Заедно плащаме поредни 169 068 лв. за мудно правосъдие?

Чета сред днешните новини в De Facto Legal BG, че:

„Нови 169 068 лева от бюджета, т.е. от парите на данъкоплатците (чрез бюджета на Министерство на Правосъдието), отиват като обезщетение за мудно правосъдие.“

Иде дума за обезщетения по сключени споразумения за нарушени права на разглеждане и решаване в разумен срок на дела по приключили граждански, административни и наказателни дела.

„След многократни осъждания в Страсбург, довели до първото пилотно дело срещу България, мярката бе регламентирана в Закона за съдебната власт като начин за компенсиране на гражданите и юридическите лица, пострадали от забавено правосъдие. Техните заявления срещу актове, действия или бездействия на органите на съдебната власт, с които е нарушено правото им на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, се подават в Инспектората към Висшия съдебен съвет. А обезщетенията се изплащат чрез бюджета на Министерството на правосъдието въз основа на сключено споразумение. Максималната сума е 10 000 лева.“ (източник De Facto Legal BG)

И е неизбежно да се сетя за:

простата сметка, на италианският проф. Джузепе де Пало за цената и спестяването

Годишният брой дела в България е средно 421 166.

За да получим общите спестявания, умножаваме по средното спестяване на спор между две страни, в резултат на проведена медиация (и то, при взета средна, 50% успеваемост), което е 1 672 евро. Така получаваме, че възможните общи спестявания биха били над 700 млн. евро.

истината кой, всъщност плаща и колко за гражданското правосъдие?

Страна в съдебното производство в България, средно плаща със съдебните такси, 28,7% от общите разходи за осигуряването на гражданско правосъдие. Гражданите, които не са страни в съдебното производство (т.е. всички ние), плащаме 71, 3% от разходите, чрез общото данъчно облагане. Следователно, казва той, ние всички имаме правото да поискаме от тези, които се съдят, да опитат първо с по-икономични и ефективни инструменти като медиация.

учудването на уважаваният британски съдия, сър Рупърт Джексън:

„Какво кара обществото да закупува на тълпи един продукт, който знаят, че е скъпо, продължително и рисковано да се използва, предпочитайки го пред този, който е по-евтино, по-бързо и има малък или никакъв риск?“

Според вас какво?

Наистина питам и се вслушвам във всеки отговор.

И отговарям, мен самата какво ме кара – нищо. 🙂

Ползвам различни алтернативни подходи като медиацията – според нуждата и приложимостта им в конкретния случай. За здраве. И от уважение към себе си, към другия и към средата, в която всички живеем.

А вие?

Бъдете първия коментирал

Оставете коментар Отказ