Важността на приемането в отношенията майка – баща

Попадали ли сте на тази полезна статия от М. Луковникова, руски психолог?
“Бащата има различни, но еднакво значими роли както за сина, така и за дъщерята. За момчето бащата е неговата самоидентификация по пол (т.е. усещането да си мъж не само физически, но и психически). Бащата – за сина това е родината, неговата „стая“.
???? Момчето от самото начало се ражда при човек от другия пол. Всичко, до което се докосва момчето в майката, му е чуждо по същност, различно от него самия.
Майката преживява подобно чувство.
Затова е забележително, когато майката успее да даде на сина си своята любов, напълвайки го с женския поток, иницииращ женските принципи, а след това го пусне с любов да отиде в родината си – при своя баща. (Между другото, само в този случай синът може да уважава своята майка и да ѝ бъде искрено благодарен).
???? От момента на раждането до около три години, момчето се намира в полето на влияние на майката. Т.е. то се насища с женското: чувствителността и нежността.
Способността за близки, интимни и дълготрайни емоционални отношения. Именно с майката детето се учи на емпатия (съпричастие към душевното състояние на друг човек). От общуването с нея се поражда интереса към общуване с други хора.
Активно се инициира развитието на емоционалната сфера, а също така и интуицията и творческите способности – те също са в сферата на женското.
Ако майката е била открита в своята любов към момчето, то впоследствие ставайки възрастен, такъв човек ще бъде грижовен мъж, нежен любовник и любящ баща.
???? Обикновено след третата година майката пуска сина при бащата.
???? Важно е да се подчертае, че тя го пуска завинаги.
Да го пусне означава, че тя разрешава на момчето да се изпълни с мъжкото и да бъде мъж.
И за този процес не е толкова важно дали бащата е жив или мъртъв.
Бащата може да има друго семейство, да е далеч или да има тежка съдба.
Случва се и биологичният баща да го няма и да не може да бъде до детето.
???? Тогава има значение това, което майката чувства в душата си към бащата на детето.
???? Ако жената не може да се съгласи нито с неговата съдба, нито с него като с правилния баща на нейното дете, то момчето получава доживотна забрана за мъжкото.
И дори правилна среда, в която то да се завръща не може да компенсира тази загуба за него.
???? Момчето може да се занимава с мъжки спортове, вторият съпруг на майката може да е забележителен и мъжествен мъж, възможно е дори да има дядо или чичо, които са готови да общуват с детето, но всичко това ще остане на повърхността само като форма на поведение.
???? В душата си детето никога няма да се осмели да наруши майчината забрана. ❗️
Но ако жената все пак успее да приеме бащата на детето си в своето сърце, то детето несъзнателно ще почувства, че мъжкото е нещо добро.
Майката е дала своята благословия.
Сега, когато срещне в живота си мъже: дядото, приятелите, учителя или новия съпруг на майката, момчето ще може чрез тях да се изпълни с мъжкия поток. Който той ще вземе от своя баща.
❗️Единственото, което има значение, е какъв образ има в душата на майката за бащата на детето.
Майката може да допусне детето до бащиния поток само при условие, че в душата си тя уважава бащата на детето си или поне се отнася добре към него.
Ако това не се случва, тогава е безполезно да се казва на съпруга: „Отиди да поиграеш с детето. Отидете да се разходите заедно.“ и т.н., защото бащата няма да чуе тези думи, точно както и детето.
❗️Въздействие има само това, което е прието в душата.
♨️ Благославя ли майката бащата и детето да имат взаимна любов един към друг?
♨️ Изпълва ли се майчиното сърце с топлина, когато тя вижда колко детето прилича на своя баща?
♨️ Когато бащата получава признание момчето започва активно да се изпълва с мъжкото.
Така развитието тръгва по мъжкия модел с всички мъжки особености, навици, предпочитания и нюанси. Т.е. сега момчето много започва да се различава от майчиното женско и все повече започва да прилича на бащиното мъжко. Така порастват мъже с изразено мъжко в себе си.
❗️При дъщерите този процес протича различно. Момичето също до три години се намира с майката, напълвайки се с женското.
Когато стане на около три-четири години тя минава под влиянието на бащата и се намира в полето на неговото внимание до около шест-седем години.
През това време активно се инициира мъжкото: волята, целеустремеността, логиката, образното мислене, паметта, вниманието, трудолюбието, отговорността и т.н.
И най-вече, именно в този период се залага разбирането, че момичето се отличава от баща си заради своя пол. Това, че дъщерята прилича на майка си и скоро ще стане такава красива жена като своята майка.
Именно в този период дъщерите обожават своите бащи.
Активно проявяват признаци на внимание и влечение към бащите си. Добре е, ако майката подкрепя това, а бащата успее да покаже на дъщерята, че тя е прекрасна и той я обича.
По-късно именно този опит от общуването с най-важния мъж в живота ще ѝ позволи да се преживява като привлекателна жена.
Дъщери, които не са допуснати своевременно до бащите си психически остават момичета, независимо, че отдавна са станали възрастни.
???? След известно време е много важно бащата да пусне дъщерята обратно при майката – в женското, и също е важно майката да я приеме.
Това се случва, когато момичето започне да усеща, че бащата обича майката повече от нея и, че бидейки жена, майката е по-привлекателна и по-подходяща за бащата.
???? Това е една горчива раздяла с най-добрия мъж, но е невероятно изцеляваща.
Сега в момичето са инициирани мъжките принципи, което означава, че тя може да получи много в живота.
Но най-важното, тя вече има щастлив опит да бъде приета и любима за един мъж.
Връщайки се при майката сега цял живот дъщерята ще се изпълва с женското.
Тази сила ѝ дава възможност да намери добър партньор и да създаде семейство, да роди и възпита здрави деца.
Обикновено след подобно откритие майките се чувстват объркани и изпълнени с противоречия. Всички те задават едни и същи въпроси: „Какво се случва, когато не само че не обичам бащата на детето си, а дори го ненавиждам?! Него дори няма за какво да го уважавам – той е пропаднал човек! Аз трябва ли да лъжа детето, че баща му е добър човек? Та аз казвам на детето: ‘Погледни своя баща…. Моля те, само не ставай като него!’“ Или: „Когато виждам как дъщеря ми мръщи вежди точно като баща ѝ искам да убия и двамата!“.
Когато на нещата се гледа по този начин се появяват само гняв и отчаяние. Но сега става дума за детето, а не за партньорските отношения на жената.
❗️ А за детето и двамата родители са еднакво значими и еднакво любими.
Жената много често смесва своите партньорски отношения с родителските.
❗️За детето това е непоносимо.
Жената казва на детето си: „Той е лош партньор за мен, значи той е лош баща за теб.“
Това са различни неща.
???? Детето не трябва да бъде включвано в отношенията в двойката.
Образно казано, вратата на родителската спалня трябва да остане завинаги затворена за него.
Като в същото време и двамата трябва да останат напълно достъпни за него родители.
Т.е. мъжът е двама различни човека – като партньор и като баща на детето.
Детето нищо не знае за бащата като партньор.
А съпругата не знае нищо за него като баща.
Затова за жената той е само партньор, а за детето – само баща❗️
???? Майка, която не може да приеме бащата на своето дете, не може напълно да приеме и детето.
Затова тя не може да го обича с безусловна любов.
???? А тогава детето губи достъпа и до двамата си родители. Сега отношенията с майката ще бъдат тежки вътрешно. Детето или ще угажда на майката, боледувайки често (като така „изгаря“ агресията към майката) или активно ще протестира.
Но нито в първия, нито във втория случай няма да има открита любов между майката и детето.
Между другото, хора, които не обичат себе си, смятат, че не са красиви и не приемат своята индивидуалност, а също и тези, които имат склонност към прекалено самоосъждане и осъждане на всички и всичко, са тези някогашни деца, чиято майка е осъждала и отхвърляла баща им в тях.
Сега отношенията със самите себе си и с живота им се основават върху усвоения в детството принцип.
Но ако на жената все пак ѝ достигне смелост и любов към детето, за да не постави тежестта в партньорските отношения върху своето дете, да отдели в своята душа партньорските отношения от родителските, тогава в детето ще настъпи огромно психическо и физическо облекчение. (Много деца спират да боледуват след извършена психическа работа с тяхната майка.) Тогава, независимо от това, че родителите са се разделили или не се разбират, детето има достатъчно сили, за да продължи да живее.
Нашите предци са знаели тази закономерност: ако жената може да уважава своя съпруг, своите и неговите родители, то в такива семейства децата не боледуват, а техният живот се нарежда успешно.
Практиката ми с работа с деца, тийнейджъри и възрастни ми е показала, че най-силната човешка болка, имаща дългосрочни последици, това е болката от загубата на родителите в душата. Именно тази загуба често е причина за депресията.
Затова за облекчаване живота на детето и пълното му оздравяване е важно не толкова физическото присъствие на родителите в ежедневния му живот, колкото доброто и почтително отношение към тях в собствената му душа. Сякаш родителите никога не са изоставяли детето, а стоят зад гърба му. Стоят като ангели-хранители. И така от първия до последния ден в живота на човека. Не е случайно, че от десетте заповеди само една има обяснение и мотивиране – петата.
„Уважавай баща си и майка си, за да живееш на земята дълго и щастливо.“
Именно това знание позволява на човечеството да оцелее, оставяйки духовно и физически здраво.
Само тогава, когато сърцето е изпълнено с уважение и благодарност към родителите, най-малкото за безценния дар на живота, може да се върви смело напред.
Искам да разкажа за един случай, който ярко илюстрира казаното тук. Към мен се обърнаха майка и баба на седем годишно момче. Детето имаше много тежко състояние: освен невероятно неуправляемата агресия имаше истерии, постоянна тревога, проблеми в училище, нощни кошмари, страхове, имаше и силни главоболия и мъчително усещане за втрисане по цялото тяло. Майката и бащата се бяха развели много отдавна. Детето помнеше баща си най-вече от фотографии. Целият си съзнателен живот то беше живяло с майка си и баба си. Детето беше точно копие на своя баща. Както във външния вид, така и в характера все по-често се проявяваха прилики. Единственото, което момчето беше чувало за баща си, беше това, че неговият родител е невероятно чудовище (майката и бабата не се скъпяха на епитети), а също и това, че за тяхна най-голяма мъка детето много прилича на това чудовище. И пред момчето беше поставена задачата да преодолее „злите“ качества и да стане добър човек. А при приемането пред мен седеше забележително дете, което имаше големи творчески способности, но за живота разсъждаваше така, сякаш е на не по-малко от седемдесет години. Всички заедно се заехме с работа: майката, бабата, момчето и аз. Първото, което направиха жените беше категорично да променят семейната политика.
Майката започна да разказва на сина си за това какви хубави качества има баща му. За нещата, които са били хубави в техните отношения. За това, че й харесва, че синът й прилича на баща си. Че той може да бъде абсолютно същият като своя баща. И най-важното, че синът не носи отговорност за техните партньорски отношения. И независимо от това, че те са разведени като двойка, като родители ще останат за него винаги заедно. А синът може да обича баща си точно толкова, колкото обича майка си. След известно време момчето написа писмо на баща си. Освен това постави фотография на баща си на бюрото си, а друга, по-малка, започна да носи със себе си в училище. След това в семейството се появиха допълнителни празници: рожденият ден на бащата; денят, в който бащата е предложил брак на майката; когато бащата е спечелил мач. И най-главното, сега, когато майката гледаше сина си тя с гордост казваше:
„Колко много приличаш на баща си!“ Когато се състоя поредната ни среща майката сподели, че изобщо не ѝ се е наложило да лъже – бившият съпруг наистина бил многостранна личност. А със сина започнаха да стават изумителни промени: първоначално изчезна агресията, после – страховете и болката; започна да има успехи в училище; изчезнаха злополучните втрисания; детето стана управляемо. И отново се върна към живота. “Не мога да повярвам, наистина ли бащата има такава роля?!”
Да, всеки от нас е продължение и резултат от сливането на два потока на живота: майчиното (и нейния род) и бащиното (и неговия род). Съглaсявайки се с това в детето, приемайки неговата съдба такава, каквато му е дадена – ние му даваме шанс да расте. Точно това е родителската благословия за Живота.“
Автор: М.В. Луковникова
Превод от руски: Виолета Спасова

Медиацията създава безопасна среда за съзнателен диалог, който трансформира натрупаното напрежение във взаимно приемане и спогодяване. Помислете за тази възможност и я проучете внимателно. Успех, родители!

* Не се съди човече, спогоди се! *

Facebooktwittergoogle_plusredditpinterestlinkedinmail

Бъдете първия коментирал

Оставете коментар

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван


*