Спорове със съседи? Медиация при междусъседски неразбирателства

В периоди на високо социално напрежение, пандемия и съпътстващата ги изолация, се изостря емоционалната ни чувствителност към външни дразнители на вътрешните ни нужди и рани. Тази чувствителност, дори понякога обвита в памучна пелена, често може да избухне изненадващо силно в отношенията у дома и със съседите.

Медиацията е полезен прагматичен инструмент за разрешаване на подобни неразбирателства.

Тя обаче, е изцяло доброволна процедура и сработва, когато съседите имат:

1. зрелостта да потърсят как да се споразумеят помежду си, ВМЕСТО да продължават войната у дома и в съда, или 

2. са изтощени от воюване и от тежкото общуване и осъзнават, че е нужен нов подход, затова са готови да проведат един нов разумен разговор - с опитен и уважаван външен неутрал, за да се разберат и да им олекне ежедневието.

Тук ще споделя накратко ЕДИН СЛУЧАЙ за ориентир.

Страни: Съседи на случаен принцип (без роднинска връзка) в три етажна сграда, намираща се в голям български град. Всеки етаж е с отделен собственик, който обитава целия етаж – някои самотни, някои на преклонна възраст, а други с големи млади семейства. Всеки собственик притежава по 1/3 идеални части от двора и от общите части на сградата. Има три гаража, един от които е притежание на собственика от първи и два – на собственика от втори етаж.

Спор: множество неразбирателства от всякакъв вид – например шум, теч, замърсяване, пречещо ползване на стълбищата, гаражите и двора, обиди, заплахи, постоянно напрежение, сбиване, разрушителни действия, реваншизъм и лицемерие, последвани от подписки, нотариални покани, поета посока към съда… съдебни дела. ( За жалост, сме чували как една такава вражда може да стигне дори до отнемане на човешки живот! )

1. Шум. Съседите от 1 етаж обвиняват тези от 2 и 3 етаж, че вдигат шум. От 2 етаж казват, че се чуват шумове от горе, но не са нещо необичайно. Собствениците на 3 етаж с две малки деца направили официално трикратно замерване на силата на шума, при което било установено, че е в рамките на допустимото за жилищни сгради. Същевременно, самите те подчертават, че чест неприемлив шум (нощем и с нецензурни крясъци, които се чуват чак на улицата) вдигат именно съседите от 1 етаж. Според органите на реда, повикани многократно във връзка с оплакванията, шума по всички етажи на сградата е нормален, от нормално и естествено ползване на имота и не противоречи на общинската Наредба за спазване на обществения ред. Шумните оплаквания и спорове за шум обаче, продължават.

2. Теч. Съседите се обвиняват един към друг за всяко появило се влажно петно. Все повече затъват в порочния кръг на следене и воюване и все повече не могат да се разберат помежду си в сътрудничество и солидарност. Противопоставят се на всякакви ремонти и пречат на подобряването и ползването на тавана и на двора.

3. Тормоз и неприязън. Често си звънят на вратите с едни и същи изисквания и оплаквания, сякаш нещо може да се промени насила за добро и с един и същ войнствен подход. За беда обидните думи и крясъци се случват пред малките деца, а регулярно си отправят и заплахи, обвинения, докладвания с проверки от полицията.

4. Опасност. Непредвидимо и агресивно поведение на жител в сградата (хвърляне на камъни по децата, заливане на съседите с кофи с вода, заливане с мазнина на стълбището, размазване на котешки изпражнения и т.н.). Стига се до кратко сбиване, след което се разменят дори заплахи за живота.

5. Дребнавост и претенции. Съседът от 2 етаж, участвал дейно в строежа на сградата, счита себе си за основен морален собственик на сградата, заслужаващ повече от останалите и благодарност от тях. Съгласен е те да правят подобрения по общите части, за които той да не плаща, защото бил построил къщата. Смята, че му се полагат права за надстрояване на 4-ти етаж, независимо, че те са загубени преди години в съда.

6. Самоуправство. Един от съседите е заградил част от двора с телена мрежа. Заключил е и само той има ключ. Съсед му изпратил нотариална покана да разгради или да плаща наем, а той просто отговорил с нотариален отговор, че няма да го направи.

7. Лицемерно общуване. Един от съседите предложил на инициатора на медиацията да се съюзят помежду си срещу третия съсед и да го „атакуват“ със съдебни дела и писма до кмета, прокуратурата, телевизиите и кого ли не. След като получил отказ да воюва, той насочил предложението си към третия съсед и решили да се борят да изгонят от къщата инициатора на медиацията.

Позиции и интереси: Инициаторът иска да се постигне разбиране без воюване в съда за равномерно разпределяне на ползването на общите части; възможност да ползва полагаемата му се част от двора, в която да паркира колата си; спиране на тормоза; премахване на заграждението и плащане на обезщетение или наем за еднолично ползване на общи части. Другите собственици искат първо да бъдат уважително изслушани и зачетени в своите нужди и интереси и едва след това „може и да си помислят дали ще участват в договаряне“ по всички посочени от инициатора въпроси.

Медиация:

Инициаторът ме помоли да отправя покана до съседите му и те я приеха. Защо? Преди всичко си дадоха сметка, че положението се влошава и няма изгледи за подобрение в атмосферата на съжителство, а напротив – съдебните прения още повече ще я изострят. Същевременно, се усетиха не притиснати, а с предложен уважително шанс за разумен изход. Важно е да отбележа, че има случаи, в които поканените в медиация съседи отказват категорично, тъй като за тях в този момент е важно да воюват. Медиаторът винаги и безпрекословно уважава свободния им избор без да го окачествява като лош или добър. Той съзнава, че всяко същество има своите лични пътеки и всеки инструмент и подход има полезност по пътя на душата.

Хубавото е, че много често заедно с поканата за медиация, страните получават и информация за вероятните последици от избора на съдебния път и за алтернативите. А още по-хубаво е, че при започнало съдебно дело те отново ще бъдат приканени неведнъж към медиация за постигане на съдебна спогодба (която придава на споразумението им сила на пресъдено нещо и прекратява делото веднага) – още с призовката и от съдиите в съдебните заседания.

В хода медиацията страните са насърчавани да ползват голяма палитра от различни гледни точки, както и обективни критерии като нормативна уредба (Закон за етажната собственост, Закон за собствеността, общинска Наредба за спазване на обществения ред), обичайни норми, грижата на добрия стопанин, добросъвестния собственик/ползвател, добросъседските отношения и много други.

Споразумение:

Разбраха се по всички въпроси. Това обаче, се случи след като бяха предразположени да споделят докрай всичките си тегоби, притеснения, емоции, под които стояха скрити техни конкретни лични нужди и интереси. Изказани бяха дълбоко таени думи, очаквания, потребности и надежди. Общите им интереси бяха извлечени, подчертани, организирани, съчетани и погледнати от свежа нова перспектива. С този пречистен поглед те трансформираха диалога и отношенията си. И взеха трезви решения, които сработиха.

Шумът отпадна като проблем след общо зачитане на нормативните правила и след взаимна уговорка за спазване грижата на добросъвестния съсед (включително с „игра на тишина“ с децата и тапи за уши при възрастните, със слагане на мокет и с лекове за спокоен сън нощем). За течовете бяха уговорени общи правила за превенция и за справяне. Тормозът спря след разтваряне на дълбоките „тайни“ причини за неприязънта. Опасността бе овладяна с психотерапевтична грижа за нуждаещите се, препоръчана от мен. Дребнавите претенции и самоуправството бяха видени по нов начин и адресирани като взаимно уважение и зачитане. Всеки от тях направи само такива компромиси, които сам посочи като малки и нефундаментални. Всеки каза по какви въпроси е по-чувствителен и предложи конкретни начини, по които за в бъдеще могат да говорят един с друг по-адекватно. Лицемерното общуване се обезсмисли…

Времеемкост: 6 срещи – по една индивидуална с всяка от трите страни, една с консултанти и две общи срещи.

Коментар и предложение за извод:

Всеки мечтае за добри съседи, с които да съжителства спокойно и сговорно. Най-често обаче, не избираме съседите си. Дори, когато купуваме имот, един от основните фактори за неговата стойност е близостта с много съседи, с които собствениците биха се съобразявали. И понякога междусъседските отношения са, не точно каквито сме мечтали.

Според имотен консултант, участващ в медиация: „Може да се каже, че съществуват три вида отношения със съседите: неутрални, приятелски и злобно-отмъстителни. Повечето хора мечтаят за приятелски, но по мои наблюдения е най-добре да си в неутрални, защото близките преминават лесно към конфликтни. Най-популярните спорове, които възникват между съседи са по повод: граници; парцел за паркиране; шумове; домашни животни; вечен ремонт; пушене на стълбището и на балкона; завист и изпуснати обидни думи.“

Дали си даваме сметка, че и съседите ни не са ни избрали – с нашите специфични нужди, разбирания, очаквания и поведение?

Дали изискваме от тях – от хора, отраснали в различна среда – да бъдат, каквито на нас ни е удобно? Дали можем да допуснем или пък да прочетем някъде, че има различни разбирания за „добро възпитание“?

Дали се замисляме, че в това (не)случайно съжителство има урок за самите нас по смирение и по приемане на различността – именно тук и сега?

Дали уважаваме и поставяме граници и дали спазваме санитарна дистанция – без да се бъркаме в живота на другите и без да изискваме задължителна близост?…

АКО успеем да погледнем откъм по-голямата картина и по-философски на възникващите ситуации и, ако сме се научили да „пускаме дребните неща“ (а и по-големите) с усмивка и автохумор, тогава е много вероятно да развием нормални междусъседски отношения. Дори да преминаваме през спорове, нагласата ни за сътрудничество отвъд егото и проявата на дипломатически такт, ще ни превеждат през тях. Малко хора си дават сметка, че отвръщането на удара няма да помогне за подобряване на отношенията, а само ще отрови атмосферата в сградата и дори в квартала. От друга страна, прекаленото сближаване може да отвори твърде много ранимост и незачитане на граници. Любопитно е, че не по-малко спорове се случват и при съседите, които са се избрали взаимно – просто те по-често са мотивирани да ги разрешат по мирен път.

Добросъседските отношения са здравословни. Те обаче, не се случват насила.

Дори да сме най-асертивните и общителни хора, има случаи, в които е по-добре да се отдръпнем, да повикаме полиция, да подадем жалби в прокуратурата, да си осигурим добра защита, да попътуваме, да сменим местожителството си.

Колкото по-рано осъзнаем, че е важно да тренираме мира вътре в себе си и да се учим как да го приложим в кризисни ситуации навън, толкова по-спокойни ще сме. А един от най-ефективните и озаряващи начини да тренираме ПРИЛОЖЕН МИР, е като участваме в миротворчество. Така че, имайте предвид възможностите за медиация и/ли обучение по медиация, когато Ви е тягостно и безнадеждно. И нека заедно си пожелаем добросъседство!