Задължителната медиация става все по-актуална тема при семейните спорове. И такава промяна в Семейния кодекс предлагат от Държава агенция за закрила на детето (ДАЗД).
Защото, едно е да си насочен и принуден да отидеш в съда с нагласа да воюваш, а съвсем друго е – на по-ранен етап, при неутрален медиатор с нагласа да се споразумееш (т.е. самите вие да решите) в приобщаваща среда и в името на висшия интерес на детето и на родителските висши аз-ове. И така, да растем и живеем в обществото, в което искаме да живеем.
Пред Монитор.бг , г-жа Камелия Николова, директор на дирекция „Контрол по правата на детето“ към ДАЗД, каза:
„- Предлагаме тази практика да стане задължителна, защото тя ще предотврати бъдещи конфликти между родителите, от които страдат децата. Родителите, които спорят за правата над детето да бъдат пращани на задължителна медиация, с помощта на която да решат проблемите си.“
Данни на Съюза на бащите в България показват, че всеки трети развод завършва с разправа за родителски права. В борбата за попечителство се включват и социалните работници, които в случаи на родителски конфликти трябва да изработят доклад за това при какви условия се отглежда детето. В опита си да спечелят социалните на своя страна, родителите твърдят, че бившата им половинка е насилник. „Много се злоупотребява със Закона за защита от домашно насилие, с цел бившата половинка да не получи права над детето“, заяви още Николова.
През март ДАЗД започна проверка как отделите „Закрила на детето“ работят по случаи на родителски конфликти. Резултатите показва, че за периода от март до май социалните от 42 отдела са получили 1026 сигнала за дете в риск заради спор между родители за правата над него. След проверка на сигналите само за 289 от тях е била предприета работа с мярка за закрила т.е. детето е било отнето от единия родители или е било настанено при близки, или кризисен център. За 678 от сигналите социалните са преценили, че детето не е в риск и затова не са предприети мерки, но въпреки това на семейството се правят периодични проверки. В 59 от сигналите социалните служители са установили, че сигналите са фалшиви.“ – източник
В Европа задължителната медиация се прилага успешно в Италия от няколко години насам, а Великобритания направи голяма крачка в масовото използване на медиация през 2015г, когато председателят на Върховния съд на Великобритания, Лорд Нойбъргър, каза публично:
„- Медиацията е особено привлекателна в този момент, когато съдебното производство става все по-скъпо и времеемко и законите стават все по-сложни. В резултат на това ние рискуваме да лишим обикновените хора от достъп до правосъдие.” в речта си „Поглед отвисоко” на Конференцията по гражданска медиация от 12 май 2015г.
През април 2014г. Великобритания въведе задължителна среща за информиране и оценка за приложимостта на медиацията за семейните спорове. Предложението на лорд Нойбъргър от май 2015г. е тази практика да започне да се прилага и по множество други спорове като граждански спорове с нисък материален интерес, договорни и имуществени спорове, включително такива за владение и наем, както и за случаи на лекарски грешки. Защото във времената на финансови трудности тя дава на гражданите реален достъп до възможността да получат евтино и удовлетворяващо решение на проблема си. А „в момента е налице перфектната буря от финансови трудности, които биха могли да възпрепятстват обикновените хора от достъп до правосъдие.”
„Правото на достъп до правосъдие е фундаментално и като всички права, то трябва да бъде достъпно за всички. Но медиацията трябва да бъде насърчавана, защото „в много граждански и семейни спорове съдебното производство би довело да разходи и време, които многократно надвишават стойността на спора… Моята загриженост е за обикновените хора и малкия и среден бизнес, и проблемите, които те имат, във връзка с воденето на съдебни дела и имайки предвид, че сме в период на бюджетен дефицит и финансови ограничения, медиацията е особено подходяща за тези правни спорове.”
В този контекст „медиацията изглежда като много добра алтернатива за много хора – поне, ако се съди по отчетените резултати. Националният съвет по семейна медиация отчита, че в повече от 80% от техните медиации, е постигнато пълно споразумение”.
Като допълнителна възможност, той препоръчва на търговците включването на задължителни клаузи за медиация в договорите, подобно на арбитражните клаузи.
„Медиацията в никакъв случаи не е само за случаи с нисък интерес – вече има разрешение на много големи на стойност спорове – по много бърз и евтин за страните начин. Така, че тя сама по себе си е ценна практика за страната и за бизнеса.” отбелязва лорд Нойбъргър.
Речта му е част от вълната от промени в посока задължителна медиация, която се задвижи в Европа през последните месеци. След доклада на италианския проф. Джузепе де Пало от 26 февруари 2015г. пред Правната комисия на Европейския парламент, с предложения за въвеждане на задължителна първа среща по медиация, няколко европейски държави са проявили интерес да обсъдят преминаването към тази стъпка. България е една от държавите с активна позиция, която покани професор де Пало през юни 2015г. да сподели опита си от Италиански модел на медиация, довел до над 140 000 медиации годишно и да обсъди възможностите за включване на задължителни елементи на медиация и в България.
Медиатор – искате ли да сте? Обучение за сертифицирани/професионални медиатори
Оставете коментар