Лисица и Таралеж в офиса

Чували ли сте мисълта

„Лисицата знае много неща, но таралежът знае само едно важно нещо.“- Архилох, 7 век пр.н.е. ?

В медиацията днес (на работното място в голяма бизнес организация) един от висшите мениджъри я сподели пред другите като пример за правилно насочване на вниманието върху най-важните, а не само върху най-спешните, задачи в управлението. 

Научихме, че от нея е дошла и Концепцията на Таралежа, известна в организационния мениджмънт.

"Какво като знаеш хиляди неща, но нито едно не ти върши работа в кризисен момент? А какво, ако знаеш само едно нещо и то е твоята тайна Сила?" 

Преминаването от добро към изключително управление изисква преодоляване на „проклятието на компетентността“. Джим Колинс, световно известен изследовател на лидерството (автор на книгите: „Как загиват великите и защо някои компании никога не се предават“, „От доброто към великото: защо някои компании извършват пробив, а други не“, „Пътят към величието“ и „Велики по собствен избор“), пренася тази концепция в бизнеса. Колинс и неговият изследователски екип провеждат дългогодишно пространно и задълбочено проучване на всяка компания, успяла да влезе в класацията „Форчън 500“ от нейното създаване през 1965 г. досега – общо 1,435 компании. Резултатите са удивителни – само 11 компании са успели да се превърнат от посредствени в устойчиво успешни.

И, познайте кое е едно от най-важните цитирани качества, което създава разлика и стойност: 
УМЕНИЕТО ДА УЧАСТВАШ В СПОРОВЕТЕ ЕФЕКТИВНО И ДА ГИ РАЗРЕШАВАШ ПО МИРЕН ПЪТ.

От тук и извода, че участието на специалистите – „хората, работещи с хора и хората, водещи хора“ – в силни практически личностни и професионални обучения за изграждане на тези умения, е ключов ресурс за ежедневния им личен успех и този на корпорацията. Така, с успеха на тази конкретна медиация, мениджърите се почувстваха толкова способни, обогатени и вдъхновени, че се записаха в Сертифициращото ни обучение за професионални медиатори. И заедно с това, компанията поръча да им съдействаме за изграждане на вътрешна Система за ефективно разрешаване на спорове, изцяло по тяхна мярка. Точно за такава съзнателно развивана устойчивост става дума в изследванията на Джим Колинс.

Друга интересна гледна точка за приложение на Концепцията за Лисицата и Таралежа е споделена в статия на сп. Мениджър:

"Всеки, който управлява корпоративен екип, го прави чрез набор от лични качества, присъщи на две групи от хора - "Лисиците" и "Таралежите"..."

– казва д-р Ролф Стром-Олсън, професор по хуманитарни науки в бизнес училището IE в Мадрид, Испания. Професорът разказа своя теория за разделянето на типовете мениджъри на „таралежи“ и „лисици“ по време на гостуване в София, с представяне на учебната институция. Стром-Олсън преподава с необичаен подход – той използва методологичния и аналитичен инструментариум на хуманитарните науки и го прилага в полето на мениджмънта. Идеен архитект е и преподавател на предмета „Критично мислене в мениджмънта“ (Critical management thinking). Този предмет е сърцевина на MBA програмата на училището. Самото училище, от своя страна, се гордее с преподавателските си подходи, а кратката му визитка подчертава, че е в класации на най-добрите икономически университети на Европа на „Икономист“ и „Файненшъл таймс“.

Лисиците са по-субективни в преценките си. Те са по-непредвидими. Мислят по-абстрактно. Чувстват се добре в обстановка на хаос. По-романтични са. При тях има доза несигурност и риск. По-предприемчиви са на работното място.

Таралежите се осланят на опита. Подхождат на базата на емпиричното. По-конкретни са и детайлни. По-предвидими. Обективни. Нормативен тип хора са. Обичат реда. Държат се по-управленски, ръководят.

В дадена ситуация и компания, човек може да се прояви като принадлежащ към едната група – на лисиците, а в друга ситуация и фирма – към другата – на таралежите. Принадлежността към двете не бива да се абсолютизира, уточнява проф. Стром-Олсън. Според него открай време съществува такова разделение на подхода на управление, при това не само между хората в ролята им на мениджъри, но и между творците и работници от всички области и видове труд. Така например, според Стром-Олсън, някои от най-великите писатели в световната литература могат да се определят като „лисица“ или „таралеж“. Според него Шекспир принадлежи към групата на лисиците, защото е автор, много заинтересован от абстрактния, психологически свят на човека. Достоевски пък е част от таралежите, с присъщия за тази категория хора позитивизъм. Гьоте е „лисица“, Данте – „таралеж“. Аристотел е повече „лисица“ – интересува се от емпиричния опит, докато Платон е по-скоро човек тип „таралеж“. И т.н., и т.н. Без да им се слага някакъв вечен етикет. Полезно за замисляне, нали?…

В работата на съвременните компании, според професора, много неща са невъзможни за измерване в количествени показатели. Такива примери са добрата воля за сътрудничество, човечността, искреността и доброжелателството на служителите – част от човешкия капитал на фирмата, качеството на услугите, принадлежността, както и много други нематериални активи. Те допринасят и за конкурентното предимство. Мениджмънтът не е само способност да разбереш работата на една сложна организация и да превърнеш тази работа в числа. Не всичко, което може да бъде изброено, има значение, и не всичко, което има значение, може да бъде изброено. Ето защо, в днешната информационна икономика, абстрактното и глобално мислене на лисицата е много ценно. Абстрактното познание понякога се сблъсква с конкретните умения, а формирането на идеи и концепции – с имитацията и залагането на сигурно. Всеки от двата подхода за мениджмънт обаче, има свои предимства и недостатъци. Определяща е конкретната ситуация и организационни приоритети и те трябва да се осъзнават, подреждат и съчетават.“  (сп. Мениджър)

Медиацията дава неутрално пространство за проясняваща среща, конструктивна дискусия и ново съюзяване на лидерите, управляващи екипите в Компанията. Тези срещи помиряват сблъсъците на его-та и припомнят на всички важното за тях – поотделно и заедно. Когато лисица и таралеж спорят, от дискусията им може да се роди нов просперитет за тях, за екипа им и за организацията. И накрая, медиацията ги повдига и заземява да реализират стъпка по стъпка промяната в избраната посока.