Споделеното родителство (СР) е сравнително нов институт в нашето право. Но все повече представлява обект на внимание, тема за дискусия, а и повод за нова съдебна практика в семейните отношения след развод, с оглед по-задълбочено разглеждане на интересите на децата.
Медиацията може да е много полезна за подобряване на взаимоотношенията и комуникацията между родителите след развод, при налично желание и от двамата. А от там – и за договаряне и разгръщане на СР, което сработва наистина.
Тук ще поместя теоретични обосновки и съдебна практика, с които разполагам, с цел да са по-достъпни за информация и подчертавам – без претенция за изчерпателност и заемане на страна в дискусията.
Статията е отворена за попълване по ваши предложения. Благодаря на всички, които допринасят за достигането на полезна информация до повече хора.
Ползотворно четене!
Теоретични обосновки:
Българската правната доктрина още при действието на отменения СК, макар и като изключение, допуска възможността за съвместно упражняване на родителските права:
Ненова, Л. Семейно право на Република България. С: София-Р, 1994 г., с.637: «Липсва обаче принципна пречка за едновременното упражняване на родителските правомощия, тъй като и двамата родители ги запазват и след развода.».
В действащия СК местоживеенето на детето се разделя от упражняването на родителските права и задължения. Диференциацията е проведена във всички значими за разглежданите отношения разпоредби – чл.51, ал.1; чл.59, ал.2; чл.70; чл.127, ал.2; чл.128, ал.2; чл.134 СК и други. Следователно в действащата нормативна уредба не е възпроизведено безусловното изискване на предходните СК и ЗЛС за концентрация и на местоживеенето и на упражняването на родителските права единствено у единия от родителите. От новото разрешение на закона може да се направи извод, че законодателят допуска съвместното упражняване на родителските права. Григорова, С. Практически проблеми на новия Семеен кодекс. С.: Сиби, 2011 г., с.85: «Разграничаването на тези два въпроса показва, че не е задължително и метоживеенето, и родителските права да са концентрирани само у единия родител.»
Съществува също така виждането, че това разделяне е направено с цел определянето на местоживеенето на детето винаги да става по общо съгласие на родителите. Вж. Тодорова В. Семейните отношения в променящия се свят. С. С.304: «Ето защо в хипотеза на еднолично упражняване на родителските права след развод родителят, при когото детето живее, не може еднолично да променя местоживеенето на детето.» Такова мнение се застъпва и в редица решения на ВКС – «Детето не следва родителя, комуто са предоставени родителските права. Този родител може да взема по отношение на детето самостоятелно само тези решения, които според закона не е необходимо да бъдат взети от двамата родители, а съобразно разпоредбата на чл. 127 ал.1 СК решението за местоживеенето на детето трябва да бъде взето от двамата родители.» – Р. № 234 от 30.05.2012. ІV г.о. по гр.д. N 1580/2011 г и Р. № 225 от12.06.2013г. ІV г.о. по гр.д. № 1259/2012. От своя страна Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета, от 27 ноември 2003 г. «Относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност» дава следното легално определение на споделените родителски права: « Приема се, че родителските права се упражняват съвместно, когато по силата на решение, или поради действието на закона единият носител на родителската отговорност не може да вземе решение за мястото на пребиваване на детето без съгласието на другия носител на родителската отговорност.» (чрез Карло Луканов)
Съдебна практика:
- Три решения на СРС:
Съвместни права по споразумение
РЕШЕНИЕ № [населено място], 11.12.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, трето гражданско отделение, осемдесет и седми състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти ноември две хиляди и десета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Таня Плахойчева
при участието на секретаря Иванка Мончева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 13660 по описа на съда за 2010 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се развива по реда на чл. 330 от ГПК.
Образувано е по подадена от Б. Б. М. от [населено място],[жк], ул. „“ №, с [ЕГН] и К. П. Т. от [населено място], [улица], с [ЕГН] молба с правно основание чл. 50 от СК, в която е обективирано искане за прекратяване на сключения между тях на 21.07.2000 г. граждански брак поради сериозно и непоколебимо взаимно съгласие и утвърждаване на постигнатото по реда на чл. 51, ал.1 от същия кодексспоразумение.
Съдът като взе предвид молбата и ангажираните с нея доказателства приема за установено от фактическа и правна страна следното:
К. П. Т. и Б. Б. М. са сключили граждански брак на 21.07.2000 г., за който е съставен Акт за граждански брак № 3231/21.07.2000 г. на Столична община, район „Триадица“, като никой от двамата съпрузи не е променил предбрачното си фамилното име.
Молителите имат родено от брака си едно дете – малолетната Г. К. Т с [ЕГН], видно от представеното по делото Удостоверение за раждане № 497362 от 15.09.2001, издадено от Столична община, район „Витоша“.
Съгласно изявлението на длъжностно лице при Агенцията по вписванията, материализирано в Удостоверение с изх.№ 20101013125847 от 13.10.2010 г. в Регистъра на имуществените отношения на съпрузите е вписан режим на разделност между Б. Б. М. и К. П. Т..
Съдът като взе предвид направените лично и непосредствено волеизявления на молителите за постигнато сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за развод, намира, че са налице визираните в разпоредбата на чл. 50 от СК предпоставки за прекратяване на сключения между тях граждански брак. Същевременно представеното от молителите споразумение отговаря на формалните и съдържателни изисквания на чл. 51, ал.1 от същия кодекс, а обективираните в него клаузи не противоречат на закона и добрите нрави, и са в интерес на малолетното дете, поради което подлежат на утвърждаване.
На основание чл. 329, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 6, т.3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК всеки от молителите следва да бъде осъден да заплати по сметка на СРС окончателна държавна такса от по 20.00 лв. за допускане на развода. Отделно от това всеки от молителите дължи заплащане по сметка на СРС на сумата от 86.40 лв., представляваща държавна такса от 2% /с оглед наличието на постигнато между тях споразумение/ върху тригодишните платежи на определената в полза на малолетното им дете месечна издръжка.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД на основание чл. 50 от СК сключения на 21.07.2000 г. между Б. Б. М. от [населено място],[жк], ул. „“ №, с [ЕГН] и К. П. Т. от [населено място], [улица], с [ЕГН] граждански брак, за който е съставен Акт за граждански брак № 3231/21.07.2000 г. на Столична община, район „Триадица“ ПОРАДИ СЕРИОЗНО И НЕПОКОЛЕБИМО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.
УТВЪРЖДАВА постигнатото по реда на чл. 51, ал.1 от СК между Б. Б. М. от [населено място],[жк], ул. „“ №, с [ЕГН] и К. П. Т. от [населено място], [улица], с [ЕГН] споразумение, както следва:
К. П. Т., ЕГН [ЕГН], жив. 1142 София, [улица], л.к.[ЕИК]/24-09-2009, изд. МВР – София (наричан по-нататък „К. Т.“) и
Б. Б. М., ЕГН [ЕГН], жив. София, кв. Симеоново, ул., №, с л.к.[ЕИК]/19-05-2000 и със задгр. паспорт[ЕИК]/03-09-2009, изд. МВР – София (наричана по-нататък „Б. М.“),
намиращи се в граждански брак, сключен на 21-07-2000 г. (двадесет и първи юли две хилядна година), акт за граждански брак № 3231/21-07-2000,
от сключването на брака им до края на м. юли (23/26 юли) 2010 г. находящи се под имуществен режим на съпружеска имуществена общност,
а от края на м. юли (23/26 юли) 2010 г. установили помежду си режим на разделност (у-ние от АВписв. изх. № 20101013125847/13.10.2010),
имащи единствено родено от брака дете – дъщеря ни Г. К. Т, ЕГН [ЕГН] (наричана по-нататък „Г.“)
във връзка с прекратяването на брака ни чрез развод по взаимно съгласие и на основание чл. 50 и чл. 51, ал. 1 от Семейния кодекс се съгласихме и подписахме това Споразумение.
Относно прекратяването на брака ни без издирване на мотивите и вината
Заявявайки сериозното си и непоколебимо съгласие, да прекратим брака си, желаем съдът да не издирва нито мотивите за прекратяването на брака ни, нито да дири вина за това прекратяване.
Относно местоживеенето на дъщеря ни Г.
Като имаме предвид
изрично и многократно заявяваното желание на дъщеря ни Г. и съгласието й с
установилия се вече от месеци факт и обичай на местоживеенето й,
интереса на Г., да има равностойно и равновременно общуване както с майка си, така и с баща си,
благото на Г., да запази вече установеното равностойно и равновременно общуване с двамата си родители въпреки раздялата им,
установилите се спокойни отношения между Б. М. и К. Т.,
досегашната способност на Б. М. и К. Т., да постигат съгласие по въпроси, отнасящи се до Г.;
целената от двамата родители и осъществена от Б. М. близост на жилищата на двамата родители едно спрямо друго и на всяко едно от жилищата с училището, в което учи Г.;
че кратките и редуващи се периоди на престой при Б. М. и при К. Т. създават у Г. усещане за непрестанност на общуването й с двамата родители,
че равномерността и редуването на пребиваването на Г. при Б. М. и при К. Т. създава у Г. усещане за нормалност и подреденост,
консултациите с трима независими един от друг психолози, двама от които – специализирани в детска психология, до една потвърдили правилността на решението на трима ни – Б. М., К. Т. и Г. – относно местоживеенето на Г.,
местата, на които в момента на сключване на това споразумение живеят Б. М. и К. Т.,
и като съзнаваме напълно недостатъците и неудобствата на разделното живеене на Г. на две места, като обаче вярваме, че те напълно се компенсират от положителните обстоятелства, изброени по-горе,
се споразумяваме за следния режим на местоживеене на г.
Местоживеене в учебно време
През седмиците на учебното време на Г., тя живее:
от неделя вечерта (18:00 часа) до сряда по обяд (край/начало на училищните занятия, а ако такива няма – 13:00 часа) – при Б. М.;
от сряда по обяд (край/начало на училищните занятия, а ако такива няма – 13:00 часа) до събота сутринта (10:00 часа) – при К. Т.;
в нечетните седмици от годината – от събота сутринта (10:00 часа) до неделя вечер (18:00 часа) – Г. продължава да е при К. Т., а
в четните седмици от годината – от събота сутринта (10:00 часа) до неделя вечер (18:00 часа) – при Б. М., като след това продължава да е при нея.
Ако единият родител отсъства повече от седем дни и поради това Г. не може да е при него, тя пребивава при другия родител. Ако не може да бъде и при другия, тя пребивава при баба си от страната на съответния родител, при когото би следвало да е.
Инцидентните промени на разпределението за местоживеене на Г. не променят установените правила.
Лагери, екскурзии, зелени училища и др. под.
Пребивавания на Г. в лагери, участието й в екскурзии, зелени училища и др. под., организирани от училището или от други образователни институции, които тя посещава самостоятелно, не променят правилата за местоживеене в учебно време, нито дават на Б. М. или К. Т. право на компенсация на времето, през което Г. не е била при съответния родител поради пребиваването й на лагер, екскурзия, зелено училище или друго подобно мероприятие.
Официални празници и инцидентно неучебни дни
Официалните празници и инцидентно неучебните дни, ако са с продължителност до два последователни дни, не влияят върху разпределението на местоживеенето в учебно време.
Ако официалните празници / инцидентно неучебните дни непосредствено предшестват или следват събота и неделя, като по този начин продължителността им става три или повече последователни дни („дълъг уйикенд“), Г. ги прекарва с онзи родител, при когото следва да е в съответните събота и неделя. Това правило важи само доколкото родителят и Г. прекарват съответното време извън София. Ако са в София, важат общите правила за учебното време.
Лични празници на Г.
На личните празници на Г. (рожден ден, завършване на училище, открити уроци, продукции и др. под.) двамата родители се стремят да бъдат заедно с нея максимално дълго време през съответния ден.
Лични празници на близки на Г.
На личните празници на всекиго от родителите си празнуващият има право да бъде с Г., включително и в нощта, следваща празника.
На Гергьовден и на 21. април Г. има право да бъде с баба си по линия на К. Т., а на рождените и имените дни на баба си, дядо си и вуйчо си по линия на Б. М. – с тях.
На важните лични празници на партньори/съпрузи на Б. М., съответно на К. Т., Г. има право да бъде със съответния родител.
Великден, Коледа, Нова година
По време на Великденските, Коледните и Новогодишните празници двамата родители се стремят да бъдат заедно с Г. поне по половин ден за целия период на празниците.
По време на Великденските, Коледните и Новогодишните празници Г. прекарва поне по един ден с всекиго от двамата си родители.
Независимо от предшестващите правила, Великденските, Коледните и Новогодишните празници се разпределят по съгласие между двамата родители, като родителят, който е с Г. на Б. вечер срещу Коледа, предоставя на другия родител правото, той да е с Г. на 31. декември срещу 01. януари; последният родител пък на свой ред предоставя на другия родител правото да е с Г. в нощта на В. събота срещу Великден.
Предходните правила не важат, ако за целия период на празниците по общо съгласие на К. Т. и Б. М. Г. е заминала извън София с единия от родителите си. В този случай другият родител има право да вземе Г. в непосредствено следващия празник (Великден, Коледа или Нова година) със себе си извън София, без да иска съгласието на другия родител.
При непостигане на съгласие Б. вечер срещу Коледа се урежда съобразно правилата за учебното време, а другият родител има правото независимо от тези същите правила да бъде с Г. на 31. декември срещу 01 януари.
Ваканции, стачки и други продължителни неучебни периоди
Под „ваканция“ се разбира неучебно време с продължителност повече от пет последователни дни, доколкото за него няма специална уредба в това Споразумение.
Местоживеенето на Г. през ваканциите се разпределя поравно между двамата родители.
Времето, което Г. по съгласие на двамата родители не прекарва с никого от тях двамата (а напр. със свои баба/дядо, с други близки или с трети лица), се приспада от общата продължителност на ваканциите, подлежаща на равно разпределение между Б. М. и К. Т..
Независимо от това обаче всеки родител през всяка от малките ваканции може да вземе със себе си Г. за период до седем дни при пътуване извън София.
За летните ваканции важат правилата за учебно време. Независимо от това обаче всеки родител през лятото може да вземе със себе си Г. за период до двадесет дни при пътуване извън София..
Правилата за ваканциите се прилагат съответно и при стачки или други непредвидени неучебни периоди.
Културни и социални събития
Всеки от родителите има право да вземе Г. със себе си на културно или социално събитие (концерт, опера, хепънинг, гости и др. под.), независимо, че по времето на събитието Г. следва да е при другия родител съгласно правилата за местоживеене през учебно време.За желанието си родителят-инициатор уведомява другия родител.поне пет дни предварително.
Добросъвестност на упражнението на правата
Правата на двамата родители относно местоживеенето на Г. се упражняват с максимална грижа и добросъвестност, при предпочитане на интересите на Г., като интересите на образованието й надделяват интересите на забавлението й.
Ако единият от родителите не може да упражни правата си във връзка с местоживеенето на Г. за значителен период от време (седмица или повече), вкл. и поради ваканционни прекарвания с другия родител, това следва добросъвестно да се компенсира от другия родител по подходящо време и начин, наведнъж или на части. Тази компенсация обаче не може да променя нито съществено, нито дълготрайно режима на местоживеене в учебно време.
Извън периодите на учебното време се съобразява и взема предвид желанието на г.
При промяна на местоживеенето на някого от родителите той следва да осигури на Г. равноценни на досегашните й условия на живот.
Инцидентното или трайно отклонение от правилата по това споразумение нито създава ново обичайно правило, нито дерогира правилата по това споразумение, които не са били спазени.
Относно упражняването на родителските права спрямо дъщеря ни Г.
Като вярваме, че
единството и съгласието между Б. М. и К. Т. по отношение на Г. са най-добра основа за развитието и възпитанието й;
досегашният ни успех, да намираме единни решения на спорни проблеми, ще продължи и за в бъдеще;
упражняването на родителските права трябва да е в интерес само на Г., а не да служи като средство за борби помежду ни;
като имаме предвид, че
предоставянето на упражняването на родителските права само на единия от родителите и парализирането на възможността на другия да ги упражнява, създава едностранна надмощност, която в конкретния случай е несправедлива, нежелана, неуместна и би била вредна за Г.;
Г. ще живее равновременно както при Б. М., така и при К. Т.;
между Б. М. и К. Т. няма спорове относно упражняването на родителските права и поради това няма място приложението на специалното правило на чл. 59, ал. 2 от Семейния кодекс;
едноличното упражняване на правата в период на неспокойствие може да изкуши родителя, на когото то е предоставено, да ги използва по превратен начин,
на основание чл. 59, ал. 1 от Семейния кодекс се съгласяваме за следното:
Упражняване на правата
Родителските права се упражняват от Б. М. и К. Т. по общо тяхно съгласие.
Извън уредените в следващите точки случаи всеки от родителите може самостоятелно да упражнява принадлежащите и на двамата родителски права, вкл. и тези по чл. 129 и чл. 130 СК, като в този случай има задължението по чл. 123, ал. 1 СК.
При несъгласие на другия родител, той може да се противопостави на упражнението на съответното право най-късно до една седмица след узнаването. Противопоставянето следва да се съобщи незабавно на другия родител и на лицето или лицата, които биха се засегнали от него.
Определяне на мястото за празнуване на лични празници на Г.
Мястото, където се празнуват личните празници на Г., се определя от Б. М. след съгласуване с г.
Упражняване на родителски права в зависимост от местоживеенето в конкретен момент
Онези родителски права, които по естеството си предполагат непосредствен контакт с Г. (в частност, но не само, на съвместно живеене, грижи, възпитание, надзор, контрол, отглеждане, формиране на възгледи и образование) се упражняват във всеки момент от онзи родител, при когото Г. се намира или следва да се намира фактически съгласно разпределението на местоживеенето й.
Подялба на упражняването на останалите права при несъгласие.
При несъгласие относно упражняването на родителските права извън тези по предходната точка, те се разпределят по следния начин:
Решенията относно уроците/алиансите по немски, английски и евентуален трети чужд език, както и спортните занимания се вземат от Б. М.;
Решенията относно уроците по пиано, балет и др. изкуства се вземат от К. Т.;
Решенията относно уроците по природоматематически науки, изучавани в училище, се вземат от Б. М.;
Решенията относно уроците по хуманитарни науки, изучавани в училище, се вземат от К. Т..
Б. М. и К. Т. постигат съгласие, важащо до края на четвърти клас, че Г. няма да има повече от един урок на ден. По изключение в един ден може да има и два урока, като общият брой на уроците не може да надвишава пет седмично. Извън този брой и във време, което не препятства уроците, Г. може да бъде водена на спортни занимания/уроци от Б. М..
При определянето на уроците всеки от родителите има право да установи два урока (т.е., да ангажира до два дни от учебната седмица). Ангажирането на петия ден от седмицата става по общо съгласие на двамата родители.
Определяне на училище
Правото да се определи училището, в което учи Г., не подлежи на разпределение и всякога трябва да се упражнява от двамата родители съвместно. При непостигане на съгласие относно това право те по обща воля определят трето лице, което да направи определянето, след като изслуша аргументите на всекиго от двамата и тези на г. Ако такова трето лице не може да бъде определено, спорът се решава по реда на чл. 123, ал. 2 СК.
Пътувания извън България
По силата на това Споразумение и във вр. с чл. 76, т. 9 от Закона за българските лични документи всеки от родителите – К. Т. и Б. М. – дава съгласието си, Г. да напуска България, стига при пътуването си да е придружавана от другия си родител.
Никой от родителите не може да преовластява трети лица с правото си да извежда Г. от България.
За излизането на Г. извън България било сама, било в придружение на трети лица, е нужно изричното нотариално заверено съгласие и на двамата родители К. Т. и Б. М..
Изпращане на лагери и други пребивавания извън София
Всеки от родителите може самостоятелно да вземе решение, ако за това е налице изричното съгласие на Г., за изпращането й на пребивавания извън София, организирани от училището, стига тези пребивавания да са до три дни (с две нощувки).
При несъгласие на Г. до навършване на 13-годишната й възраст е необходимо съгласието и на двамата родители.
Съгласието на двамата родители е необходимо и в случай, че пребиваването продължава повече от три дни (с три или повече нощувки).
Относно личните отношения с дъщеря ни Г.
Като имаме предвид, че
личните отношения имат смисъл и са конципирани с оглед изключително местоживеене на детето само при единия родител и с оглед на упражняване на родителските права само от единия родител и че
съобразно постигнатото от нас съгласие за местоживеенето на Г. и за упражняването на родителските права спрямо нея от двама ни
личните отношения с Г. се упражняват от всекиго от нас по естествен начин през времето на равновременното й пребиваване при всекиго от нас,
констатираме следното и се съгласяваме за следните правила:
Излишество на уредбата. Инцидентни и кратковременни контакти
Поради уговорката за равновременно местоживеене на Г. при всекиго от двамата родители не е необходимо изричното уговаряне на лични отношения извън времето на съответното местоживеене.
Независимо от това, всеки от родителите има право по всяко уместно време на инцидентен и кратковременен контакт с Г. и извън времето, през което Г. пребивава при него.
Лични отношения с баби и дядо
Г. има право на лични отношения с възходящите си от втора степен от страна на всекиго от родителите. Тези отношения поначало се упражняват през времето, когато Г. пребивава със съответния родител.
При отсъствие на единия от родителите за период, по-дълъг от седмица, Г., респективно съответният възходящ от втора степен от страната на отсъстващия родител, имат право на лични отношения по един път на седем дни. Времетраенето на тези лични отношения не включва пренощуване освен със съгласието на двамата родители.
През зимната или пролетната ваканция бабата и дядото на Г. от страна на Б. М. имат право на едноседмично прекарване с Г. на ски- или планински курорт. Ако не упражнят това свое право през зимата или през пролетта, те прекарват с Г. същия период от време през лятото.
През лятната ваканция бабата и дядото на Г. от страна на Б. М. имат право на пет дневно прекарване с Г. на избран от тях курорт, а бабата от страна на К. Т. – на дванадесет дневно прекарване с Г. на избран от нея курорт.
Правата на възходящите от втора степен не могат да се упражняват пряко волята на г.
Относно издръжката на дъщеря ни Г.
Като съобразяваме
особеността, че издръжката на дете се дължи в парично изражение поначало от онзи родител, при когото детето не живее и
особеността, че Г. ще живее равновременно при всекиго от двамата си родители,
както и че при това родителят, при когото Г. живее, ще поема ежедневните й нужди в натура,
имайки предвид, че
Г. има и ще има извънредни разходи, които е справедливо да се поделят поравно между двамата родители,
както и че
на покриване принципно подлежат необходимите и полезни, но не и луксозните разходи по издръжката
и предвиждайки, че
по-продължителното отсъствие от страната и фактическата промяна на установеното с това Споразумение местоживеене следва да се отразят върху режима на издръжката,
постигаме следното съгласие:
Парична издръжка. Плащане. Издръжка в натура. Джобни пари
Всеки от родителите – К. Т. и Б. М. – дължи месечна издръжка на Г. в размер на 120 лв. (сто и двадесет лева). Така сумарната месечна парична издръжка на Г. възлиза на 240 лв. (двеста и четиридесет лева).
Паричната месечна издръжка се плаща от всекиго от родителите или в брой, или по банков път, или с нея се покриват задължения, възникнали във връзка с г.
През равновременното си местоживеене при всекиго от двамата родители Г. получава от съответния родител, при когото пребивава, необходимото и полезно за нея и в натура.
Всеки от родителите осигурява на Г. джобни пари в разумни размери.
- Разходи отвъд екзистенциално необходимото
Разходите отвъд необходимото за ежедневното съществуване, които са необходими и полезни, като примерно и неизчерпателно изброените тук цени на:
месечните разходи за уроци, спорт и др. периодични занимания;
месечното заплащане на човек, който се грижи за Г. през деня, докато тя не е на училище, взема я от и я води на училище и уроци;
лагери, пътувания и екскурзии в България и чужбина сама или с организирана екскурзия без свой родител или близък;
обучения, вкл. и такива в чужбина;
забавления (театър, опера, кино, дискотека, спортни прояви и др. под.);
книги, игри, филми, музикални записи и др. под., вкл. и при свалянето им от интернет;
мобилен телефон, вкл. и месечните сметки по него;
компютър, вкл. и разумно необходимите за него програми;
дрехи, обувки, модни аксесоари, бижута;
предмети, свързани с обучение, вкл. и учебници, униформи и др. под.;
пособия за плуване, колоездене, тенис, балет, рисуване и др. под.;
подаръци за рождени дни и др. под. в полза на трети лица извън роднинския кръг;
лекарства, медицински прегледи и лечения
се носят от двамата родители поравно, независимо, кой от двамата ги е платил ефективно.
Това правило важи, ако всеки от посочените по-горе еднократни или изчислени на месечна база разходи е по-голям от двадесет лева; в противен случай всеки носи направените от него разноски.
При пътувания в чужбина, при които един от родителите взема Г. със себе си, разходите се носят от този родител, като другият не дължи уравняване.
Издръжка по време на ваканции
При пребиваване на Г. на почивка във ваканционно време с единия от родителите разноските за нея се носят от този родител.
Същото правило се прилага съответно и когато Г. пребивава на почивка с баба/дядо: издръжката и разноските се осигуряват от съответния родител.
В тези случаи другият родител няма задължение за уравнение по следващата точка (т. 22).
Парична издръжка за уравнение при отклонение от правилата за местоживеене
Ако правилата за местоживеене, установени в това споразумение, не бъдат спазени по причина на родител (отсъствие от София, дезинтересиране от Г., заболяване, необходима грижа за трети лица и др. под.), родителят, при когото Г. не живее, дължи на Г. парична издръжка в размер на минималната работна заплата за всеки месец на дължимостта й. Размерът на издръжката се определя съобразно дните, в които споразумението не е спазено.
Тази издръжка се плаща от родителя – длъжник по банкова сметка на името на Г., открита или от другия родител (за което действие той се счита овластен по силата на това Споразумение), или по съгласие на двамата родители.
Тези правила важат само ако неспазването на правилата за местоживеене продължи за сумарен период от повече от 30 дни в течение на три последователни месеца. Издръжката става дължима при навършването на 30-ия ден на сумарно неживеене при родителя. В тези случаи за всички следващи месеци до отстраняване на неспазването на правилата за местоживеене се дължи издръжка към 1 число на съответния месец, за който тя се отнася.
Относно семейното жилище
Като имаме предвид, че:
последното семейно жилище на [улица], което е някогашна съпружеска имуществена общност, а след установяването на режим на разделност между К. Т. и Б. М. се е превърнало в съсобственост между тях при равни дялове е напуснато от Б. М. в края на юни 2010 година и тя е заживяла на пл. С. № );
и като
потвърждаваме постигнатото помежду ни съгласие в Предварителен договор за делба и уравняване на сметки от 23 юли 2010 година, съгласно който К. Т. следва да придобие 100% от собствеността на това последно семейно жилище и да остане да живее в него;
като отчитаме, че
Б. М. има в индивидуална собственост два други имота, които могат да се ползват като жилище и че
Б. М. следва да придобие в индивидуална 100% собственост бившето семейно жилище на [улица], което е лична собственост на К. Т. при спазване на правата на намиращия се там наемател П. П.,
както и че
в момента Б. М. живее на пл. С. №, където за Г. има самостоятелна стая,
се споразумяваме относно следното:
Последно семейно жилище
В последното семейно жилище на [улица], ет., ап. ще продължи, както и досега, да живее К. Т. заедно с Г. във времето, когато тя е при него.
Относно издръжката между Б. М. и К. Т.
Издръжка не се дължи
Въпреки липсата на произнасяне относно вината за развода, след развода помежду им нито Б. М. ще дължи издръжка на К. Т., нито К. Т. ще дължи такава на Б. М..
Б. М. и К. Т. констатират, че до развода им никой от тях не е имал право на издръжка от другия, нито към момента на развода им има неудовлетворени вземания, произтичащи от издръжка.
Относно фамилните имена на Б. М. и К. Т.
Липса на промени във фамилните имена
Всеки от съпрузите запазва досегашното си име, а именно Б. Б. М. и К. П. Т..
Относно имуществените отношения между Б. М. и К. Т.
Препращане към сключения Предварителен договор за доброволна делба и уравняване на сметки. Липса на претенции
Имуществените отношения между Б. М. и К. Т. са подробно уредени в сключения между тях на 23 юли 2010 година и влязъл в действие след установяването на режим на разделност помежду им Предварителен договор за доброволна делба и уравняване на сметки. Б. М. и К. Т. потвърждават изразеното си там съгласие и заявяват, че нямат други и неуредени там претенции един към друг.
Относно съхраняване на направените през брака между Б. М. и К. Т. дарения
Запазване на даренията
Направените през време на брака от Б. М. на К. Т. и от К. Т. на Б. М. дарения остават да действат и не се модифицират.
Както Б. М., така и К. Т., имат право да получат обратно свои лични вещи, останали в някогашните семейни жилища или във вилата в [населено място].
Съобщения
За писмените съобщения между Б. М. и К. Т. се използват следните електронни адреси:
C..[електронна поща]
B.@……
и всеки от тях заявява, че е съгласен да получава съобщения от другия във връзка с това Споразумение на така посочените адреси, както и на следните мобилни телефони:
за К. Т. – …….
за Б. М. – …….
ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 6, т.3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК Б. Б. М. от [населено място],[жк], ул. „..“ №, с [ЕГН] да заплати по сметка на СРС сумата от 20.00 лв. /двадесет лева/, представляваща окончателна държавна такса за прекратяване на брака.
ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 6, т.3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК К. П. Т. от [населено място], [улица], с [ЕГН] да заплати по сметка на СРС сумата от 20.00 лв. /двадесет лева/, представляваща окончателна държавна такса за прекратяване на брака.
ОСЪЖДА Б. Б. М. от [населено място],[жк], ул. „.“ №, с [ЕГН] сумата от 86.40 лв. /осемдесет и шест лева и четиредесет стотинки/, представляваща държавна такса върху определената издръжка в полза на малолетното дете Г. К. Т. с [ЕГН].
ОСЪЖДА К. П. Т. от [населено място], [улица], с [ЕГН] сумата от 86.40 лв. /осемдесет и шест лева и четиредесет стотинки/, представляваща държавна такса върху определената издръжка в полза на малолетното дете Г. К. Т с [ЕГН].
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съвместни родителски права
Р E Ш Е Н И Е
№……
гр. С., 12.08.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С. РАЙОНЕН СЪД, ІІІ ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 87 състав, в публично съдебно заседание на дванадесети юли през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ ВЪЛКОВА
при секретаря Валерия Димитрова, като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 8938 по описа за 2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 318 – чл. 330 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по предявен от Д. Н. Т. срещу С. Р. Т иск за развод с правно основание чл. 49 от Семейния кодекс (СК), съединен с небрачни искове с правно основание чл. 56 СК и чл. 59 СК. Предявени са от С. Т срещу Д. Т. насрещни искове с правно основание чл. 49 СК, чл. 53 СК, чл. 56 СК, чл. 57 СК и чл. 59 СК.
В първоначалната искова молба се твърди, че страните са сключили граждански брак на 21.06.1995 г., от който имат две деца: Н. Т, родена на 28.06.1995 г. и М. Т, родена на 24.07.1999 г. Ответникът поел още от началото на брака грижите за семейството, наемайки две жени, които да чистят и готвят, а той се ангажирал с възпитанието на децата. Водел ги и ги вземал от детска градина и училище. Впоследствие заплащал изцяло образованието на децата, като от 2009 г. Н. учела първо в Швейцария, а след това в Англия, впоследствие и М. започнала да учи в Англия. Посочва се в хода на семейното съжителство отношенията между страните да са се влошили. Ответницата започнала ежедневно да закъснява, оправдавайки се със служебна ангажираност, като рядко се прибирала от работа преди 20:00 часа, започнала да злоупотребява с алкохол, поддържала извънбрачни връзки. Опитите на ищеца за изясняване на отношенията и разрешаване на съществуващите проблеми оставали без резултат, тъй като ответницата отказвала да разговаря с него и да се опита да промени поведението си. По изложените съображения се иска бракът да бъде прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответницата, упражняването на родителските права да бъде предоставено на ищеца, като отвеницата заплаща на децата, чрез него, издръжка в размер 80 лв. месечно, считано от влизане на решението в сила, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, досежно режима на лични отношения не възразява децата да осъществяват ежедневен контакт с майка им. Прави се искане ползването на семейното жилище да бъде предоставено на ищеца и децата.
По предявения насрещен иск ищцата сочи, че настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака е по вина на ответника. Три години след сключване на брака тя узнала за негова извънбрачна връзка. Съвместното съжителство на страните било съпроводено от безпричинната ревност на ответника и вдигане на скандали при всяко закъсняване на ищцата след 20:00 часа. На свой ред ищцата оставила професионалното си развитие на заден план и се посветила на това да брани името и интересите на съпруга си, заради което и била уволнена от БНТ. Съобразявайки се с изискванията на ответника, ищцата ограничавала по време и обект проектите, по които работела, което се отразило на финансовото й състояние. Ищцата поддържала постоянен контакт с децата, учителите им, ангажирала се с посещения с тях на кино и театър, пазарувала и ежедневно подреждала дома, готвела на ответника специална храна и му купувала дрехи и обувки. Твърди се съгласието М. да се обучава в Англия да е дадено от ищцата под натиск от ответника, той я принудил да подпише и документ, обективиращ съгласието й за прехвърляне на семеен имот на „някаква фирма“. Вдигал скандали и обиждал ищцата в присъствието на децата, родителите и приятелите на семейството. Ищцата твърди ответникът да има „тежък, агресивен и егоцентричен характер“, налага мнението си „за всяко нещо“, не намира адекватен подход към децата, неколкократно е нанасял побои на Н. Ищцата притежава родителски капацитет, съответен на нуждите и възрастта на децата, има емоционална и интелектуална връзка с тях. Твърди се издръжката на всяко едно от децата да е 1500 евро на месец. Наред с това необходимата такса за обучение е в размер 30000 паунда годишно. По изложените съображения се иска прекратяване на брака като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника, упражняването на родителските права по отношение на децата да бъде предоставено на ищцата по насрещния иск, като ответникът бъде осъден да заплаща на всяко едно от децата издръжка в размер левовата равностойност на 1000 евро месечно, считано от датата на предявяване на насрещния иск, ведно със законната лихва, както и добавка по смисъла на чл. 143, ал.4 СК в размер на 30000 паунда годишно, определяне на свободен режим на лични отношения между децата и ответника. Прави се искане за предоставяне ползването на семейното жилище, като при условията на евентуалност съдът определи по възникналото наемно правоотношение размер на дължимия от ответника наем, както и присъждане на съдебни разноски.
С влязло в сила определение от 12.07.2013 г. е прекратено производството по предявения от всеки един от ищците иск с правно основание чл. 59 СК досежно родителските права, режима на лични отношения и издръжката спрямо навършилата в хода на делото пълнолетие Н. Т.
В съдебно заседание страните се явяват лично и поддържат предявените искове. Анализ на събраните доказателства излагат в писмени бележки.
Съдът, като взе предвид относимите доказателства и доводи на страните, прие за установено от фактическа страна следното:
Д. Н. Т. и С. Р. С. са сключили граждански брак на 21.06.1995 г. с Акт за граждански брак № 199/21.06.1995 г. При сключването му съпругата е приела да носи фамилното име на своя съпруг и да се наименува С. Р. Т.
Страните са родители на Н. Д. Т, родена на 28.06.1995 г. и на М. Д. Т, родена на 24.07.1999 г.
С договори за продажба, обективирани в нотариални актове № 168, том І, рег. № 3982, дело № 161 от 2005 г. и № 56, том І, рег. № 1931, дело № 52 от 2005 г. на нотариус Р. с район на действие СРС страните са закупили: апартамент № 43, състоящ се от три стаи, кабинет дневна, столова, бокс и сервизни помещения, със застроена площ от 143,71 кв. м. и апартамент № 44, състоящ се от стая, дневна, кухня и сервизни помещения с площ от 47,49 кв. м., двата находящи се в гр. С., ж.к. М. І, бл. 98В. Не се спори, че тези два апартамента не са конструктивно отделени със стена и са ползвани общо за семейно жилище.
Представените по делото нотариални актове удостоверяват притежавано право на собственост на ответницата на: апартамент № 9 с площ 52 кв. м., апартамент, разположен на 5-ти надпартерен етаж с площ около 74 кв. м., ателие, находящо се в гр. С. на последен тавански етаж с площ 28 кв. м. и ателие – мансардно жилище на 6-ти етаж със застроена площ от 56 кв. м., находящи се в гр. С., ул. Г.С.Р. № 157А, както и нотариални актове, удостоверяващи право на собственост на ЕТ „Медиен център – С. Т“ на апартамент № 22 с площ 40 кв. м., находящо се в гр. С., бул. К. М. Л. № 40; мезонет № 2, находящ се на 6-ти и 7-ми етаж в сграда на ул. Е. Й. № 80 с площ 97,30 кв. м.
Приетата по делото Съдебно-оценителна експертиза установява средна пазарна наемна цена на апартамент № 43 в размер 872 лв., а за апартамент № 44 – 182,00 лв.
По делото са представени бележки, за които не се спори, че са писани от ищеца до ответницата, в които той й предлага развод по взаимно съгласие или „бавен процес с документи и изненади“. Прави искане веднага да напусне апартамента, като изнесе багажа си с помощта на любовниците си, както и да не казва нищо пред медиите, тъй като това ще повлияе зле на децата. Посочва се, че „М трябва да замине в Лондон при или другаде още тази есен“ и двукратно се изисква пълномощно „за М“. В бележките ищецът нарича ответницата „предател“ и иска да „изчезне от живота му и от дома“ завинаги.
Представена е справка от Търговски регистър с изброяване на юридическите лица, в които ищецът е съдружник, член на управителния съвет или на надзорния съвет, както и удостоверения от ищеца, установяващи твърденията му за неактуалност на справката и че на негово име няма записани акции. Представен е Договор за заместване в дълг, сключен между кредитора „Б. банка за развитие“ АД и „Пиринпласт“ АД, Д. Т. и С. Т, с който страните изразяват съгласие задължение на Д. Т. по Договор за банков кредит, сключен с „Насърчителна банка“ АД от 2008 г. да бъде изцяло поето /заместване в дълг/ от „Пиринпласт“ АД, като Д. Т. и С. Т дават съгласие недвижими имоти в гр. С., ул. К., да продължат да служат за обезпечение на дълга на новия длъжник.
Представени са сигнали от ответницата до Началника на 07 РПУ за отправяни от страна на ищеца спрямо отвеницата заплахи, психически тормоз, следене, подслушване на телефони. Няма данни за резултат от проверката.
Видно от Заповед от 05.03.1998 г. трудовият договор на ответницата с Б. национална телевизия е прекратен на основание „уронване на доброто име на БНТ“. Не се твърди и не се установява законността на уволнението да е оспорена по съдебен ред.
По делото е представено Удостоверение от МВР, ГД „Гранична полиция“ 10 за излизания в периода 21.01.2010 г. – 23.11.2010 г. на С. Т и А. А. с лек автомобил марка „Пежо“, рег. № С5155ХХ от България през ГКПП „Златарево“.
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че стойността на обучението на всяко едно от децата в Англия възлиза на 30000 паунда годишно, като сумата включва: такси за колеж, дневни, квартира, необходими средства за закупуване на учебни материали и пособия, самолетни билети за отиване и връщане до България.
По делото са приети социални доклади, изготвени от Агенция за социално подпомагане, дирекция „Социално подпомагане“ – Младост, в които е отразено, че Н. и М. учат и живеят в Англия, прибират се в България приблизително на месец и половина, но твърдят, че през останалото време комуникират с родителите си почти ежедневно, посредством телефон и интернет. Чувстват се добре с двамата родители, натъжават се от факта, че родителите им следва да се разделят. Желаят ситуацията да намери решение възможно най-бързо, за да им бъдат спестени преобладаващата част от негативните емоции, свързани с развода на родителите им. Двамата родители разполагат с необходимите условия и материална среда за упражняване на родителските права и са в състояние да осигурят в адекватна степен потребностите им от храна, облекло, образование, покрив и здравни грижи. В допълнителен доклад е отразено, че във връзка с оценка на родителския капацитет на страните им е предложено да бъдат насочени към социална услуга за извършване на оценката, което страните са отказали.
В проведено изслушване по реда на чл. 15 от Закона за закрила на детето Н. споделя, че обичайно живее в Англия, колежът се намира в източната част на страната. Преди това е учила за година в Швейцария. Харесва й да учи в Англия, в училището всички са много мили, кандидатствала е в университети, за да продължи в Англия и висшето си образование. Заминала е за Англия по настояване на родителите й. Ваканциите са предварително зададени по дати, определят се в началото на всяка учебна година. Месец и половина след началото на учебната година се прибира за 10 дни, през Коледната и Великденска ваканция за 3 седмици и половина и за 3 месеца през лятото. Къщите на нея и на сестра й са една от друга, целият колеж е в един общ кампус, като при настаняването им учениците разделени са по години. През ваканциите в България се среща с приятели. Поддържа добри отношения с двамата си родители. Сочи, че не ги е чувала да се карат, но от сестра си знае, че е имало караници. Двамата родители искали нея и сестра й да изберат при кого искат да живеят, но тя не е направила подобен избор, тъй като и с двамата се чувства добре и желае да остане и с двамата. Посочва, че майка й е пазарувала и готвела, водела ги на лекар, комбинирала служебните с домашните си задължения. Прибирала се от работа към 21:30, но излизала по-късно. Твърди, че служебните й ангажименти не са били пречка да се грижи за нея и сестра й. При проблеми споделя с двамата родители, когато става въпрос за момчета – с майка си.
М. разказва, че учи в колеж в Англия от началото на учебната 2012/2013 г. Харесва й, хората са мили и училището е добро. Адаптирала се е бързо, няма проблеми с езика. Живее в къща към училището, общо 8 момичета, по четири в две стаи. Вижда се със сестра си и се чува с родителите си всеки ден. Харесва й в Англия, но й липсват приятелите й от България, семейството също. Играе хокей на трева, занимава се с актьорско майсторство, желае да участва в пиеси. Споделя с двамата си родители, казва им всичко. Не е имало случай да откажат да я изслушат или да й помогнат. За момчета говори и с двамата си родители. Разказва, че баща й оставял пари на майка й и тя ходела на пазар. Понякога майка й готвела, понякога взимали готова храна. Стараела се да е сготвено. Наели жена, която да чисти. Играела си с баща си, гонели се постоянно, излизали с колело. С майка си ходела на пазар и на кино. Когато родителите й се карали излизала от стаята. Спомня си баща й да е казвал на майка й, че му е изневерявала. Не ги е чувала да се обиждат. Трудно й е да направи избор с кого иска да остане, защото обича и двамата. Заявява, че тъкмо е започнала да учи в Англия и желае да продължи обучението си там.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите А. И., М. П., М. П. и Р. П. Свидетелката И. сочи, че познава страните от шест години, съседи са, но и е работела в дома им: готвела, перяла, пазарувала и гладела. Имало друга жена, която се занимавала с почистването на дома. Сутрин ищецът водел децата на училище, ответницата излизала за работа към 14:00 часа. Тръгвала си към 20:00 – 21:00 часа. Ищецът се прибирал около 19:30 часа, вечерял заедно с децата, ответницата се прибирала след това. Ищецът подпомагал децата при усвояване на учебния материал. От както децата са в Англия ищецът ги вземал и карал до летището. Децата са привързани към двамата си родители. Тъй като ищецът се прибирал по-рано свидетелката заключава, че им е обръщал повече внимание, те споделяли с него как е минал денят им и как е било в училище. Рядко е виждала четиримата да вечерят. През май 2012 г. ответницата се пренесла да живее в „малката част на апартамента“. Двата апартамента били отделени с врата. Отвеницата помолила свидетелката да посрещне техниците, които да сменят ключалката на вратата. От май 2012 г. до октомври 2012 г. вратата се заключвала от ответницата. През месец октомври ищецът сложил райбер от неговата страна. Ищецът споделил със свидетелката, че отвеницата започнала да изнася без негово знание и съгласие вещи: компютър, картини, посуда. П. децата искали и получавали от баща си. Знае, че е имало случаи, в които Н. е оставяла бележки на баща си с искане да й остави пари.
Свидетелят П. сочи, че познава страните от сключването на гражданския брак. Той карал Н. на детска градина по искане на бащата, впоследствие ищецът започнал да ги кара. Майка им също ги е прибирала от градината. Ищецът давал пари на свидетеля, за да заплаща таксите на децата за училище. На родителски срещи повечето пъти ходели ищецът или свидетелят. Учителките споделяли със свидетеля, че „не могат да видят майката на децата“. Децата ходели на уроци в школа „Интеграл“, разходите се поемали от ищеца. Знае, че ищецът се грижел за децата, ответницата се прибирала след 21:00 – 22:00 часа. Ходел им на гости 2 пъти в годината, през това време ответницата я нямало. Свидетелят, по заръка на ищеца, водел децата в „С. ленд“, след това ищецът ги взимал. Няма впечатления как четиримата прекарвали времето заедно. Преди 3-4 години пазарувал по списък, който изготвяла ответницата. Когато ищецът бил в командировка децата му били предавани от ответницата, а вечери ги чакала жената, която се грижела за дома. Твърди, че не е припадал на волана в присъствието на децата или на близки и роднини на страните.
Свидетелката П., майка на ответницата, споделя че познава ищеца от 17 години. След сватбата страните заживели в жилището в кв. Мусагеница. Ищецът нямал добро отношение към свидетелката. Според нея между тях имало напрежение, поради което рядко ги посещавала. Почти всеки месец имало семейни тържества. Още от началото на брака имало чести скандали между страните, които се случвали в присъствието на децата. Свидетелката сочи да е лекувала секретарка на ищеца, която й споделяла за негови яростни пристъпи. Твърди детето Н. да й е споделяло как била цялата в синини, причинени й от ищеца, на което свидетелката отговорила на детето, че „баща й не й мисли лошото“. Скандалът бил иницииран от ищеца, тъй като Н. не спазила определения й вечерен час. При побоя ищцата разтървала ищеца и детето. Посочва още при вземането на децата от летището ищецът да започвал да ги разпитва кого ще изберат, казвал им, че майка им е „курва“, обиждал я в тяхно присъствие. Свидетелката сочи, че отвеницата е „чистофайница“, прибира масата, пуска 2-3 перални и към 1-2 часа през нощта сяда да пише. Прибира се вечери към 19:00 – 19:30 с напазарувани продукти, за да сготви вечеря. Възпитаните у децата ценности са в резултат на полаганите грижи от страна на майката. Свидетелката сочи кариерата на ответницата да се „пречупила“ след пресконференция, дадена в защита на ищеца. Посочва, че свидетелят П. е диабетик. Имало е случай, в който се е качил пиян в кола, за да закара децата, не знае от кого му е било казано да закара децата. Свидетелката видяла, че П. припаднал на волана и другият й зет го свалил от колата. В последствие уточнява, че може да не е бил пиян, а „пийнал“, самата свидетелка не се е противопоставяла изрично децата да се качат в колата на свидетеля П. Уточнява, че макар да е имало жени, които били поели домакинската работа, „вечерите били задължение“ на ответницата: „приготвяне, сервиране и отсервиране“.
Свидетелят П. споделя, че познава отвеницата от 4 години. Заедно работели по повод проекти на общини. Срещали се многократно с нея в различни хотели: в лоби бара и ресторанта. Ю. С. работи за свидетеля на длъжност „консултант“. Тримата са работили заедно, но не може да си спомни дали след срещите са оставали само ответницата и г-н С.
Така събраните доказателства могат условно да бъдат обособени в две групи, в като в зависимост от това от кого са доведени свидетелите за разпит те дават показания „в полза“ на довелата ги страна. С изключени на показанията на свидетеля П., прави впечатление избирателният подход при препредаване на фактите от страна на свидетелите. Същите с категоричност обобщават и дават заключения за поведението на всяка една от страните в хода на съвместното им съжителство, изградената връзка с децата и родителския капацитет, макар да се установява, че нямат преки и пълни наблюдения от живота на семейството. Ето защо показанията следва да бъдат преценявани в тяхната последователност, пълнота, вътрешна непротиворечивост, логичност, а тези на свидетелката П. – при условията на чл. 172 ГПК.
В приетата по делото и неоспорена от страните Съдебно-психологическа експертиза се посочва, че при проведеното изследване ищецът демонстрира висока себеоценка, стремеж към контрол и доминиране в интеракциите, характеризира се като общителен и активен, показва висока социална желателност. Ответницата показва много добри комуникативни умения, отличава се с добри възможности за адаптация при стрес, добър самоконтрол, висок праг на фрустрация, има висока асертивност, енергичност, стреми се към рационално процедиране. И двамата родители показват добро познаване на специфичните интереси и потребности на М. Според вижданията на бащата за родителстването, детето се нуждае от стабилно финансово подсигуряване на разнообразни потребности (вкл. извънкласни), приучване към дисциплина, ориентиране към постиженията, добро образование. Майката акцентира, че за доброто родителстване са необходими умения за идентифициране и зачитане на емоционалните нужди на детето, разширяване на кръгозора му чрез посещение на различни културни събития и възпитание на ценности, обезпечаване на разнообразни занимания, вкл. извънкласни и добро образование. Вещите лица заключават, че М. има изградена емоционална и доверителна връзка и с двамата родители. Забелязва се известен нюанс в приемането на бащинската фигура като към повече ориентирана към напредъка и постиженията, а на майчината фигура – като създаваща псохологичен комфорт и хармоничност. М. консистентно утвърждава усещането си, че е дълбоко свързана и с двамата си родители. Взаимоотношенията на детето с двамата родители са нюансирани през характерните за тях родителски стилове. М. се чувства напрегната при необходимостта да прави избор между тях. Има топла доверителна връзка с майка си, с нея се чувства комфортно и спокойно, също и с баща си, като е интернализирала послушанието и спазването на правилата, които той изисква. Не се констатират емоционални, поведенчески или психосоматични нарушения, характерни за децата, жертви на насилие. Няма основание да се предположи, че спрямо нея е упражнявана деструктивна агресия, която да увреди психосоциалните й умения за адаптация. Споделя, че никога не е удряна от родителите си. Приема поведението и на двамата си родители като загрижено. Анализът на наличните по делото данни показва, че нито майката, нито бащата на М. проявяват агресия към нея. Поведението и на двамата е поведение на грижовни родители, които желаят да осигурят максимално добро бъдеще за детето си. Реакцията на бащата е ориентирана към справедливостта (изхождайки от изневерите на съпругата си), отчитайки правото и необходимостта децата да имат позитивно отношение и към двамата родители, въпреки че не намира най-подходящия начин да отправи това послание. Майката като родител се справя добре с травмата от развода, бащата е по-емоционално наранен от тежката ситуация на приключване на брака и чувствата му го водят към тази нагласа и акцент към справедливостта в отношенията. Това не лишава бащата от добър родителски капацитет, просто показва неговата емоционална уязвимост. Поставен е в трудна в емоционален план ситуация, която не успява да разреши по напълно щадящ начин за дъщеря си. Вероятно неволно причинява известни притеснения на М. относно нейното бъдеще и възможността да продължи връзката с него без да прекъсне образованието си в чужбина.
Горното се установява от събраните по делото доказателства, относими към предмета на доказване.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 49 СК.
Двете страни не оспорват влошените им отношения до степен, препятстваща продължаването на съпружеското съжителство в дух на взаимно уважение, общи грижи и разбирателство (арг. от чл. 14 СК).
Събраните по делото доказателства еднопосочно установяват постепенното отчуждение между съпрузите и последващата фактическа раздяла, след която те не са правили опити за заздравяване на брачната връзка.
Съдът намира, че съвкупната преценка на събраните гласни и писмени доказателства не обосновава извод раздялата между страните да е провокирана по изключителна вина на единия от съпрузите. Не бяха събрани доказателства, установяващи отвеницата да е изневерила на ищеца. Фактът, че многократно е напускала границите на страната с лице от мъжки пол не е достатъчен, за да се направи извод, че целта на тези излизания е била насочена към поддържане на извънбрачни контакти с лицето, посочено в удостоверението. Ето защо би било въпрос на интерпретация, неоснована на доказателствения материал, споделянето на тезата на ищеца в тази насока. От друга страна не се установява поведение на ответника, свързано с безпричинни прояви на ревност, ограничаване на възможностите на отвеницата за реализация в професионален план, включително уволнение поради защитата му. По делото е представена заповед за уволнение с посочено основание „уронване престижа на БНТ“, като това неизчерпателно отбелязване, без конкретни факти, обосновали извода за провинение във връзка с изпълнение на трудовите задължения, не може да се приеме да е свързано с опити да отвеницата да отстои репутацията на ищеца. Не се установява и ищецът да е оказвал натиск на отвеницата за прехвърляне на недвижим имот, собственост на страните. Представеното доказателство за договор за заместване в дълг касае съгласие на кредитора трето лице да поеме изцяло задължението на ищеца към банката, което задължение да продължи да бъде обезпечено чрез вписване на ипотека върху недвижими имоти, собственост на страните.
Представените по делото бележки, писани от ищеца до отвеницата, следва да бъдат интерпретирани от позицията му на съпруг, който твърди да му е изневерявано и в този смисъл са дадените оценки ответницата да е „предател“ и „…“, „К“, поради което иска тя да се изнесе от жилището и да „изчезне“ от живота му. Прави положително впечатление обаче желанието на ищеца за развод по взаимно съгласие, при който да бъдат спестени на децата фактите от съвместния живот на съпрузите. В този смисъл е обяснимо и желанието му М. да замине да учи при сестра си Н. в Англия и по този начин на детето да бъде спестено случващото се между страните, както и да бъде осигурено бъдещето му чрез получаване на едно по-добро образование. Желанието за бърз развод и спестяване на негативните емоции, съпровождащи раздялата на страните, са декларирали и самите деца пред социалния работник.
Съобразно така установената фактическа обстановка съдът счита, че предявеният иск за развод е основателен. Така установените обстоятелства са разрушили трайно и необратимо семейната общност. Брачната връзка е невъзвратимо изпразнена от предписваното й от закона и добрите нрави съдържание, поради което, като формална и ненужна, следва да се прекрати, но по вина на двамата съпрузи.
По иска с правно основание чл. 59 СК.
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал.4 СК съдът преценява на кого от родителите да предостави упражняването на родителските права с оглед всички обстоятелства и интересите на детето, отчитайки: възпитателски качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите, привързаността на детето към родителите, пол и възраст на детето, възможността за помощ от трети лица, социалното обкръжение и материалните възможности.
Преценката по всяко дело е конкретна.
Дефиниция на понятието „упражняване на родителски права“ е дадена в т. І на Постановление № 1 от 12.11.1974 Г. по гр. д. № 3/1974 Г., Пленум на ВС, съобразно която: „Под упражнение на родителските права се разбира тяхното ежедневно осъществяване, както и действията по закрилата, защитата и представителството на децата.“ Изрично е подчертано, че се предоставя само упражнението на правата, защото задълженията на родителя, комуто не се предоставя упражнението на родителските права, се запазват и при развод.
Събраните по делото доказателства еднопосочно установяват, че по съгласие на двамата родители М. от началото на учебната 2012/2013 г. учи в Англия. Не се спори, а и детето споделя, че се чувства добре на мястото, където се обучава и живее. Поддържа ежедневни контакти с пълнолетната си сестра Н., както и с двамата си родители. Не се спори, че при всяка от ваканциите си М. се завръща в България (общо за 70 дни през годината), като при престоя си тук живее в частта от семейното жилище, ползвана от бащата и поддържа активни контакти и с двамата родители.
Приетата по делото Съдебно-психологическа експертиза сочи, че детето е изградило силна емоционална и доверителна връзка със всеки един от родителите и не желае да бъде поставяно в условия на избор. Съществуващият конфликт на лоялност води до негативни емоционални преживявания. Детето, съобразно спецификите на общуване с всеки един от родителите, се чувства добре със съответния родител. Не е ограничавана при контактите си нито от страна на бащата, нито от страна на майката.
Съдът е запознат с преобладаващото в съдебната практика и теория становище, че родителските права следва да се предоставят само на единия от двамата родители. В този смисъл са дадените указания в цитираното Постановление, както и болшинството от постановяваните съдебни решения. Следва да се отчете обаче, че тези указания давани към момент, в който България не е ратифицирала Конвенцията на ООН за правата на детето, в която е изрично посочено, че интересите на детето са от първостепенно значение при всички действия, които го касаят. Ето защо настоящият съдебен състав споделя възможността за постановяване на решение, чрез което, с оглед спецификите на спора, упражняването на родителските права да се предостави на двете страни (арг. от влязло в сила Решение № 9196/2011 г. на СРС, 91 с-в, решение по гр. дело № 13660/2010 г. на СРС, 87 с-в, а досежно юриспруденцията: Г. С. Практически проблеми на новия Семеен кодекс. С., 2011 г., издателство Сиби. с.88.; Н., Л. Семейно право на Република България. С., 1994 г., с.637: „Липсва обаче принципна пречка за едновременното упражняване на родителските правомощия, тъй като и двамата родители ги запазват и след развода.“, Т., В. Правото на лични отношения между родителите и децата: Критичен поглед върху действащото законодателство и практика). В конкретния случай обстоятелството, че отношенията между родителите на детето са нетърпими и това предполага разделното им живеене не следва да се отразява неблагоприятно върху непълнолетното дете, в чийто интерес е да се запази създадената между него и всеки от родителите му връзка. Това може да се постигне като всеки от родителите продължи да се грижи за детето по начина, по който се е грижил и до момента и да упражнява родителските права в пълен обем. Освен че в конкретния случай това съдебно решение е продиктувано от висшия интерес на детето М. (§ 1, т.5 от ДР на ЗЗДт), това е и широко прилагана от съдилищата на държавите – членки на ЕС практика.
Ето защо съдът счита, че упражняването на родителските права по отношение на детето М. следва да бъде предоставено и на двамата родители, с възможност всеки от тях да участва във вземането на решения по важни за развитието и възпитанието на детето въпроси. Тъй като към приключване на съдебното дирене детето живее /за времето, в което пребивава в България/ в семейното жилище, заедно със своя баща, при него следва да бъде определено и местоживеенето на детето. Събраните по делото доказателства установяват, че работното време на бащата, за разлика от това на майката, му позволява да прекарва повече време с детето, което обстоятелство също е от значение за определяне на местоживеенето на М.
Всеки от родителите споделя разбирането, че детето следва да осъществява активен контакт и с другия от тях. Ето защо при определяне на режим на лични отношения на детето с майката следва да й се предостави възможност да прекарва с детето половината от времето, през което то е в България, а именно: първата половина от Коледната и Великденска ваканция, както и първата половина от лятната ваканция всяка нечетна година, съответно втората половина от Коледната, Великденска и лятна ваканции на М. всяка четна година, които ваканции са определяеми съобразно изготвен от учебното заведение график към началото на всяка учебна година.
Съобразно заявената претенция ответницата следва да бъде осъдена да заплаща на детето, действащо лично и със съгласието на ищеца, считано от влизане в сила на съдебното решение издръжка в размер на 80 лв. месечно, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане на дължимата сума. Разликата, съставляваща нужди на детето за запазване стандарта му на живот и продължаване на обучението в Англия, се поема изцяло от ищеца, в каквото насока той изразява готовност.
По иска с правно основание чл. 56 СК и чл. 57 СК.
Съгласно разпоредбата на чл. 56 СК съдът се произнася досежно ползването на семейното жилище преценявайки вината и наличието на жилищна нужда. Събраните по делото доказателства установяват, че жилищните нужда на всяка една от страните са задоволени, тъй като наред със семейното жилище притежават в собственост и други недвижими имоти. Предвид определяне местоживеенето на детето при неговия баща, ползването на семейното жилище следва да бъде му предоставено до навършване на пълнолетие на детето М., като за този период, считано от влизане в сила на решението, съдът определя размера на наема общо 527,00 лв.
По иска с правно основание чл. 53 СК
След прекратяване на брака жената следва да носи предбрачното си фамилно име, в който смисъл е заявила становище в отговора на исковата молба.
По разноските
На основание чл. 329, ал.1 ГПК, държавната такса при решаване на делото по иска за развод в размер на 50 лева се дължи от всяка една от страните. Ответницата дължи заплащане на държавна такса върху присъдената издръжка в размер 57,60 лв. Разноските по делото остават в тежест на всяка една от страните така, както са направени.
Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД БРАКА, сключен на 21.06.1995 г. с Акт за граждански брак № 199/21.06.1995 г. на Столична община, район Студентски, между Д. Н. Т., ЕГН XXXX и С. Р. Т, ЕГН XXXX, като дълбоко и непоправимо разстроен на основание чл. 44, т.3 вр. чл. 49, ал.1 СК по вина на двамата съпрузи.
След прекратяване на брака, на основание чл. 53 от СК, жената да носи предбрачното си фамилно име С., като се наименува Светослва Р. С.
ОПРЕДЕЛЯ МЕСТОЖИВЕЕНЕТО НА ДЕТЕТО М. Д. Т, ЕГН XXXX на основание чл. 59, ал.2, пр.1 от СК при бащата Д. Н. Т., ЕГН XXXX на адреса на семейното жилище (апартаменти №№ 43 и 44, находящи се в гр. С., ж.к. М. І, бл. 98-Б, вх. Б, ет.4), а по време на учебната година – в Англия, на адреса на кампуса на Buckswood School, Гестлинг, Източен Съсекс.
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 59 СК упражняването на родителските права по отношение на детето М. Д. Т, ЕГН XXXX съвместно на родителите Д. Н. Т., ЕГН XXXX и С. Р. Т, ЕГН XXXX с право майката С. Р. Т, ЕГН XXXX да вижда и взема детето М. Д. Т, ЕГН XXXX както следва: първата половина от Коледната и Великденска ваканция, както и първата половина от лятната ваканция всяка нечетна година, съответно втората половина от Коледната, Великденска и лятна ваканции на детето М. всяка четна година, които ваканции са определяеми съобразно изготвен от учебното заведение график към началото на всяка учебна година.
ОСЪЖДА, на основание чл. 59, ал.2 пр. посл. вр. чл. 143 от СК, С. Р. Т, ЕГН XXXX да заплаща на детето М. Д. Т, ЕГН XXXX, лично и със съгласието на неговия баща Д. Н. Т., ЕГН XXXX, месечна издръжка в размер на 80 (осемдесет) лева, считано от влизане в сила на решението в частта за родителските права, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане на дължимата сума.
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 56, ал.1 СК ползването на семейното жилище: апартаменти №№ 43 и 44, находящи се в гр. С., ж.к. М. І, бл. 98-Б, вх. Б, ет.4 на Д. Н. Т., ЕГН XXXX за срок до навършване на пълнолетие на детето М. Д. Т, ЕГН XXXX като ОСЪЖДА С. Р. Т, ЕГН XXXX да напусне семейното жилище.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 57 СК размера на дължимия от Д. Н. Т., ЕГН XXXX на С. Р. Т, ЕГН XXXX наем за ползване на ? от семейното жилище в общ размер: 527,00 лв., считано от влизане в сила на решението по иска с правно основание чл. 56 СК.
ОСЪЖДА Д. Н. Т., ЕГН XXXX да заплати по сметка на СРС сумата от 25.00 (двадесет и пет) лева – държавна такса при решаване на делото по исковете за развод.
ОСЪЖДА С. Р. Т, ЕГН XXXX да заплати по сметка на СРС сумата от 25.00 (двадесет и пет) лева – държавна такса при решаване на делото по исковете за развод, както и държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 57,60 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред С. градски съд в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Отмяна на решение за съвместни родителски права
РЕШЕНИЕ
гр. София, 28.07.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-ри въззивен брачен състав, в публичното заседание на деветнадесети юни две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА ГЕОРГИЕВА
ВЕРГИНИЯ МИЧЕВА-РУСЕВА
при секретаря С.А., като разгледа докладваното от съдия Мичева-Русева в.бр. дело № 14222 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданско процесуалния кодекс (по-нататък ГПК).
Образувано е по въззивните жалби и на двете страни по делото С.Р. С и Д.Н.Т. против решение № ІІІ-87-159/12.08.2013 г., постановено по гр.д.№ 8938/2012 г., ІІІ ГО, 87-ти състав на Софийски районен съд. И двете страни обжалват решението досежно вината за развода и упражняване на родителските права върху детето М.. Въззивицата С обжалва решението досежно ползването на семейното жилище и дължимата на детето издръжка. Въззивикът Т. обжалва и досежно размера на дължимия наем.
Въззивницата С счита, че вина за разстройството на брака има другата страна. В тази връзка сочи, че районният съд е преценил превратно събраните по делото доказателства. Счита, че вина за разстройството на брака има мъжът, поради което моли съда да отмени решението в частта, в която първоинстанционния съд е приел, че вина за разстройството имат и двамата съпрузи и да обяви за виновен само съпруга. Въззивницата намира решението на районния съд за неправилно и в частта за упражняване на родителските права по отношение на непълнолетното дете родено от брака на страните. Счита, че с оглед възрастта и пола на детето по-подходящо е тя да упражнява родителските права върху детето. Оспорва възприетите от съда констатации и аргументи за предоставяне упражняването на родителските права съвместно на двамата родители. Моли да бъде определена дължима на детето издръжка от бащата.Оспорва решението и в частта досежно предоставяне на ползването на семейното жилище. Моли съда да определи местоживеенето на детето при нея и на нея да предостави ползването на семейното жилище. Алтернативно, моли съда да разпредели ползването на жилището и на нея предостави ползването на частта от жилището, която тя в момента обитава. В случай, че съдът предостави ползването на жилището на въззивника, моли да определи дължим от същия наем. Претендира за разноските по делото.
Въззивникът Т. счита решението за районния съд в обжалваните части за неправилно. Намира, че вина за разстройството на брака има съпругата, като излага аргументи за това. Счита, че неправилно упражняването на родителските права е предоставено съвместно на двамата родители. Счита, че той следва да упражнява родителските права върху непълнолетното дете М., което да живее при него. Моли на него да се предостави ползването на семейното жилище и да се определи дължим наем, който той да заплаща на въззивницата. Претендира разноските по делото.
Всяка от страните е депозирала отговор на въззивната жалба на другата страна, в който оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение. Излагат се подробни съображения.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивните жалби пороци на оспорения съдебен акт и възраженията на страните.
И двете въззивни жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, поради което са допустими и следва да се разгледат по същество .
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Решението на първостепенния съд се обжалва досежно вината, родителските права и местоживеенето на непълнолетното дете, издръжката на детето, ползването на семейното жилище, размера на наема.
С обжалваното решение районният съд е прекратил с развод брака между страните по вина на двамата, предоставил е упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака непълнолетното дете съвместно на двамата родители, като е постановил детето да живее при бащата на адреса на семейното жилище, а по време на учебната година – в Англия, на адреса на сградата на училището, в което детето учи, определил е режим на лични отношения на майката с детето през ваканциите на детето, определил е 80 лв. дължима от майката на детето издръжка, считано от влизане в сила решението в частта за родителските права, предоставил е ползването на семейното жилище на бащата до навършване на пълнолетие на детето, като е осъдил въззивницата да го напусне, определил е месечен наем в размер на 527 лв. дължим от въззивника за ползване на 1/2 ид.ч. от семейното жилище, осъдил е страните да заплатят съответните държавни такси за прекратяване на брака и за дължимата издръжка.
За да постанови този акт районният съд е приел, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен, като вина за това имат и двамата съпрузи. Съдът е обсъдил твърденията на страните във връзка с техни противобрачни поведения и във връзка със събраните по делото доказателства е приел за недоказано твърдяното противобрачно поведение на всеки от съпрузите. В интерес на детето съдът е преценил, че родителските права следва да бъдат предоставени съвместно на двамата родители за упражняване, но е постановил местоживеенето на детето да бъде при бащата, където детето живее след фактическата раздяла на родителите си. На майката съдът е определил режим на лични отношения с детето като е постановил детето да прекарва с майка си половината от времето, през което е във ваканции в България. Районният съд е определил майката да заплаща минимална по размер издръжка на детето си в размер на 80 лв., като е постановил че в останалия размер, необходим за запазване на стандарта на живот на детето и за обучението му, издръжката ще се осигурява от бащата. По отношение на семейното жилище съдът е отчел обстоятелството, че и двете страни имат други жилища, но с оглед обстоятелството, че е постановено детето да живее при баща си, съдът е предоставил на въззивника ползването на семейното жилище до навършване на пълнолетие на детето. Осъдил е въззивника да заплаща на въззивницата месечен наем за ползването на 1/2 ид.ч. от семейното жилище в размер на 527 лв. с оглед искането и на двете страни е постановено съпругата да носи предбрачното си фамилно име . Решението на районния съд в частта досежно прекратяването на брака с развод и досежно фамилното име на съпругата е влязло в сила, тъй като не е обжалвано от страните. В тази част решението няма да бъде обект на въззивна проверка.
По делото е установено, че страните са сключили граждански брак през 1995 г., втори поред за всеки от тях. От брака си имат родени две деца – Н. и М.. В хода на съдебното производство Н. е навършила пълнолетие. Към настоящия момент М. е на 15 години. И двете деца учат в Англия. М. се връща в България веднъж на месец и половина, както и през ваканциите.
През 2005 г. съпрузите са закупили два съседни апартамента в гр.София, ж.к.М., които обособили в едно общо жилище с голяма площ. Заедно с децата живели в него съвместно до 2012 г., когато настъпила фактическата раздяла между тях. Съпругата се преместила в по-малкия апартамент, като обособената между двата апартамента вътрешна врата била заключена. Всяко от жилищата има отделен вход, вратите са съседни. Когато децата се прибират от Англия, отсядат при баща си в по-голямото жилище.
Въззивницата притежава в индивидуална собственост четири други имота, между тях и жилищни такива. Въззивникът притежава в индивидуална собственост други две жилища, в едно от които живее сина на въззивницата от предходен брак.
Въззивницата е журналист, работи в телевизия, декларира месечен доход в размер на 3000-4000 лв. Въззивникът е преподавал в университет, декларира годишен доход от 40 000 лв. Страните не спорят, че въззивникът заплаща таксите за обучение на двата им деца в чужбина, поема всички техни разходи вкл. и самолетните им билети, като общо годишно тези разноски са в размер на 30 000 британски паунда за всяко дете. Въззивникът е развивал активна търговска дейност, бил е съдружник, акционер, управител в множество търговски дружества. Към настоящия момент няма данни да е активно ангажиран в тази област. Независимо от това, и страните не спорят, че доходите и имуществото му позволяват да продължи да осигурява цялостната издръжка на децата.
Досежно установяване на брачната вина и на грижите, полагани от родителите за детето М. по делото пред районния съд са разпитани две групи свидетели.
Свидетелите И., домашна помощница в дома на страните, споделя че не е чувала кавги между съпрузите. Установява, че въззивникът е водел децата на училище сутрин. Въззивницата излизала за работа около 14.00ч. Вечерта въззивникът се прибирал към 19,30ч., а въззивницата се прибирала по-късно. Впечатленията на свидетелката са, че въззивникът Т. се занимавал с децата, помагал им в подготовката за училище. И сега той ги посрещал на летището, зареждал хладилника с любимата им храна. Рядко виждала цялото семейството да вечерят заедно. Счита, че децата са привързани и към двамата си родители. През м.май 2012 г. въззивницата заживяла в по-малката част на жилището. Тя си заключвала и отключвала вратата, която водела към останалата част на апартамента. През м.октомври 2012 г. въззивникът поставил райбер на вратата от към неговата страна. Това се наложило според свидетелката, защото въззивницата започнала да изнася вещи, за което въззивникът не бил съгласен.
Св.Пеев, братовчед на въззивника, установява, че той е водил децата до детска градина, майка им ги вземала. Две-три години по-късно въззивникът започнал да ги води. Установява, че въззивникът му е давал пари за да заплаща таксите за училището на децата. Според него въззивникът се грижел за децата, майка им се прибирала след 21.00-22.00ч. В повечето случаи бащата ходел на родителски срещи, децата му споделяли, че баща им помагал с уроците в училище. Свидетелят споделя, че той е пазарувал за семейството, като въззивницата подготвяла списъка с покупките, а въззивникът му давал пари.
Св.Пенчева, майка на въззивницата, установява, че не е посещавала често семейството на дъщеря си, тъй като още в началото й станало ясно от поведението на въззивника, че присъствието й не е желано в техния дом. Според свидетелката още в началото на брака между страните имало напрежение, чести скандали в присъствието на децата. Голямото дете й се оплакало, че било в синини, тъй като било закъсняло и не спазило вечерния час. Свидетелката видяла, че Н. имала синини по ръцете и бузата. Децата се оплаквали, че баща им ги наричал „тъпи“, държал се остро с тях. По време на развода обиждал майка им в тяхно присъствие, те се разстройвали и плачели пред свидетелката, тяхна баба. Още от самолета започвал да ги притиска и да ги пита кого от двамата ще изберат. Децата били притеснени от развода и постоянно я питали кого от родителите си да изберат. Споделя, че дъщеря й поддържа голям ред вкъщи, пазарувала на родителите си, след това се прибирала вкъщи, семейството вечеряло заедно, след това тя пускала няколко перални и сядала да пише до към 01.00-02.00ч. Признава, че е имало наети жени, които се грижели за домакинството и хигиената, но нейно задължение било да приготви вечерята, да сервира и отсервира. Счита, че дъщеря й е възпитала децата в ценности, интереси, трите заедно ходели на театър и кино. Посочва, че дъщеря и много работи, като цялата й кариера се пречупила когато направила пресконференция в защита на съпруга си. Дъщеря й се принудила да се изнесе в малкото жилище, тъй като въззивникът я обиждал, карал я да напусне семейното жилище.
Св.П. установява, че той лично се е срещал с въззивницата много пъти във връзка с обсъждане на различни проекти. Срещите са били обикновено в лоби бара или ресторанта на хотел „В.“, в хотел „М.“, хотел „С. Д.“, в мол. Не е имал лични отношения с въззивницата. Срещали са се по работа, както той, така и негови служители.
Представена е информация във връзка със задгранични пътувания на страните.
Изслушаната пред районния съд тройна съдебно психологична експертиза установява, че и двамата родители притежават добър родителски капацитет. Детето М. има изградена емоционална и доверителна връзка и с двамата си родители. Според вещите лица няма основание да се предположи, че спрямо детето е упражнявана деструктивна агресия, която създава психотравмено преживяване и уврежда психосоциалните умения за адаптация. Детето приема поведението и на двамата си родители като грижовно, позитивно и емоционално топло. Майката е ориентирана към нуждите на дъщеря си и нейния емоционален комфорт. Бащата е ориентиран към справедливостта в съпружеските отношения и вероятно неволно причинява известни притеснения на М. относно нейното бъдеще (от една страна детето се притеснява да не изгуби връзката с баща си, а от друга страна притеснението й е свързано с възможността да продължи образованието си в чужбина).
По отношение на детето са извършвани няколко социални доклада от АСП ДСП М.. В последния доклад от 29.01.2014 г. е отразено, че детето има самостоятелна стая в жилището обитавано от бащата. Осигурени са й необходимите вещи за бита. Според социалните работници и двамата родители разполагат с необходимия капацитет, материална среда и желание за упражняване на родителските права спрямо детето и са в състояние да осигурят в адекватна степен потребностите й.
Детето М. е изслушано както от първоинстанционния съд, така и от въззивния съд. В съдебно заседание на 03.04.2014 г. детето споделя, че е привързано и към двамата си родители, не иска да взема страна и да решава при кого от тях да живее. Детето е приело, че няма да живее повече с двамата си родители. Когато се връща в България живее при баща си и сестра си. Майка й е в съседното жилище и е лесно да я вижда. За М. е важно да продължи образованието си в Англия, там има свои приятели, чувства се по-добре в тази среда и не желае да се връща обратно в България. Споделя, че и двамата й родителя я подкрепят в това,което иска да прави, но баща й и помага да го направи, не само я подкрепя. От него очаква помощ. Той осигурява финансово обучението й. С майка си пазаруват заедно. И с двамата разговаря ежедневно, и с двамата споделя.
Изслушаната пред въззивния съд съдебно строителна експертиза установява, че семейното жилище представлява две отделни жилища. Установено е, че при обединяване на двете жилища е премахната една стена с оглед обособяване на общо помещение, премахнати са три врати. Кухнята на малкия апартамент е превърната в спалня, като вътрешните щрангове са заличени. Според експерта двете жилища могат да бъдат възстановени като напълно самостоятелни след извършване на следните преустройства – премахване на съществуващата вътрешна врата между двата апартамента и зазиждане на отвора за вратата, възстановяване на кухненския бокс в по-малкия апартамент. Според вещото лице средния месечен наем на по-голямото жилище (апартамент № 43) е 750 лв., а на по-малкото жилище (апартамент № 44) е 380 лв. Наемът на цялото жилище е равен на сбора от наема на двете жилища.
Изслушани с оглед разпоредбата на чл. 59, ал.6 от СК страните заявяват следното:
Въззивникът Т. заявява, че желае той да се грижи за детето, да му заплаща издръжката както е правил и досега. Детето може да се вижда с майка са по преценка на съда. Желае да ползва семейното жилище. Заявява, че не може да живее съвместно с въззивницата, отношенията им са много обтегнати. Иска тя да напусне малкото жилище.
Въззивницата С желае да упражнява родителските права върху детето, защото счита, че тя има по-близки отношения с детето. Съгласна е обаче и на съвместно упражняване на родителските права, както и е съгласна да остане да живее в малкото жилище. В този случай ще й бъде удобно да контактува с детето, като не възразява то да живее в по-голямото жилище при баща си. Няма възражения по режима на лични контакти, определен от първоинстанционния съд.
Проведената между страните медиация не е неуспешна.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, въззивният съд прави следните правни изводи:
По спора за брачната вина.
По делото не са представени доказателства за конкретни брачни провинения за всеки от съпрузите. Твърденията на въззивника, че въззивницата е поддържала извънбрачни връзки с други мъже не са подкрепени от релевантни доказателства. Факта, че на няколко последователни пъти въззивницата е пътувала за Македония с един е същи мъж и с един същи автомобил за няколко часа, след което се е прибирала в България, не може да обоснове единствено възможния извод, че целта на пътуването е свързана с интимни преживявания. Противопоставимо е възражението на въззивницата, че целта на пътуването е свързано с работата й като журналист, още повече че от представените от интернет публикации става ясно, че тя е правила изследвания върху живота на баба Ванга и е провеждала интервюта в Струмица, Македония. От друга страна не се установи, че въззивницата е била уволнена от БНТ заради публичната защита на своя съпруг. Този факт не е ноторно известен на съда, каквито твърдения въззивницата прави, и следва да бъде установен. Освен това, дори и това да е така, то тази проява на съпругата е била в интерес на семейството и не става ясно какво е било противобрачното поведение на съпруга в този случай. Не се установи агресивно поведение у въззивника, лошо отношение с нея и децата. Показания в тази насока дава само майката на въззивницата. Нейните показания обаче се опровергават както от обясненията на детето, така и от психологическата експертиза, поради което съдът не кредитира тези показания. Не се установи и твърдението, че въззивникът е възпрепятствал въззивницата от упражняване на професията й и развитие в кариерата й. Напротив, установи се че въззивницата е работела до късно вечерта, ангажирани са били две жени да помагат в домакинството, въззивницата е закупила два имота като търговец, като всички това не се е случило без подкрепата на съпруга й. Събраните по делото доказателства не установяват коя е била конкретната причина за фактическата раздяла на страните. Безспорно е обаче, че в брака на страните е настъпила криза, която и двете страни не са положили усилия да преодолеят. Търпимостта към поведението на другия и желанието за компромис се е оказало в недостатъчна степен и у двамата, поради което и под настояването на мъжа съпругата се е отделила да живее самостоятелно в част от семейното жилище. Вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака е и у двамата въззивници. Решението на районния съд в тази част следва да се потвърди.
Досежно упражняването на родителските права и местоживеенето на детето М.
Въззивният съд не споделя разбирането на районния съд, че българския СК допуска съвместно упражняване на родителските права върху непълнолетните деца след развод на родителите.Конвенцията за правата на детето също няма този заложен смисъл (арг. чл. 9 пар.1 от Конвенцията). Вярно е обаче, че при определяне кой от двамата родители ще бъде титуляр на родителските права водещ за съда е интересът на детето. Критериите на кого от родителите следва да се предостави упражняването на родителските права са няколко и неизчерпателно изброени в ППВС № 1/74 г., което е актуално и приложимо и към настоящия момент. Съвкупността от обстоятелствата, необходими на съда, за да направи преценката кой от родителите следва да упражнява родителските права върху децата включва, но не лимитирано: възпитателските качества на родителите, моралният им облик, грижите и отношението на родителите към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, полът на децата, възрастта на децата, помощта на трети лица, социалното обкръжение, жилищно – битовите и други материални условия на живот. (така вж. ППВС № 1/74 г.). В посоченото постановление ВС посочва, че съдът определя родителя, който еднолично ще упражнява родителските права в бъдеще, като държи сметка за интересите на децата. Под „интереси на децата“ се разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане и възпитание – създаване на трудови навици и дисциплина, подготовка за обществено полезен труд и изобщо изграждането на всяко дете като съзнателен гражданин. Мнението на близките и на децата не са задължителни за съда, те се обсъждат наред с останалите обстоятелства (пак там).
Въпреки, че задължителните указания на ВС, постановени през 1974 г., не звучат със съвременен изказ, разбирането и принципите залегнали в тях продължават да са действащи и са приложими и днес. Те изцяло съвпадат и с разбирането на Конвенцията за правата на детето на ООН от 1989 г., която в преамбюла приема, че „детето трябва да бъде напълно подготвено за самостоятелен живот в обществото и да бъде възпитано […] в дух на мир, достойнство, толерантност, свобода, равенство и солидарност. СК не дава дефиниция на понятието „най-добър интерес на детето“. Закона за закрила на детето в пар.1, т.5 дефинира – „Най-добър интерес на детето“ е преценка на: желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение към детето.
Международните договори, които имат отношение към концепцията за „най-добър интерес на детето“, които са ратифицирани от РБългария и са част от вътрешното ни право, също не дават конкретна дефиниция. Конвенцията за правата на детето на ООН в чл. 3 пар.1 обаче постановява, че „висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи“. Принципа за интереса на децата се съдържа и в Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените на ООН от 1979 г. ( ратифицирана и в сила за България от 10.03.1982 г.), която задължава държавите членки да вземат всички подходящи мерки, за „да гарантират, че семейното възпитание включва правилно разбиране на майчинството като социална функция и признаване на общата отговорност на мъжете и жените във възпитанието и развитието на своите деца и при условие, че във всички случаи интересите на децата бъдат преобладаващи“ (чл. 5 б.б) и „еднакви права и отговорности на мъжете и жените като родители независимо от тяхното семейно положение по въпроси, засягащи техните деца; във всички случаи интересите на децата са преобладаващи“ (чл. 16 б.г). Хартата за основните права на Европейския съюз, също част от вътрешното ни право, в сила от 01.12.2009 г., урежда правата на детето в чл. 24 така: „Децата имат право на закрила и на грижите, необходими за тяхното благоденствие. Те могат да изразяват свободно своето мнение. То се взема под внимание по въпросите, които ги засягат, в зависимост от възрастта и зрелостта им. При всички действия, които се предприемат от публичните власти или частни институции по отношение на децата, висшият интерес на детето трябва да бъде от първостепенно значение. Всяко дете има право да поддържа редовно лични отношения и преки контакти с двамата си родители, освен когато това е против неговия интерес“. Същото разбиране е изразено и в общата норма на чл. 123 от СК „родителските права и задължения се упражняват в интерес на детето от двамата родители заедно или поотделно“. В своята практика по чл. 8 от Европейската конвенция по правата на човека (в частност правото на семеен живот) Съдът по правата на човека също поставя като водещ интереса на детето. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че критериите поставени от ВС през 1974 г. касаещи преценката кой от родителите следва да упражнява родителските права се припокрива и с критериите възприемани от други съдилища. Напр. съдилищата в САЩ, в зависимост от местното щатско право, приемат като критерии: качеството на заобикалящата среда, връзките с общността, възпитателските качества на родителите, финансовото състояние на всеки родител, индивидуалните нужди на детето, психологическото здраве на всеки родител, стабилността на домашната обстановка, която всеки родител може да осигури, желанието и чувствата на детето, физическите, емоционалните и/или образователните нужди сега и в бъдеще, до какъв ефект ще доведе промяната и др.
Приложението на тези принципи по настоящото дело.
След преценка на събраните за родителите и децата доказателства и прилагайки критериите и обстоятелствата, имащи значение при определяне на титуляра за родителските права, посочени в ППВС 1/74 г. въззивният съд намира, че както майката, така и бащата имат добри родителски качества. И двамата са се грижили за възпитанието и отглеждането на детето М.. И двамата родители имат жилищни условия, в които да отглеждат детето, добър морален облик и могат да бъдат добър пример за детето си. Не се установи майката да злоупотребява с алкохол. И двамата родители изразяват готовност и желание да се грижат за детето след развода. Детето е привързано и към двамата си родители. По отношение на пола и възрастта на детето следва да се отбележи, че то е момиче, на 15 г. Няма данни за негативно социално обкръжение и негативна социална среда и при двамата родители. Вината за дълбокото разстройство на брака е обща на двамата родители. По отношение на финансовата обезпеченост на родителите съществува разлика. Според ВС, изложени в посоченото ППВС № 1/74 г. материалните условия не са решаващи, нито сами по себе си създават основание да се предпочете родителят, който дава по-добри възможности за живот на децата.
Важен в случая е интересът на детето, който доминира над правните интереси на всеки от двамата родители да отглеждат детето си и да имат равноправен достъп до него.
Съдът счита, че в интерес на детето е то да остане да живее при баща си и съответно бащата да е родителят, който ще упражнява родителските права след развода. М., вече на 15 годишна възраст, учи в чужбина на пълен пансион, връща се в страната няколко пъти в годината. Контактите й с родителите са предимно от дистанция (по телефон, по скайп) и по-рядко лични. Поради това съображенията досежно възрастта и пола на детето нямат решаващо значение при определяне титуляра на родителските права. За детето е важно да продължи образованието си, да продължи допълнителните си занимания, да може да пътува, да се връща в страната, когато е възможно, да реализира плановете и мечтите си (част от които сподели пред съда), важно е то да се чувства сигурно и спокойно за своето бъдеще, да живее в стабилна обстановка. Запазване на това положение сега и до навършване на пълнолетие на детето може да осигури бащата, въззивника Т.. Всяка промяна би се отразила неблагоприятно за детето. На майката следва да се определи широк режим на лични контакти с детето, за да се компенсира нуждата от контакт между тях и за да се поддържа съществуващата между тях близка връзка. Свободното време на детето следва да се разпредели поравно между майката и бащата, като половината от времето през ваканциите детето следва да прекарва при майка си. В този смисъл е и определения режим от районния съд, поради което същият следва да бъде оставен в сила. Решението в частта за издръжката не е обжалвано от въззивника досежно размера, поради което определената издръжка на детето следва да остане така, както е определена от районния съд в размер на 80 лв. ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на решението досежно родителските права.
Спорът за семейното жилище.
По делото се установи, че семейното жилище на страните се състои от два съседни апартамента, които са обособени в едно жилище, в което семейството е живяло и което е обезпечавало техните жилищни нужди. Съгласно ППВС № 12/71 г., ІІ.9, съдът разрешава спора за ползване на семейното жилище след развода като изхожда от наличната жилищна площ, без да допуска преустройства, нито да изменя предназначението на отделните помещения.
Преди да предостави ползването на семейното жилище съдът следва да прецени дали жилището може да се ползва съвместно от двамата съпрузи. Влошените, нетърпимите отношения между страните, за което сочат не само изявленията на въззивника, но и множеството жалби подадени от въззивницата срещу въззивника до правоохранителни органи, изключват възможността те да обитават съвместно семейното жилище. Исканото от въззивницата преустройство на семейното жилище, като на нея се предостави да ползва по-малкия апартамент по същество представлява искане за съвместно ползване. Нетърпимите отношения между бившите съпрузи изключват тази възможност. Неподходящо е двамата да живеят в съседни апартаменти, а и обособяването на две жилища ще доведе до преустройства и промяна на предназначение на помещения в семейното жилище, което е недопустимо. Изхождайки от интереса на детето и необходимостта да му се обезпечи жилището, в което досега е живяло, семейното жилище следва да се предостави на въззивника. Жилищната нужда на въззивницата е обезпечена, тъй като тя има други лични жилища. Крайният извод на районния съд съвпада с тази констатация, поради което решението в частта досежно семейното жилище следва да се потвърди.
Семейното жилище е придобито по време на брака между страните и с прекратяване на същия съпружеската имуществена общност върху жилището се е превърнала в обикновена съсобственост при равни права. Когато при прекратяване на брака семейното жилище е предоставено временно за ползване на единия съпруг между него и другия съпруг възникват наемни отношения. Съгласно чл. 57, ал.2 от СК размерът на наема се определя с решението за прекратяване на брака. Съгласно назначената и изслушана пред въззивната инстанция съдебно техническа експертиза пазарният месечен наем за жилището е в размер на 1130 лв. За ползваната от ненавършилите пълнолетие деца жилищна площ наем не се дължи. Съгласно задължителната практика на ВКС, постановена по реда на по реда на чл. 290 от ГПК, когато семейното жилище се ползва от съпруга и непълнолетното дете от брака на двамата съпрузи, наемът който се дължи на другия съпруг, лишен от ползването на жилището, се намалява на половина. По настоящото дело наемът на 1/2 ид.ч. от апартамента на страните е 565 лв. Тази сума следва да се раздели на две, като въззивникът се задължи да заплаща месечен наем на въззивницата в размер на 282,50 лв. Началният момент на дължимия наем е правилно определен от районния съд.
Върху размера на присъдения наем въззивникът следва да заплати държавна такса в размер на 406,80 лв.
Решението на районния съд в частта за наема над определения от въззивния съд размер следва да се отмени като неправилно.
По разноските.
С оглед изхода на делото и извода на съда досежно вината, молбата на въззивниците за присъждане на разноските по делото следва да се отхвърли. Страните следва да понесат разноските така, както са ги направили, съгласно чл. 329, ал.1 от ГПК.
Воден от горното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № ІІІ-87-159/12.08.2013 г., постановено по гр. дело № 8938/2012 г., СРС, ІІІ ГО, 87-ти състав В ЧАСТТА, в която е обявено, че вина за настъпилото разстройство на брака имат и двамата съпрузи, В ЧАСТТА, в която местоживеенето на детето М. Д.Т. е определено при бащата Д.Т. и в Англия по време на учебната година, В ЧАСТТА на определения на майката режим на лични отношения с детето, В ЧАСТТА на дължимата на детето ежемесечна издръжка, В ЧАСТТА, в която ползването на семейното жилище е предоставено на Д.Т. и В ЧАСТТА, в която Д.Т. е осъден да заплаща на С.Т. (сега С) месечен наем за ползване на семейното жилище в размер на 282,50 лв.
ОТМЕНЯВА решението В ЧАСТТА досежно предоставяне упражняването на родителските права върху непълнолетното дете М. Т. съвместно на двамата родители и досежно дължимия наем над размера от 282,50 лв. до определения 527 лв. и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на непълнолетното дете М. Д.Т., ЕГН ********** на бащата Д.Н.Т., ЕГН **********.
Решението в останалите части досежно развода, фамилното име на съпругата след развода и таксата за брачното производство, не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА Д.Н.Т., ЕГН ********** да заплати по сметката на Софийски градски съд държавна такса върху размера на присъдения наем в размер на 406,80 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на страните за заплащане на разноски пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните по реда на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
- Още решения на други български съдилища:
- гр. РУСЕ
РЕШЕНИЕ № 500, гр.Русе, 20.03.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски районен съд IV граждански състав
на 13 март 2013 г.
в публично заседание в състав:
Председател: Виржиния Караджова
при секретаря В.Ж.
в присъствието на прокурора …………………………………….
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 693 по описа за 2013 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Молбата е за развод с правно основание чл. 50 от СК. …………………………………………………….
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ гражданския брак между Е.Н.Н., ЕГН **********,***, със съдебен адрес: гр.Русе, ул.“Александровска“ № 71, чрез адв.М.Г. ***, и П. М. Н., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес: гр.Русе, ул.“Райко Даскалов“ № 16, чрез адв.П.М. *** на 03.06.2005 г. с акт № 0270 от същата дата на Община–Русе .
УТВЪРЖДАВА постигнатото от молителите споразумение по чл. 51, ал.1 от СК, както следва:
- Родителските права по отношение на детето Е.Е. Н., родена на *** г., ще се упражняват от двамата родители, както следва:
– считано от 15 март 2013 г. и за напред през две седмици родителските права ще се упражняват от майката П. М. Н. и местоживеенето на детето за този период ще е при нея.
– считано от 30 март 2013 г. и за напред през две седмици родителските права ще се упражняват от бащата Е. Н.Н. и местоживеенето на детето за този период ще е при него.
- Родителските права по отношение на роденото от брака дете ще се упражнява съвместно и този, при когото е детето в момента, той ще осигурява издръжката му.
- Е.Н.Н. се задължава до започване на училище от детето, да заплаща таксата за детската градина, а след това да поеме разходите за транспорт до училище.
- Молителите няма да си дължат издръжка един на друг след развода.
- След развода жената ще носи предбрачното си фамилно име – Иванова.
- Семейното жилище, находящо се в гр.Русе, ул.“…“ № 6, вх.2, ет.2, ап. 6, собственост на молителя и неговата майка, след прекратяване на брака ще се ползва от мъжа.
- Молителите нямат придобити по време на брака недвижими имущества, а придобитите по време на брака в режим на СИО движими вещи ще бъдат поделени след това.
- Държавната такса за развода ще бъде поделена от молителите.
ОСЪЖДА Е.Н.Н., ЕГН **********,***, със съдебен адрес: гр.Русе, ул.“Александровска“ № 71, чрез адв.М.Г. ***, да заплати по с / ка на РРС сумата от 10 лв.– допълнителна държавна такса за развода.
ОСЪЖДА П. М. Н., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес: гр.Русе, ул.“Райко Даскалов“ № 16, чрез адв.П.М. ***, да заплати по с / ка на РРС сумата от 35 лв.-държавна такса за развода.
Решението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
2. гр. Варна
Р Е Ш Е Н И Е
№…1038
гр. Варна, 05.03.2014г.
съдът намира, че с оглед ранната възраст на детето, започналия процес на отъждествяване по полов признак и позитивите във възпитателските подходи на двамата родители, в интерес на малолетното е да се съхрани по възможно най – интензивен начин трайното присъствие и на двамата родители в живота му, което може да бъде постигнато само чрез определяне на съвместно упражняване на родителските права.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 9-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря В. М., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 15265 по описа на ВРС за 2012-та година, 9-ти с-в, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от П.А.Я., ЕГН**********, искове с правно основание чл.127, ал.2 СК за предоставяне на упражняването на родителските права по отношение на детето * Я., ЕГН********** на ищеца, при предложен режим на лични отношения с другия родител; с правно основание чл.127, ал.2 СК за определяне на местоживеенето на * Я., ЕГН**********, при ищеца на адрес ***; с правно основание чл.127, ал.2 СК вр. чл.143 СК, за осъждане на Н.А.К., ЕГН**********, за заплащане наиздръжка в полза на непълнолетното дете Атанас Я., в размер на 100.00лв. месечно, платими с падеж 5-то число на месеца, за който се дължат, считано от подаване на исковата молба – 19.10.2012г. до настъпване на основания за изменение или отпадане на задължението, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 19.10.2012г. до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че с ответницата съжителствали фактически до септември 2012., когато последната се изнесла. Страните имат едно дете – * Я., роден на ***г. Към момента ответницата живее с детето при родителите й, а ищецът – с майка си, на посочения в исковата молба адрес.
Твърди още, че ответницата и майка й не поддържат добри отношения с бащата на ответницата, като същевременно тримата, заедно с детето Атанас живеят заедно. Поради това и поради честите нервни кризи на ответницата, счита, че не е в интерес на детето майка му да упражнява непосредствено родителските права върху него. Още повече, че в дома им живее и дъщерята на ответницата от предишния й брак – *, което създава допълнително трудности за отглеждане на Атанас.
От друга страна твърди, че в неговия дом са налице добри материални условия и обкръжаваща среда за отглеждане на детето. Отделно релевира, че майката разполага с възможност за заплащане на търсената издръжка, а нуждите на детето обосновават претендирания й размер.
С оглед на изложеното моли за уважаване на исковете и присъждане на разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответницата депозира писмен отговор, в който не оспорва, че с ищеца са родители на детето Атанас. Не оспорва, че към момента живее при родителите си заедно с детето и дъщеря си от предишен брак – *. Твърди обаче, че в дома са налице пълноценни условия за отглеждане на детето, както и подходяща подкрепяща среда. Излага, че отношенията й с нейните родители са пълноценни и че последните активно я подпомагат във възпитанието и на двете деца. Счита, че средата и условията в дома на ищеца са неподходящи в материално и морално измерение, за които излага подробни съображения.
С оглед на изложеното моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
С отговора си предявява и насрещни искове с правно основание чл.127, ал.2 СК относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права по отношение на него и заплащане на издръжка от първоначалния ищец.
Исковете обосновава с изложените по – горе твърдения. Допълнително твърди, че средата за отглеждане на детето в дома на баща му не е подходяща – като материални условия и обкръжаваща среда. Отвеникът по насрещните искове освен това е демонстрирал във времето грубо отношение към детето и към дъщерята на ищцата по насрещните искове, което влияе негативно и на двете деца.
По същество моли за уважаване на насрещните искове.
Ответникът по насрещните искове депозира писмен отговор в законоустановения срок, с който оспорва твърденията на ищцата по тези искове. Твърди, че разполага с добри материални възможности за отглеждане на детето, при подходяща подпомагаща среда, като същевременно оспорва наличието на такива условия за живот у ищцата във финансов и личен аспект. Твърди, че последната е била обект на насилие от баща й като малка, което е формирало у нея агресия и негативни психологични възприятия, които се отразяват на общуването й с децата.
По същество моли за отхвърляне на насрещните искове.
В о.с.з. и двете страни поддържат становището си.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е безспорно, че страните са родители на детето – * Я., което към момента живее при майката на адрес гр.*, както и че родителите са във фактическа раздяла, като са напуснали семейното жилище в гр. *.
Не се спори още, а се потвърждава от представените ученическа книжка и свидетелство, че Н.К. е майка и на детето от предходния й брак *, която е ученичка в 4-ти клас.
Видно от трудов договор от 03.05.2011г. и справка от работодателя, П.Я. получава месечно БТВ от 895.00лв., заедно с добавка от 0,6% за година професионален опит, като за периода 09.2011г. – 08.2012г. е получил БТВ от общо 10 772.48лв.
В приложения социален доклад е застъпено от ДСП становището, че и двамата родители разполагат с достатъчен родителски капацитет, с подходящи битови и хигиенни условия в дома си, в който е налице активна и пълноценна подкрепяща среда на възходящи роднини. Освен това и двамата родители са трудово ангажирани, с приблизителен месечен доход от около 900.00лв – 1000.00лв. Констатира се още, че детето * посещава детска градина „*”, че същото е в добро общо здравословно и емоционално състояние и че към момента живее в дома на майка си. Не се изразява становище по същество по спорните по делото въпроси.
Представени са и други неотносими към спора частни документи.
От заключението по приобщената СПсЕ, което съдът кредитира като обективно и достоверно се изяснява, че и двамата родители разполагат с достатъчен родителски капацитет за отглеждане на детето, което е еднакво привързано и към двамата. Възпитателският подход на майката е с тенденция към пълно обгрижване на детето, за сметка на по – ниска степен на изисквания към него. Подходът на бащата се характеризира с достатъчна обгриженост, съпроводена с тенденция към възпитание и на чувство за отговорност у детето. Налице са данни, индикиращи неволно манипулативно поведение на средата в която живее детето къ момента, насочено към отрицание фигурата на бащата.
В о.с.з. експертът конкретизира, че при обследване на майката са констатирани повече емоционални защити и социална желателност, в сравнение с бащата, които е възможно да се дължат на предходни отношения в нейното семейство, достоверни данни за каквито обаче не са налице. Със сигурност обаче са касае за психологично здрави родители. При обследването на детето не са открити сигнали за преживяни от него в предходни години силни стресови (насилствени) ситуации с някой от родителите му. Експертът изяснява още, че детето към момента започва да се идентифицира все повече с еднополовия си родител, което е напълно нормално за възрастта му състояние.
От показанията на св. Т. П., които съдът кредитира като обективни, безпристрастни и достоверни в частта относно непосредствените й впечатления се установява, че от около година детето живее в дома на майка си. По впечатленията на свидетелката бащата винаги се е проявявал като грижовен, съвестен и пълноценен родител, включително и към детето на Н. – *. Ангажиментите на Я. извън задълженията му по трудов договор не са съществени във времево отношение.
От показанията на св. М. Костов, които съдът кредитира по реда на чл.172 ГПК, но и като непосредствени се изяснява, че от известно време детето живее в дома на майка си. Бащата винаги е грижовен, съвестен и пълноценен родител. Детето * винаги е щастливо, усмихнато и доволно, когато е с баща си, чувства се сигурно с него. В дома на бащата то има свои легло, дрехи, играчки и лично пространство. В дома на бащата живее и бабата по бащина линия, която активно помага при отглеждането на малолетното, като бабата дълги години е полагала труд като детегледач в детско заведение (за което е представено и нарочно удостоверение).
От показанията на св. Ел. *, които съдът кредитира като обективни, безпристрастни и достоверни в частта относно непосредствените й впечатления се установява, че от около година детето живее в дома на майка си. По впечатленията на свидетелката Н.К. винаги се е проявявала като грижовен, съвестен и пълноценен родител. Бабата и дядото на детето по майчина линия живеят в същия дом и активно подпомагат майката в личните и материални грижи за детето. Вечерните смени на Н. не са до по – късно от 22.00часа. Свидетелката няма преки и лични впечатления от отношенията на бащата с детето.
От показанията на св. Ел. *, които съдът кредитира като обективни, безпристрастни и достоверни в частта относно непосредствените й впечатления се изяснява, че Н.К. е грижовен съвестен и пълноценен родител. Бабата и дядото на детето по майчина линия живеят в същия дом и активно подпомагат майката в личните и материални грижи за детето. Понякога след срещи с баща си детето било по нервно и емоционално. Свидетелката е присъствала и на скандали между родителите.
Относно родителските права: Действащият СК, за разлика от СК (отм.) категорично разделя въпроса за родителските права от този за местоживеенето на детето. Диференциацията е проведена във всички значими за разглежданите отношения разпоредби – чл.51, ал.1; чл.59, ал.2; чл.70; чл.127, ал.2; чл.128, ал.2; чл.134 СК и други. Следователно в действащата нормативна уредба не е възпроизведено безусловното изискване на предходните СК и ЗЛС за концентрация и на местоживеенето и на упражняването на родителските права единствено у единия от родителите. По този начин на съда се делегира принципната възможност за разграничаване на разглежданите правомощия, в случай, че интересите на детето го налагат. Последното от своя страна е законодателен израз на стремежа към съхраняване на реалната възможност за упражняване на родителската функция и от двамата родители, след като никой от тях не е лишен или ограничен от попечителски права. Тенденцията е към преодоляване на несправедливото и не винаги в интерес на детето разбиране на СК (отм.), че след произнасяне на съда по родителските права, на практика само единият родител има възможност да упражнява пълноценно родителската си функция за сметка на другия, който остава единствено номинален носител на правата, без възможност за практическо участие при вземане на важните решения в живота на детето. А нормата на чл.123, ал.2 СК, безусловно приложима и след произнасяне по чл.127, ал.2 СК или чл.59 СК, постановява именно тези съществени за здравето, обучението и възпитанието на детето решения да бъдат вземани „по общо съгласие”.
В контекста на горното следва да се заключи, че изборът на съвместен или на едноличен режим за непосредствено упражняване на родителските права е детерминиран от редица конкретни за случая фактори, които следва да бъдат преценявани в духа на водещия принцип за максимална защита на интересите на детето (чл.59, ал.4 СК, чл.123 СК и чл.3, т.3 ЗЗДет). В този смисъл всеки родител носи тежестта да установи своите родителски качества, привързаността на детето към него, социално – битовите и материалните възможности за отглеждането му, отношението на детето с обкръжаващата среда в дома на родителя и извън него и всички други определящи с оглед защитата на интересите на детето обстоятелства (чл.56, ал.4 СК и ППВС №1/74г.).
От съвкупния анализ на всички гласни и експертни доказателства по делото се установи безспорно, че двамата родители разполагат с достатъчен родителски капацитет, интелектуални, материални и лични възможности за отглеждане на детето, в която дейност са активно подпомагани от възходящи близки роднини. Установи се още, че и двамата родители са грижовни, съвестни и пълноценни като такива, а детето Атанас има силна емоционална връзка с всеки от тях, с които се чувства щастливо. В този смисъл е изцяло и изготвеният социялен доклад. А твърденията, дискредитиращи капацитета на родителите и адекватността на средата за живот при всеки от тях останаха абсолютно недоказани по пълен и главен начин.
При това положение съдът намира, че с оглед ранната възраст на детето, започналия процес на отъждествяване по полов признак и позитивите във възпитателските подходи на двамата родители, в интерес на малолетното е да се съхрани по възможно най – интензивен начин трайното присъствие и на двамата родители в живота му, което може да бъде постигнато само чрез определяне на съвместно упражняване на родителските права.
По въпроса за местоживеенето: Раздялата на родителите и създалите се отношения между тях налагат местоживеенето на детето да бъде определено при един от тях, доколкото с оглед възрастта му не може да се приеме за подходяща постоянната смяна на средата за живеене. Действително при фактическото пребиваване при единия родител ще се проявяват по – интензивно неговите родителски правомощия, но същите ще касаят основно ежедневните решения за детето. Ето защо задължителното в случая определяне на разделно местоживеене не разколебава смисъла на съвместното упражняване на родителските права, още повече – при съответен разширен режим на непосредствени лични контакти с другия родител.
При установените по делото обстоятелства относно капацитета, условията и подкрепящата среда у двамата родители, възрастта на детето и изградените у него стериотиписъдът намира, че е в негов интерес последните да не бъдат променяни по драстичен начин към момента. Ето защо и доколкото повече от година детето живее трайно в дома на майка си засега това състояние следва да бъде запазено.
По режима на лични контакти: Предвид наложителното разделно местоживеене и гореизложените съображения относно родителските права, при зачитане на нуждата от съхраняване на интензивната връзка на детето с баща му, на последния седва да се определи разширен режим на лични фактически контакти.
По издръжката: Нормата на чл.143, ал.1 СК вменява на всеки родител задължение за издръжка на своето непълнолетно дете. По отношение на размера й следва да бъдат съобразени потребностите на детето, възможностите на родителите и обстоятелството кой от тях полага непосредствена грижа за детето.
В настоящия случай се установи, че детето е на 4 навършени години, посещава учебно заведение и не страда от хронични заболявания. С оглед на това съдът намира за адекватен на нуждите му към настоящия момент общ размер на издръжката от 150.00лв.
Доколкото майката ще следва да полага по – продължителни ежедневни грижи за детето, от общия определен размер на издръжката бащата следва да понесе сумата от 100.00лв. месечно, а майката – разликата.
Предвид ориентировъчните данни за доходите на страните така определения размер на издръжката съдът намира и за съобразен с възможностите на родителите.
Предвид изхода по спора относно родителските права всяка от страните следва да понесе сторените от нея 1/3 част от разноските в процеса. Предвид изхода по въпросите за местоживеенето и издръжката, П.Я. следва да заплати на Н.К. 2/3 от сторените разноски, общо 680.00лв., а именно 453.33лв. Последният следва да заплати и по сметка на ВРС държавна такса по определената издръжка от 144.00лв.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ОПРЕДЕЛЯ съвместен режим на упражняване на родителските права по отношение на детето * Я., ЕГН**********, между майката Н.А.К., ЕГН********** и бащатаП.А.Я., ЕГН**********, на осн. чл.127, ал.2 СК.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето * Я., ЕГН**********, при майката Н.А.К., ЕГН**********,***, на осн. чл.127, ал.2 СК.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на детето * Я., ЕГН**********, с бащата П.А.Я., ЕГН**********, както следва:
всеки първи и трети петък, събота и неделя от месеца, от 18.00часа в петък до 18.00часа в неделя, с преспиване;
всяка втора и последна сряда от месеца от 18.00часа в сряда до 10.00часа в четвъртък с преспирване;
един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, както и втория ден от Коледните, Новогодишните и Великденските празници от 10.00часа на същия ден до 16.00часа на следващия ден, с преспиване,
на осн. чл.127, ал.2 СК.
ОСЪЖДА П.А.Я., ЕГН**********, да заплаща издръжка в полза на детето * Я., ЕГН**********, чрез неговата майка Н.А.К., ЕГН**********, в размер 100.00лв.месечно, платими с падеж 15-то число на месеца, за който се дължат, считано от предявяване на исковата молба (по насрещния иск) – 21.12.2012г., до настъпване на промяна в обстоятелствата, обосновали задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 100.00лв. до 250.00лв. месечно, на осн. чл.127, ал.2 СК вр. чл.143 СК.
ОСЪЖДА П.А.Я., ЕГН**********, да заплати на Н.А.К., ЕГН**********, сумата 453.33лв. – разноски в производството пред ВРС, съразмерно с уважената част от исковете, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА П.А.Я., ЕГН**********, да заплати полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС сумата 144.00лв. – държавна такса по иска за издръжка, съразмерно с уважената им част, на осн. чл.78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС – Варна в двуседмичен срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
3. гр. С.
Р Е Ш Е Н И Е
гр. С., 04.07.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
С. районен съд, ІІІ ГО, 92 състав, в открито съдебно заседание на единадесети май през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
при секретаря Анжелина Миланова, като разгледа докладваното от съдия Григорова гр.д. № 9169 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХVІ от ГПК.
Постъпила е искова молба от Ц. С. К. срещу Й. В. К., с която е предявен иск за развод и обективно съединени с него небрачни искове за ползването на семейното жилище и родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца от брака.
В исковата молба са изложени твърдения за дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Моли бракът да бъде прекратен без съдът да се произнася по въпроса за вината, като на ищцата бъде предоставено ползването на семейното жилище в гр. С., ул. „В. А.“ № 19, вх. В, ап. 47 и родителските права по отношение на родените от брака деца – М. и К.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, е подал отговор на исковата молба, с която признава основателността на иска за развод. Излага твърдения за брачни провинения на ищцата – вдигане на скандали, често когато К. била в нетрезво състояние и в присъствието на децата, обсъждане на съпружеските отношения пред широк кръг от хора. Отделно от това, заявила на К., че нямала повече нужда от него за развитието на съвместния им бизнес, което разрушило равновесието в семейния живот. Моли съдът да прекрати брака поради неговото дълбоко и непоправимо разстройство по вина на Ц. К., като му предостави упражняването на родителските права, а на нея определи режим на лични отношения и издръжка, която да заплаща; да му предостави ползването на семейното жилище.
В отговор на предявения от ответника насрещен иск за развод Ц. К. оспорва изложеното в него. Навежда доводи за влошените им отношения поради проблеми в развиваната от тях търговска дейност. Отделно от това Ц. К. била подложена на системен груб физически и психически тормоз. Моли съдът да определи издръжка за децата – 100 лева за детето К. и 200 лева месечно за детето М.
Съдът, след като изслуша страните и обсъди събраните по делото доказателства, установи следното:
От събраните и относими към молбата доказателства се установява и не се спори между страните, че са сключили граждански брак на 17.05.1992 г. и че от брака си имат родени две деца – М. Й. К., роден на 18.12.1992 г. и К. Й. К., роден на 14.12.1997 г.
По време на брака си съпрузите са придобили право на собственост върху недвижим имот, представляващ ап. № 47, находящ се в гр. С., ул. „“ №, вх., ет. на жилищна сграда на ЖСК „Девети май“, състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня, санитарен възел, антре и три балкона, със застроена площ от кв. м. (съгласно нот. акт №, том рег. №, дело № г. на нотариус рег. № 0 на НК). Не се спори между страните, че имотът представлява тяхното семейно жилище.
В заключението на ДСП „С.“ се сочи, че и непълнолетният К. има изградена емоционална връзка и с двамата си родители, желае да се дистанцира от проблемите между тях, не фаворизира никой от родителите си, но предпочита да бъде отглеждан от своята майка. И двамата родители демонстрирали пред социалния работник познаване на нуждите и желанията на детето и стремеж да си удовлетворят. В интерес на детето било да остане да живее на обичайния си адрес, където може да разчита и на помощта на разширеното си семейство – дядо, баба и брат.
В о.с.з. на 12.04.2011 г. са изслушани страните Ц. К. и Й. К., които заявяват, че желаят да се грижат за децата, а в съдебно заседание на 11.05.2011 г. – и детето К., което заявява, че контактува и се разбира еднакво добре и с двамата си родители. Детето тренира плуване, като баща му го води и го връща у дома.
Относно отношенията между съпрузите и брачните провинения на всеки от тях са разпитани свидетели и на двете страни.
Други доказателства от значение за спора не бяха ангажирани.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът стигна до следните правни изводи:
Съдът намира, че действително бракът между Ц. С. К. и Й. В. К. е дълбоко и непоправимо разстроен и следва да бъде прекратен. Той е изчерпан от своето съдържание и неговото формално съществуване не е от полза както за страните, така и за обществото и малолетното дете. Между страните са изчерпани възможностите за постигане на компромис и взаимно разбирателство по основни за семейството въпроси. Налице е пълно отчуждение и липса на воля за съхраняване на сключения между тях граждански брак. Въпреки че живеят в едно жилище, отношенията им са напрегнати, не контактуват и в дома им е създадено напрежение, което се отразява отрицателно върху емоционалното състояние на непълнолетния К.
С оглед събраните доказателства съдът намира, че вина за разстройството на брака имат и двамата съпрузи. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установи, че те се карат непрекъснато, като скандалите всеки от съпрузите е причина и участник в разправии, включително пред външни за семейството хора. Св. П., работник в притежавания от страните магазин, разказва, че лично видяла Й. К. да хваща съпругата си за врата. От Ц. К. свидетелката знае, че тя обитава една от стаите в жилището заедно с децата си и спи на земята. Свидетелката лично е чувала К. да се обажда на майка си, за да споделя ежедневието си – къде ходи, какво прави, а Ц. от своя страна полага грижи за непълнолетното си дете, като непрекъснато поддържа контакт с него и упражнява контрол над действията му.
Свидетелят П. също е бил свидетел на скандали между страните, според него предизвикани от Ц. Твърди, че Й. бил грижовен баща, който се грижи и за двамата си сина.
Установява се, че никой от двамата съпрузи не е положил достатъчно усилия за нормализиране на отношенията. Увлечени в грижите по съвместната си търговска дейност съпрузите са пропуснали да се погрижат за запазване на топлината и уважението в отношенията си. Вместо това, всеки от тях е позволил брачната им връзка да се разпадне в резултат на отчуждение и нежелание за взаимно разбирателство.
Понастоящем брачната връзка между съпрузите е изпразнена от съдържание по вина и на двамата, поради което бракът следва да бъде прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен.
От събраните по делото доказателства се установи, че и двамата родители имат добри родителски качества и капацитет да отгледат и възпитат непълнолетното дете К. Не без значение е неговото желание да остане да живее с майка си. И от показанията на св. П. става ясно, че детето предпочита да споделя с майка си. Същото желание К. е изразил и пред социалния работник, провел разговор с него по повод изготвянето на социалния доклад. Ето защо съдът намира, че местоживеенето на детето след прекратяването на брака между родителите му следва да бъде при неговата майка.
Същевременно, бащата Й. К. също участва активно в грижите и възпитанието на детето К. Така създадената между баща и син връзка следва да бъде съхранена, като за бащата се запази възможността да се грижи за непълнолетния К., да полага също такива непосредствени грижи в неговото отглеждане и възпитание, каквито е полагал до момента. Обстоятелството, че отношенията между родителите на детето са нетърпими и това предполага разделното им живеене не може да се отразява неблагоприятно върху непълнолетното дете, в чийто интерес е да се запази създадената между него и всеки от родителите му връзка. Това може да се постигне като всеки от родителите продължи да се грижи за детето по начина, по който се е грижил и до момента и да упражнява родителските права в пълен обем. Освен че в конкретния случай това съдебно решение е продиктувано от висшия интерес на детето К. (§ 1, т.5 от ДР на ЗЗДт), това е и широко прилагана от съдилищата на държавите – членки на ЕС практика.
Ето защо съдът счита, че упражняването на родителските права по отношение на детето К. следва да бъде предоставено и на двамата родители, с възможност всеки от тях да участва във вземането на решения по важни за развитието и възпитанието на детето въпроси.
Интересът на детето налага семейното жилище, собственост и на двамата съпрузи, да се предостави за ползване на родителя, при когото К. ще живее, до навършване на пълнолетие на детето, като по този начин се запази обичайната му среда и създадения начин на живот. Й. К. следва да напусне жилището в едномесечен срок от влизане в сила на решението.
Тъй като К. ще живее при майка си и на нея се предоставя за ползване семейното жилище, на бащата Й. К. следва да се определи режим на лични отношения, съобразен с установената между него и детето К. връзка, за да се осигури възможност за пълноценно общуване и за участие на бащата в грижите за детето. За подходящ режим съдът счита всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, с преспиване, първата половина от зимната ваканция и втората половина от пролетната ваканция, както и 30 дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, както и на Коледа и на рождения ден на детето всяка четна календарна година и на Великден и на Нова година всяка нечетна календарна година, като бащата взима и връща К. от жилището в гр. С., ул. „“ №, вх., ет., ап..
Размерът на издръжката, дължима на К. следва да бъде съобразен с възрастта и нуждите му, липсата на имущество и доходи, от които да се издържа. Детето е в ученическа възраст и разходите му са свързани, освен с обичайно необходимите облекло, обувки, храна и учебни пособия, и с допълнителни социални и образователни дейности и посещения на извънкласни занимания. Настоящият състав взе предвид обстоятелството, че бащата Й. К. се намира в работоспособна възраст и може да поеме своята част от издръжката на детето К. По делото се събраха достатъчно доказателства, които обосновават възможност на бащата да заплаща издръжка от 100 лева. Задължението на бащата за издръжка произтича от обстоятелството, че К. ще живее при своята майка, която ще поема ежедневните му лични разходи и съответната част от разходите, свързани с издръжката на дома, който К. ще обитава – ток, вода, отопление и др.
На основание чл. 329, ал.1, изр.1 от ГПК, вр. чл. 6, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 50 лева, вносима от страните поравно, с оглед изхода на делото.
Й. К. дължи и държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 144 лева.
Тъй като и двамата съпрузи имат вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брак, разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА БРАКА, сключен между Й. В. К., ЕГН и Ц. С. К., ЕГН на г. в гр. С., за което е съставен акт за граждански брак №, като дълбоко и непоправимо разстроен.
ОБЯВЯВА, че вина за разстройството на брака имат и двамата съпрузи.
На основание чл. 59, ал.2, пр.1 от СК, ОПРЕДЕЛЯ МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на детето К. Й. К., ЕГН при неговата майка Ц. С. К., ЕГН.
На основание чл. 56, ал.5 от СК, ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в гр. С., ул. „“ №, вх. ет., ап. на Ц. С. К., ЕГН, до навършване на пълнолетие на К. Й. К. на г., като ОСЪЖДА Й. В. К., ЕГН да го напусне в едномесечен срок от влизане в сила на решението.
На основание чл. 59, ал.2, пр.2 от СК, ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение К. Й. К., ЕГН на родителите Й. В. К., ЕГН и Ц. С. К., ЕГН с право на бащата Й. В. К., ЕГН да вижда и взема детето К. от дома му в гр. С., ул. „“ №, вх., ет., ап. всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, с преспиване, първата половина от зимната ваканция и втората половина от пролетната ваканция, както и 30 дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, както и на Коледа и на рождения ден на детето всяка четна календарна година и на Великден и на Нова година всяка нечетна календарна година.
ОСЪЖДА, на основание чл. 59, ал.2 пр. посл. вр. чл. 143 от СК, Й. В. К., ЕГН да заплаща на детето К. Й. К., ЕГН, лично и със съгласието на неговата майка и законен представител месечна издръжка в размер на 100 (сто) лева, считано от влизане в сила на решението в частта за родителските права.
ОСЪЖДА, на основание чл. 329, ал.1, изр.1 от ГПК, вр. чл. 6, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, Й. В. К., ЕГН и Ц. С. К., ЕГН и двамата с адрес гр. С., ул. „“ №, вх., ет., ап. да заплатят по сметка на СРС окончателна държавна такса в размер на по 25 (двадесет и пет) лева, а Й. В. К. – и държавна такса в размер на 144 (сто четиридесет и четири) лева, върху присъдената издръжка.
ОТХВЪРЛЯ, на основание чл. 329, ал.1, изр.2 от ГПК, претенциите на Й. В. К. и Ц. С. К. за заплащане на сторените от тях разноски.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред СГС в двуседмичен срок от съобщението за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4. гр. С
РЕШЕНИЕ
№ ІІІ-82-
гр. С., 11.04.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
С. РАЙОНЕН СЪД, ІІІ ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 82-ри състав, в публично заседание на единадесети март през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: c
при секретаря Илиана Станева, като разгледа докладваното от председателя гр. дело № 1304/2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 530 и сл.ГПК, във връзка с чл. 59, ал.9 във връзка с чл. 51, ал.4 СК.
Образувано е въз основа на искова молба от К. Й. П., с ЕГН XXXX, с постоянен адрес: гр.С., ул.“О.“, № 31, ет.3, ап. 6 срещу Р. Я. Г., с ЕГН XXXX, с постоянен адрес: гр.С., ул.“О.“, № 31, ет.3, ап. 6 и настоящ адрес: гр.С., ул.“З.“, № 163А, ет.4, ап. 11, с правно основание чл. 59, ал.9, във връзка с чл. 51, ал.4 от СК за промяна на постановените мерки с решение № 218 от 31.10.2011 година на СРС, ІІІ ГО, 87 състав по гр.дело № 12504/2011 година относно упражняване на родителските права, режима на лични отношения и издръжката на роденото от прекратения брак на страните малолетно дете Д. К. П., с ЕГН XXXX.
В хода на производството страните са представили пред съда подписано от тях споразумение, в което са уредили отношенията си относно упражняване на родителските права, местоживеенето, режима на лични контакти на родителите с детето и издръжката.
С. районен съд, като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и споразумението между тях, намира от фактическа и правна страна следното:
Видно от представеното удостоверение за раждане № 090730 от 05.11.2009 година, издадено от Столична община, район „С.“ страните са родители на детето Д. К. П., роден на 30.10.2009 година.
Бракът между страните К. Й. П. и Р. Я. Г. е прекратен с развод по взаимно съгласие с решение № ІІІ-87-218 от 31.10.2011 година на СРС, 87 състав, постановено по гр.дело № 12504/2011 година, влязло в сила на същата дата, като упражняването на родителските права по отношение роденото от брака дете Д. К. П., съгласно утвърденото споразумение по чл. 51 от СК, е предоставено на майката Р. Я. Г., а на бащата К. Й. П., е определен режим на лични отношения, както следва: всяка първа неделя от месеца от 10 часа до 17 часа, като до навършване на 4-годишна възраст на детето посочения режим ще се осъществява в присъствието на майката. Бащата е осъден да заплаща месечна издръжка на детето чрез неговата майка и законен представител в размер на 100 лева месечно, считано от 01.10.2011 година.
Не се спори по делото, че през лятото на 2012 година страните са постигнали споразумение бащата да поеме грижите за малолетното дете поради отсъствие на майката от страната, свързано с участие в студентска обменна програма за срок от 6 месеца, като същата е замила на студентска бригада в САЩ и през 2013 година за пет месеца.
По делото е изготвен социален доклад от ДСП „С.“ с изх.№ ЗД-1/214 от 14.06.2013 година, в който се сочи че бащата притежава родителски капацитет и полаганите от него грижи за детето Д. са много добри. Жилището, в което се отглежда детето е собственост на ищеца К. П. и всички нужди на детето са задоволени като му е осигурена сигурна и спокойна семейна среда.
Изготвен е и социален доклад от ДСП „Възраждане“ изх.№ ЗД-11-297 от 08.11.2013 година, в който се сочи че майката е завършила висшето си образование семестриално, живее под наем, не работи и при необходимост може да разчита на помощта на майка си.
С оглед представеното по делото споразумение са изготвени допълнителни социални доклади от ДСП-„Възраждане“изх.№ ЗС-94ДД-21 от 28.02.2014 година и от ДСП- „С.“ изх.№ ЗД-11/57 от 05.03.2014 година, в които се сочи, че постигнатото споразумение е в интерес на детето Д. К. П.
Съгласно чл. 59, ал.9 СК „Ако обстоятелствата се изменят, съдът по молба на единия от родителите, по искане на Дирекция „Социално подпомагане“ или служебно може да измени постановените по-рано мерки и да определи нови“. Същевременно в нормата на чл. 59, ал.1 СК е предвидена възможност за родителите да решат по общо съгласие въпросите относно отглеждането и възпитанието на ненавършилите пълнолетие деца от брака в техен интерес, като е предвидено, че съда утвърждава споразумението по реда на чл. 49, ал.5 СК. По силата на чл. 123 от СК родителските права и задължения се упражняват в интерес на детето по общо съгласие от двамата родители заедно и поотделно като при развод следва да бъде осигурена и гарантирана възможността на детето да общува пълноценно с всеки от тях, от една страна и от друга – родителите имат равни права и задължения, независимо дали са в брак, съгласно чл. 122, ал.2 от СК.
След преценка по реда на чл. 49, ал.5 СК във връзка с чл. 51, ал.4 от СК съдът, приема, че представеното по делото споразумение не противоречи на закона и е в интерес на детето, поради което следва да бъде одобрено от съда.
По изложените мотиви С. районен съд, ІІІ ГО, 82 състав
Р Е Ш И:
Изменя установените мерки с Решение № ІІІ-87-218 от 31.10.2011 г. по гр.д.№ 12504/2011 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 87 състав, относно упражняване на родителските права, местоживеенето, режима на лични отношения и издръжката на детето Д. К. П. като
УТВЪРЖДАВА постигнатото споразумение по чл. 59, ал.1 СК във връзка с чл. 51, ал.4 СК между К. Й. П., с ЕГН XXXX, с постоянен адрес: гр.С., ул.“О.“, № 31, ет.3, ап. 6 срещу Р. Я. Г., с ЕГН XXXX, с постоянен адрес: гр.С., ул.“О.“, № 31, ет.3, ап. 6 и настоящ адрес: гр.С., ул.“З.“, № 163А, ет.4, ап. 11, както следва:
- Родителските права върху общото на страните дете Д. К. П., с ЕГН XXXX се предоставят за съвместно упражняване на двамата родители, както следва:
.1. От 1-о до 15-о число на всеки месец родителските права върху Д. К. П., с ЕГН XXXX ще се упражняват от бащата К. Й. П., с ЕГН XXXX, като в този период местоживеенето на детето ще бъде при бащата.
.2. От 16-о число до последния ден на всеки месец, родителските права върху Д. К. П., с ЕГН XXXX ще се упражняват от майката Р. Я. Г., с ЕГН XXXX, като в този период местоживеенето на детето ще бъде при майката.2. Всяка четна календарна година детето Д. К. П., с ЕГН XXXX ще прекарва Коледните празници с майката Р. Я. Г., а Новогодишните празници с бащата. Всяка нечетна календарна година детето ще прекарва Коледните празници с бащата, а Новогодишните празници с майката. При този режим през 2014 година детето ще бъде за Коледните празници с майката, а за Новогодишните празници с бащата.3. Всеки от родителите се задължава да осигурява задоволяване на всички необходими потребности на детето, в периода в който упражнява родителските права и детето е при него, както и да поема цялата му издръжка.3.1. Бащата К. Й. П., с ЕГН XXXX, се задължава да осигурява на детето Д. К. П., с ЕГН XXXX не по-малко от минималната издръжка, в размер на 85 лева, към датата на подписване на споразумението, за периода през който упражнява родителските права и детето живее при него.3.2. Р. Я. Г., с ЕГН XXXX се задължава да осигурява на детето Д. К. П., с ЕГН XXXX не по-малко от минималната издръжка, в размер на 85 лева, към датата на подписване на споразумението, за периода през който упражнява родителските права и детето живее при нея.4. Към датата на подписване на споразумението детето Д. К. П., с ЕГН XXXX, е с настоящ адрес: гр.С., ул.“О.“, № 31, ет.3, ап. 6.
Решението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
- Становище ТР 1-2016 от ФБОР:
До ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РБ
СТАНОВИЩЕ по тълкувателно дело № 1/2016
от Фондация «Бащи за отговорно родителство», със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. «Проф. Хр. Вакарелски» №12, регистрирана в ЦРЮЛНЦ под № 20100615001, представляна от Карло Луканов — Председател на управителния съвет.
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ,
УВАЖАЕМИ ВЪРХОВНИ СЪДИИ,
С разпореждане на председателя ВКС е образувано т. д. № 1/2016 г. по описа на ВКС, Гражданска колегия, за приемане на тълкувателно решение по следните въпроси:
- При какви ограничения, с оглед интересите на детето, съдът следва да разреши по реда на чл. 127а СК пътуването му в чужбина без съгласието на единия родител?
- Изключва ли разпоредбата на чл. 59, ал. 2 СК възможността родителските права да бъдат предоставени за упражняване съвместно на двамата родители?
Разпореждането е публикувано на сайта на ВКС – секция „Тълкувателни дела”. Във връзка с чл. 129, ал. 2 ЗСВ, който дава право на председателя на съда да покани по свое усмотрение и други юристи, молим да приемете за разглеждане становището изготвено от юридическия екип на фондацията. Модерните времена непрекъснато добавят нови изисквания в обема на понятието правова държава, това предполага участие на заинтересуваните страни при обсъждането и взимането на решения (Решение № 7 от 13.09.2006 г. на КС, по к. д. № 6/2006 г.).
Считаме, че като юридическо лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, сред чиито основни цели е гарантирането на равнопоставеността при упражняването на родителската отговорност, съвместно и поотделно от двамата родители спрямо децата им, бихме могли да допринесем със експертния потенциал на нашия правен екип за разрешаването на поставените въпроси в съответствие с принципите на най-добрия интерес на децата.
Становище на юридическия екип на фондация «Бащи за отговорно родителво»
За да се отговори на тези въпроси трябва да бъде определено, първо, какво включва понятието упражняване на родителски права, какви решения по отношение на детето родителят може да взима самостоятелно и как това се повлиява от присъждането на упражняването на родителските права на единия родител. На второ място трябва да се опредили какво се включва в понятието пътуване на детето, посещение на други държави за определен срок или трайно заселване в друга държава. На трето място да се отговори дали интересите на детето налагат да има ограничения за пътуването му в чужбина без съгласието на единия родител и какви да бъдат тези ограничения.
Упражняване на родителските права
Съдържанието на правата и задълженията е очертано по най-общ начин в разпоредбата на чл.125, ал.1 СК – правото и задължението на родителя да се грижи за физическото, умственото, нравственото и социалното развитие на детето, за неговото образование и за неговите лични и имуществени интереси. За упражняването на тези си права и изпълнението на тези си задължения съгласно чл.125, ал. 2 СК и чл.125, ал.3 СК родителят отглежда детето, формира възгледите му и осигурява образованието му съобразно възможностите си и в съответствие с нуждите и наклонностите на детето и с цел израстването му като самостоятелна и отговорна личност; няма право да използва насилие, както и методи на възпитание, които уронват достойнството на детето; осигурява постоянен надзор по отношение на малолетното си дете и подходящ контрол на поведението на непълнолетното дете.
Определение какво включва понятието упражняване на родителските права е дадено в ППВС №1 от 1974 г. – «Под упражнение на родителските права се разбира тяхното ежедневно осъществяване, както и действията по закрилата, защитата и представителството на децата.“ Там също така се казва, че: „По смисъла на закона представя се само упражняването на правата, защото задълженията на родителя, комуто не се предоставя упражнението на родителските права, се запазват и при развод.»
Следователно може да се направи извод, че правата на родителите не само правна възможност, чиято реализация зависи от волята на титуляра им, а едновременно са задължение тези права да бъдат упражнявани и то с нормативно предписаното им съдържание, само в интерес на детето.
Изключва ли разпоредбата на чл. 59, ал. 2 СК възможността родителските права да бъдат предоставени за упражняване съвместно на двамата родители?
На базата на ППВС №1 от 1974 г. прието при действието на СК от 1968 г., чл. 29 от който разпорежда съдът служебно да предостави упражнението на родителските права на единия от съпрузите, от теорията и практикат се приема, че прекратяването на брака прави практически невъзможно съвместното упражняване на родителските права, че «съвместните решения и дейтсвия стават неосъществими както технически, така и психологически». Това може и да е било вярно преди 40 и повече години, когато е приемано въпросното постановление. Разводите тогава са били много по-малко и са били крайно решение за двойката, предвид негативните нагласи в обществото към разведените. При развод по исков ред задължително се е търсила вина, което допълнително е влошавало и без това лошите отношения между развеждащите се. Изисквало се е доказване на дълбоко разстройство на брака и се е приемало, че «обикновените конфликти и недоразумения между съпрузите, временните разстройства предизвикани от преходни причини, а тъй също и необмисленото и необосновано желание у единия или у двамата съпрузи да се прекрати бракът не са достатъчни за допускане на развода» (Постановление № 1 от 1957 г., пленум на ВС). Това не е в сила в наши дни. Според статистиката през последните 10 години, всеки втори брак завършва с развод, вече близо 60% от децата се раждат въобще без брак, на развода или раздялата не се гледа като на нещо необичайно. Това позволява на хората да запазят много по-нормални отношения след развода или раздялата и съответно да бъдат в състояние да вземат съгласувани решения за децата си. Често причините за раздялата не са свързани с децата и съответно няма пречка грижите относно тях да продължават да се осъществяват и от двамата родители
Българската правната доктрина още при действието на отменените СК, макар и като изключение, допуска възможността за съвместно упражняване на родителските права – Ненова, Л. Семейно право на Република България. С: Софи-Р, 1994 г., с.637: «Липсва обаче принципна пречка за едновременното упражняване на родителските правомощия, тъй като и двамата родители ги запазват и след развода.».
По този въпрос уредбата на новия СК съществено се различава от тази в предишните СК. Разпоредбата на чл. 59, ал. 1 СК 09 позволява да се направи извод, че при споразумение между родителите няма пречка те да продължат да упражняват родителските права съвместно.
Разпоредбата на чл. 59, ал. 2 изисква, ако не се постигне споразумение между родителите, съдът служебно да постанови на кого от тях се предоставя упражняването на родителските права. Изключва ли това възможността правата да бъдат предоставени и на двамата? Абсолютно ли е изискването правата да бъдат предоставени на един от родителите? Ал. 7 на същия член позволява да направим извода, че това изискване не е абсолютно. Макар и като изключение, ако интереса на децата го изисква, съдът може да постанови те да живеят при баба и дядо, други роднини, приемно семейство или в специализирана институция. Т.е. законодателят дава три възможни решения относно упражняването на родителските правомощия – заедно от двамата родители, само единия от тях или трето лице/иституция, различно от родител. От тук може да се направи извод, че изискването упражняването на правата да бъде предоставено на единия родител не е абсолютно и ако е в интерес на децата упражняването на родителските права може да бъде предоставено и на дватата родители.
Важни и ежедневни решения
Какви решения родителят, комуто е присъдено упражняването на родителските права, може да взима самостоятелно? Този въпрос няма ясен отговор, нито в теорията, нито в практиката. Според теорията «Родителят на когото не е поверено детето, не е лишен от родителски права, нито освободен от родителски задължения. А предпочетеният родител не става изключителен притежател на същите» Л. Ненова, Сем. Право, стр. 405.
В чл. 85 от Закона за лицата и семейството е бил заложен принципът, който не е възпроизведен в последващите кодекси, че родителските права и задължения се упражняват от двамата родители само «през траенето на брака». В слеващите СК от 1968 и 1985 съответният текст гласи: «Родителските права и задължения се упражняват от двамата родители заедно и поотделно». Съгласно чл. 123, ал. 1 СК 09, родителските права и задължения се упражняват от двамата родители заедно и поотделно по общо съгласие и в интерес на детето. Обективното българско право предвижда родителски права и задължения, които двамата родители са длъжни да упражняват само съвместно, и това не се повлиява от развода или раздялата на родителите, като законът презумира, че такъв е интересът на детето. В тази група попадат някои от най-важните решения за детето като: издаване на паспорт на дете според чл. 23 на Правилника за издаване на българските лични документи, промяна на името на дете по Закона за гражданската регистрация, съгласие за осиновяне, пътуване на дете в чужбина и най-важното местоживеенето на детето.
От това може да се направи извода, че законодателят, макар и не последователно и докрай, все повече възприема принципът, че най-важните решения за детето трябва да бъдат взимани съвместно и от двамата родители, независимо от развода или раздялата.
В правото на ЕО, определение на терминът „право на упражняване на родителски права“ е даден в Регламент (ЕО) № 2201/2003, от 27 ноември 2003 г. «Относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност» и то гласи: «терминът „право на упражняване на родителски права“ включва правата и задълженията за полагане на грижа за личността на детето, и по специално на правото да се определи мястото на пребиваване на детето». Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета дава също и легално определение на споделените родителски права: «Приема се, че родителските права се упражняват съвместно, когато по силата на решение, или поради действието на закона единият носител на родителската отговорност не може да вземе решение за мястото на пребиваване на детето без съгласието на другия носител на родителската отговорност.»
В действащия СК местоживеенето на детето се разделя от упражняването на родителските права и задължения. Диференциацията е проведена във всички значими за разглежданите отношения разпоредби – чл.51, ал.1; чл.59, ал.2; чл.70; чл.127, ал.2; чл.128, ал.2; чл.134 СК и други.
Следователно в действащата нормативна уредба не е възпроизведено безусловното изискване на предходните СК и ЗЛС за концентрация и на местоживеенето и на упражняването на родителските права единствено у единия от родителите. От новото разрешение на закона може да се направи извод, че законодателят допуска съвместното упражняване на родителските права. Григорова, С. Практически проблеми на новия Семеен кодекс. С.: Сиби, 2011 г., с.85: «Разграничаването на тези два въпроса показва, че не е задължително и метоживеенето, и родителските права да са концентрирани само у единия родител.» Съществува също така виждането, че разделянето на местоживеенето на детето и упражняването на родителските права е направено с цел определянето на местоживеенето на детето винаги да става по общо съгласие на родителите. Вж. Тодорова В. Семейните отношения в променящия се свят. С. С.304: «Ето защо в хипотеза на еднолично упражняване на родителските права след развод родителят, при когото детето живее, не може еднолично да променя местоживеенето на детето.» Такова мнение се застъпва и в редица решения на ВКС – «Детето не следва родителя, комуто са предоставени родителските права. Този родител може да взема по отношение на детето самостоятелно само тези решения, които според закона не е необходимо да бъдат взети от двамата родители, а съобразно разпоредбата на чл. 127 ал.1 СК решението за местоживеенето на детето трябва да бъде взето от двамата родители.» – Р. № 234 от 30.05.2012. ІV г.о. по гр.д. N 1580/2011 г и Р. № 225 от12.06.2013г. ІV г.о. по гр.д. № 1259/2012.
От горното логично следва, че според определението на Регламент (ЕО) № 2201/2003, освен ако родителят не е лишен от родителски права по смисъла на СК, в общия случай имаме съвместно упражняване на тези права.
Следователно разпоредбата на чл. 59, ал. 2 СК не може да изключи възможността родителските права да бъдат предоставени за упражняване съвместно на двамата родители дори и при спор между родителите. С оглед най-добрия интерес на детето и на събраните по делото доказателства, при равен родителски капацитет, няма пречка съдът да постанови съвместно упражняване на родителските права.
Още повече това важи в случаите на постигнато споразумение между родителите, което съдът утвърждава с оглед два критерия – да не противоречи на закона и да защитава интереса на детето. При споразумение за съвместно упражняване на родителските права след раздялата са налице и двете условия. На практика по отношение на детето се запазва положението от преди раздялата.
Необходимо е да се направи ново тълкувание на понятието упражняване на родителските права. Това дадено в ППВС № 1 от 74 г. вече не съответства на разпоредбите на новия СК, на концепцията за най-добър интерес на детето и на приложимото международно законодателство.
Относимо международно законодателство
В Решение от 10.02.2015 г., по делото Пенчеви срещу България, Европейският съд по правата на човека прави анализ на относимите международни актове, свързани с концепцията за „най-добър интерес на детето“ – Декларацията за правата на детето от 20 ноември 1959 г., Конвенцията на ООН за правата на детето, Насоките за определяне висшите интереси на детето, издадени от Върховния комисариат на ООН за бежанците през 2008 г., Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, Хартата на основните права на Европейския съюз, Хагската конвенция от 25 октомври 1980 г. за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, Общите коментари на Комитета по правата на човека на ООН, към Международния пакт за граждански и политически права.
Когато е приемано ППВС № 1 от 74 г. България не е била страна по много от изброените конвенции. Според чл. 18 ал. 1. На Конвенцията за правата на детето на ООН (КПД), Държавите – страни по конвенцията, полагат всички усилия за осигуряване признаването на принципа, съгласно който двамата родители носят обща отговорност за отглеждането и развитието на детето. Според Ръководство за прилагане на КПД на Комитета по правата на детето на ООН текстовете на чл. 7 (правото на детето да познава и да бъде отглеждано от родителите си) и чл. 18, налагат извода че, освен ако не е доказано противното, трайното и продължаващо участие на двамата родители в живота на детето, дори и след развод или раздяла, отговаря на неговите висши интереси. Същото гласи и чл. 16, ал. 1, т. «г» от Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените: «еднакви права и задължения на мъжете и жените като родители независимо от тяхното семейно положение по въпроси, засягащи техните деца. Във всички случаи интересите на децата са преобладаващи».
Всичко това изисква концепцията за упражняване на родителските права заложена в постановлението да бъде преразгледана и осъвременена, да бъдат разделени ежедневните въпроси от важните.
Концепция за „най-добър интерес на детето“
Концепцията за най-добър интерес на детето произтича от Декларацията за правата на детето приета от ООН на 20 ноември 1959, която се казва следното:
“Детето ще се ползва със специална защита и на него ще му бъдат предоставени възможности и улеснения, чрез закона и чрез други средства, които да му позволят да се развива физически, умствено, морално, духовно, и социално по здравословен и нормален начин в условията на свобода и достойнство. При приемането на законите за тази цел, най-добрия интерес на детето ще има първостепенно значение.”
Терминът е използван отново през 1989г. в Чл. 3 § 1 от Конвенцията за правата на детето (Ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. – ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г. В сила от 3.07.1991 г.):
„Във всичките си действия засягащи децата, независимо дали са предприети от публични или частни социални благотворителни институции, съдилища, административни или законодателни тела, най-добрия интерес на детето трябва да бъде първостепенно съображение.”
Комитетът по правата на детето в съответствие със своите правомощия приема т. нар. Общи коментари по приложението на Конвенцията за правата на детето. На своята Шестдесет и втора сесия в Женева проведена от 14 януари – 1 февруари 2013 г. Комитета по правата на детето прие Общ коментар № 14 (2013) наречен Най – добрия интерес на детето – първостепенно съображение. Текста на този Общ коментар №14 може да бъде намерен на български в сайта на Държавната агенция за закрила на детето и в българския сайт на УНИЦЕФ.
Комитетът подчертава, че най-добрите интереси на детето са трипластово понятие:
На първо място най – добрият интерес на детето е материално субективно право – правото на детето най – добрите му интереси да бъдат оценявани и вземани под внимание като първостепенно съображение при обсъждане на различни интереси с оглед достигане на решение по разглеждания въпрос, както и гаранцията, че това право ще бъде изпълнено винаги, когато трябва да се вземе решение по отношение на дете. Член 3, параграф 1 създава иманентно задължение за държавите, прилага се директно (автоматично изпълняемо) и позволява позоваване на тази разпоредба пред съда.
Второто проявление на най – добрия интерес на детето е в качеството му на основен тълкувателен правен принцип: Ако разпоредба позволява повече от едно тълкуване, следва да се избере това тълкуване, което най – ефективно обслужва най – добрите интереси на детето. Правата, прогласени в Конвенцията и факултативните протоколи към нея, съставляват рамката за тълкуване.
Третото проявление на най – добрия интерес на детето е като процесуално правило: Винаги, когато трябва да се вземе решение, което ще засегне конкретно дете, процесът на вземане на това решение трябва да включва предварителна оценка на възможното въздействие (положително или отрицателно) на решението върху съответното дете. Оценката и определянето на най – добрите интереси на детето изискват процесуални гаранции. Освен това, в мотивите на решението трябва да показват, че това право изрично е взето под внимание.
Пътуване на дете в чужбина без съгласието на единия родител
Въпросът с извеждането на дете извън страната има няколко аспекта:
– извеждане на постоянно местожителство извън страната
– краткосрочно пътуване с родителя на когото са предоставени родителските права
– краткосрочно пътуване с родителя на когото не са предоставени родителските права
– краткосрочно пътуване на детето без родителите
Във всички тези случаи принципа за най-добрия интерес на детето изисква предварителна оценка на възможното въздействие (положително или отрицателно) на решението върху съответното дете. В съответствие с този принцип при определението за най-добърия интерес в съответвие с определението дадено в Закона за закрила на детето (§ 1, т.5 ДР) трябва да се отчете опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена и последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата.
Промяната на местожителството на детето, дори в рамките на страната, е сериозна промяна на обстоятелствата и е свързана с голям стрес за детето. Нарушават се връзките на детето не само с другия родетел, но и с разширеното му семейство, променя се изцяло средата му, съученици, приятели, познатата му обстановка. И според досега съществуващата практика на ВС, извеждането на детето извън страната е повод за ново разглеждане на мерките относно родителските права и личните отношения. Р. № 3120 от 28.12.1970; Р. № 96 от 29.12.1975 и Р. № 3444 ОТ 26.11.1981
Тъй като съдебните производства, свързани със спорове по глава ІХ от СК`09 г. (упражняването на родителски права по отношение на детето, определяне на режим на лични отношения между родител и дете, определяне на мерки за лични отношения на детето с неговите дядо и баба и др.) представляват спорна съдебна администрация, и решенията, с които приключват тези производства не се ползват със сила на пресъдено нещо, а подлежат на изменение при промяна на обстоятелствата, заявеното желание на родител да изведе детето трайно в друга страна би трябвало винаги да е съпроводено с ново обсъждане на мерките по упражняването на родителските права, ако няма съгласие между родителите. В тези случаи съдът прилага разпоредбата на 59, ал. 9, предл. трето СК.
По същите причини оценка на интереса на детето да пътува трябва да бъде направена и при заявено искане за пътуване с детето с туристическа цел или друго краткосрочно пътуване.
Съвместимост на ограниченията за пътуване с правата на детето и с КРБ
В свое Решение №2 от 31.03.2011 Конституционния съд на РБ се произнася отностно ограниченията на конституционно право на гражданите свободно да напускат пределите на страната. КС приема, че това право е неотменимо, без да е абсолютно (чл. 57, ал. 1 и 3 от Конституцията). То може да бъде ограничавано, но само при спазване на условията по чл. 35, ал. 1, изр. 2 от Конституцията – ограничението да е установено със закон и да е насочено към адекватна, пропорционална защита на конституционно признати ценности като националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на други граждани. Според КС допустимостта на ограниченията зависи от отговорите на два въпроса: първия – дали поначало законодателната цел, обусловила приемането на ограничителните мерки, е легитимна от гледната точка на основния закон на страната, и втория – дали въведеното ограничение е наложително, подходящо и съразмерно правно средство за постигане на визирания от Конституцията резултат в условията на демократичното общество, което балансирано трябва да защитава правата и свободите на всички свои членове.
КС приема, че ограниченията за свободно напускане на страната са допустими от гледна точка на предназначението им да защитават правата и свободите на други граждани, но трябва да бъдат съобразени с принципа за пропорционалност.
В този смисъл се произнася и ЕСПЧ в цитираното дело Пенчеви срещу България – «това изискване като такова не изглежда да налага неразумно или непропорционално ограничение на правото на жалбоподателите на семеен живот, имайки предвид, че държавата е призвана да гарантира справедлив баланс между конкуриращи се интереси – тези на детето, на двамата родители, както и на обществения ред.» Съдът, също така, приема, че в случая намесата на държавата преследва легитимната цел на защита на правата на другите и е „необходима в едно демократично общество“ по смисъла на чл. 8, § 2 от Конвенцията. «Това означава да се определи дали когато се прави баланс между конкуриращи се интереси, властите вземат под внимание висшите интереси на детето в рамките на свободата на преценка, предоставена на държавата по тези въпроси».
Интереса на детето и правото на лични отношения.
Според чл. 124, ал. 2 от СК`09 – «детето има право на лични отношения с родителите си», също и според КПД правото на детето на лични отнония с отсъстващия родител е едно от фундаменталните му права. Тук има сблъсък на правата – правото на свободно движение на родителя, комуто е присъдено упражняването на родителските права, правото на детето и правото на родителя с право на лични отношения. Всяка промяна на статуквото води до ограничаване на правата на една или друга страна. Ако правото на детето да подържа лични отношения и с двамата си родители се постави на първо място, както изисква концепцията за най-добрия интерес на детето, вече не става въпрос за колизия между правото на родителя да избере местоживеенето си и правото на другия родител на лични отношения, а за колизия между права на самото дете.
От всичко това следва, че налагането на ограничения за пътуване на детето с единия родител без съгласието на другия съответства изцяло на най-добрия интерес на детето.
Съвместимост на ограниченията за пътуване с правата на детето и с международните договори и конвенции.
Ограниченията, които поставя КПД за ограничаване на правото на детето да пътува са: «предписаните от закона и които са необходими за защита на националната сигурност, обществения ред, общественото здраве или морал или правата и свободите на други лица и които са съвместими с другите права, признати в тази конвенция»
На първо място стои правото на самото дете да поддържа лични отношения с отсъстващия родител и със разширеното си семейство, и съответно правата на родителя и на семейството, които биха били нарушени.
Чл 5 на Конвенцията за правата на детето – Държавите – участнички ще зачитат отговорностите, правата и задълженията на родителите или, където е необходимо, на членовете на по-голямото семейство.
След като Конвенцията признава правото на лични отношения, като фундаментално право на детето, следва, че преместването му нарушава правата му и трябва да бъдат преценени последствията за него и за родителите. След като има спор между родителите съдът е този който трябва да прецени интереса на детето.
На второ място самата КПД ( чл.11 ал. 1. Държавите – страни по конвенцията, предприемат мерки за борба с незаконното прехвърляне и невръщане на деца от чужбина.), както и Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, призовават държавите да вземат мерки за предотватяването на отвличанията и гарантирането на защита на правото на лични отношения, да взимат мерки и да се борят с неправомерното извеждане или задържане извън тяхната юрисдикция на деца, да осигурят откриването и връщането на тези деца, както и да предприемат действия спрямо децата, които са отвлечени от други страни, но се намират под тяхна юрисдикция да бъдат върнати там, от където са отвлечени.
Наръчникът за изготвяне на доклади за правата на човека от 1997 г. посочва, че децата могат да бъдат похитени от един от своите родители, и обикновено не им се разрешава да се завърнат в къщи, дори когато е налице решение за упражняване на родителските права, местоживеенето на детето, както и за правата на посещение на родителя, с когото детето вече не живее. При това положение често детето се възпрепятства напълно от достъп до родителя, с когото е живяло, или с когото детето е имало пряк и редовен контакт и лични връзки (виж чл. 9, т. 3 и чл. 10, т. 2). Това показва колко важно е спазването на висшите интереси на детето и осигуряването, като общо правило, и двамата родители да продължават да поемат отговорностите си за възпитанието и развитието на детето, дори след развод или раздяла.
Ограниченията за напускане на страната са в съответсвие с препоръките на Постоянното бюро на Хагската конференция и 4-тата Среща на специалната комисия на страните. Според тези препоръки държавите трябва да насърчават законодателството намаляващо риска от отвличане.
Приема се, че е в интерес на детето и е по-добре, да се предотврати незаконното му преместване в друга държава, чрез инструментите на вътрешното право, отколкото да се разчита на международното право за неговото връщане след това. (случаят с децата от Асеновград е красноречиво доказателство за това)
Препоръките включват:
– изискване децата да имат отделен документ за пътуване;
– за издаването на такъв документ да се изисква съгласието и на двамата родители;
– изискване при всяко пътуване да се предоставя доказателство за съгласието и на двамата родители;
– криминализация на отвличането и на опита за отвличане на дете.
При какви ограничения съдът следва да разрешава пътувания на детето без съгласието на единия родител?
Изискването да се прави оценка на «въздействието върху детето заложена в КПД и ЗЗДт прави нежелателно даването от съда на разрешение за неограниченото извършване на пътувания в чужбина без съгласието на единия родител. За да може да бъде направена оценка на интереса на детето от дадено пътуване е необходимо да има най-малкото конкретност по цел, време и място. Няма как тази оценка да бъде направена абстрактно. Необходимо е също да се вземат предвид и характеристиките на конкретното дете, както изисква определението за най-добър интерес на детето дадено в § 1, т.5 ДР на ЗЗДт.
Трябва да се преценява конкретния интерес на детето от пътуването. Не всяко пътуване, мотивирано от «запознаване с куртурата на други страни и народи» е в такъв интерес. При липса на съгласие между родителите, следва да има конкретна причина – обучение, участие в куртурни или спротни мероприятия, гостуване при роднини. Следва и да се изискват доказателства относно условията, при които ще пребивава детето в чужбина, кой ще осъществява контрола над него, как ще се справя в чуждоезикова среда и др. подобни.
Изцяло в този дух е и цитираното решение на ЕСПЧ по делото Пенчеви срещу България. От мотивите на решението може да се направи изводът, че пътуванията на детето с единия родител подлежат на ограничения, но съдът за всеки контретен случай следва да проучи дали има реален и конкретен риск за детето, ако то пътува с родителя си в чужбина. При тази преценка съдът тряба да се позовавава на елементи от психологическо, емоционално, материално или медицинско естество.
В своето Решение № 14 от 04.11.2014 г. по к.д. № 12/2014 г. Конституционния съд указва изискванията за съразмерност на едно ограничение – то трябва да бъде подходящото, възможно най-мекото и същевременно достатъчно ефективно средство за постигане на конституционно оправдана цел.
Може да се направи извод, че възприетите от практиката ограничения за пътуването на детето с единия родител, а именно:
- Съдът не може да разреши на ненавършилото пълнолетие дете неограничено извършване на пътувания в чужбина и
- Съдът може да разреши конкретни пътувания за определен период от време и до определени държави или неограничен брой пътувания през определен период от време, но също до определени държави
съответстват на най-добрите интереси на детето, преследват легитимна цел и не се явяват прекомерни. Проблемът не е в самите ограничения, а в начина на прилагането им. Както ЕСПЧ посочва в своето решение: «анализът на най-висшия интерес на детето трябва да е достатъчно задълбочен, подходът да не е формалистичен и съдилищата да разглеждат исканията в хода на производството пред тях с бързината, изисквана от обстоятелствата в такива случаи.»
Макар че все още не е част от вътрешното ни законодателство, биха могли да бъдат използвани и някои от защитните мерки и гаранции предвидени в Конвенцията на Съвета на Европа относно контактите с деца от 2003 г. Тези защитни мерки и гаранции имат за цел както осигуряване на изпълнението на решението относно личните отношения, така и връщането на детето след осъществяване на контакта в мястото, където обичайно живее или осуетяване на неправомерното му преместване. Конвенцията е подписана от България и предстои да бъде ратифицирана. В Националната стратегия за детето 2008-2018 г., приета от Народното събрание в изпълнение на чл.1, ал. 3 от Закона за закрила на детето, като приоритет, е предвидено да се предприеме ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа относно контактите с деца от 2003 г. и се осигури нейното прилагане чрез вътрешното право, включително и чрез развиване на системата от гаранции за осъществяване на контактите от деца, предложени от Конвенцията. Част от тези защитни мерки са намерили място в чл. 59, ал. 8 на действащия СК.
а. Защитните мерки и гаранциите за осигуряване изпълнение на решението, могат да включват:
– надзор при осъществяване на личните отношения;
– задължение да се поемат разходите за пътуването и настаняването на детето и ако е необходимо на лице, придружаващо детето;
– внасяне на гаранция от лицето, при което детето обичайно живее, с цел да се гарантира, че лицето желаещо да осъществи лични отношения, не е възпрепятствано при осъществяването им;
– налагане на глоба на лицето, при което детето обичайно живее, в случай на неизпълнение на решението относно личните отношения.
б. Защитните мерки и гаранциите за осигуряване на връщането на детето или за предотвратяване на неправомерно преместване могат да включват:
– предаването на паспорт или друг документ за самоличност и когато е необходимо – документ, посочващ, че лицето, което иска осъществяване на личните отношения е уведомило компетентния консулски орган относно такова предаване за времето на осъществяване на личните отношения;
– финансови гаранции;
– имуществени обезпечения;
– обещания и задължения, поети от страните пред съда;
– задължение на лицето, с което се осъществяват личните отношения, да се явява заедно с детето периодично пред компетентните органи, като органите за закрила на детето или полицейските органи, в мястото където се осъществяват личните отношения;
– задължение на лицето, което иска осъществяване на личните отношения, да представи документ, издаден от държавата, където ще бъдат осъществени личните отношения, с който се признава и декларира, че подлежи на изпълнение решението за упражняване на родителските права или решението за лични отношения или и двете, преди да бъде постановено решението за личните отношения или преди осъществяването им;
– определяне на условия във връзка с мястото, където личните отношения ще бъдат осъществени и ако е възможно, регистриране в национална или международна информационна система на забрана за напускане на детето на територията на държавата, където се осъществяват личните отношения.
в. Всички защитни мерки и гаранции трябва да бъдат в писмена форма или да бъдат удостоверени писмено и да съставляват част от решението относно личните отношения или утвърденото споразумение.
г. Ако защитните мерки или гаранции ще се реализират в друга държава, съд определя такива защитни мерки или гаранции, каквито са възможни за изпълнение в тази държава.
С уважение:
гр. София
Председател на УС: ………………………..
/Карло Луканов/
Юридиски екип: ………………………………..
/адв. Иглика Иванова/
P.S. Благодаря на Карло Луканов за предоставената информация. Тази статия е широко отворена за допълнения – с цел информирани избори за доброто на всички!
Оставете коментар