Крачка напред в двойката

Интимна двойка в 15-годишно съвместно съжителство.

Обърнаха се към мен насърчени от приятели и след препоръка от уста на уста – осъзнавайки, че са „зациклили“, „като в сън на кръстопът“.

Малко история. След първите 5 години от любовното им партньорство, следващите 7 години те опитвали да станат родители. Жената преминала през серия от много изтощителни процедури без мечтания резултат.

В един момент спрели – да опитват и да си говорят. Просто оставили нещата на самотек, всеки затворен в своето работно ежедневие и използващ часовете у дома за сън и пасивна почивка.

След като дойдоха при мен и споделиха в дълбоки индивидуални срещи своите потребности, трудности и интереси, те се отпуснаха в уязвимата си и изконна човечност. И усетиха смисъл и сили да си заговорят по нов начин – откровено докрай.

Оказа се, че през цялото това време са си говорили много малко (и не за най-важните неща) – още от самото начало на връзката си. Било заради личните си психични профили и затвърждаващите ги по-затворени професии (IT програмист и счетоводител), било защото никъде не са се учили колко е важно това и как да го направят добре.

Стана ясно, че мъжът просто стои в летаргия, с бегла мисъл, че в някой момент може да намери друга жена, с която да създаде семейство. Искаше да стане баща, но се раздвояваше между обичта си към настоящата си партньорка и усещането за привързаност, навик и удобство с нея.

Стана ясно, че жената е била готова да стане майка с този любим мъж още на 3-тата година от партньорството им, но направила безмълвен компромис с неговото темпо, за да бъде той инициатор на обвързване. После се случило така, че неусетно навлязла в ранна менопауза. След години усилия в един момент се изтощила и сама взела решение да спре с опитите. Веднъж пробвали да говорят за това, но и двамата предпазливо щадяли чувствата на другия, не заели как да се изразят безопасно и същевременно, не искали да изгубят вложените години в тази любов.

Стана ясно, че и двамата имат доста голям „неразопакован багаж“ в умовете и сърцата си, включително във връзките им с родителите, кармичните партньори, личните сенки и предците.

Събуди ги един аха-момент на осъзнаване, че годините текат и промяната в нова посока няма как да стане от само-себе-си. Правото на лично щастие и уважението към реалността (нуждата и избора си и тези на другия) се надигнаха в гърдите им и преляха навън. Те се отвориха да потърсят активно, в откровен диалог, следваща крачка напред.

За по-добра яснота и видимост откъм голямата картина, провокирани от моите въпроси, те решиха да привлекат и неконвенционални (за светогледа им до момента) гледни точки в картината – на психотерапевти, регресионисти, констелатори и родови терапевти, алтернативни лечители и други. Пред очите им се осветиха невидяни свързаности и перспективи, останали скрити до този момент и, които окрилиха и смириха душите им.

Решения и път напред. Решиха да се разделят, да се пуснат един-друг. С обич, прошка, благодарност и приемане. Това изискваше време и не стана безболезнено, но се случи много по-бързо и по-леко, отколкото предполагаха – за 6 месеца и с чистосърдечно сътрудничество. И с още една красива финална среща. Не след дълго мъжът, който твърдеше, че „няма свободни свестни жени на този свят“ намери нова партньорка, с която създаде щастливо семейство с две деца. Жената също се намери като по чудо с мъжа на мечтите си, който беше разведен и с дете от първи брак. Това решение беше тяхното специално – проверено и сработило за тях. В немалко други случаи съм свидетел как двойки избираха да останат заедно, но по нов начин, който ги кара да се чувстват по-добре и по-зряло, обогатено и надградено. С чудеса, които се разлистват в собствените им ръце.

И двамата в крайна сметка, поеха напред по пътя си в хармония с вътрешните си потребности. И с взаимен благослов.

Времеемкост – 7 срещи (по две индивидуални и 3 общи). Ангажиментът помежду ни бе с основния пакет за медиация.