„Уважавайте реалностите, в които вярват другите хора и факта, че те може да не разбират вашата; но не се съобразявайте с чуждия мироглед, ако това означава да жертвате собственото си съответствие с това, което сте в действителност. Запознайте се с тях там, където са, за да може да има любяща, потенциално ценна обща основа за обмен. И в същото време, бъдете наясно дали вашето собствено съответствие с вашата душа се поддържа, докато се срещате с хора в тяхната честота и светоглед.“ – Бентино Масаро
„Не позволявайте на това, което нямате, да ви отнеме това, което имате.“ – Менис Юсри
В своята книга „Третата алтернатива“, Стивън Кови представя своите съвети за справяне с предизвикателства в различни сфери на живота и начините за решаване на най-задълбочени спорове. Ето откъс от нея – част от процедура по медиация, описана в частта „Правото и тоягата на говорещия“:
“Спомням си един случай на медиация, при който адвокатите и на двете страни ми казаха:
– Те са толкова далеч един от друг, че наистина не си представяме как ще стесним пропастта.
Единственото нещо, по-здраво стиснато от устните им, бяха портмонетата. Историята беше до болка позната: двама бизнес партньори, бивши първи приятели, впоследствие непреклонни врагове, които се чудеха как да си навредят. Питах се колко ли бизнес са изгубили, колко възможности са пропуснали, колко пари са пропилели, прахосвайки време и енергия да се борят един с друг. Рядко съм виждал случай, при който нито едната страна да няма надмощие. И двамата се бяха подковали с купища факти и аргументи. Но едно ми беше ясно: нито единият не разбираше истински позицията на другия. И двамата толкова се бяха съсредоточили Върху желанието да изложат своята версия за фактите, че оставаха слепи за аргументите на другия.
По едно време се обърнах към адвокатите и ги попитах:
– И двамата ли разбирате позицията на другия?
– Да – отговори уверено единият. Другият обаче, замълча за кратко и после каза:
– Знам какво твърдят, но всъщност не разбирам основните им пpeзумпции. В този момент, образно казано, им връчих Тоягата на говорещия*. Следващото ми условие беше да направят обрат, какъвто никога не бяха преживявали.
Обясних, че защитниците им ще имат възможност да говорят, но преди да могат да приведат доводи в подкрепа на собствената си позиция, ще трябва да изразят позицията на другия така, че той да остане удовлетворен. С други думи, исках да аргументират позицията на опонента си.
На адвоката на ответника му трябваха три опита, докато успее да предаде удовлетворително позицията на ищеца. След това беше ред на ищеца; там бяха нужни два опита. След това се случи нещо много интересно. Ответникът вече не държеше ръцете си скръстени пред гърдите, а строгото му и сериозно изражение изчезна. Той погледна ищеца и го попита:
– Брад, това ли е твоята позиция?
– Да, в общи линии.
– Мислех си, че…
Адвокатите седнаха и се отпуснаха на столовете си, а клиентите им започнаха диалог, който бяха прекъснали преди повече от две години, откакто се съдеха.
Накрая постигнаха споразумение, което беше привлекателно и ползотворно и за двамата. Най-важното обаче беше, че взаимното им уважение, което се беше изпарило напълно, отново се завърна. Знаех, че ако това дело стигнеше до съд, едната страна щеше да спечели всичко, а другата щеше да си тръгне с празни ръце и сериозни разноски. Така работи системата. И двамата щяха да похарчат цели състояния за процеса, което на практика щеше да означава, че и печелещият губи. Сега, вместо да се бият до горчивата развръзка, двете страни стигнаха до мирно, доброволно споразумение, за каквото не бяха и помисляли. И това се случи, защото духът, скрит в Тоягата на говорещия, им откри пътя към помирението.“
(*Тоягата на говорещия, древна традиция на северноамериканските индианци и символ на мирното общуване. Никой не може да прекъсва този, който държи Тоягата, докато той не се почувства чут и разбран.)“
„Човек не бива да бърза в своите заключения. Като види звезда, растение, животно или човек, той може да се спре пред тях внимателно, със свещен трепет, да чуе нещо ново от тях.“ – Петър Дънов
„Призив за възвръщане на енергията. Призовавам цялата си енергия обратно към себе си. Освобождавам се от необходимостта другите да ме виждат по определен начин. Освобождавам другите хора от очакването да виждат мен по точно определен начин. Вече НЕ съм на разположение енергийно, емоционално или умствено, за да приемам какво мислят за мен, от какво се нуждаят или какво чувстват другите, и им се доверявам, че са способни сами да чувстват чувствата си, да мислят мислите си и да отговарят за нуждите си. Вярвам, че съм господар на своя свят и по този начин поемам пълната отговорност да зачитам себе си, вижданията си и нуждите на тялото си. Вече НЕ танцувам танца на угодничеството. Моята енергия, моето тяло, моите емоции, моите граници, моята радост, моето изцеление, моите избори – всичко това е моя отговорност и аз приемам тази отговорност с уважение и почит. Вярвам, че и другите са способни да се справят и излекуват, без да ги спасявам или да им угаждам. Доверявам се на собствената си способност да НЕ търпя това което не искам и не предпочитам, включително когато другите имат тревоги, налагат ми проекции или искат да им дам повече, отколкото мога. Доверявам се на своята независимост и взаимозависимост и мога да избирам кой, какво и как да използва енергията ми в този момент и във всеки следващ. Доверявам се на Висшето си аз, че мога да се вслушам във вибрациите в мен и около мен и да правя своите избори след чутото и усетено. Доверявам се на себе си, че ще се възстановя, дори и след като „сбъркам“ и, че всичко, през което преминавам е за мое добро. Отворен съм за уроците си и да живея най-добрата версия на себе си. Почитам това и за всяко друго същество. Призовавам обратно енергията си от всеки, който я държи в плен и пускам чуждата енергия, закачена за мен, обратно при собственика ѝ. Това е моята СВОБОДА.“- автор неизвестен
„Ние трябва да се запитаме: Кой съм аз? Кой съм аз? Отново и отново. Докато не постигнете такова състояние, когато никой няма да може да открадне вашата усмивка.“ – Шри Шри Рави Шанкар
„Любовта е като безценно растение. Не можеш просто да я приемеш и да я оставиш на шкафа. Трябва да я поливаш, да се грижиш за нея, да я подхранваш.“ – Джон Ленън
„Да познавате собствения си мрак е най-добрият метод за справяне с тъмнината на другите хора. Именно това ще ви помогне да проникнете тайните на човешката душа. В противен случай всичко си остава хитър мисловен трик, състоящ се от празни думи и водещ до празни приказки.“ – Карл Юнг
„Светлината влезе в раната и я затвори. В мен прозрачно е като сълза. Вървях из мрачни коридори, сега се къпя в утринна роса.“ – Диана Павлова
„С ускоряването на планетарните промени ще се породят различни драми, които ще искат да ви засмучат. Направете крачка назад, наблюдавайте ги отстрани и знайте, че те принадлежат на хората около вас. Всяка негативност, която се проектира към вас от друг човек, извира от болката в собствения му свят. Обстоятелствата не са нищо повече от повод тази болка да излезе на повърхността и да се прояви. Така че не се оставяйте да бъдете засмукани в чуждата болка и не позволявайте да се превърнете в нечия емоционална боксова круша, като учтиво устоявате границите си. Останете верни на независимия си дух и всичко ще бъде наред. Тези неща се случват, защото краят на пътя към компресията е място за среща, това е мястото, където Душата ни трябва да се срещне с нашия Дух-пътник.“ – Джордж Кавасилас
„Личната истина не се ражда в спора, а в душата, в много дълбоко мълчание. Насаме.“- Петър Дънов
„Всяка истинска способност за помощ започва със смирение пред този, комуто искам да помогна и затова трябва да съзнавам, че желанието да помагам не е желание да властвам, а желание да служа.“ – д-р Владимир Сотиров
„Мила Майко Земя, ВСЯКА СУТРИН, КОГАТО СЕ СЪБУДЯ, ти ми предлагаш 24 напълно нови часа, за да те обичам и да се наслаждавам на твоята красота. Всяка чудотворна форма на живот – бистрото езеро, зеленият бор, розовият облак, покритият със сняг връх на планината, ухайната гора, белият жерав, златният елен и необикновената гъсеница – всички те са родени от теб. Също както и всеки блестящ математик, всеки изкусен художник и талантлив архитект. Когато погледна дълбоко в теб, виждам, че ти си най-великият математик, най-изкусният майстор и най-талантливият от всички архитекти. Един обикновен клон с черешов цвят, черупката на охлюв, крилото на прилеп – всички те свидетелстват за тази удивителна истина. Моето съкровено желание, мила Майко, е да живея така, че да се пробудя за всяко твое чудо и да се храня с твоята красота. Ценя дълбоко твоята безкрайна съзидателна сила и се усмихвам на този дар на живота.“ – из “Любовни писма до Земята“ от Тик Нят Хан
„Научи се да приемаш. Това не означава да се примиряваш, а просто да не губиш енергия за ситуации, които не можеш да промениш, като гребеш наобратно срещу спокойствието на своя ден.“ – Далай Лама
„Един от дълбоките проблеми в образованието, който трябва да ви безпокои като родител, е ограничената идея за интелигентност, която се е просмукала в училищната култура. Постиженията в образованието все още в голяма степен се базират на ограничената концепция за академичните способности и на тенденцията да се бърка това с интелигентността като цяло. (…) Академичните способности са важни, но с тях не се изчерпва интелигентността. Ако беше така, човешката култура би била съвсем не толкова интересна. Когато образованието оперира с ограничена идея за способности, всички други способности може да останат неоткрити. Вашето дете може да има много таланти и интереси, които не се признават в училището, а вие, вашето дете и училището да стигнете до заключението, че то не е много умно, докато истинският проблем е колко ограничено се дефинира „умен“. След като приемем, че всички наши деца са интелигентни по различен начин, можем да видим, че пред тях има много различни пътища за реализация, а не само един.“ – Сър Кен Робинсън, Лу Ароника, „Вие, Вашето дете и училището“
„Истинското решение на даден проблем или ситуация се измерва с факта, че сте предприели някакво ново действие. Ако няма действие, ако няма движение, то тогава вие нищо не сте решили.“ – Тони Робинс
„Болестта е състояние на човека, което сочи, че неговото съзнание вече не е в ред, или в хармония. Тази загуба на вътрешно равновесие се проявява в тялото като симптом. Така симптомът се явява сигнал и носител на информация, понеже с проявяването си прекъсва досегашният поток на живота ни и ни принуждава да му отделим внимание. Симптомът ни сигнализира, че като хора, като духовни създания, сме болни, т.е. че равновесието на душевните ни сили е нарушено. Симптомът ни информира, че нещо ни липсва. „Какво ви липсва?“ – питали някога пациентите, но те отговаряли винаги, сочейки това, което имат: „Имам болки.“ Днес лекарите питат: „Какво ви има?“ При по-внимателно вглеждане теза два противоположни въпроса „Какво ви липсва?“ и „Какво ви има?“ разкриват много неща. И двата се отнасят за болен човек. На болният винаги му липсва нещо и то се отнася до съзнанието му – ако нищо не му липсваше, той щеше да бъде здрав, т.е. съвършен. Но ако нещо му липсва, за да бъде здрав, тогава той е нездрав, или болен. Това болестно състояние се проявява в тялото като симптом, който човек има. Значи това, което човек има, е свидетелство, че нещо липсва. Липсва осъзнаване, затова е налице и симптомът.“- из „Болестта като път“, Торвалд Детлефсен, д-р Рюдригер Далке
„В едно изследване група медицински сестри трябвало да водят дневник на настроенията си, конфликтите в работата и емоционалния климат на целия екип. Дневниците, обхващащи период от три седмици, показват, че доброто или лошото настроение на една медицинска сестра във всеки от дните може до голяма степен да се предскаже по настроението на другите сестри от екипа. Странното е, че това емоционално заразяване е налице дори когато въпросното настроение няма нищо общо с работата и въпреки факта, че сестрите прекарват заедно само по няколко часа на ден. С течение на времето заразните настроения могат да обхванат цялата организация и да повлияят на общата атмосфера на работното място. Друго изследване допуска, че дори само видът на един стресиран човек може да повиши стреса на наблюдаващия. Участниците в изследването, скрити зад огледално стъкло, наблюдават непознат, който решава сложни аритметични задачи и е подложен на напрегнато интервю. Изследователите установяват значително отделяне на кортизол при близо една трета от наблюдаващите.“ – Сюзън Дейвид, „Емоционална пластичност“
“Ако се чувствате жертва, която няма никаква сила да промени ситуацията, то това доказва, че у вас има нещо, на което не сте още готови да погледнете. Затова ще останете жертва толкова, колкото е необходимо, за да се настрадате така, че в края на краищата да приемете решението да видите гредата в окото си.” – Ким Майкълс
„Важен фактор, който може да е причина за проблеми в общуването, е времето. Ще го разделим условно на външно и вътрешно. Външното време е обикновеното време – часовете, дните. То е физическо, количествено и обективно. За разлика от него вътрешното време е психологическо, качествено и субективно. Днес основно живеем във външното време и постоянно бързаме за нещо и за някъде. Но за да може да установим отношения с друго живо същество, трябва да имаме необходимото свободно вътрешно време. Вътрешното време означава да се намираме в контакт със себе си. Да сме в състояние без стрес и напрежение, защото стресът е фактор, отнемащ от вътрешното ни време. Когато сме под стрес, дори да имаме външно време – количество свободни часове, липсва качеството, защото в мислите си сме някъде другаде – я в миналото, я в бъдещето. В такъв момент се намираме в сферата на менталните сценарии, а не в настоящия момент. В това състояние не можем да осъществим автентично и пълноценно общуване с друг човек.“ – Енвер Измайлов
„Силата е да останеш в постоянното приемане на това, че всичко е наред , да минеш отвъд точката, в която вярваш, че нещо е сгрешено, че не е наред. В тази вяра е силата – да не знаем и да не се преструваме, че знаем, а просто да се опрем на смелостта да вярваме. И да се отпуснем в нея.“ – Аиша Селем
Един началник на затвор често ходел при един Гуру-учител в неговия ашрам и го молел: – „Моля те, вземи ме в твоя ашрам.“ – „Не“ След време… – “Моля те, вземи ме в твоя ашрам.“ -„Не“ Защо всеки път ми отказваш? Кажи ми причината! Гуруто въздъхнал дълбоко и рекъл: -„Направи от твоя затвор ашрам.“ – притча
„Какво е усещането? Вземете чувство на негодувание. Всеки от нас има определена представа за света и как, например, мама трябва да се държи с мен така… А мама се държи така, както смята, че е правилно. Някъде тези две представи – моята и тази на мама – съвпадат, но някъде не съвпадат и колкото повече реалното не съвпадат с очакваното, толкова по-силена е реакцията на негодувание, която получавам. Мозъкът генерира отговор, се нарича „негодувание“. Възмущението е енергията, която се разпределя за промяна на вашите мисловни модели и / или вашите действия във връзка с мама. В такива случаи можете да кажете на мама: „Мамо, моля те, прости ми, съжалявам.“ – Дмитрий Троцкий
„Не се плаши къде ще те отведе пътят. Вместо това се съсредоточи върху първата крачка. Това е най- трудната част и именно за нея носиш отговорност. Веднъж направиш ли първата стъпка, нека всичко следва естествения си ход, а останалото ще се нареди само. Не се носи по течението. Самият ти бъди течение.“ деветнайсетото правило от Правилата на любовта в книгата „Любов“ на Елиф Шафак
„Безсмислено е да дискутираш (продължително) неща от реалност, която не предпочиташ.“- Башар
„Майка ми веднъж ми каза, че травмата е като „Властелинът на пръстените.“ Преминаваме през това лудо, променящо живота нещо, което почти ни убива и това нещо по дефиниция не може да бъде разбрано от някой, който не е преминал през него. Разбира се, хората могат да съчувстват, но никога няма да разберат и най -вероятно ще очакват да се отървем от скръбта си бързо. Но травмата не работи така. Някои късметлии са като Сам. Те могат да се приберат директно вкъщи, да се оженят, да имат цял куп бебета и да подхванат градинарството си точно там, където са го оставили, доволни и способни да забравят всичко и да изживеят тихо дните си. Много хора обаче са като Фродо и не се прибират у дома същия човек, който са били, когато са тръгнали и всичко е по -трудно от всякога. Старите рани жилят. Пизракът на един пръстен още е там и отговорността тежи. Те вече не се вписват у дома, затова се качват на лодка и отплават към Безсмъртния Запад, за да търсят нещо като мир, който може да дойде само отвътре. Фродовците не могат да се справят и повечето от нас са като тях, когато започнем пътя на изцеление. Но ако преодолеем желанието да се скрием или да се озлобим, можем да станем като Пипин и Мери. Те никога не пренебрегват случилото се с тях, а са податливи и възприемчиви към промяна. Те стават лидери и велики разказвачи, успяват да превърнат целия този страх, гняв и скръб в разкази, на които другите се наслаждават и от които се поучават, уменията, научени в битка, прилагат за доброто на другите. Те дават шанс на случилото се с тях да ги трансформира и успяват да укрепят вътрешния си свят, носят го като броня и го употребяват в своя полза. Нашата травма ни превръща в пазители. Страданието укрепва кожата ни и омекотява сърцата ни и ако се научим да живеем с призраците на това, което са ни сторили, може би ще успеем да спасим другите от същата съдба.“ – С.Т.Гибсън
„Често хората ми споделят как с мъжа или жена си имат проблем и по никакъв начин не могат да се разберат, сякаш никой не чува другия. Аз не знам китайски. Ако китаец се опита да говори с мен, няма да го разбера. Аз ли съм виновен за това? Виновни ли са китайците? Това проблем ли е изобщо? Не, не и не. Ако по някаква причина ми трябва да знам китайски, ще се запиша на езиков курс и ще го науча. Има език на сърцето, взаимоотношенията, общуването, който не познаваме. Това проблем ли е? Не, това не е проблем. Просто трябва да започнем да изучаваме този език. Както не можем да научим китайски за 15 минути, така е невъзможно изведнъж да научим езика на отношенията. Но може да започнем да го учим, помнейки че това е процес, който отнема време.“ – Дмитрий Троцки
„Най-доброто в живота си достигаме не чрез бурните външни пориви, а чрез тихата вътрешна работа над себе си и душата ни.“ – Лев Толстой
„Дистанцията от твоята болка, от твоята скръб, от необгрижените ти рани, е дистанцията от твоя партньор.” – Стивън и Оливия Левайн
„Вали, гърми… пече… студ, мраз, хубаво, прекрасно… тежко и болезнено… Ден след ден, все чудесни дни!“ – будистка поговорка
„Някой, който говори грубо с нас, може би точно по-този начин са говорили преди с него като дете, да кажем баща му алкохолик. Когато видим и разберем причините, може да започнем да се освобождаваме от гнева си. Не казвам,че някой, който ни напада злобно, не трябва да се държи прилично. Но важното е първо да се погрижим за семената на негативност в нас самите. След това, ако някой се нуждае от помощ или дисциплина, ние ще действаме от състрадание, а не от гняв или желание да отмъстим. Ако истински успеем да разберем страданието на друг човек, ние бихме действали по начин, който ще му помогне да преодолее страданието и объркването си, и това ще е от помощ за всички ни.“ – Тик Нят Хан От “Peace is Every Step”
„… и сега, когато страда човешкото, Божественото в теб расте и така Бог си строи мост към теб.“ – Петър Дънов
Оставете коментар