Любопитни новини за медиацията от: ЕС, Кения, Ирландия, Великобритания, Гамбия, Нова Зеландия, Бангладеш, Канада, Бразилия…
„А-консултации стартира „за да разгледа опасенията, които са възникнали в Европа в резултат на експоненциалното нарастване на множество различни форми на алтернативно разрешаване на спорове“.
Статията, озаглавена „Връзката между формалните и неформалните общности: съдилищата и алтернативното разрешаване на спорове“, е съвместен проект с Института по европейско право и Европейската мрежа на съдебните съвети (последната, председателствана от сър Джефри Вос, канцлер на на Върховния Съд).
Фокусът в Консултацията е за това как взаимодействието между съдилищата и алтернативните способи за разрешаване на спорове (АРС) работи в Европа. Тя търси мнения за това дали идентифицираните проблеми могат да бъдат решени чрез разработване на отчети за най-добри практики или модели, които да бъдат следвани както от съдилищата, така и от доставчиците на АРС, когато преценяват каква процедура за разрешаване на спора трябва да бъдат приложена в конкретния случай.
Взаимодействието между съдилищата и процедурите за АРС е, разбира се, ключов въпрос, обсъждан по-глобално на продължаващите серии на световната конференция GPC, и ще бъде интересно да се види как данните и коментарите, генерирани от нея (след последния случай в Лондон през юли 2017 г.) се сравняват с изводите от това допитване (окончателният доклад, на което е планиран за края на 2017 г.).
Макар да признава безспорните предимства на препращането на спорове от съдебни системи към ADR, докладът определя редица „възприети или реални проблеми“, които трябва да се имат предвид, когато са налице множество различни системи за разрешаване на спорове на разположение.
Те включват тези, при които:
- има риск за спорещите да се откаже достъп до правосъдие и /или
- такива, при които страните нямат достъп до адекватна правна консултация, както и
- риск от неусвояване на АРС в някои юрисдикции поради тяхното изцяло доброволно естество или необходима грижа за осигуряване на качеството, както и
- риск от недостатъчно разбиране у страните и участниците в съдебния процес, за характера и последиците от процедурите на АРС, които са им препоръчани (или наложени).“
NB! коментар на медиатора:
На интересуващите се от медиацията в България, бих искала да обърна внимание, че точка 3 и 4 са особено пренебрегнати и актуални у нас в момента – в Центровете към съдилищата, където често:
а) действат доброволци без опит, без устойчива професионална мотивация и без задължителния навсякъде по света стаж с подкрепа на успешни ментори, и
б) препращането от съдебна зала към медиация в сградата на съда, често е възприето от страните като начин да „трупат точки пред съдията“ или като наложено (част от съдебното дело).
Причините за силно потискащото влияние на тези фактори са и в специфичната ни народопсихология. Но по-важното е, че това води до изкривяване какво е медиацията и я поставя в неправилен контекст, на който някои медиатори решават да не обръщат внимание и в резултат споразуменията са про-форма и нетрайни, а на всеотдайните медиатори им коства неимоверни усилия да променят контекста.
Отворена съм да споделя още свои практически наблюдения по темата, както и предложения за решения.
Следва продължение…
Оставете коментар