Немедиация

Един филм, който препоръчвам по най-малко две причини:

защото е по действителен случай, показващ важността на истинската медия и разследваща журналистика за разкриването на толкова опасно нещо като мащабното блудство с деца.

Ива Дойчинова го каза много добре: „Зная, че за много хора темата „журналисти правят разследване срещу свещеници, злоупотребявали с деца“ е извън границата на комфорта. Spotlight обаче, е филм за проглеждане. Преди малко повече от 10 години и най-вероятно сега се случва нещо измеримо с това, че само в един американски щат стотици свещеници злоупотребяват с хиляди деца, които вярват в дядо Коледа. Само една реплика от филма ви цитирам: „Ако цяло село е отговорно за гледането на едно дете, то и цялото село е отговорно, когато злоупотребяват с него“. И тъй като не става дума само за минало време, и само за подобни случаи, покривани от църквата – този филм заслужава адмирации. Ако за разследването на ‘Бостън Глоуб’ малко се знае днес в България и по света, то филмът прави този случай мащабен повод за размисъл и внимание в действията и бездействията ни. Spotlight е филмът на годината според критиците, присъединявам своето човешко мнение също.“

защото в сюжета му има нагледен пример за това какво не е медиация.

Думата „медиация“ се чува веднъж в средата на филма – като оправдание от един адвокат, част от група, превърнали блудството с деца в доходоносен бизнес. Това, зад което адвокатът се опита да се скрие, не е медиация. И, разбира се, интелигентните журналисти веднага усетиха фалша и го разкриха пред обществото. И то, с важната помощ на един друг адвокат, с друга настройка – на съзнателен професионалист, етичен, смел и всеотдаен.

Какво не е медиация?

Не е медиация договарянето от адвокатите на едната и другата страна, вместо тях.

Медиация е срещата и договарянето на взаимно-изгодно споразумение от самите страни, с помощта на трето неутрално лице. *чл. 2 и следващите от Закона за медиацията

Подходът на медиацията е холистичен, гъвкав, интер-дисциплинарен. Има много допирателни с близки практики и приветства всички като добре дошли. Всеки може да я опитва и прилага – официално или неофициално, като любител. А от оразличаването й има ползи, които обожавам – пълният покой къде си и къде не си в този момент и опознаването на финните нюанси.

И един от българските примери за немедиация, споделен наскоро:

„Адвокатът ми по дело за издръжка ми предложи медиация, за да разбера по-късно, че се бил договорил с другата страна да плати половината от сумата/не се знае кой какво е платил/, защото бил забелязал, че другата страна няма адвокат и в един момент аз се чудех моя адвокат, мой ли е всъщност. Той твърди, че бил медиирал, защото така било по-добре за всички? И на въпросът ми чии интереси защитава, се скри зад медиация, която никога не е договарял с мен. Мина време и благодарение на Катина, видях какво означава истинската медиация. Така, че интересен е дебатът. Докато се усетиш и вече може да е опорочено.“ – коментар на Радостина под Отворено писмо за правосъзнанието.

Забелязвам, че да се внимава не вреди. Казвам го първо на себе си и се проверявам. Защото така се чувствам в покой и, защото съзнавам, че ‘безплатен обяд няма’.