) Лице, вписано в Единния регистър на медиаторите, заявява писмено до министъра на правосъдието за промени в обстоятелствата, които подлежат на вписване, в 14-дневен срок от настъпването им.
(5) Когато отпадне някое от изискванията на чл. 8, ал. 1, т. 1, 3 и 4, министърът на правосъдието издава заповед, с която заличава медиатора от Единния регистър на медиаторите. Заповедта може да се обжалва пред Върховния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(6) Редът за вписване, отписване и заличаване в Единния регистър на медиаторите се определя с наредбата по чл. 8, ал. 4.
(7) Информацията по ал. 2, т. 1 за единния граждански номер (личен номер на чужденец) се предоставя при условията и по реда на Закона за защита на личните данни.

Такси

Чл. 8б. (Нов – ДВ, бр. 86 от 2006 г.) Министерството на правосъдието събира такса за вписване в Единния регистър на медиаторите и за одобряване на организациите, които обучават медиатори, в размер, определен с тарифа, приета от Министерския съвет.

Правила за поведение на медиатора

Чл. 9. (1) (Доп. – ДВ, бр. 86 от 2006 г.) Медиаторът осъществява дейността си добросъвестно при спазване на закона, добрите нрави и процедурните и етичните правила за поведение на медиатора. Тези правила се определят с наредбата по чл. 8, ал. 4.
(2) Медиаторът приема да води процедурата само ако може да гарантира своята независимост, безпристрастност и неутралност.

Задължения и отговорност на медиатора

Чл. 10. (1) Медиаторът не може да дава правни съвети.
(2) По време на процедурата медиаторът е длъжен да се съобразява с мнението на всяка от страните по спора.
(3) Медиаторът се оттегля от процедурата при възникване на обстоятелства, които биха породили съмнение в неговата независимост, безпристрастност и неутралност.
(4) Медиаторът не може да съобщава на другите участници в процедурата обстоятелства, които се отнасят само до една от страните по спора, без нейното съгласие.
(5) Медиаторът не отговаря, ако страните не постигнат споразумение.
(6) Медиаторът не отговаря за неизпълнение на споразумението.

Глава четвърта.
ПРОЦЕДУРА ПО МЕДИАЦИЯ

Откриване на процедурата

Чл. 11. (1) Процедурата по медиация започва по инициатива на страните по спора, като всяка от тях може да направи предложение за разрешаване на спора чрез медиация.
(2) (Нова – ДВ, бр. 27 от 2011 г.) За начало на процедурата по медиация се счита денят, в който страните са постигнали изрично съгласие за започването й, а когато липсва изрично съгласие – денят на първата среща на всички участници с медиатора.
(3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 27 от 2011 г.) Предложение за разрешаване на спора чрез медиация може да направи и съдът или друг компетентен орган, пред който спорът е отнесен за решаване.
(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 27 от 2011 г.) Съгласието на страните възможен бъдещ спор между тях да бъде разрешен чрез медиация може да бъде уговорено и като клауза от договор.

Действие на началото на процедурата по медиация върху давностния срок

Чл. 11а. (Нов – ДВ, бр. 27 от 2011 г.) Давност не тече, докато трае процедурата по медиация.

УЧАСТНИЦИ

Чл. 12. (1) Процедурата по медиация се осъществява от един или повече медиатори, посочени от страните.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 86 от 2006 г.) Страните по спора участват в процедурата лично или чрез представител. Упълномощаването се извършва в писмена форма.
(3) В процедурата по медиация могат да участват и адвокати, както и други специалисти.

Действия на медиатора

Чл. 13. (1) Преди провеждане на процедурата медиаторът информира страните за същността на медиацията и за нейните последици и изисква тяхното писмено или устно съгласие за участие.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 27 от 2011 г.) Медиаторът е длъжен да посочи всички обстоятелства, които могат да породят в страните основателни съмнения относно неговата безпристрастност и неутралност, включително и когато медиаторът е лице:
1. което е съпруг или роднина по права линия без ограничение, по съребрена линия до четвърта степен или по сватовство до трета степен на някоя от страните или на неин представител;
2. което живее във фактическо съпружеско съжителство със страна по спора – предмет на медиацията;
3. което е било представител или пълномощник на страна по спора – предмет на медиацията;
4. относно което съществуват други обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в неговата безпристрастност.
(3) (Нова – ДВ, бр. 27 от 2011 г.) Медиаторът подписва декларации за безпристрастност, в които посочва и обстоятелствата по ал. 2 за всяка процедура, за която е определен, и ги предоставя на страните по спора.
(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 27 от 2011 г.) В хода на процедурата се изяснява същността на спора, уточняват се взаимноприемливи варианти на решения и се очертава възможната рамка на споразумение.
(5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 27 от 2011 г.) При осъществяване на посочените действия медиаторът може да насрочва отделни срещи с всяка от страните при зачитане на равните им права за участие в процедурата.

Основания за спиране на процедурата

Чл. 14. (1) Медиацията се спира:
1. по общо съгласие на страните или по искане на една от страните;
2. при смърт на медиатора;
3. в случаите, предвидени в чл. 10, ал. 3.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 86 от 2006 г.) Ако медиацията се провежда по време на висящо производство, страните незабавно уведомяват компетентния орган за спирането на процедурата по медиация.

Основания за прекратяване на процедурата

Чл. 15. (1) Процедурата по медиация се прекратява:
1. с постигането на споразумение;
2. по взаимно съгласие на страните;
3. при отказ на една от страните;
4. при смърт на страна по спора;
5. при прекратяване на юридическото лице – страна по спора;
6. (нова – ДВ, бр. 27 от 2011 г.) с изтичане на 6 месеца от началото на процедурата.
(2) Съгласието на страните за прекратяването на спора им трябва да бъде изразено ясно и недвусмислено.
(3) При прекратяване на процедурата по медиация висящото производство, което е било спряно, се възобновява в съответствие с разпоредбите на закона.

Глава пета.
СПОРАЗУМЕНИЕ

Форма и съдържание

Чл. 16. (1) (Предишен текст на чл. 16, доп. – ДВ, бр. 27 от 2011 г.) Съдържанието и формата на споразумението се определят от страните. Формата може да бъде устна, писмена и писмена с нотариална заверка на подписите на страните по спора. Писменото споразумение съдържа мястото и датата, на която е било постигнато, имената на страните и техните адреси, за какво се съгласяват те, името на медиатора, датата по чл. 11, ал. 2 и подписите на страните.
(2) (Нова – ДВ, бр. 27 от 2011 г.) В споразумението страните могат да предвидят отговорност за неизпълнение на предвидените в него задължения.

Действие на споразумението

Чл. 17. (1) Споразумението обвързва само страните по спора и не може да се противопостави на лица, които не са участвали в процедурата.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 86 от 2006 г.) Споразумението задължава страните само за това, за което са се договорили.
(3) (Нова – ДВ, бр. 86 от 2006 г.) Нищожно е споразумението, което противоречи на закона или го заобикаля, както и когато накърнява добрите нрави.

Придаване на изпълнителна сила на споразумението

Чл. 18. (Нов – ДВ, бр. 27 от 2011 г.) (1) Споразумение по правен спор по смисъла на чл. 1 от закона, постигнато в процедура по медиация, има силата на съдебна спогодба и подлежи на одобрение от районните съдилища в страната.
(2) Съдът одобрява споразумението след потвърждаването му от страните, ако не противоречи на закона и добрите нрави. Съдът изслушва мнението на прокурора, ако той участва като страна по делото.

Допълнителни разпоредби

§ 1. (Нов – ДВ, бр. 27 от 2011 г.) По смисъла на този закон „презграничен спор“ е и:
1. Спорът, при който поне една от страните е с местоживеене или обичайно местопребиваване в държава членка, различна от държавата членка на местоживеене или обичайно местопребиваване на която и да е от другите страни към датата, на която:
а) страните са постигнали съгласие да използват медиация след възникването на спора, или
б) към страните е отправена покана от съда, сезиран с делото, да използват медиация за уреждане на спора.
2. Спорът, при който след медиация между страните започва съдебно производство или арбитраж в държава членка, различна от тази, в която страните са имали местоживеене или обичайно местопребиваване към датата, посочена в т. 1.
За целите на т. 1 и 2 местоживеенето се определя в съответствие с чл. 59 и 60 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела.

Преходни и Заключителни разпоредби

§ 1а. (Предишен § 1 – ДВ, бр. 27 от 2011 г.) В срок 6 месеца от влизането в сила на закона министърът на правосъдието приема стандарти за обучение на медиатора, Процедурни и етични правила за поведение на медиатора и създава и поддържа Единен регистър на медиаторите.

§ 2. Изпълнението на закона се възлага на министъра на правосъдието.
––––––––-
Законът е приет от ХХХIХ Народно събрание на 2 декември 2004 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕДИАЦИЯТА (ОБН. – ДВ, БР. 86 ОТ 2006 Г.)

§ 7. В 6-месечен срок от влизането в сила на този закон лицата, които са вписани в Единния регистър на медиаторите, трябва да удостоверят със съответните документи в Министерството на правосъдието, че отговарят на изискванията на чл. 8, ал. 1, т. 1, 3 и 4. В този срок могат да подадат заявление за вписване в Единния регистър на медиаторите и лицата, които отговарят на изискванията на чл. 8, ал. 1, т. 1 – 4 и са обучени за медиатори в страната или в чужбина до влизането в сила на този закон.

§ 8. В тримесечен срок от влизането в сила на този закон министърът на правосъдието издава наредбата по чл. 8, ал. 4.

§ 9. В тримесечен срок от влизането в сила на този закон Министерският съвет приема тарифата по чл. 8б.

§ 10. Параграф 1 относно чл. 8, ал. 2 влиза в сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.

Допълнителни разпоредби КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕДИАЦИЯТА (ОБН. – ДВ, БР. 27 ОТ 2011 Г.)§ 11. С този закон се въвеждат изискванията на Директива 2008/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 г. относно някои аспекти на медиацията по гражданскоправни и търговскоправни въпроси (ОВ, L 136/3 от 24 май 2008 г.).

Ω Наредба No 2 – по чл.8 от Закона за медиацията

Ω Уредба на медиацията в Гражданския процесуален кодекс:

Граждански процесуален кодекс – разпоредби, които имат отношение към медиацията (чрез пряко посочване или косвено):

– чл. 78, ал.9 – относно връщане на 1/2 такса при постигане на спогодба;

– чл. 140, 145 – относно правомощията на съдията да „напъти“ към медиация;

– чл.166 – относно възможността за медиатора да откажат да свидетелстват по дело, по което са били медиатори;

– чл. 229, ал.1, т.1 – относно възможността за спиране на делото по взаимно съгласие на страните – включително с цел да се проведе медиация;

– чл. 231, 232, 233, 234 – относно възможностите за прекратяване на делото в зависимост от резултата от медиацията – например чрез оттегляне или отказ от иска, представяне на съда на спогодба, постигната в резултат на процедура по медиация.

– чл. 321 – относно медиацията в производството по брачни дела – напътване, спиране, последици от медиацията;

– чл. 374 – относно медиацията в производството по търговски спорове – напътване;

– чл. 417, т.3 (във връзка с чл.410 и чл.418 от ГПК) – относно изпълнението на нотариално заверена спогодба (включително постигната в медиация) чрез искане за издаване на заповед за изпълнение, включително незабавно.

Ω Уредба на медиацията в специални закони в България:

Закон за защита на потребителите – чл.161н, чл.182, чл.184

И европейските директиви/препоръки в тази връзка.

Закон за авторското право и сродните му права – чл.40ж.

Закон за предучилищното и училищното образование

Ω Уредба на медиацията в Европейския съюз:

ДИРЕКТИВА 2008/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 година относно някои аспекти на медиацията по гражданскоправни и търговскоправни въпроси

Доклад за приложението на Директива 2008/52/EО – 26 август 2016

РЕГЛАМЕНТ (ЕС) No 524/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 година относно онлайн решаване на потребителски спорове

Регламент (ЕО) No 2201/2003 г. на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност

ДИРЕКТИВА 2013/11/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 21 май 2013 година за алтернативно решаване на потребителски спорове и за изменение на Регламент(ЕО)No2006/2004
и Директива 2009/22/ЕО

Европейски кодекс за поведение на медиатори

Ω ПРОЕКТИ на актове в ЕС и важни обсъждания по тях:

Развитие по устния въпрос относно прилагането на Директива 2008/52/ЕО за медиацията, отправен от Европейския парламент до Комисията на 12 октомври 2012г.

Proposal for a REGULATION OF THE EUROPEAN PARLIAMENT AND OF THE COUNCIL on key information documents for investment products, Strasbourg, 3.7.2012
COM(2012) 352 final, 2012/0169 (COD)
 – чл.15 предлага използването на алтернативно разрешаване на спорове при инвестиционни продукти;

Proposal for a DIRECTIVE OF THE EUROPEAN PARLIAMENT AND OF THE COUNCIL on insurance mediation, Brussels, COM(2012) 360/2 2012/0175 (COD) – съображение 28 предлага въвеждането на задължение за застрахователите за участие в алтернативно разрешаване на спорове с потребители на застрахователните услуги.

Ω НАРЕДБА № 2 от 15.03.2007 г.

за условията и реда за одобряване на организациите, които обучават медиатори; за изискванията за обучение на медиатори; за реда за вписване, отписване и заличаване на медиатори от Единния регистър на медиаторите и за процедурните и етични правила за поведение на медиаторите (в сила от 27.04.2007 г., издадена от Министерството на правосъдието, Обн. ДВ. бр.26 от 27 Март 2007г., изм. ДВ. бр.29 от 8 Април 2011г.)

Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. С тази наредба се уреждат:

1. условията и редът за одобряване на организациите, които обучават медиатори;

2. изискванията за обучение на медиатори;

3. редът за вписване, отписване и заличаване на медиатори от Единния регистър на медиаторите;

4. процедурните и етичните правила за поведение на медиатора.

Глава втора.
УСЛОВИЯ И РЕД ЗА ОДОБРЯВАНЕТО НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ, КОИТО ОБУЧАВАТ МЕДИАТОРИ. ИЗИСКВАНИЯ ЗА ОБУЧЕНИЕ НА МЕДИАТОРИ

Чл. 2. Обучение на медиатори могат да извършват организации – одобрени от министъра на правосъдието, които разполагат с необходимите специалисти, квалифицирани и в медиацията.

 

Чл. 3. (1) Организацията – кандидат, подава заявление до министъра на правосъдието в регистратурата на министерството по образец съгласно приложение № 1.

(2) В заявлението се посочват:

1. наименованието на организацията и данните за представителя й;

2. данните за акта, с който е създадена;

3. адресът за кореспонденция, телефон/факс, електронна поща.

(3) Към заявлението се прилагат:

1. удостоверение за актуално състояние в оригинал или заверен препис от акта, с който е създадена, когато не подлежи на регистрация;

2. учебен план и учебна програма за обучение на медиатори в съответствие с изискванията на тази наредба;

3. списък на специалистите и документи, които удостоверяват образованието и квалификацията им;

4. документ за платена държавна такса.

Чл. 4. Министърът на правосъдието в 30-дневен срок от подаване на заявлението издава заповед за одобряване на организацията.

Чл. 5. При нередовност на документите организацията се уведомява с писмо с обратна разписка. Когато нередовността не бъде отстранена в 14-дневен срок от получаване на уведомлението, заявлението не се разглежда.

Чл. 6. Наименованието на организацията, координатите за връзка с нея и номерът на заповедта, с която се одобрява, се публикуват на интернет страницата на Министерството на правосъдието.

Чл. 7. Когато организацията прекрати дейността си по обучение на медиатори, тя писмено уведомява министъра на правосъдието в 30-дневен срок. Информацията за това се публикува в интернет страницата на Министерството на правосъдието.

Чл. 8. Обучението на медиатори се провежда в рамките на минимум 60 учебни часа и включва теоретична и практическа част. Практическата част е минимум половината от учебните часове.

Чл. 9. Теоретичната и практическата подготовка се провежда при спазване на минималните изисквания съгласно приложение № 2.

Чл. 10. Обучението на медиатори приключва с изпит, който се провежда от комисия към съответната обучаваща организация и включва тест за проверка на придобитите знания, участие в симулирана процедура по медиация и събеседване.

Чл. 11. На лицата, издържали изпита, се издава удостоверение за завършено обучение по медиация по образец съгласно приложение № 3.

Чл. 11а. (Нов – ДВ, бр. 29 от 2011 г.) (1) Медиаторите могат периодично да усъвършенстват знанията си, като преминават допълнително теоретично и практическо обучение по специализирана медиация в рамките на 30 учебни часа при спазване на минималните изисквания съгласно приложение № 2а.

(2) Допълнителното обучение на медиаторите, приключва с изпит, който се провежда от комисия към организациите по чл. 2, като включва тест за проверка на придобитите знания и в симулирана процедура по медиация.

(3) На лицата, издържали изпита, се издава удостоверение за завършено допълнително обучение по специализирана медиация съгласно приложение № 3а.

Чл. 12. (1) Министърът на правосъдието може да извършва проверки на организациите по чл. 2 чрез овластени от него лица за спазване на изискванията за обучение на медиатори.

(2) При констатирани нарушения на изискванията за обучение на медиатори министърът на правосъдието издава заповед, с която дава указания и срок за тяхното отстраняване.

(3) Когато организацията не изпълни в срок дадените указания, министърът на правосъдието може да отмени заповедта за нейното одобряване. Информация за отмяната на заповедта се публикува в интернет страницата на Министерството на правосъдието.

 Глава трета.
РЕД ЗА ВПИСВАНЕ В ЕДИННИЯ РЕГИСТЪР НА МЕДИАТОРИТЕ (ЕРМ)

Чл. 13. (1) Министърът на правосъдието създава и поддържа Единен регистър на медиаторите.

(2) В Единния регистър на медиаторите се вписват:

1. името, единният граждански номер (личният номер на чужденец), гражданството, образованието, професията, допълнителната специализация в областта на медиацията, организацията, в която лицето е обучено, владеенето на чужди езици, адресът и телефонът за контакт и номерът на медиатора;

2. заличаването и отписването на медиатора;

3. промените в обстоятелствата по чл. 8, ал. 1, т. 1, 3 и 4 от Закона за медиацията.

(3) Регистърът е публичен и се води на хартиен и електронен носител. Информацията от него се публикува в интернет страницата на Министерството на правосъдието и съдържа данните по чл. 8а от Закона за медиацията без единен граждански номер и личен номер на чужденец.

Чл. 14. Лицето, което кандидатства за медиатор, подава в ЕРМ заявление на хартиен и електронен носител по образец съгласно приложение № 4.

Чл. 15. Към заявлението се прилагат:

1. фотокопие от лична карта;

2. удостоверение по образец съгласно приложение № 3 за успешно завършен курс на обучение за медиатор в одобрена от министъра на правосъдието организация;

3. свидетелство за съдимост;

4. декларация, че не е поставено под запрещение, не е лишено от право да упражнява професия или дейност и не осъществява функции по правораздаване в системата на съдебната власт;

5. документ за платена държавна такса.

Чл. 16. (1) Когато са спазени изискванията на закона, министърът на правосъдието в 30-дневен срок от подаване на заявлението издава удостоверение на медиатора за вписването му в ЕРМ.

(2) Удостоверението съдържа: трите имена на медиатора, номер на удостоверението и дата, уникален номер, под който медиаторът е вписан в регистъра.

(3) Уникалният номер на медиатора в ЕРМ се образува от датата на вписване и от поредния номер на вписването за деня.

Чл. 17. При нередовност на документите кандидатът за медиатор се уведомява с писмо с обратна разписка. Когато нередовността не бъде отстранена в 14-дневен срок от получаване на уведомлението, заявлението не се разглежда.

Чл. 18. (1) Когато кандидатът за медиатор не отговаря на нормативните изисквания, министърът на правосъдието със заповед отказва вписване в ЕРМ. Копие от заповедта се изпраща на кандидата за медиатор с писмо с обратна разписка. Заповедта може да се обжалва пред Върховния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(2) При уважаване на жалбата от Върховния административен съд министърът на правосъдието служебно издава удостоверение на медиатора за вписването му в ЕРМ.

Чл. 19. Отписване от ЕРМ се извършва въз основа на заявление, подадено от медиатора в ЕРМ на хартиен и електронен носител по образец съгласно приложение № 5.

Чл. 20. Когато бъде нарушена забраната по чл. 4 или отпадне някое от изискванията по чл. 8, ал. 1, т. 1, 3 и 4 от Закона за медиацията, министърът на правосъдието заличава медиатора от ЕРМ. Копие от заповедта за заличаване се изпраща на медиатора с писмо с обратна разписка. Заповедта може да се обжалва пред Върховния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

 Глава четвърта.
ПРОЦЕДУРНИ И ЕТИЧНИ ПРАВИЛА ЗА ПОВЕДЕНИЕ НА МЕДИАТОРА

Чл. 21. (1) За започване на процедура по медиация се подава предложение от едната или от двете страни по спора до медиатора, което съдържа:

1. имената на страните;

2. адрес, телефон, факс;

3. кратко описание на спора.

(2) Когато медиаторите са сдружени по смисъла на чл. 4, изр. 2 от Закона за медиацията, предложението се подава до сдружението.

Чл. 22. (1) Медиацията протича в рамките на една или повече срещи.

(2) Срещите се насрочват след съгласуване с всяка от страните в удобно за тях време.

Чл. 23. Медиаторът информира страните за същността на медиацията и за нейните последици в началото на първата среща.

Чл. 24. Медиаторът изисква от страните да изразят писмено или устно своето съгласие за участие, след като се убеди, че те са разбрали същността и последиците от медиацията.

Чл. 25. Медиаторът създава благоприятна обстановка за свободно общуване на страните по спора с цел те да подобрят отношенията си и да постигнат споразумение.

Чл. 26. Медиаторът осигурява условия споразумението между страните да се постигне по взаимно съгласие и с разбиране на договореностите в него.

Чл. 27. Медиаторът не може да дава правни съвети, а само подпомага страните да постигнат взаимно приемливо споразумение.

Чл. 28. Медиаторът уважава мнението на всяка от страните по спора и изисква уважение от тях.

Чл. 29. Медиаторът има право да прекрати медиацията, ако собствената му преценка и етика го навеждат на мисълта, че медиацията не протича по законен или етичен начин.

Чл. 30. Медиаторът приема да посредничи между страните по спора, при условие че може да запази своята безпристрастност. По време на процедурата той не следва да проявява предразсъдъци и пристрастия, основани на личните качества на страните, тяхното минало или представянето им в процедурата по медиация.

Чл. 31. При представянето си на страните медиаторът разкрива обстоятелствата, които могат да доведат до конфликт на интереси.

Чл. 32. Медиаторът пази тайна за обстоятелствата, фактите и документите, които са му станали известни в хода на процедурата по медиация.

Чл. 33. При прекратяване на функциите си медиаторът не е освободен от задължението си да пази тайна, свързана с дейността му като медиатор.

Чл. 34. (1) Медиаторът започва процедурата по медиация, след като страните приемат условията за заплащане на труда му.

(2) Медиаторът не може да определя под условие размера на възнаграждението си или да го обвързва с изхода от решаването на спора.

Чл. 35. Медиаторът популяризира дейността си по начин и със средства, които дават вярна представа за медиацията.

Преходни и Заключителни разпоредби

§ 1. Издадените удостоверения за вписване на медиатори в ЕРМ до влизане на тази наредба в сила стават безсрочни. § 2. Наредбата влиза в сила 30 дни след обнародването й в „Държавен вестник“.

Ω ПРОЦЕДУРА ЗА ВПИСВАНЕ НА МЕДИАТОР В ЕРМ (Единен регистър на медиаторите)

За да станете медиатор, трябва да отговаряте на тези законови изисквания:

  • да съм дееспособно лице, т.е. да съм пълнолетен и да не съм поставен под запрещение;
  • да съм завършил курс за медиатори;
  • да съм вписан в Единния регистър на медиаторите;
  • да не съм лишаван от правото да упражнявам професия или дейност;
  • да не съм осъждан за престъпление от общ характер;
  • ако съм чужд гражданин да имам разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България.

За да бъда обучен за медиатор, има специални организации, които са одобрени от министъра на правосъдието като разполагащи с необходимите специалисти, квалифицирани за обучители в медиацията. Ахая е от одобрените организации и осъществява едни от най-качествените и успешни сертифициращи курсове и тренинги в Центъра за медиация „Партньорски взаимоотношения“.

Каква е процедурата?

  1. Избирате организация, която предлага обучение за медиатори. Следите и внимавате организацията да е публикувана на интернет страницата на Министерството на правосъдието. На тази страница ще намерите кои са одобрените организации. Невниманието ви в това може да е причина за отказ за вписването ми като медиатор.
  2. Записвате се и участвате в обучението – минимум 60 учебни часа (поне 30 практическо и 30 теоретично).
  3. Полагате изпит, които се провежда от комисия и се състои от тест за придобитите знания, участие в симулирана процедура по медиация и събеседване.
  4. Получавате Удостоверение за завършено обучение по медиация.
  5. Подавате заявление за вписване в Единния регистър на медиаторите, към което прилагате:
  • копие на личната ви карта;
  • удостоверението за завършен курс за медиатори;
  • свидетелство за съдимост;
  • декларация, че не сте лице, поставено под запрещение и че не съм лишен от правото да упражнявам професия или дейност, както и че не съм лице, което осъществява професия или дейност в системата на правораздаването и съдебната власт;
  • документ за платена държавна такса в размер на 20лв.
  1. До 30 дни от подаването на Заявлението ви, Министърът на правосъдието ще издаде удостоверение за вписване в Единния регистър на медиаторите. Ако обаче, документите ви са нередовни, ще получите писмо с обратна разписка и трябва да отстраните пропуските в 14-дневен срок, в противен случай заявлението няма да бъде разгледано.

Ако поради причина, че не отговаряте на изискванията на закона, ви бъде отказано вписване, ще бъдете уведомен за това с копие на заповедта. Ако смятате, че това е неправилно, имате право да обжалвате заповедта пред Върховния административен съд.

Какво представлява самото обучение?

Обучението за медиатор се състои в две части – теоретична и практическа. По време на теоретичната част ще бъдете запознат с редица теми, които ще ми бъдат полезни по време на работата, например общи сведения за медиацията, нейните основни принципи, процедурните правила. Освен това ще ви бъде подробно разяснено каква е вашата роля,  какво можете и какво не можете да правите като медиатор по време на една процедура, основните моменти в процеса, както и специфика при различните видове процедури.

По време на практическата част ще разрешавате симулативни конфликти, ще прилагате всички научени неща, ще анализирате, като това ще се случва както на индивидуални занимания, така и на групови.

Освен това първично задължително обучение съществува възможност за допълнително (надграждащо или специализиращо) обучение, като целта е усъвършенстване на знанията в специфични процедури по медиация. За да бъдете вписани в ЕРМ със специализация, е добре да имате и такова допълнително обучение в областта, която ви интересува. Допълнителното обучение покрива различни видове спорове, например граждански, административни, трудови, семейни, търговски и др. Обучението отново ще бъде теоретично и практическо и ще завърши с изпит пред комисия. Ахая предлага и такива обучения – за повече информация на www.ahaya.bg

Ω Полезни кратки филми по темата за миротворчеството:

1. Уилям Ури, автор на „Да стигнем до „Да“ – тук предлага в своето участие в TED, елегантен, прост (но не и лесен) начин за постигане на съгласие, дори и в най-трудните ситуации – от семейни конфликти до международни политически.

2. 10 начина за добър разговор – тук със Селест Хедли, която споделя своите наблюдения като дългогодишен изследовател на комуникацията.

3. target=“_blank“>Яков Хехт за демократичното образование – тук – създателят на първото, определящо се като демократично, училище в света (Израел, 1987), в което живеят принципите на равнопоставеното общуване и творчество, в една благоприятна среда.

MEDIATION ACT

Promulgated, State Gazette No. 110/17.12.2004, amended and supplemented, SG No. 86/24.10.2006, supplemented, SG No. 9/28.01.2011, amended and supplemented, SG No. 27/1.04.2011

Chapter One
GENERAL DISPOSITIONS

Scope of Application

Article 1. This Act regulates the relationships associated with mediation as an alternative method of resolution of legal and non-legal disputes.

Notion of Mediation 

Article 2. Mediation is a voluntary and confidential procedure for out-of-court resolution of disputes, whereby a third party mediator assists the disputants in reaching a settlement.

Subject of Mediation

Article 3. (1) (Supplemented, SG No. 27/2011) Subject of mediation may be civil, commercial, labour, family and administrative disputes related to consumer rights, and other disputes between natural and/or legal persons, including when they are cross-border disputes.

(2) Mediation shall furthermore be conducted in the cases provided for in the Criminal Procedure Code.

(3) Mediation shall not be conducted if a law or another statutory instrument provides for another procedure for conclusion of an agreement.

Organization of Mediation 

Article 4. Mediation shall be implemented by natural persons. Such persons may associate for the purpose of implementing of the activity. No persons performing functions of administration of justice in the judiciary system may carry out mediation activities.

Chapter Two
PRINCIPLES OF MEDIATION
Voluntary Recourse and Equal Treatment

Article 5. The parties shall have equal opportunities to participate in a mediation process. They shall participate in the process of their own free will and may withdraw at any time.

Neutrality and Impartiality 

Article 6. (1) A mediator shall not display partiality and shall not impose a resolution of the dispute.

(2) Within a mediation process, all questions shall be resolved by mutual agreement between the parties.

Confidentiality

Article 7. (1) (Previous Article 7, SG No. 27/2011) Discussions in connection with the dispute shall be confidential. The participants in a mediation process shall be bound by the obligation to respect the confidentiality of all circumstances, facts and documents as have come to the knowledge thereof in the course of the process.

(2) (New, SG No. 27/2011) Mediators may not be interrogated as witnesses regarding circumstances which have been confided to them by mediation participants and which are relevant to the resolution of the dispute that is the subject of the mediation, unless having received the explicit consent of the confiding party.

(3) (New, SG No. 27/2011) An exception to mediation confidentiality is allowed where:

1. this is necessary for the purposes of criminal proceedings or in relation to the protection of public order;

2. this is required in order to ensure the protection of the best interests of children or to prevent harm to the physical or psychological integrity of a person; or

3. disclosure of the content of the agreement resulting from mediation is necessary in order to implement or enforce that agreement.

Chapter Three
LEGAL STATUS OF MEDIATOR
General Eligibility Requirements

Article 8. (Amended, SG No. 86/2006) A mediator may be only a legally capable person who meets the following requirements:

1. has not been convicted for criminal offenses at public law;

2. has successfully undergone a course for mediators

3. has not been deprived of the right to exercise a profession or conduct an activity;

4. (Supplemented, SG No. 9/2011) has a permit for long-term or permanent residence in the Republic of Bulgaria, in the event the person is a foreign national;

5. has been entered in the Uniform Register of Mediators with the Minister of Justice

(2) (Effective as from the date of entry into force of the Treaty concerning the Accession of the Republic of Bulgaria to the European Union) The requirement under paragraph 1, item 4 does not apply to nationals of member-states of the European Union, the other states from the European Economic Area and Switzerland.

(3) The Minister of Justice shall issue a certificate to the mediator ascertaining his/her entering in the Uniform Register of Mediators.

(4) The Minister of Justice shall approve by issuing an order the organizations which deliver training to mediators. The terms and conditions for their approval, as well as the requirements for mediation training are to be defined in an ordinance of the Minister of Justice.

(5) In the event a person, applying for mediator and an organization, applying to deliver training for mediators, do not meet the statutory requirements, the Minister of Justice shall issue an order to refuse, respectively approve, their entering in the Uniform Register of Mediators. The order may be appealed before the Supreme Administrative Court following the procedure of the Administrative Procedure Code.

Uniform Register of Mediators

Article 8a. (New, SG No. 86/2006) (1) The Minister of Justice creates and maintains the Uniform Register of Mediators

(2) The following is entered in the Uniform Register of Mediators:

1. name, personal identification number (personal number of a foreign national), citizenship, education, profession, additional specialization in the field of mediation, the organization which has trained the mediator, foreign language skills, address and telephone for contacts and number of the mediator;

2. deletion and striking off the mediator;

3. the organization where the mediator was trained

4. changes in the circumstances under Article 8, paragraph 1, item 1, 3 and 4.

(3) The Uniform Register of Mediators is public.

(4) A person entered in the Uniform Register of Mediators shall declare in writing to the Minister of Justice any changes in the circumstances, subject to entering in the Register, within 14 days after they occur.

(5) When a requirement of Article 8, paragraph 1, item 1, 3 and 4 is no longer met, the Minister of Justice issues an order for deletion of the mediator in the Uniform Register of Mediators. The order may be appealed before the Supreme Administrative Court following the procedure of the Administrative Procedure Code.

(6) The procedure for entering in, striking off and deletion from the Uniform Register of Mediators is determined by the ordinance as per Article 8, paragraph 4.

(7) The information under paragraph 2, item 1 concerning the personal identification number (personal number of a foreign national) shall be submitted under the terms and conditions provided for by the Personal Data Protection Act.

Fees

Article 8b. (New, SG No. 86/2006) The Ministry of Justice shall charge a fee for entering in the Uniform Register of Mediators and for approval of organizations which train mediators, to an amount set with a tariff, adopted by the Council of Ministers.

Rules of Mediator Conduct

Article 9. (1) (Supplemented, SG No. 86/2006) A mediator shall act in good faith in compliance with the law, good morals, and the procedural and ethical rules of mediator conduct. These rules shall be determined in the ordinance under Article 8, paragraph 4

(2) A mediator shall accept to conduct the procedure solely if able to guarantee his or her own independence, impartiality and neutrality.

Mediator’s Obligations and Liability

Article 10. (1) A mediator may not give legal advice.

(2) During the process, a mediator shall be obligated to comply with the opinion of each of the disputants.

(3) A mediator shall withdraw from the process upon occurrence of any circumstances as would cast doubt on the independence, impartiality and neutrality thereof.

(4) A mediator may not communicate to the other participants in the process any circumstances concerning solely one of the disputants without the consent of the said disputant.

(5) A mediator shall not be liable if the parties fail to reach a settlement.

(6) A mediator shall not be liable for non-performance of the agreement.

Chapter Four
MEDIATION PROCESS
Initiation of Process

 

Article 11. (1) A mediation process shall commence on the initiative of the disputants, with each of the said disputants having the right to propose resolution of the dispute through mediation.

(2) (New, SG No. 27/2011) The beginning of a mediation process shall be the date on which the parties have reached an explicit agreement to commence such a process, and when no explicit agreement is available the beginning of the mediation process shall be the date of the first meeting of all participants with the mediator.

(3) (Renumbered from Paragraph 2, SG No. 27/2011) A proposal for resolution of the dispute through mediation may furthermore be made by the court or another competent authority whereto the dispute has been referred for settlement.

(4) (Renumbered from Paragraph 3, SG No. 27/2011) The consent of the parties to resolution of a possible future dispute therebetween through mediation may furthermore be stipulated as a clause of a contract.

Effect of the mediation process beginning on the limitation period

Article 11a. (New, SG No. 27/2011) No limitation period shall run while the mediation process is ongoing.

Participants

Article 12. (1) A mediation process shall be implemented by one or more mediators selected by the parties.

(2) (Supplemented, SG No. 86/2006) The disputants shall participate in the process personally or through a representative. Authorization shall be made in writing.

(3) Lawyers, as well as well as other specialists, may likewise participate in a mediation process.

Mediator’s Steps

Article 13. (1) Prior to conduct of the process, the mediator shall inform the parties of the essence of mediation and of the consequences thereof and shall require the written or oral consent of the said parties to participation.

(2) (Amended, SG No. 27/2011) The mediator shall be obligated to indicate all circumstances as my give rise to reasonable doubt in the parties as to the impartiality and neutrality of the mediator, including the cases when the mediator is a person:

1. who is a spouse or a relative in a direct line to an unlimited degree and collaterally up to and including the fourth degree, or to the third degree of affinity, of any of the parties or their representatives;

2. who lives in de facto marital cohabitation with any party to the dispute that is the subject of the mediation;

3. who has been a representative or an agent of any party to the dispute that is the subject of the mediation;

4. in respect of whom there are other circumstances that cause reasonable doubt as to the mediator’s impartiality.

(3) (New, SG No. 27/2011) A mediator shall sign a statement of impartiality for each process which has been assigned to him/her and shall present it to the parties to the dispute. The statement of impartiality shall contain, inter alia, a reference to the circumstances under Paragraph 2.

(4) (Renumbered from Paragraph 3, SG No. 27/2011) In the course of the process, the essence of the dispute shall be clarified, the mutually acceptable options of solutions shall be specified, and the possible framework of an agreement shall be outlined.

(5) (Renumbered from Paragraph 4, SG No. 27/2011) Upon performance of the said steps, the mediator may schedule separate meetings with each of the parties, with due respect for the equal rights thereof to participation in the process.

Grounds for Suspension of Process

Article 14. (1) Mediation shall be suspended:

1. by common agreement between the parties, or at the request of one of the parties;

2. upon the death of the mediator;

3. in the cases provided for in Article 10 (3) herein.

(2) (Supplemented, SG No. 86/2006) If mediation is conducted while a proceeding is pending, the parties shall forthwith inform the competent authority of the suspension of the mediation process.

Grounds for Termination of Process

Article 15. (1) A mediation process shall be terminated:

1. upon reaching a settlement;

2. by mutual agreement between the parties;

3. upon withdrawal of one of the parties;

4. upon the death of a disputant;

5. upon dissolution of a disputant if a legal person.

6. (new, SG No. 27/2011) upon expiration of 6 months from the beginning of the process.

(2) The agreement of the parties to the termination of the dispute must be expressed clearly and unequivocally.

(3) Upon termination of a mediation process, a pending proceeding that has been suspended shall be resumed in accordance with the provisions of the law.

Chapter Five
AGREEMENT
Form and Content

Article 16. (1) (Previous Article 16, supplemented, SG No. 27/2011) The form and content of the agreement shall be determined by the parties. The form may be oral, written, or written with a notarization of the parties’ signatures. A written agreement shall state the place and date whereat the said agreement was reached, the names of the parties and the addresses thereof, the points of agreement, the name of the mediator, and the date under Article 11(2) and shall bear the signatures of the parties.

(2) (New, SG No. 27/2011) The parties may include a liability clause in the agreement governing any cases of defaulting on the obligations laid down therein.

Effect of Agreement

Article 17. (1) The agreement shall be binding solely on the disputants and may not be held adverse to any persons who did not participate in the process.

(2) (Amended, SG No. 86/2006) The agreement shall be binding on the parties solely in respect of the points of agreement therebetween.

(3) (New, SG No. 86/2006) Null shall be an agreement which contradicts or evades the law, as well as an agreement which is in conflict with the morals.

Making an agreement enforceable

Article 18. (New, SG No. 27/2011) (1) Any agreement concerning a legal dispute within the meaning of Article 1 of this Act reached in a mediation process shall have the effect of a court settlement and shall be subject to approval by regional courts in Bulgaria.

(2) The competent court shall approve the agreement, once acknowledged by the parties, if it does not contradict the law or the principles of morality. The court shall hear the opinion of the prosecutor, if the latter is involved as a party to the process.

ADDITIONAL PROVISION
(New, SG No. 27/2011)

§ 1. (New, SG No. 27/2011) Within the meaning of this Act, a „cross-border dispute“ shall be:

1. One in which at least one of the parties is domiciled or habitually resident in a Member State other than that of any other party on the date on which:

(a) the parties agree to use mediation after the dispute has arisen; or

(b) an invitation is made to the parties by a court to which the case has been referred to the effect that they are to use mediation for resolving the dispute.

2. One in which judicial proceedings or arbitration following mediation between the parties are initiated in a Member State other than that in which the parties were domiciled or habitually resident on the date referred to in paragraph 1.

For the purposes of paragraphs 1 and 2, domicile shall be determined in accordance with Articles 59 and 60 of Regulation (EC) No 44/2001 of 22 December 2000 on jurisdiction and the recognition and enforcement of judgments in civil and commercial matters.

TRANSITIONAL AND FINAL PROVISIONS

§ 1a. (Renumbered from § 1, SG No. 27/2011) Within six months after the entry of this Act into force, the Minister of Justice shall adopt mediator training standards, Procedural and Ethical Rules of Mediator Conduct, and shall establish and maintain a Uniform Register of Mediators.

§ 2. The implementation of this Act shall be entrusted to the Minister of Justice.

This Act was passed by the 39th National Assembly on the second day of December in the year two thousand and four, and the Official Seal of the National Assembly has been affixed thereto.

TRANSITIONAL AND FINAL PROVISIONS to the Amendment and Supplement Act to the Mediation Act

(SG No. 86/2006)

§ 7. The persons who have been entered in the Uniform Register of Mediators have to ascertain with the due documents before the Ministry of Justice, within 6 months of the coming of this act into effect, that they meet the requirements of Article 8, paragraph 1, item 1, 3 and 4. The same term applies for filing of applications for entering in the Register of Mediators of persons who meet the requirements of Article 8, paragraph 1, item 1 – 4 and who have been trained as mediators in the country or abroad prior to the entering of this act in effect.

§ 8. The Minister of Justice shall issue the ordinance under Article 8, paragraph 4 within three months after the entering of this act in effect.

§ 9. The Council of Ministers shall adopt the tariff under Article 8b within three months after the entering of this act in effect.

§ 10. Paragraph 1 concerning Article 8, paragraph 2 shall enter into effect as of the date of accession of the Republic of Bulgaria to the European Union.

 

ADDITIONAL PROVISION to the Amendment and Supplement Act to the Mediation Act

(SG No. 27/2011)

§ 11. This Act transposes the requirements laid down in Directive 2008/52/EC of the European Parliament and of the Council of 21 May 2008 on certain aspects of mediation in civil and commercial matters (OJ L 136/3, 24.5.2008)

 

Facebooktwittergoogle_plusredditpinterestlinkedinmail

Бъдете първия коментирал

Оставете коментар

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван


*