В един прекрасен дом бях на гости в понеделник – на „Еко и Леко“ в Шоуто на Калина по Radio FM+ и ето за какво говорихме:
„С радост и любов, благодарност и летеж напред, споделям с вас срещите си с едно от най-големите сърца! С Катина започваме поредица от срещи в ефира на „Еко и леко“. Веднъж месечно ще наблюдаваме и създаваме Чистотата в човешките ни отношения. Стъпка по стъпка в Екологията на общуването, за да е Леко, всеки миг. 🙂 Започваме с УВАЖЕНИЕТО. Бъдете с нас и споделете: Какво е за вас Уважение? Кога вие се чувствате Уважавани?“
Ясно е, че по тази обширна тема само можем да споделяме и гъделичкаме, оставяйки я отворена като небето. И го направихме, заради приятното усещане да съберем различни гледни точки и да проверим, всеки за себе си, отвътре, какво е възприятието му и чувството му за уважение в момента. Беше ми забавно и интересно, благодаря!
Ето…
малкият букет от гледни точки, с благодарност към споделилите ги: тук
Запис на разговора ни в ефира на „Еко и Леко“ можете да чуете: тук
„Уважение“ за Калина: Който и да си ти, аз признавам твоето право и избор да си това, тук и сега. Приеми и моето съответно. 🙂
„Уважение“ за Катина: у-важен-ние – приемане на важното за мен и на важното за теб.
(Осъзнаване, че ме има като самостоятелен Аз и като същност, уникална вселена и, че и теб те има като самостоятелен Аз и като същност, уникална вселена. И действане с това съзнание. Едно базисно чувство на благодарност към живота в различните му прояви – с техните граници и свободни избори. Namaste.)
В социален смисъл: „Моето право да размахвам юмрука си, се простира до твоят нос.“ 🙂 Базисна нужда, но и договор, който сключваме чрез себезаявяване, проверяваме го и до известна степен можем да предоговаряме.
За медиатора Катина: важното за мен приема и стои до важното за теб, в името на важното за нас като свързани човешки същества.
И, ако разширяваме нататък и още по-нататък, иска ми се да споделя с вас нещо красиво, дошло чрез любимо същество: „Любов значи признаване на това, че всички останали са равни с мен пред нещо по-голямо.“
P.S. Една провокация, свързваща според мен, тази със следващата ни тема: Масовото обществено мнение ни учи, че последната фаза на израстването и реализацията, е независимостта, но на практика, тя се оказва само един от етапите по пътя към истинското партньорство и взаимосвързаността. Зависимост -> независимост -> взаимосвързаност -> отдаване на това, което е. Наистина вълнуващо изследване. На първият етап (зависимостта), в крайно сливане губим центъра си и своя Аз и така блокираме обмена и диалога. Затова поставянето и зачитането на здравословни граници (ян) ни позволява да живеем собствения си живот, давайки и получавайки. А при независимостта, ако се заседим и вкопчим в този етап, то женската енергия (ин) в нас, не е напълно изцелена и проявена. И отвъд това, всяка крачка, която правя към свой партньор, с отпускане и доверие към Вселената, е крачка към неограничената ми лична сила, свобода и осъществяване.
Познайте каква е следващата ни тема?;)
P.S. 2 Осъзнаването ни като част от цяло и упражняване на свободната ни воля да бъдем в хармонични, миролюбиви отношения с другите, води до разширяване на съзнанието ни и развиване на следващия етап на еволюция. Затова споделям и ми резонират системите и практиките, които стимулират човек да изследва и да уважава себе си, едновременно с това да уважава другите и да припознава единството на всичко в Космоса. Уважението ни обединява и с лекота намираме нови и нови начини за доброволно сътрудничество, вместо за „преходен“, „заменим“ ресурс, който да бъде „употребяван“ и над който да се „доминира“.
P.S. 3 „Някои прости упражения за самоуважение“ от Уейн Дайър
Оставете коментар