Имам си една мечта.
Съдът да е съд в смисъл на ‘утроба’, в която може се развие ново същество.
Още от рождество, от детската градина и училище, още от университета, хората да се тренират на медиация, а не на съдене. Защото медиацията е най-близо до естествената справедливост и естествените вселенски закони. Едва след нея идват формалните човешки закони, за чието прилагане се грижат съдиите.
За да се случи това, е нужно еволюиране на правосъзнанието и на човешката съдебна и oбразователна система. Съдът да не съди, а да съдържа, да е съд, в който се вливат човещината и светостта. И знам точно какъв е тонът и пулсът на това, как се ражда и расте…
И ми става забавно, малко смешно и малко тъжно, като чуя, че съдии, които по цял ден съдят, са решили заедно с това да бъдат и медиатори. Не с цел да опитат, да се включат и подкрепят, да споделят, а да им е част от работата на съдии. Чудя се: как човек, в ценностната система, на когото е вградено съденето и отсъждането и му плащат, за да ги прави, може да бъде и медиатор? (т.е. несъдещ, дори и в „други случаи, които не са му разпределени като съдия”). Разумна мисъл ли е това, чистосърдечна ли е, отговорна ли е?…
(Не говоря за случаите, в които пенсионирани, уважавани и ерудирани съдии развиват и надграждат пътя си, ставайки медиатори. Това е прекрасен естествен процес.)
Има една идея сред няколко млади и амбициозни български съдии – да стават и медиатори в „свободното си работно време“. И перфектно аргументират фактически колко полезно ще е за медиацията да е харесвана и рекламирана от самите съдии, като цитират и прецеденти. То за всичко има по някой прецедент. И Монсанто е прецедент…
Обаче, медиацията сработва там, където съдиите си знаят мястото, адвокатите си знаят мястото и насочват хората към медиация ПРЕДИ и ИЗВЪН съдебната система, отвъд Темида. Затова и медиацията по дефиниция е подход за извънсъдебно разрешаване на спорове.
Но всеки може да се пробва за всичко – свят широк, избор свободен! Между другото, познавам и прокурор, на когото му се иска да е едновременно и медиатор. Хем иска да обвинява и видимо му идва отвътре това, хем му се иска да не обвинява. Хем иска да хапва от този хляб, хем и от другия. Едно такова И:) (а, може би, това е тихият шепот на вътрешния му повик за лична трансформация?). Засега „законът не му позволява” да го направи за другите, преди да го е направил в себе си, но кой знае, човешките закони са в ръцете на управляващите.
Много харесвам любопитството към медиацията и почти у всеки човек виждам искра отвътре, която го привлича към този и подобни подходи. Досега не ми се е случвало някой да дойде да опита и да не ми е казал: Ето това е, искам още от това партньорско общуване в живота си! И тази искра е велика – точно тя е двигател на прогреса ни. Но тя е едно, а друго е да се смесват противоречащи си идеи и да се „разпростира власт” – което, всъщност не е ли и кървящата в момента болест на съдебната система?… Животът показва, че можем с всичко да експериментираме, но изцелението не става без много честност със себе си, много любов и малко скромност. Та да видим:)
И ще дойде и това време. За мен то е сега и е все по-заедно. Избрах да застана отговорно и професионално като медиатор, а не като съдия. И уважавам наличната система – всичко, с което разполагаме, задоволява различни нужди и приносът на всеки в общата картина е еднакво значим. Затова и съвсем спокойно в трансформиращата медиция подкрепям хората да изцелят вътрешния си съд. И чудесно ни се получава. За всекиго – каквото търси и що е избрал.
От време на време участвам с удоволствие в международни обучения и форуми на съдии, на които им е интересна медиацията и я подкрепят. Има даже такава европейска асоциация на съдиите за медиация. Прекрасна е тази искра и нека е!
Медиацията е ИЗВЪНсъдебно спогодяване, а медиаторът е неутрален – неповлиян и от гледната точка на формалния закон (какъвто съдията не е). За медиатора е полезно да има юридически познания, но е опасно и нерядко срещано да е професионално обременен. Познавам много съдии по цял свят, които са прекрасни съдии – справедливи и въплъщаващи в решенията си върховенството на човешкия закон – и прекрасно насочват към медиация за наистина работещи решения, заедно за добруването на хората. Не познавам нито един активен съдия, който да е и прекрасен медиатор. (говоря за позицията, а не за професията) Това просто няма да е медиация.
Медиацията в момента е пепеляшката на съдебната система, но не е нейна проститутка. И аз съм тук, не, за да се боря, а просто да медиирам и да кажа от време на време: Мили ми хора, спокойни бъдете, всичко опитайте, последствията понесете и свободно изберете! ♥
ваш партньор, Катина Клявкова,
медиатор (юрист и психолог)
Свързани статии: Медиаторът не е…; Как да изберем медиатор; Медиация – що е то.
Оставете коментар