Гледали ли сте филма „Woman in Gold“? Хареса ми.
Заедно с чудесната актьорска игра на Хелън Мирън и Райън Рейнолдс и добрият разказ по действителен случай с картина на Густав Климт, има и нещо медиаторско, с което този филм е интересен. И то е, че още през 1999г. едната страна (американска гражданка с австрийско-еврейски произход), отправя на другата страна (Австрия) предложение да се срещнат в медиация.
Представителите на австрийското правителство, възприемайки се за по-голяма и силна страна, отказват. И, когато Мария Алтман все пак печели делото, те отиват при нея със закъсняла отвореност за споразумение.
„- През цялото време опитвах да ви предложа да седнем на масата и да се споразумеем… Опитвах да държа диалогът отворен за взаимно добро. И през цялото време вие се борихте с мен и затръшвахте вратата в лицето ми. И сега съм уморена от това.“ – им отговаря Мария Алтман.
Дори спечелила в съда, тя избира да даде на света това, което е имала намерение да предложи в медиация. И то, на целият свят.
~Всички доволни~ И, неминуемо избликва изводът, че, ако бяха избрали медиация, тогава най-вероятно и австрийците щяха да са доволни. А със съд и с арбитраж е така, има недоволни…
Ще ми се все повече хора да узряват за отворен диалог на кръглата маса в подобни ситуации. Навреме и партньорски е още по-хубаво!
Оставете коментар