В тихата вечер пред прага на 2020 година настава време за кратка равносметка с чаша хубав чай.
2019 остави в мен спомени като година с блещукаща и добронамерена, но разпокъсана активност за медиацията в България. Чакащи вниманието на министерствата предложения за законодателни промени, разнопосочни и частични усилия на отделни медиаторски групи, състезания, летни школи, множество обучения, няколко конференции в тесни кръгове (включително на тема екологична медиация), малки проекти, поява на нови организации, фокус на прожекторите предимно върху доброволческите центрове при съдилищата…
Крещи нуждата от нагласа за обединение, вместо разединение, за обща визия и стратегия, а също и за съзнателност и решимост в изграждане на единно медиаторско общество.
Обнадеждаваща щриха е, че настоящото ръководство на НАМ вече работи по проект за създаване на единни стандарти за обучение на медиаторите у нас и от там за повишаване качеството на предлаганите професионални медиаторски услуги.
За медиацията в моя живот изминалата година бе щастлива, раждаща и жизнеутвърждаваща.
Като действащ професионален медиатор в майчинство поех само избрани от мен медиации и препратих много на аха медиаторите от списъка и мрежата на Център за медиция Ахая. Вярна на себе си, приех с радост поканите за медийни участия, дошли от журналисти с win win нагласа, които правят истински, смели и смислени предавания.
Като практикуващ обучител по медиация имах 1. Щастието да „родя“ книгата-наръчник „В храма на медиацията – как е на практика“ и 2. Удоволствието да съм ко-тренер в чудесен екип – на сертифициращо и надграждащи обучения по семейна медиация и по медиация на работното място.
Като ментор по медиация преминах с голямо вдъхновение на ново ниво чрез осъществените прекрасни супервизии и менторски часове в индивидуален коучинг.
Като пътуващ и вечно учещ се миротворец срещнах няколко от големите според мен миротворци по света и се включих в живота на „зеления“ частен университет в Индия, в чийто кампус има работещ миротворчески център.
Като зам.председател на НАМ през тази година положих усилия да допринеса предимно дистанционно с подкрепа, мнения и предложения във връзка с достигащата до мен информация от колеги, граждани, администрации и добри практики по света и у нас. Благодарна съм, че успях да предложа във всеки един момент и навсякъде, където съм се включила, гледната точка на ежедневен практик в медиацията (например с прокарването на ключовото понятие „медиация“ на точното място в частта с Общата подкрепа към Закона за предучилищно и училищно образование, с което тя стана достъпна и разпознаваема за училищната администрация). Активното ми участие в УС на НАМ се изчерпа към този момент. Успех на колегите и до нови срещи!
Като администратор на фейсбук групата за Медиацията в България и списваща този блог за медиацията в България се постарах да споделям честно мнение и опит, както и актуални наблюдения и новини за медиацията у нас и по света. Все още можете да ги намерите ретроспективно чрез търсачките – по ключови думи.
Усмивката на тази година бе неочаквано помрачена в края ѝ с тъгата от раздялата с любимия на всички ни председател на НАМ, адвокат Йосиф Герон… Неговата ерудирана човещина остава завинаги да се усмихва в мислите и сърцето ми. Безкрайна благодарност и светлина по пътя на широката му душа!
Отпивам последната глътка от тази чаша и на дъното ѝ виждам символ, който ми напомня, че тази сутрин написах статия за сайта на Център за медиация Ахая на тема „Професия Медиатор“. Етикети долу 🙂
Благодаря, мили хора, за споделеността по пътя!
Нека 2020 да е още по-миротворна за цялото ни Човечество, отвътре-навън!
Сертифициращо обучение за медиатори
Оставете коментар