Кръгът на свободната истина – добра практика

Това е една от простичките добри практики, които често предлагам за опитване – на семейни двойки и родители с деца.

Тя може да е, не само забавна игра и генератор на свежи идеи, но и полезен навик и профилактика спрямо конфликти.

Поканила съм участници в медиации скоро да разкажат със свои думи, но си дадох сметка, че до сега всички, които са я изпробвали, дават знак, че сработва при тях, по техен си уникален начин. Опитайте и вие?!

Как може да го случите? (просто ориентир)

Може да си наречете за целта спокойно и уютно местенце у дома и да си го маркирате за целта. Някои предпочитат удобството на кръгла маса. Други – тихият кът от зимна градина. За трети е достатъчно като е просто символично очертано във въздуха или във водата. То може да е и подвижно – например, чрез красиво „летящо“ килимче.

Договорете се, че всеки път, когато някой от вас има нужда да сподели нещо в Кръга на свободната истина, ще свиква „съвета“ и другият ще откликва при първа възможност. Договорете и правила, които взаимно признавате. Например:

  1. Всичко, споделено в Кръга остава там – помежду ви.
  2. В Кръга казваш само истината – своята лична истина сега.
  3. В Кръга говориш свободно. Когато не искаш или не си готов да споделиш нещо – даваш ясен знак, че не искаш или не си готов.
  4. В Кръга има равнопоставеност. Уважаваш истината на другия, без значение дали я разбираш и одобряваш.
  5. В Кръга няма място за съдене и изискване.
  6. Правилата за Кръга и изключенията, можете да променяте само по предварително взаимно съгласие.
  7. Кръгът не е задължение, а съзнателно право.

carpet-1Този кръг може да бъде най-деликатното и чувствително място в дома на взаимоотношенията. Затова внимавайте в еуфорията, да не би Кръга на свободната истина да се превърне в тежко Съдилище 😉

Има безброй начини да прилагаме идеите на кръга в ежедневието си. Какъв би бил вашият стил и предпочитание?!

Днес с радост забелязах как милата Маги Благоева (един от създателите на ОДО и наш партньор-медиатор), споделя в блога си за един от техните, семейни и общностни, начини:

Защо нашето сутрешно кръгче не е задължително /както и останалите неща от програмата ни/ и какво всъщност правим там?

„Всяка сутрин минава време, докато се посъберем и започнем заедно деня си – всеки в посоката, която го вълнува и която си планува. Най-първите, най-ранните сутрешни мигове често отделяме именно за среща, закуска, разсънване и чисти, тихи разговори. Това е и време за дискусии и беседи с размисъл по различни теми.

Участието в тези сутрешни събирания – кръгчета и мигове е по избор и желание на всеки – там, където всеки намери за смислено и интересно за себе си да присъства.

Включваме разнообразни теми:

–          Философски теми – за смисъла на живота, за приятелството, любовта, предателството, страданието

–          Теми за наболели проблеми – войната, замърсяването, глада, несправедливостта

–          Провокации за размисъл – Какво би направил, ако имаш още един ден живот? Какво би променил, ако можеше да промениш едно нещо в света?

–          Вълнуващи и интересни теми, събития и явления от живота, природата, света около нас – черни дупки, бели дупки, Бермудски триъгълник, телепатия, хипноза

–          Теми за нас самите – за човека, емоциите ни, постъпките ни, мисленето ни – „Мисля, следователно съществувам, вярно ли е това?“ или „Най-големият ни страх?“ или  „Какво правя с гнева си? Къде го усещам? Как да укротя в себе си? Да го укротявам ли изобщо? Не е ли всъщност полезен?“ или „Какво е мисленето? Мислите? Как се раждат? Кой ги ражда? Можем ли без тях? Можем ли да ги спрем?“

–          Обсъждаме още и много интересни неща – напр.- поговорките в живота ни и техния смисъл – например „Вярно ли е, че „Който каквото си направи – никой друг не може да му го направи?“J

Понякога не ни се обсъжда. Понякога просто ни се споделя – какво чувстваме, какво е в ума ни, сърцата ни, какво ни се е случило вчера, какво ни е зарадвало, объркало, усмихнало, разочаровало, натъжило. И това е ок. И всичко, което излиза от нас посрещаме – автентично, човешко – с уважение. Със зачитане. Темите, думите, мислите, мненията, позициите – минават и заминават, променят се или се забравят. Но отношението, взаимодействието, свързването – остава. Възпитава. Една хуманност. И любов към себе си, света и другите. Неща, които ще променят света.“

Facebooktwittergoogle_plusredditpinterestlinkedinmail

Бъдете първия коментирал

Оставете коментар

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван


*