Промени в Закона за медиацията. Задължителна медиация по някои съдебни спорове

Промените включват главно въвеждане на задължително препращане (към първа среща по) медиация от съдилищата към страните-участници по 6 вида дела, преди започване на съдебния процес, както и включване на възможността, съда по своя преценка да задължава страни за решаване на спора чрез медиация по други 12 вида дела.

Съдът ЗАДЪЛЖАВА страните да участват в първа среща в процедура по медиация, когато е предявен иск или до съда е отправено искане за:

1. разпределяне на ползването на съсобствена вещ по чл. 32, ал. 2 от Закона за собствеността;

2. парични вземания, произтичащи от съсобственост по чл. 30, ал. 3 и чл. 31, ал. 2 от Закона за собствеността;

3. делба по чл. 34 от Закона за собствеността – в производството по извършване на делбата

4. изпълнение на задължения на собствениците, ползвателите или обитателите на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост по чл. 6 от Закона за управление на етажната собственост, за възстановяване на направени от отделен собственик разходи за ремонт на общи части на сградата по чл. 48, ал. 7 от Закона за управление на етажната собственост, както и за отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание или на незаконосъобразен акт на управителния съвет (управителя) на етажната собственост по чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от Закона за управление на етажната собственост;

5. изплащане на стойността на дружествен дял при прекратяване на участие в дружество с ограничена отговорност по чл. 125, ал. 3 от Търговския закон;

6. отговорност на управител или на контрольор на дружество с ограничена отговорност за причинени на дружеството вреди по чл. 142, ал. 3 и чл. 145 от Търговския закон.

Съдът МОЖЕ да задължи страните да участват в процедура по медиация, когато е предявен иск или до съда е отправено искане за:

1. развод по чл. 49 от Семейния кодекс;

2. разрешаване на спорове относно упражняването на родителските права, местоживеенето на детето, личните отношения с детето и издръжката му по чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс;

3. изменение на мерките, свързани с упражняването на родителските права, местоживеенето на детето, личните отношения с детето и издръжката му по чл. 51, ал. 4 и чл. 59, ал. 9 от Семейния кодекс;

4. разрешаване на разногласия по повод упражняване на родителските права и задължения по чл. 123, ал. 2 от Семейния кодекс;

5. определяне на мерки за лични отношения с бабата и дядото по чл. 128 от Семейния кодекс;

6. издръжка;

7. парично или непарично вземане, произтичащо от договор, едностранна сделка, непозволено увреждане, неоснователно обогатяване или водене на чужда работа без пълномощие с цена на иска до 25 000 лева;

8. съществуване, прекратяване, унищожаване или разваляне на договор или на едностранна сделка или за сключване на окончателен договор с цена на иска до 25 000 лева;

9. собственост и други вещни права върху имот или за нарушено владение;

10. възнаграждения или обезщетения, произтичащи от трудови правоотношения, както и за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна и за възстановяване на предишната работа;

11. защита на членствени права в търговско дружество по чл. 71 от Търговския закон или за отмяна на решение на общото събрание на дружеството по чл. 74 от Търговския закон, както и искове но чл. 58, ал. 1 от Закона за кооперациите и по чл. 25, ал. 4 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел;

12. защита на права на интелектуална собственост по Закона за авторското право и сродните му права, Закона за патентите и регистрацията на полезните модели, Закона за марките и географските означения, Закона за промишления дизайн, Закона за топологията на интегралните схеми и Закона за закрила на новите сортове растения и породи животни.

Т.е. при подаване на иск по Семейния кодекс съдът ще има изцяло преценката дали да задължи страните да участват в процедура по медиация. А именно споровете, свързани с развода-спорове за родителски права, местоживеене на децата, мерки за осъществяване на личен контакт, издръжка и т.н. Първоначално това беше мислено като част от задължителната медиация, а сега ще бъде изцяло по преценка на съдията. Тази промяна беше направена в последния момент и според множество специалисти не е добре обмислена.

!!! ПРЕДИ подаване на иск обаче, гражданите ще могат да ползват извънсъдебна доброволна медиация по всички семейни въпроси, както досега.

Включително по спорни въпроси, по които е изрично предвидена или изключена задължителната медиация в случаи на нежелателното развитие на спора им по пътя на съдебното производство. И това е основният смисъл, заложен в Закона за медиация и в принципите на правовата държава – навременно (на ранен етап) и цялостно разрешаване на споровете.

NB! Тук е важно да се разбере, че

възможността за провеждане на медиация, в който и да е етап от развитие на спора, НЕ Е ограничение в правото на страните на достъп до правосъдие. 

Напротив, това е компетентно съдействие за истинско и трайно разрешаване на споровете чрез добре структурирана комуникация в сътрудничество между всички специалисти (адвокати, психолози, педагози, социални служители и т.н.).

СЛЕД подаване на иск в съда би трябвало гражданите отново да могат да използват извънсъдебна медиация и други извънсъдебни способи за разрешаване на спорове и при постигане на споразумение / спогодба – да внесат ги внесат за одобрение от съда.

В случаите на домашно насилие е опасно да бъдат задължени страните по висящи дела да участват в процедура по медиация, тъй като това може да се постави в риск една от тях. Доброволната медиация обаче, в тези случаи може да бъде много успешна в сътрудничество с нужните конкретни специалисти и институции, както показва личната ми практика на трансформиращ медиатор.

*** Един добър трансформиращ медиатор може да създаде защитена и катализираща среда за изцеление както на пострадалия, така и на насилника – като съзнателни човешки същества и партньори. Това показва моят професионален и житейски опит в съвместна работа с най-добрите специалисти.

По смисъла на Закона за медиация НЕ Е необходимо медиаторите задължително да са юристи. За повечето юристи да встъпят в ролята на медиатор е изключително трудна задача, за която не са подготвени нито с обучение, нито с талант, нито с успешен опит. Ако това изискване бъде поставено само за медиаторите в съдебните центрове, според мен е твърде вероятно да бъде „самоубийство“ за успеваемостта на осъществяваната там медиация. Също така подлежи на тълкуване пред Конституционния съд като нецелесъобразно и дискриминационно. Това обаче, няма да ограничи по никакъв начин извънсъдебната медиация и медиатори. Така че, спокойно, колеги медиатори от всички професионални области!