Кога с медиация? Примерни истории.

КОГА с медиация ?

Този въпрос навярно си задават, не само хора в нужда, опитали различни начини безуспешно досега, дочули за голямата полезност на медиацията. Но също и начинаещи медиатори.

В тази статия започнах да събирам различни реални случаи чрез анонимните въпроси и описания на самите хора в нужда. Хора, които узряват да потърсят и опитат с неутрална подкрепа по нов начин, за да намерят благоразумен изход.

Много често активен инициатор е едната страна във взаимоотношението, а другата може да бъде поканена да се включи. Във всички тези ситуации медиацията, като кратък и същевременно дълбочинен подход, може да бъде, не просто полезна, но и отключваща за възобновяване на диалога, за олекване, разбирателство и градивна win-win развръзка.

Възможно е да откриете прилика между някоя своя история и разказаните в свободен текст по-долу…

Ако Вие или някой наоколо Ви се намира в подобна ситуация, имайте предвид медиацията.

И задавайте смело въпросите си за нея. Ключът винаги е неутрален, често е наблизо и отключва със смел опит: отвътре-навън!

* Повече за медиацията в професионалния ми опит чрез разказани истински истории за хора, преминали през нея можете да прочетете в книгата "В храма на медиацията - как е на практика". * 

I. СЕМЕЙНА МЕДИАЦИЯ

Трудности в разширеното семейство 

@ „Живея на семейни начала с мъж, който е с 25 години по-голям от мен. Заедно сме от 10 години и имаме дете на 6 години. Той има друго дете, което е на 12 години. Допреди няколко месеца той беше осигурил апартамент, кола и месечна издръжка на бившата си жена (500лв.), както и плащаше всички разходи по апартамента и колата. За благодарност тя доведе любовник в апартамента, както и катастрофира с колата. Каза на мъжът ми (лятото ще се женим), че той е длъжен да поеме ремонта на колата, както и че след като той не е с нея, тя има право да си води любовника в апартамента му. Мъжът ми дълго търпя, но в крайна сметка реши да я изгони от апартамента му (ние живеем в апартамента на нашите), както ѝ каза, да плати ремонта на колата (около 2500 лв.), в случай че си я иска. Тя естествено отказа. В момента плаща 400 лв. издръжка, като бившата му смята, че това били пари за куче, а не за дете. Сега от един месец праща клипове на детето им, как то се моли на баща си, да върне колата на майка му, защото зъзнело всяка сутринта и тем подобни манипулации. Детето живее на 300 метра от спирка на градския транспорт и се вози в един автобус – 10 минути, слиза и след още 100 метра влиза в училището. В момента с мъжа ми правим и второ инвитро, защото той много иска още едно дете от мен, а се оказа, че състоянието му през последните години се е влошило, и се съгласих да мина през това, само заради него и нас, като семейството. Преди няколко дни ми заяви, че мисли да ѝ върне колата или да ѝ даде половината от сумата да си вземе друга. Естествено откачих. Място не мога да си намеря. Чувствам се предадена от него! Извинявам се за дългия пост, просто искам да прочета различни мнения и да разбера за себе си, имам ли право да изпитвам такива негативни емоции.“

Разминавания в семейна двойка

Такива могат да бъдат от

– Елементарни, но натрупали се неразбирателства, произтичащи от непознаване на начина на функциониране и неразбиране на здравословните граници и правила – които могат да бъдат комуникационно прояснени, изчистени и предоговорени в медиация.

@ „Например: семейство с дете и работещ няколко месеца в годината в чужбина баща: – Майката: Изнемогвам, имам нужда да му се оплача и да ми съчувства поне от там, ако не може да ми даде съвет или да помогне. – Бащата: Натоварва ме да ми разказва всичко това всеки ден, защото се чувствам безсилен, нали не съм там.“ А за жената това да сподели с него е вид помощ, ако няма с кого другиго. И, ако прекалява той може да ѝ помогне с психотерапевт и дом.помощница и т.н. Така във времето за разговори да споделят други теми, не само тази за грижата за децата и битовизмите.

– Разбирателство с език на уважението и език на любовта – когато страните не си го познават, променили са се и/или не говорят и чуват на точния един за друг.

– Договаряне и предоговаряне на „кит“ за спешна помощ, „кит“ за избухващи ситуации и други конкретни важни и за двамата въпроси, които е недостатъчно да бъдат индивидуално осъзнати психологически, но е необходимо и да бъдат обговорени в равностоен и конструктивен диалог.

– Ефективна комуникация при спорове с приятели и роднини, поставяне на ясни и уважителни граници, уговаряне на правила, намиране на взаимно удовлетворяващи решения и други.

– Договаряне на истинско сътрудничество или споделено родителство, вместо фалшиви и нетрайни такива.

– Договаряне на наистина освобождаваща раздяла/приключване на отношения или на ново начало по нов начин.

Затруднен или липсващ диалог след развод / раздяла 

Преминаване през трудни периоди, преход и ярки промени 

Проблеми в диалога с родители и други роднини

На кръстопът при нужда от конструктивен диалог и съзнателно общо решение за заедно по нов начин в двойка

@ „Здравейте! Изправена съм пред много трудна дилема. Имам приятел от 3 години,който наистина страшно много ме обича. Връзката ни обаче е много токсична. Излизаме много рядко, той няма приятели, много е ревнив и не ми дава и да излизам сама с моите, държи ми сметка за всичко и сякаш е обсебен от мен.Той е детската ми любов, 15 години се гоним… В началото бях луда по него, но сега вече нещата станаха по-сложни. Взаимоотношенията ти стигнаха до там, че аз правя абсолютно всичко за него, а той не държи на обещанията си, няма никакъв ангажимент в апартамента, който живеехме, освен да плаща тока и водата и единствената му цел е да ме изолира от всичко и всички.��Наскоро едно момче, с което сме от години приятели, след като разбра, че не се разбираме с човекът до мен заяви, че ме харесва и иска да се получи нещо между нас. Не спирам да мисля за него, сякаш изведнъж живота ми се преобърна и не знам как да постъпя.��Много съм объркана. Имам чувства към приятеля си и не искам да страда, но явно за да пожелая друг чувствата ми не са достатъчно силни у вече се уморих от токсичната ревност и напразните обещания. �Реших да се разделя с него, но ме е страх, че ако наистина започна нови взаимоотношения, защото той сега съжалява, обещава ми, че ще промени всичко и дори ще започне терапия…�Ако го оставя, може би изпускам голямата си любов (въпреки сегашните трудности). Но ако не тръгна с другия, може би също изпускам шанс за една голяма любов.��Не знам какво да правя, не спирам да мисля за това…“

@ „На кръстопът сме у дома/в двойката ни. Имаме 20 годишен брак и деца. Нещо се случва в последно време и не се чувстваме добре. Опитваме се да разберем какво става, но не се чуваме от емоции и не знаем накъде да поемем. И двамата обаче знаем, че искаме да вземем правилното и цивилизовано решение – добро за всички ни и най-вече за децата.“ (семейна медиация)

За медиация (а също и за кратък подход на индивидуална и партньорска терапия за двойки)

@ „Здравейте, ще споделя за един проблем, който имам със съпруга си – нещо, за което винаги се караме. Моля, да споделите как Вие виждате нещата и в кого/къде е грешката. Имаме две деца – на 4г. и бебе на 3м. Живеем в двустаен апартамент, една спалня + хол и кухня в едно, сами разбирате, че в една спалня спим всичките. Целта ни е да купим нов апартамент, събираме пари, заделяме, ясно е, че в момента не е много изгодно, но все се стремим към целта си. Това ми дава стимул да работя, наистина работя доста, първо, дъщеря ми беше година и половина на частна ясла и трябваше всеки месец да я плащам + ипотека, сега я приеха на държавна, но събираме за апартамент. Финансово сме добре, и той, и аз взимаме добри пари, но някак при него виждам егоизъм. Постоянно иска да си купува скъпи неща – айфони, анцузи за по 300лв, обувки за 250лв. Последно взе голям бонус годишен – купи си колело за 3200лв, казах, че съм против това, защото той има колело, някак ми се струва неуместно да се дават толкова много пари. Та накратко: – Обича да кара колело, да ходи на състезания, досега имаше старо колело, което някога е струвало доста; преди не ходеше по състезания, сега се запали, купи ново колело, скъпо, специален компютър за колелото – 700 лв, добавки 200, обувки за колело, дрехи за колело – 400 лв. На мен това ми се вижда прекалено, сякаш си гледа собствените интереси. Естествено и на мен взима/купува всичко, което искам. Но пък аз съм човек, който е по-стиснат. всичко, което изкарвам го давам за семейството – почивки, екскурзии, заделяне за апартамент, обучение и някак имаме разминаване между това. Постоянно се караме за тези неща, казвам му ,че за мен това са много пари, които са излишни, може би има вероятност да все вземат по-евтини. Болно ми е, че работя по 12ч.+ някои от уикендите в стремежа за сигурност, апартаменти, екскурзии, докато той някак гони своите си интереси, казва, че карането на колело го дава енергия, изчиства го от работата и натовареността – разбирам, всеки има нужда да разпусне, но това харчене в тези колелелета ми идва повече – това са пари за турнири, пари за гориво, нощувки по хотели за тея турници. Всеки път оборудвания за колелото. Моля, дайте някакво мнение. Дали аз го виждам само през своята призма този негов егоизъм. Защото, ако бях аз нямаше такъв висок годишен бонус да инвестирам в хобито си, а щях да го дам за семейство – пътуване или нещо друго.“

@ „Здравейте! Пиша, за да споделя моята ситуация и да получа отзив от професионалист или някой, който е или е бил в подобна. Във връзка съм от няколко години. Винаги съм се старала да отработвам моделите си на поведение, които не ми вършат работа и да търся причините в себе си. Но с този човек, демоните ни правят неприятна комбинация. Имам склонност да премислям прекалено нещата и да дълбая излишно, боря се с това нещо, но ми е много трудно да го контролирам. От негова страна пък той трудно изказва емоциите и мислите си, има склонност да се затваря в себе си и да не споделя. Чувствам се зле от това, че така ме изолира от своя свят. Освен това виждам, че трудно оценява положителните неща и успехите си, сякаш е неудовлетворен, каквото и да се случи. Трупа в себе си и в някакъв момент изригва и излива емоциите си под афект, грубо и агресивно. Това се случва тенденциозно по различни поводи през няколко месеца. Заявих себе си и това, че не мога да правя компромис с такова отношение и искам нещата да се променят или пътищата ни се разделят. Той каза, че осъзнава, че има проблем и иска да се промени. Не знам дали само, за да останем заедно или, защото наистина го мисли. Обичаме се и искаме нещата да се получат. На такава възраст сме, в която вече сме изградени като характери и вече мислим за семейство. Възможна ли е положителна промяна? Предложих терапия, той се съгласи. Не знаех дали трябва да е индивидуална за всеки от нас или за двама ни, тъй като знам, че аз също имам върху какво да работя. Ходим и на двете. Но така не се получава. Какво ще ни посъветвате да направим?“

* Медиацията е кратък подход на съзнателна партньорска комуникация – т.е. катализиращ, конкретен, целево ориентиран, пълновластен за двете страни.Медиаторът присъства и вдъх-нов-ява като напълно неутрален, несъветващ и чисто човечен домакин на конструктивен и уважителен диалог (независимо какви са неговите знания, образование, професии и опитности).

Семейната терапия често е времеемка и цели един цялостен процес на изцеление – за нея е нужно продължително, регулярно и търпеливо желание за работа и от двамата – върху себе си и един с друг. Понякога индивидуалната и партньорска терапия за двойки сработва и е достатъчна за добро ежедневно функциониране на семейството. Понякога обаче, не става така – по редица причини, които са най-вече от субективен характер. И тогава участието в медиация за намиране на общо решение на конкретен спор/тема/задача/конфликт е онази катализираща точка, която среща хората, изчиства погледа и уважението им към реалността, фокусира ги да намерят win-win решения по конкретни/актуални техни общи интереси, да направят промяна, да пристъпят прагматично към нуждата от работа със себе си и с другия. И така медиацията отваря пространство и нерядко хвърля мостове към разнообразни работещи подходи за личностно, психологическо, органично и духовно развитие.

Психотерапевтът в общия случай е експерт, партньор-съветник на едната или на двете страни, който от позицията на знаещ/вещ в психе-природата помага за личното осъзнаване по всички душевни аспекти и напътства двойките за здравата им заедност. Ето как, например е коментирал това питане един уважаван психолог (О.Б.): „С малко индивидуална и партньорска терапия и за двама ви, нещата ще дойдат на мястото си. Когато партньорът Ви се научи вместо да трупа в себе си, да споделя мъничко повече, едновременно вие сте доволна, че имате по-топла комуникация, а той нетрупайки, няма какво да избухва… И все пак, не го пресилвайте в нуждата си от споделяне и общуване. Мъж е, не е приятелка. Много жени в съвремието (не говоря за вас, а принципно) правят грешката да се опитват да вкарват мъжа си в чужди му роли. От древността за мъжа начинът за справяне е бил да бъде силен, да носи болката в себе си и воински, стоически да я издържа сам. За жената начинът за справяне още от пещерите е бил да споделя, да комуникира трудностите си общностно, да потърси подкрепа. Да сега нещата са различни – но от колко? Еволюционно погледнато, не от дълго. Та, ако жената иска мъжът да е мъжествен, твърде рязкото и настойчиво отдалечаване от това, което милиони години го е определяло като такъв, не е добра идея. Какво казвам с това? Да, партньорката и индивидуална терапия в случая са точно на мястото си – човекът ще се научи на лекситимия, себерефлексия, на по-емоционално и отворено, споделено общуване. И все пак, както споменах, партньорът си е партньор, не дружка за бъбрене по женски. Когато жената (отново говоря принципно) има активен живот, кариера, приятелки, хобита, нуждата партньорът да задоволява всички нужди и да бъде поставян в неспецифични за него роли, силно се снижава. Та така. За него: развиването на известна емоционална интелигентност и способност за по-разкрита споделеност. А за вас – известно разбиране, модериране на очакванията и собствен богат и активен живот.“ 

И още един пример, чрез който подхода на медиацията е различен от този на психотерапията – и става видно, че двата подхода се допълват чудесно взаимно.

@ „Здравейте. Дълго време се мъчех да събера подходящите думи, с които да обясня положението си, но така и не ги намерих, така че пиша, пък каквото излезе. Имах дълга връзка, която приключи преди две години. Живяхме заедно през цялото време,купихме и жилище също. През цялото време усещах, че не съм напълно щастлива с този човек, но не желаех да оставя вече постигнатото дотук, за да го заменя за едно неизвестно бъдеще. Той е добър човек, но много неуверен и негативно настроен към живота. Изпълнен е със страхове за здравето си, които на мен ми идваха в повече, тъй като е здрав по принцип и дори от грип не боледува по-често от всеки друг човек. Връзката със семейството му също не е здравословна по мое мнение, тъй като не минаваше дори ден, в който да не говори с родителите си по 2-3 пъти. С въпроси от рода на „Ял ли си? Облечен ли си добре?“ и т.н. Всяко едно решение, което трябваше да вземем относно НАС и НАШИЯ дом, трябваше да бъде обсъждано със семейството му. Той сякаш нямаше мнение за нищо. Много дълго време си мислех, че аз бих могла да му повлияя и да стане малко по-уверен в себе си, тъй като аз съм експресивен и жизнен човек. Стараех се да го окуражавам постоянно и за всичко. Исках да му помогна да застане начело на нашето семейство, където и трябва да бъде. А не да се налага аз да правя всичко сама, да решавам всичко, а той само да мрънка, че това няма как да стане защото…Както и да е… Разделихме се преди две години. Беше тежко решение, но разбрах, че той няма да се промени, а аз вече не можех да понасям тази вечна негативност и безхарактерното мрънкане вечер от дивана.Вместо аз да повлияя на него, усетих как аз самата се претопих. Преди имах живец, имах мечти и идеи, хъс, хобита, приятели, а после малко по малко започнах да угасвам сякаш, отдалечи се от всички.Всичките ми желания сякаш се притъпиха, защото знаех, че няма да намеря подкрепа.Живеем в един град и се засичаме често. Когато е сам, ме поздравява, но ако е с майка си, не. Сякаш родителите му диктуват дори как да се чувства относно мен. Забравих да спомена, че ние сме в трийсетте си години и то в горната им граница.Сега имам нов партньор, с когото се разбираме чудесно и всичко уж трябва да е прекрасно. Аз обаче не мога да се отърва от чувството си на вина,че аз съм прекратила 15 годишна връзка. Че аз съм виновна, че той сега е сам, а аз имам човек до себе си. Чувствам се сякаш съм изоставила безпомощно дете, тъй като докато бяхме заедно, аз вършех цялата домакинска работа. Грижех се за него в чисто физически и в емоционален план, а сега е изоставен. Затова не мога да спра да мисля, че аз не съм сама, а той е, и ако остане сам до края на живота си, аз ще съм отговорна за това. Много ви благодаря, ако сте прочели всичко до края. Знам, че е дълго и объркано. Аз самата съм тъжна и объркана.

* Медиацията може да е полезна в случай, че жената и мъжа са отворени и/или изпитват потребност да се срещнат един с друг по изцяло нов начин, за да изговорят, олекотят и изчистят дадена взаимна материална, емоционална или душевна тежест. Или, ако например имат общо дете, близък човек или друг общ интерес (имот, работа, бизнес, съседство и др.), което налага да вземат заедно решение, да възобновят, да изградят и поддържат нормална комуникация помежду си. Това зависи от нуждата на самите страни – спрямо нея те разполагат с различни възможности.

Психотерапията е уникално полезна със подкрепата и съветите си за лично осъзнаване преди всичко индивидуално и от там – заедно. И затова в медиацията често напомняме на страните за тази полезност. Ето и какъв е коментара от уважаван психотерапевт в случая (О.Б.): „Много точно чувствате собственото си отношение към бившия – като към дете. Такова е, дори и близо 40 годишен. Откакто се занимавам активно с констелации/ родова терапия, виждам че често зад една хипохондрия, негативистичност, житейска пасивност и неувереност, стои неоткъсването от родителите. Често всичко е започнало още от ранните години, когато детето е било намесвано в родителската система, въвличано е било в роли, които пораждат заплитания и предопределят некачествеността на бъдещия му живот. Когато примерно едно дете е намесвано в родителската система, когато несъзнавано от него се иска да е и партньор, и приятел на родителя си, а понякога и да прави коалиции срещу другия родител, става следното. Едновременно се поражда свръхотговорност, която е непосилно бреме за малкия човек, както и дълбока несигурност зад нея. Малкият човек иска да е голям, силен защитник, да разбира споделянията и грижите на възрастния, но не успява. Напряга се, трябва да е още по-силен. Но не е. И страхът става още по-голям. Едновременно пораства преждевременно губи детството си поради натрапените му недетски роли на партньор и приятел на родителя си и едновременно си остава регресирал и фиксиран инфантилно в детските си страхове. И тази динамика персистира в „зрелите“ години. Човекът продължава да е партньор на родителя си, дете на настоящия си партньор, а психичният защитен механизъм хипохондриаза удобно измества и насочва вниманието към болестна фиксация, което „прекрасно“ отклонява ума от реалните подводни казуси за разрешаване. От освобождаването от фалшивите семейни лоялности, от осиновяването на собственото вътрешно дете и истинско порастване, което не се е случило. Написаното може да ви помогне да разберете себе си, ролята на майка на партньора си в която автоматично сублиминално сте била въвлечена. Да осъзнаете, че не сте изоставила мама детето си (откъдето се чувствате виновна), а човек, избрал силния си живот. Успехи!“

На кръстопът - за ясно и отговорно общо решение

@ „Здравейте. Моя позната има проблем, на който се надявам да намерим отговор. С бащата на детето (на 5г.е) и ( нямат брак), живеят заедно от 10 години, живеят в къща, която е нейно наследство, но не е на нейно име. От известно време имат доста спорове, казва му, че иска да се разделят, няма смисъл да се тормозят повече, но, НО той иска да му даде 10 000лв, за това , че през тези 10 години е влагал пари, като естествено не е влагал само той. Парите са им са били заедно и реално и двамата са влагали пари. Препоръчайте ми адвокат или не знам , някой към който мога да се обърна, за да им помогне. Може ли този човек да напусне къщата, и да се виждат само, за да вижда детето си, не знам…“

За балансираното общуване с родителите и с родителите на партньора

@ „Здравейте!  Става въпрос за свекъра и свекървата, които са обсебени от детето ни, знам, че в това няма нищо лошо, но бих ви моля за съвет как да поставя граници. Детето ни е на две годинки и всеки ден го оставям на тях за да може аз и баща му да ходим на работа, не ходи на ясла защото не е приет, а за частна в момента нямаме възможност и трябва да го оставяме на свекъра и свекървата. До тук всичко нормално, НО те страшно много навлизат в личното ни пространство и се чудя как да го огранича без сърдения. Когато малкия е болен всеки ден се звъни през час- как е, ял ли е и др. В момента всички вкъщи сме болни и те без покана дойдоха да го видят, няма лошо, но не питат удобно ли е а просто си идват и имат ключове от вкъщи и направо си влизат, добре, че поне чукат на вратата преди това. Когато го запишем на ясла искат да е в техния квартал за да може да го взимат за да го виждат всеки ден, искат и събота и неделя да им го оставяме, не им минава през ума, че и аз бих искала когато не работя да съм си с детето. Когато днес дойдоха казаха, че щом в момента няма температура утре ще го вземат при тях. Извинявайте пак за дългия пост, но дори вкъщи нямаме спокойствие защото и болни да сме пак идват. Чувствам се задушена Как мога да постъпя според вас?“

За двойки на кръстопът

@ „Здравейте, чувствам се супер неудовлетворена и изгубена. Имам дете на 3 г, което гледаме сами с баща му, нямаме никаква помощ, много боледува и сме супер прегрели. Проблема е, че това вече много се отразява и на личните ни отношение. Сякаш нямаме време един за друг и много се отдалечаваме. Започна да издържа вече повече на ясла, но аз не знам какво да правя във времето, в което съм сама. Просто забравих…..и съответно очаквам мъжа ми като се прибере от работа да ми оправи деня, той е супер изморен и аз естествено се чувствам отхвърлена и нежелана. Вече се замислям за раздяла, въпреки че той е много добър и разбран. Но това чувство на отхвърлена и нежелана жена ме кара да се чувствам много самотна. Сякаш се вкопчвам в него и само виждам това, което не ми дава…… В същото време не мога да си представя да съм с друг мъж и да си разваля семейството.“

@ „Здравейте, имам голям проблем , който много ме мъчи и ще се радвам , ако някой ми даде съвет. Имаме дете на 2г. Откакто се е родила аз нямам желание за секс – никакво. Мога да живея без него! Това естествено поражда много скандали между мен и мъжът ми. Нямаме друг проблем- гледаме си детето , той е много грижовен , участва изцяло в отглеждането и , подкрепя ме , идеален е като отношение. Но аз не мога да му дам каквото има нужда ! В редките случай , когато се случва е на сила! Ходих на изследвания на хормони – всичко е наред! Ходих на психолог тя ми каза няма причина , но аз наистина нямам желание! Моля ви кажете ми как да си върна това желание , защото вече ще полудея ! „

* Понякога е въпрос на правилно (докрай открито, ясно и уважително) комуникиране на потребностите, границите и ритъма помежду ви. След успех на двойки в десетки подобни случаи мога да препоръчам спокойно медиацията – в неутрална, благоразумна и подкрепяща среда. Поздравления, че търсите подход и наслука!

II. медиация В УЧИЛИЩЕ и учебна среда

„Здравейте! Проблемът е свързан със сина ми, на почти 12 години. Кротък, чувствителен и възпитан, не е агресивен, отглеждам го сама. В училище непрекъснато е подложен на тормоз от съучениците си, доста често споделя, че усеща обидно и иронично поведение към себе си. Случвало се е и физическа агресия от по-големи ученици, без повод от негова страна, за която сме имали среща с педагогически съветник и другото дете и родител. Не отвръща на обидите, защото смята, че ако се държи като тях ще бъде изключен или воден при директор, не желае да запознаем и класния ръководител, за да не пострадат децата( имам съмнения и за страх). Радвам се, че споделя с мен, което според мен е „вик“ за помощ, но не съм сигурна, че успявам да му помогна само с разговори и съвети. Съветвам го да отвръща, без да обижда, давала съм примери за подходящи изрази, за да покаже, че не му е приятно и да постави граници. Не помага. Първоначално го отдавах на това, че е в 5-ти клас, с напълно непознати съученици и ново училище, но това се случваше и в предишното училище, дори и в детската градина. Понижи и успеха си. Искам да помогна на детето си, моля за съвет. Извинявам се дългия въпрос, но исках да дам повече информация. P. S Пропуснах да кажа, че училището е „елитно“ и положи доста труд, за да бъде приет. Предлагала съм няколко пъти да сменим училището, но отказва.

@ „В нашето училище има остър спор между учителка и ученици, а вече и с техните родители. Стига се до нарушаване на учебния процес, до напрежение и агресия и се опасяваме от крайности. Също така, искаме да внесем добра практика за превенция спрямо бъдещи подобни ситуации.“ (училищна медиация)

III. медиация на работното място (трудова)

@ „Имаме предизвикателство в компанията – между двама изключително ценни наши служители, ниво висш мениджмънт. Нужно е да работят заедно и досега го правеха добре, но напоследък сблъсъците между тях са много и започнаха да пречат на тях, на всички останали, на микроклимата и на самата работа.“ (медиация на работното място)

Следва продължение…

Из медиацията днес:

Четири момчета в първи клас се сбили.

Какъвто и да е повода – все някой добър човек е пропуснал да говори навреме с тях и да им покаже, да ги вдъхнови как да управляват градивно силните приливи на тестостерон и да са несъгласни уважително.

Родителите им също се бият, за да защитят.

Учителите пък просто се скарали на всички в хаотичен опит да потушат войната…

Обаче войната,

вместо да стихне,

се захранва с враждебност,

разгаря се от не-общуване,

а при потискане – причаква

следващ момент да избухне

с нова разрушителност.

Войната поглъща, заслепява и е гладна за вечност.

До днес. С човечност.

Следва продължение…

Медиацията е приложима и полезна с принципите си във всички области на човешкия диалог и  взаимоотношения. Повече за нея можете да прочетете в този сайт. Прекрасно е да се преживее!

Подобни статии: тук, тук и тук 

Книга – наръчник по медиация

 Обучение за професионален медиатор

Бележник на медиатора

Полезни статии:

Какво е медиация?

Покана за медиация

За медиатор Катина Клявкова

Ваучер – подарък

Други

Готови ли сте за медиация?

Да се срещнем?

Заявка за медиация

Ваучер за медиация

Медийни участия

Контакт