Цял клас отказва да ходи на училище заради агресивен ученик, гласи една от новините днес.
„Проблемно дете“ сменя вече пето училище, като в поредното, вместо адекватна помощ, среща бунта на родители и деца. Вече втора седмица учениците от един клас на училище във Варна отказват да посещават учебни занятия заради конфликтния си съученик. Той се присъединява към тях през април тази година, стана ясно в репортаж на Нова телевизия.“
Позициите на страните:
→„Родители твърдят, че момчето често удря съученици и ги бута по стълбите. Наскоро счупило стъклена витрина и като по чудо нямало пострадали. Освен това, детето обиждало и заплашвало връстниците си. Майките и бащите потърсили съдействие от ръководството на училището, но проблемът не бил разрешен. Напротив – проявите на проблемният ученик зачестили.“
→„Майката на детето твърди, че взема мерки: „Водила съм го на психиатър, на невролог, на психолог. Имаме обществен възпитател, с който непрекъснато се чуваме и се виждаме”, твърди жената. Родителите на останалите деца вече искат проблемният съученик да бъде изключен. Започнали да подават и жалби. А отговорните по казуса си прехвърлят топката.“
→„Директорката на училището обвинява майката.“
→ Не се знае каква е позицията на детето… (?)
А стига ли се отвъд борбата на позиции – до взаимните интереси? Намира ли се работещо решение? И какви са изгледите за това?
„Регионалният инспекторат пък вини директорката.“
„От Отдела за закрила на детето от две години работят със семейството, но все още без резултат. Според тях – по вина на майката. Ето защо тя е заплашена да загуби родителските си права. Данните на регионалния инспекторат сочат, че над 5% от децата в масовите училища имат поведенчески проблеми и това са само диагностицираните случаи. Неоткритите са три пъти повече.“
Дали някой от тях се сеща да опитат с медиация?
Медиацията в училищата подпомага учениците, учителите, родителите, психолозите и всички други участници в образователния процес, в случай на конфликт:
- да бъдат чути без предубеждение от неутрален и приет от всички човек,
- да чуят в свежа и равностойна среда,
- да споделят спокойно интересите си и да намерят общите сред тях, вместо да се борят, защитават и обвиняват,
- да получат яснота, за себе си и за взаимоотношенията си с другите,
- да си простят и да се помирят,
- като насърчи разрешаване на споровете по конструктивен начин,
- което да допринесе за психичното им и физическо здраве и за тяхната удовлетвореност, че сами и достойно са намерили решение на проблема.
И добавената стойност: да изгради култура на партньорство и миротворчество в общността им – с приобщаване, личен пример и предаване нататък.
А-гресията е енергия, която „крещи“, защото е неоползотворена или незабелязана – хайде да видим откъде идва, какво има да даде и как може да бъде използвана градивно!
И, както казва прекрасната Анет Маринова (детски психолог и психотерапевт с практика в общообразователно училище и в частен кабинет), с която си партнираме: „намирането на решение е в ангажирането със случая на детето и в интердисциплинарната работа с общи цели“.
Повече информация с какво медиацията може е полезна в такива случаи в училищата:
Защо медиацията помага за партньорското общуване между деца и родители?
Оставете коментар