На чай с близка душа медиаторска

Йосиф Герон бе близък на душата ми. И няма думи, които да опишат аромата на нашия споделен чай.

Тези, които го бяха допуснали до себе си знаят, че той изпълваше думата Човек с истински смисъл – топъл и жизнеутвърждаващ. Същевременно, бе човек-институция, както каза един приятел. Беше съградил с честен труд лика си на достолепен и успешен адвокат, смел лидер и ерудиран общественик.

Повечето от спомените ми с Йосиф Герон са живи притчи, които често ще споделям. Сега пред очите ми е благата му усмивка в срещата ни наскоро.

◊ За последен път се видяхме очи в очи в Съюза на юристите в България по повод издаването на Наръчника за медиацията „В храма на медиацията – как е на практика“. Направихме това представяне непланирано, по негово настояване. Дори не ме попита предварително, а направо го предложи в писмо до УС на НАМ*, насред лятната отпуска. Обади ми се и каза: „Мила Катина, даже няма да те питам дали искаш. Ти само ела и присъствай. В този момент е много необходимо за юристите да разширят кръгозора си и да задълбочат мисленето си, за да се повиши морала и доверието.“ Той организира всичко със съдействието на прекрасните му колеги от администрацията на СЮБ и покани двама изтъкнати юристи за гледните им точки към книгата, вярвайки в тяхната широка скроеност да възприемат и подкрепят алтернативния подход. А мен най-много ме зарадва идеята за гостуващ музикант с флейта (един от любимите ми музикални инструменти)…

Такъв си беше той, действаше от сърце и говореше смело. (Затова и медиаторите го аплодирахме оглушително на една от последните конференции за медиацията, в която на кръглата маса се бяха настанили само държавни служители и политици, а той единствен хвърли мост към реалността, към практикуващите, към гражданите-ползватели и разбули няколко откровени лъжи. Помня как задрямалите официални лица подскочиха в столовете си и буквално си запушиха ушите насред ръкоплясканията. Неочаквано събуждане!)

На самото представяне ми подари цъфнал кактус като метафора на бодливите спорове и цъфтящите моменти. После каза, че съм „странна по най-истинския начин, защото всички сме странни, но не всеки е отворен да познае себе си и другите“.

И наистина ме изненадаха с различната си степен на отвореност хората, които дойдоха. Всеки от тях разкри с думите си самия себе си – толкова ясно можехме да видим красотата и особеностите на всеки един в този момент. Благодаря!

 

Йосиф Герон е много уютен за прегръщане. Прегърнахме се за непоследен път, когато дойде в съня ми в нощта на 21 септември, в която е напуснал тази реалност. В навечерието на узрялото Есенно слънцестоене и смелият български Ден на независимостта…

Една широка душа отиде нашироко.

Истинен. Светъл. Дръзновен. Човеколюбец, приятел, медиатор и обожаван председател на нашата професионална общност, адвокат, общественик, ерудит, оптимист, пътешественик, разказвач, хуморист…

Благодаря ти за взаимното разпознаване, за споделената смелост и духовна чистота, за личния пример, за благостта и смеха. За любознанието. За срещата в съня ни тази нощ, която не ще е последна, за цялото цяло.

Обичам те, Yosif Geron! Пътувай, лети
RIP

* Управителен съвет на Националната Асоциация на медиаторите в България

Следва продължение…

Facebooktwittergoogle_plusredditpinterestlinkedinmail

Бъдете първия коментирал

Оставете коментар

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван


*