🙂
Ехей, мили хора, ех, че хубаво! Как тече, тече… все по-добре и по-добре.
Първо. Знаете ме, че от количество без качество не се впечатлявам. И днес, на медиатора в мен му е приятно впечатлено, защото сътворихме 900-тното win-win споразумение. ЗаЕдно. И го наричам една от добрите за всички ни новини, защото повечето от тези съ-творци на договори по лек и здравословен начин, са в България. :)♡
Радвам се. Радвам се заедно с всеки, избиращ да договаря със самочувствие и уважение, едновременно със себе си и с друго същество. И е удоволствие голямо да партнирам на хора с тази настройка – в съзнателната работа със себе си и един с друг. И то, с готовност за сътрудничество, с намерение да е най-доброто за всички. И то, в ключови ситуации, когато знайното се проверява, прилага, избистря в обмен, препрограмира и утвърждава. А още повече прозорци и перспективи се разкриват и посяват…
Това е, чувствам благодарност от сърцето на сърцата си към всеки един партньор в пътешествието живот… Namaste! ♡ И осъзнавам, че нещата се подреждат така, защото изследвам, избирам, обичам и живея партньорските взаимоотношения във всяка област на живота си. Много, много благини открих в пътуването, в самото животворно случване… И подушвам безкрайно многото, които ни чакат нататък. Тя, любовта, винаги е стигнала там преди нас и ни придружава по пътя 🙂
Второ. Днес пак ме потърсиха за медиация превантивно – за „спокоен оазис“, за проверка на използваните модели без натиск; за „неутрална зона“ в ситуацията, с непредубеден и освежаващ диалог, а не само като „отряд за бързо здравословно комуникиране“!
И наблюдавам с интерес, че подходи като медиацията започват да се ползват още при първите знаци за нужда, разминаване, преход. Преди да е налице проблем, нажежен спор, свършен факт. И това е и у нас, по мой опит. Случило се е надграждане чрез общите ни усилия, всеки в своята област! Медиацията също допринася за нашето добруване – тя е реален пример за равностоен и отворен диалог по конкретни, актуални и наболели теми. Тя предлага различна перспектива към темата, заедно с красотата на доброволното участие на личността от нейния център и с уважение към личното пространство. Един от подходите е – за оглеждане, надграждане и разширяване във взаимоотношенията, за истинна и хармонична връзка, за извличане на здравословния точно сега модел, за пренареждане на картината, за предоговаряне…
P.S. Пътувайки по света, слушайки сладко-споделеното от вас, установих, че тези непопулярни добри новини от личния опит, са още един начин да похваля българското и човечното. Често и на самите българи. Защото, както много пъти сме казвали и е важно: България е точно по средата (във всеки златен смисъл на думата!) между Изтока и Запада. И едновременно, всички сме граждани на света. И.
И сега си спомних случка от студентските години – при едно разкошно участие в тур-обучение в ключовите организации за човешки права. Бях много натъжена от начина, по който другите участници от България представиха родината ни. Усещах, че заявено само с жилото, без меда, не е докрай уважително и към другите и към Цялото. По същото време, чрез брат ми, се появи в живота ми и любимата ми „Книга на законите“ от Петър Дънов, която сериозно ме погъделичка. И потрепваща, се изправих преди изобщо да знам какво ще кажа. И тогава забелязах, че на стената в огромния офис е сложена световната карта, с ламинирано покритие. Без мисъл, просто взех маркер и, в танцов унес нарисувах върху нея човешко тяло. И неусетно… с часове дискутирахме за органите и организма; за здравето, границите, договорите и отвъд, в единството; за това, че някои като мен са избрали да се родят в черния дроб на света…
Приканвам ви да се радваме и да ценим и българското и общочовечното и различното и еднаквото ни! Ха, да видим, приемате ли?! 😉
Оставете коментар